Облаците могат да отразяват голяма част от слънчевата светлина. Така

Облаците могат да отразяват огромна част от слънчевата светлина. Така да вземем за пример земните – към 30 % от нея, до момента в който тези на Венера, която е напълно покрита с тях, 75 % (това я прави и най-яркият обект в нощното небе). Сега астрономите откриха екзопланета, която е още по-блестяща. LTT9779b отразява 80 % от звездната светлина, която получава, което я прави най-силно сияещата планета, известна на човечеството досега, както и най-голямото " огледало " във Вселената.

Албедото характеризира отражателната дарба на повърхността на телата и съставлява отношението на количеството отразена слънчева радиация от естествена или изкуствена повърхнина към количеството радиация, постъпваща към нея. Колкото по-отразяваща е повърхността, толкоз по-високо е албедото, до момента в който тъмните или грапави повърхности гълтам светлината. Повечето светове, като се изключи тези, които са покрити с доста облаци или с ослепителен бял лед, имат ниско албедо. LTT9779b обаче има високо, което изненадва учените, защото планетата не би следвало да има каквито и да било облаци (или атмосфера).

Обектът, открит благодарение на задачата „ Хеопс “ на Европейската галактическа организация (ЕКА), обикаля към сходна на Слънцето звезда единствено за 19 часа. Той се намира толкоз покрай нея, че температурите на онази страна, която е обърната към звездата, доближават изпепеляващите 2000°C. Екзопланетата LTT9779b е малко по-тежка и малко по-голяма от Нептун, а впечатляващата ѝ отразяваща дарба се дължи на металните стъкловидни облаци, които построяват атмосферата ѝ.

" Представете си един пламнал свят, ситуиран наоколо до своята звезда, с тежки облаци от метали, носещи се нависоко, с дъжд от титаниеви капки ", споделя съавторът Джеймс Дженкинс, астроном от Университета Диего Порталес и CATA (Сантяго, Чили).

Стъклените железни облаци са основали огледален резултат към тази планета. Източник: ESA (Acknowledgement: work performed by ATG under contract for ESA)

Тази планета несъмнено е тайнственост. Броят на известните планети с размерите на Нептун, които обикалят толкоз покрай своята звезда, са извънредно малко. Според астрономите повода за това е елементарна. По-големите планети, така наречен " горещите юпитери ", имат задоволително огромна гравитация, с цел да задържат атмосферата си (през множеството време). Но атмосферите на " горещите нептуни " би трябвало да се „ раздухват “ и да оставят след себе си скалисто ядро с размерите на Земята. Вероятно LTT9779b е изключение заради обстоятелството, че облаците ѝ отразяват огромна част от силата, а това от своя страна ѝ разрешава резервира газовата си обвивка.

Облаците на тази екзопланета също са мистерия. На фона на температурите, които следим, те не би следвало да съществуват (дори и да са направени от стъкло или метал). И въпреки всичко облаци има и те карат този отдалечен свят да свети.

Всяка температура над 100°C пречи на образуването на облаци от вода. Учените обаче осъзнават, че ключа към загадката се крие в кондензацията – същата, която се получава в банята след парещ душ.

" За да запарите банята, би трябвало или да охладите въздуха, до момента в който водните пари се кондензират, или да продължите да пускате горещата вода, до момента в който се образуват облаци, защото въздухът е толкоз кондензиран с пари, че просто не може да поеме повече. По същия метод LTT9779 b може да образува железни облаци, макар че е толкоз парещ, тъй като атмосферата е пренаситена със силикатни и железни пари “, изяснява Вивиен Парментие, откривател в Обсерваторията на Лазурния бряг (Франция) и съавтор на проучването.

Изследването е оповестено в списание Astronomy & Astrophysics.

Източник: IFLScience