Млади словенци поддържат традиция и гонят зимата в страховити костюми
Облечен в чорлав костюм от овча кожа, Денис Кокот е част от младото потомство словенски кукери – куренти, които всеки февруари гонят зимата в североизточния словенски град Птуй.
Смята се, че традицията, датираща от 18-ти век, има езически генезис. Тя продължава 10 дни до " Пепеляна сряда ".
Младите словенци като Кокот, който е закърмен с обичая, даже оставят смарт телефоните си, с цел да вземат участие в карнавала, който отбелязва края на зимата и настъпването на плодородна пролет.
„ През това време изключвате всички обществени мрежи и просто се наслаждавате “, сподели 22-годишният Кокот пред Агенция Франс Прес.
„ Баща ми също беше курент и най-вълнуващото нещо е, когато видиш детски очи, вперени в теб “, сподели той.
Докато оглушителният звън на хлопки (чанове) изпълва въздуха, стотици куренти, облечени в бели и черни овчи кожи и носещи цветни маски с пера и рога, дефилират в Птуй.
„ Човек просто се потапя в това мистично възприятие “, сподели 37-годишната магазинерка и участничка в шествието Моня Хвалец.
Интересът към празника се ускори, защото в този момент цели фамилии могат да вземат участие в обичая, който в миналото е бил изпълняван извънредно от неженени мъже.
„ Наследихме традицията от нашите родители и когато имаме деца, я предаваме на тях “, сподели Алеш Иванчич, началник на асоциацията „ Куренти “, която сплотява 25 групи от прилежащите села.
„ Това е мост сред предишното и бъдещето “, добави той.
Оживеният годишен фестивал на „ чудовищата “ през февруари, наименуван Курентоване, притегля хиляди гости от Словения и чужбина.
Първоначално всяко село в региона е имало своя лична група куренти - най-вече ергени, които са носели " маски и знаци, присъщи за тяхното село ", изясни етнологът от музея в Птуй Андрей Бренце.
Курентите вършат „ визити от врата на врата, за които се счита, че носят шанс на тези, които ги посрещнат “, добави той.
Преди няколко десетилетия имаше риск локалната традиция да изчезне, до момента в който разнообразни групи куренти от Североизточна Словения в края на 50-те години на предишния век не взеха решение да обединят сили и да разрешат дами и деца също да се включат в маскарада.
Усилията им са възнаградени и през 2017 година традицията е вписана от ЮНЕСКО като нематериално културно завещание.
Някога костюмите са се правили от остатъчни материали в локални ферми. Днес те са се трансформирали в знак на авторитет, а цената им доближава 1600 евро.
Ежегодният празник продължава да притегля от ден на ден гости, като към 100 000 души участват на 10-дневния карнавал в Птуй съгласно локалната туристическа работа.
Да забавляваш въодушевеното голям брой обаче е сложна работа, защото танцуването и дефилирането в костюм, който тежи повече от 30 кг, е физическо предизвикателство.
„ Трябва да страдаш, с цел да донесеш шанс “, споделя иззад маската си един от курентите.
Последвайте канала на
Смята се, че традицията, датираща от 18-ти век, има езически генезис. Тя продължава 10 дни до " Пепеляна сряда ".
Младите словенци като Кокот, който е закърмен с обичая, даже оставят смарт телефоните си, с цел да вземат участие в карнавала, който отбелязва края на зимата и настъпването на плодородна пролет.
„ През това време изключвате всички обществени мрежи и просто се наслаждавате “, сподели 22-годишният Кокот пред Агенция Франс Прес.
„ Баща ми също беше курент и най-вълнуващото нещо е, когато видиш детски очи, вперени в теб “, сподели той.
Докато оглушителният звън на хлопки (чанове) изпълва въздуха, стотици куренти, облечени в бели и черни овчи кожи и носещи цветни маски с пера и рога, дефилират в Птуй.
„ Човек просто се потапя в това мистично възприятие “, сподели 37-годишната магазинерка и участничка в шествието Моня Хвалец.
Интересът към празника се ускори, защото в този момент цели фамилии могат да вземат участие в обичая, който в миналото е бил изпълняван извънредно от неженени мъже.
„ Наследихме традицията от нашите родители и когато имаме деца, я предаваме на тях “, сподели Алеш Иванчич, началник на асоциацията „ Куренти “, която сплотява 25 групи от прилежащите села.
„ Това е мост сред предишното и бъдещето “, добави той.
Оживеният годишен фестивал на „ чудовищата “ през февруари, наименуван Курентоване, притегля хиляди гости от Словения и чужбина.
Първоначално всяко село в региона е имало своя лична група куренти - най-вече ергени, които са носели " маски и знаци, присъщи за тяхното село ", изясни етнологът от музея в Птуй Андрей Бренце.
Курентите вършат „ визити от врата на врата, за които се счита, че носят шанс на тези, които ги посрещнат “, добави той.
Преди няколко десетилетия имаше риск локалната традиция да изчезне, до момента в който разнообразни групи куренти от Североизточна Словения в края на 50-те години на предишния век не взеха решение да обединят сили и да разрешат дами и деца също да се включат в маскарада.
Усилията им са възнаградени и през 2017 година традицията е вписана от ЮНЕСКО като нематериално културно завещание.
Някога костюмите са се правили от остатъчни материали в локални ферми. Днес те са се трансформирали в знак на авторитет, а цената им доближава 1600 евро.
Ежегодният празник продължава да притегля от ден на ден гости, като към 100 000 души участват на 10-дневния карнавал в Птуй съгласно локалната туристическа работа.
Да забавляваш въодушевеното голям брой обаче е сложна работа, защото танцуването и дефилирането в костюм, който тежи повече от 30 кг, е физическо предизвикателство.
„ Трябва да страдаш, с цел да донесеш шанс “, споделя иззад маската си един от курентите.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ