10-те най-рядко срещани видове облаци
Облакът е забележима маса кондензирани капчици или ледени кристали, висящи в атмосферата над повърхността на Земята или друга планета.
На Земята кондензираната субстанция е водна пара, която образува дребни капки или ледени кристали, нормално 0.01 мм в диаметър. Когато са обградени от милиарди други капчици или кристали те стават забележими като облаци.
Природата е основала доста типове облаци с разнообразни форми, величина и цвят. Някои от тях са толкоз редки, че е изцяло евентуално в никакъв случай да не ги видите. Затова ви предлагаме 10-те най-рядко срещани типове облаци.
10. Сутрешна глория
Сутрешна глория е рядко метеорологично събитие, при което облаците наподобяват като тръби. Явлението се следи в разнообразни краища на света, само че най-често такива облаци могат да бъдат видяни в южната част на залива на Карпентерия в северната част на Австралия. Тези облаци могат да доближат до 1000 км дължина, на височина 100-200 метра. Често се движат със скорост от 10-20 метра в секунда. Има разнообразни хипотези за тяхното формиране, само че тъкмо пояснение за това събитие, към момента не съществува.
9. Облак стена
Облак стена или облак-пиедестал (Cumulonimbus arcus) е общото название на типовете купесто-дъждовни облаци, които имат формата на дълъг вал. Този вид облаци се образуват най-много на границата на атмосферни фронтове и са предходник на гръмотевична стихия. В региона, където те се появяват е обикновено да бъдат последвани от мощен дъжд, стремителен вятър или стихия.
8. Ефект Fallstreak
Това е рядко метеорологично събитие, при което в масив от вълнообразни (Altocumulus) или пересто-купести облаци (Cirrocumulus) се появява кръгла или елипсовидна празнота. Тези отвори се образуват, когато температурата на водата в облаците е под нулата, само че към момента не е замразена заради неналичието на ледено ядро. Когато ледените кристали се образуват, това ще задейства други процеси, причинявайки изпаряването на водните капчици към кристалите: това оставя огромна, постоянно кръгова дупка в облака.
7. Лентикулярни облаци
Лентикурялните (лещообразни) облаци се образуват на височина сред 2 и 15 километра. Странната си форма получават при срещането на въздушния поток с планински възвишения, хълмове или хребети. Често са свързани с идващ атмосферен фронт.
6. Облаци Келвин-Хелмхолц
Тези облаци са с присъща гребеновидна форма, провокирана от нестабилност на Келвин-Хелмхолц в атмосферата. Неустойчивостта на Келвин-Хелмхолц е вълново придвижване, зараждащо при контакта на два топлинно устойчиви флуида, движещи се с друга скорост в едно направление. Явлението е изследвано през ХIХ век от физиците Келвин и Херман декор Хелмхолц, на които е наименуван. Те откриват, че разликата в скоростите на двата флуида провокира напречни турбулентни придвижвания в контактната зона сред тях.
5. Гъбовиден облак
Този тип облаци се следят по-често в планинските региони и развиването им зависи от неустойчивостта на атмосферата. При прекосяването на облаците от един тип в различен, те имат наклонността да се сливат в дребни облачни групи, формирани от облаци, който се намират в друг етап на развиване. Първият облак по посока напразно е най-стар и се намира в етап на раздробяване, а последният е най-млад и продължава да се развива. Облаците от този жанр могат да одобряват най-различни форми, наподобяващи шапката на гъбата.
4. Сребристи облаци
Мистериозното събитие, обвързвано с появяването на сребристите облаци, за пръв път е било следено през далечната 1885 година. Тези синкаво-сребристи пухкави облаци могат да бъдат видени в небето през нощта, наоколо до полюсите на Земята. Те като че ли излъчват своя лична ярка светлина. Това са най-високите облаци на Земята. Движат се в мезосферата, на височина 76–85 км със междинна скорост към 27,8 метра в секунда. Именно заради тази раздалеченост от повърхността на земята, светлината от слънцето може да се отразява назад към планетата ни.
3. Облак медуза
Altocumulus Castelanus – известни още като облаци медуза са извънредно редки. Формират се на към 7 000 метра височина, с помощта на течението Гълфстрийм, преминаващо през изсъхнал въздух. Пипалата се образуват от изпаряващи се капчици дъжд. Обикновено са предвестници на проливни дъждове и гръмотевични стихии.
2. Тръбовидни облаци
Още един доста рядко срещан облак. В продължение на десетилетия явлението може да бъде видяно едвам 1-2 пъти. Нарича се още вимеобразен облак поради формата му. Често тези облаци се свързват с наближаваща стихия или торнадо, само че не е потвърдено. Понякога се следи тъкмо откакто е отминала най-силната част от бурята. Често се срещат в тропическите ширини, защото са свързани с образуването на тропическите циклони.
1. Седефени облаци
Образуват в стратосферата на височина 20-30 км. Наблюдават се относително рядко. Могат да се видят единствено напролет и зимата, главно в по-северните географски ширини до два часа след изгрев или по здрач преди залез. През деня, на фона на яркото слънце този тип облаци стават „ невидими “. Изключително красиви, като преливат във всички цветове на дъгата. Появяват се извънредно рядко и се свързват със прекосяването на мощни тропосферни ветрове и стихии.
