Обкръжението на бившия американски президент Джо Байдън години наред е

Обкръжението на някогашния американски президент Джо Байдън години наред е криело от публиката неговото влошено здравословно положение, а от него самия - падащата му известност. Това е една от главните аргументи за пагубното показване на демократите на президентските избори през 2024 година, които доведоха до завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Това пишат публицистите Джейк Тапър (CNN) и Алекс Томпсън (Axios) в най-нашумялата политическа книга в Съединени американски щати сега - " Първороден грях: немощта на президента Байдън, нейното прикриване и пагубното му решение да се кандидатира за втори мандат ". Книгата, която в детайли споделя за здравето на 46-тия президент на Съединени американски щати, излезе няколко дни преди Байдън да заяви, че има рак.

Джейк Тапър е водещ на CNN и главен сътрудник във Вашингтон, който бе модератор на единствения спор сред претендентите за президент Тръмп и Байдън през лятото на 2024 година Алекс Томпсън е политически сътрудник на Axios. За своята книга те са разговаряли с към 200 души, доста от които високопоставени служители в Белия дом, членове на конгреса, политически донори. По-голямата част от събеседниците са се съгласили да приказват едвам след изборите през ноември 2024 година, като малко на брой пожелават имената им да бъдат упоменати.

" Книгата е подигравателен портрет на възрастен,

себелюбив президент, изолиран от действителността, 

който се пробва да бъде избран отново през 2024 година, макар своето влошаващо се здраве и угасващи когнитивни качества ", резюмира Guardian.

В " Първороден грях " в детайли се споделя по какъв начин същинското положение на Байдън е било деликатно укривано освен от гласоподавателите, само че и от донорите и сътрудниците му от Демократическата партия.

Авторите на книгата настояват, че първите признаци за утежняването на здравето на Байдън се виждат още през 2015 година, след гибелта на неговия наследник Бо от израстък в мозъка. Те дават образец със записите на диалозите на Байдън с писателя Марк Звонитцер, който става съавтор на записките на политика през 2017 година " Той се пробва да запомни някои неща, от време на време му е мъчно да приказва, постоянно губи нишката на мисълта си ", пишат те.

Мнозина виждат утежняването на здравословното положение на Байдън още по време на предизборната акция през 2020 година Той се запъвал, бъркал имена и дати, постоянно забравял, че се намира пред аудитория. Неговият екип дори трансформирал това в част от имиджа му. Байдън се рекламирал като особен дъртак: може от време на време да те накара да се чувстваш неудобно, само че постоянно можеш да разчиташ на неговия опит и мъдрост. Той стана най-старият президент в историята на Съединени американски щати: в деня на инаугурацията си на 20 януари 2021 година Байдън бе на 78 г. и два месеца.

В средите на демократите обаче се е считало за непристойно да се разискват това, тъй като по този начин се налива вода в мелницата на Тръмп и републиканците, които не преставаха да настояват, че Байдън е прекомерно остарял и страда от деменция.

По време на предизборната акция през 2020 година Байдън е трябвало да приказва с гласоподаватели по Zoom, като записите е трябвало да се употребяват за поредност от предизборни клипове. " Тези видеа бяха ужасни. Той въобще не можеше да следи разговора ", признава един от високопоставените демократи. " Не можех да допускам на очите си. Сякаш това бе различен човек. Като че гледаш дъртак, който не би трябвало никога да кара ", прибавя различен демократ, който признава, че не е виждал Байдън от дълго време.

Други двама демократи обаче изясняват неудачните записи с обстоятелството, че в  Zoom всички наподобяват неудобно.

Обкръжението на Байдън употребило разнообразни способи, с цел да скрие неговото състояние 

и когато той става президент. Сериозните полемики се провеждали сред 10:00 и 16:00 ч., речите му били съкратени, с цел да не се постанова президентът да стои дълго прав, за президентския аероплан се употребила по-къса стълба. Обсъждало се дали той да не стартира да употребява инвалидна количка за напредването си, само че решението било отсрочено вероятно за след изборите.

Когато трябвало да бъде снимано видео с Байдън, неговите помощници правели записа в забавено движение, с цел да не се вижда по какъв начин постепенно той в действителност се движи. 

През 2022 година Байдън почнал да не помни имената на най-близките си съратници. Така да вземем за пример своя консултант по националната сигурност Джейк Съливан той нарекъл Стив най-малко два пъти, а към шефа по връзките си Кейт Бедингфилд се обръщал с просто " пресата ".

Към края на 2023 година срещите към този момент приключвали до обед.

През 2023 година специфичният прокурор Робърт Хър организира петчасов диалог с Байдън в границите на следствието за боравене със секретни материали от времето, когато той е вицепрезидент, открити в неговия дом. При него Байдън забравял думи и дати, губел мисълта си и се отклонявал от тематиката. Разследването завърши през февруари 2024 година, като Хър отхвърли да повдигне обвинявания, а в своя отчет  написа: " Пред правосъдните заседатели евентуално Байдън ще е подобен, какъвто бе по време на нашите беседи - заслужаващ състрадание, добросърдечен възрастен човек с неприятна памет ".

Това умозаключение обаче провокира гняв у Байдън и неговия екип. Те упрекнаха Хър, че като не е събрал задоволително учредения за правосъдно гонене, той се е постарал да навреди на Байдън политически, като безпричинно го показа за неприятно съобразяващ дъртак.

През май 2025 година изданието Axios (където работи един от създателите на книгата - Алекс Томпсън) публикува аудиозапис на беседата на Хър с Байдън. Той демонстрира по какъв начин президентът прави дълги паузи, непрекъснато не помни мисълта си, дава отговор невнятно на въпросите и постоянно дори не може да приключи изречението си. Внезапно стартира да приказва за гибелта на сина си Бо и бърка годината, в която тя е настъпила.

Според Тапър и Томсън, членовете на администрацията на Байдън към 2024 година вече 

не вярвали, че може да разчитат на президента, 

в случай че се стигне до изключителна обстановка или интернационална рецесия през нощта.

Друг индикативен епизод от книгата се разиграва през юни 2024 година, когато холивудската звезда и изтъкнат деятел на Демократическата партия - Джордж Клуни, който години наред е другар със семейство Байдън, провежда банкет за спонсорите на акцията за преизбирането му за президент. Тогава Байдън не разпознава Клуни. Актьорът повдига този въпрос пред партийни функционери и крупни спонсори на демократите. Те признават, че възрастта на Байдън му се отразява, че той бързо се уморява, постоянно не помни и все по-трудно може да взе участие в обществени събития. Но съгласно тях президенството е преди всичко взимане на решения, а с това Байдън се оправя.

Седмица след вечеринката на Клуни бяха дебатите сред Тръмп и Байдън, на които всички видяха какъв брой зле наподобява президентът, по какъв начин се обърква, запъва и бави отговорите. Тръмп не пропусна да се възползва от това. Една от репликите му беше: " Аз не разбрах какво сподели той в края на това изречение, само че евентуално и той самият не е разбра ". Един от създателите на книгата - Джейк Тапър, който е измежду модераторите на тези диспути, получава записка от своята колежка Дана Беш: " Байдън одеве загуби изборите ".

Тези диспути демонстрираха на цялата страна, че 

диалозите за старческата отпадналост на Байдън не са просто операция на републиканците.

Две седмици след дебатите в The New York Times излезе колонка на Джордж Клуни под заглавие: " Аз обичам Джо Байдън. Но ние се нуждаем от нов претендент ". В нея той означи: " Лидерите на нашата партия би трябвало да престанат да ни споделят, че 51 милиона души (тв аудиторията на дебатите) не са видели това, което ние видяхме... С този президент ние няма да спечелим през ноември. И освен това - ние няма да получим болшинство в Палатата на представителите и ще загубим болшинството си в Сената. И това не е единствено мое мнение. Това е мнението на всеки сенатор, член на Конгреса и губернотор, с които аз персонално съм разговарял. На всеки - без значение какво приказва обществено ".

Почти месец след дебатите обаче екипът на Байдън  организира срещи със сенатори, конгресмени и губернатори, с цел да ги убеди, че той може да се оправи със задачата, макар пагубното показване. При тези срещи станало ясно, че най-близкото обграждане на Байдън освен се е опитвало да скрие здравословното положение на президента от необятната аудитория, само че и редом е укривало от самия Байдън пагубно падащия му рейтинг. Помощниците на президента оптимално облекчавали неговия график, свеждали до най-малко спонтанните срещи с пресата, подготвяли текстове освен за програмните му речи, само че даже и за неофициалното другарство с всевъзможни инцидентни хора. Същевременно предпазвали Байдън от всевъзможни неприятни вести.

Тапър и Томпсън изброяват поименно 

хората, които стоят зад тази измама 

- брачната половинка на Байдън - Джил, синът му Хънтър, сестра му Валери Байдън-Оуенс и четирима съветници, които назовават " политбюро ": Майк Донилон, Стив Ришети, Брус Рид и Рон Клайн. 

Журналистите дават две пояснения за тези дейности. Първо, тези хора поддържат връзка с Байдън всеки ден и не е можело да не виждат по какъв начин неговото положение постепенно се утежнява. Второ, те откровено имат вяра в " мита Байдън " - индивидът, който философски е претърпял огромни несгоди: неговата първа брачна половинка и едногодишната му щерка умират в автокатастрофа през 1972 година, по-големият му наследник умира от израстък в мозъка през 2015 година, дребният му наследник Хънтър години наред се бори с наркозависимост. Той в никакъв случай не е имал нито харизмата, нито ораторските качества на Бил Клинтън или Барак Обама. Винаги е бил подценяван. Но в края на краищата точно той през 2020 година съхранява единството на Демократическата партия, сдобрява и убеждава умереното и прогресивното й крила да работят дружно, и съумява да победи Доналд Тръмп на изборите.

В близкия кръг на Байдън са хората, които откровено го обичат и които възприемат всяка рецензия по негов адрес като посягане против този мит, като персонално огорчение. В резултатите от социологическите изследвания те виждат това, което желаят да видят: че Байдън за следващ път е недооценен и той неизбежно още веднъж ще опровергае скептиците. Така представяли числата и на самия президент.

За да се убеди Байдън, че залогът е прекомерно огромен и не би трябвало да се разчита на ново знамение, през юли 2024 година се наложило да се намесят старейшините на Демократическата партия: някогашният президент Барак Обама, някогашният ръководител на Палатата на представителите Нанси Пелоси, водачът на демократите в Сената Чък Шумър. Именно под техен напън на 21 юли Байдън се отдръпна от изборите.

А сутринта след изборите се разсънва, уверен, че в случай че е останал в президентската конкуренция, е щял да я завоюва, пишат Тъпър и Томпсън. " Това посочваха изследванията ", повтарял той. В тази логичност има единствено един проблем - в никакъв случай не е имало изследвания, които да демонстрират това.

Източник „ Сега “