Обитаваният музей на Робърт Рипли в Сейнт Августин
Обитаваният музей на Робърт Рипли в Сейнт Августин … Музеят Castle Warden се намира в най-стария град на Съединени американски щати – Сейнт Августин (St. Augustinе), Флорида (Zona666.com). Първоначално, Замъкът, както е прочут, е бил имение в мавритански възрожденски жанр, издигнат през 1887 година от милионера Уилям Уордън (William Warden), като така наречен зимен дом. По-късно, носителят на премията Пулицър (Pulitzer-Prize) – Марджори Кинан Ролингс (Marjorie Kinnan Rawlings), го закупува. През 40-те години на предишния век, приличайки на средновековна цитадела, Castle Warden се трансформира в хотел. В него чест клиент е Робърт Рипли (Robert Ripley) – карикатурист, бизнесмен и антрополог-аматьор. Рипли опитал да закупи постройката, само че несполучливо. Той чувствал, че постройката ще бъде идеална за необикновената му сбирка от странности, добити от пътуванията му по света.
След гибелта на Рипли, през 1949 година, негови наследници съумяват да купят Castle Warden. Скоро по-късно, през декември 1950 година, те го отварят като истинския Музей на Рипли „ Вярвате или не “ (Ripley’s Believe It or Not museum). В него се съхраняват странни и любопитни артефакти от целия свят, които са от персоналната сбирка на Робърт. По това време, стартират да се носят клюки, че музеят е населяван от духове. Посетители настояват, че са чували загадъчни гласове и са виждали призрачни силуети. Преди да се трансформира в „ дом “ на сбирката на Рипли от многочислените му пътувания, Замъкът е бил хотел, който е бил хазаин на доста известни посетители. Един от посетителите написа: „ Отидох там на призрачна обиколка и правех фотоси. Когато започнах да преглеждам сниманото, на един от фрагментите видях човешка фигура, изглеждаща като на мъж. Краката му бяха размазани и безфокусни, тъй че може би вървеше … към мен! В една от стаите имах мощно възприятие, че ме следят … Направих фотография, на която има нещо като портал към друго измерение на духове и най-малко 20 бели кълба! Искам да отида още веднъж и да видя какво друго ще намеря. ”
Популярността и триумфът на Музея карат сътрудниците на Рипли да отворят нови музеи в Съединени американски щати и по света. Но, Замъкът остава непрекъснатия „ дом “ на персоналната сбирка на откривателя и е любимецът на Odditoriums. Четете още: Домът на демоните на Дж. Мънроу и ужасяващия полтъргайст Сред забележителностите в музея са мумифицирана котка, избавителна маска на Ейбрахам Линкълн, комплект за ликвидиране на вампири, двустепенно виенско колело, шамански артефакти от култури по целия свят и доста други. Очевидно, с изключение на, че преглеждат странни предмети, посетителите изпитват и нещо още по-странно. Посетител споделя: „ Отидох на призрачна обиколка. Не чаках да намеря нещо в действителност. Просто за развлечение. По време на обиколката върших фотоси с телефона си. Когато се прибирахме вкъщи, аз прегледах фотосите и видях най-страховитото нещо. Имаше ужасяващо призрачно лице … От него ме побиха тръпки … Още повече, че като че ли гледаше право към мен. Не съм сигурен, че ще се върна за ново посещаване. “ Според личния състав, паранормалните действия в Замъка са доста. Чести са известията за мистериозни гласове или проблясъци на привидения в солидната четириетажна постройка. Някои гости настояват, че в музея им мирише мощно на пушек. През 40-те години, когато постройката била хотел, имало пожар, който умъртвил две дами. Веднъж даже в музея била извикана полицията, откакто била забелязана жена в неволя на прозореца на горен етаж. Оказва се, че прозорецът е закован с дъски от 1950-те години. Други постоянно са изпитвали паранормална активност в магазина за сувенири на музея, фоайето и разнообразни стаи.
Лиза, една от посетителите, споделя: „ През 2013 година бях там на призрачна обиколката. Беше ми доста студено и се усещах нервна. За първи път посещавах това място. Чувах по какъв начин някой се разхожда на горния етаж, само че горе нямаше никой. Когато стигнахме до една стая, почувствах, че там има някой, който се пробва да ме убие. Непрекъснато чувах по какъв начин една жена ми споделя да изляза в коридора, където ще бъда в сигурност. Изведнъж, изпаднах в такова положение, че си помислих, че обезумявам. Започнах да дублирам: „ Трябва да отида, би трябвало да отида, би трябвало да отида … “ и побягнах по коридора. Семейството ми и гидът трябваше да тичат след мен, с цел да ме спрат. Накрая ме настигнаха и трябваше да ме издърпат до изхода. Не можех да вдишвам, до момента в който не излязох на към 25 фута от изхода.
Не съм имала в никакъв случай под паника офанзиви. Това се случва за първи и единствен път. Никога няма да се върна! ”
След гибелта на Рипли, през 1949 година, негови наследници съумяват да купят Castle Warden. Скоро по-късно, през декември 1950 година, те го отварят като истинския Музей на Рипли „ Вярвате или не “ (Ripley’s Believe It or Not museum). В него се съхраняват странни и любопитни артефакти от целия свят, които са от персоналната сбирка на Робърт. По това време, стартират да се носят клюки, че музеят е населяван от духове. Посетители настояват, че са чували загадъчни гласове и са виждали призрачни силуети. Преди да се трансформира в „ дом “ на сбирката на Рипли от многочислените му пътувания, Замъкът е бил хотел, който е бил хазаин на доста известни посетители. Един от посетителите написа: „ Отидох там на призрачна обиколка и правех фотоси. Когато започнах да преглеждам сниманото, на един от фрагментите видях човешка фигура, изглеждаща като на мъж. Краката му бяха размазани и безфокусни, тъй че може би вървеше … към мен! В една от стаите имах мощно възприятие, че ме следят … Направих фотография, на която има нещо като портал към друго измерение на духове и най-малко 20 бели кълба! Искам да отида още веднъж и да видя какво друго ще намеря. ”
Популярността и триумфът на Музея карат сътрудниците на Рипли да отворят нови музеи в Съединени американски щати и по света. Но, Замъкът остава непрекъснатия „ дом “ на персоналната сбирка на откривателя и е любимецът на Odditoriums. Четете още: Домът на демоните на Дж. Мънроу и ужасяващия полтъргайст Сред забележителностите в музея са мумифицирана котка, избавителна маска на Ейбрахам Линкълн, комплект за ликвидиране на вампири, двустепенно виенско колело, шамански артефакти от култури по целия свят и доста други. Очевидно, с изключение на, че преглеждат странни предмети, посетителите изпитват и нещо още по-странно. Посетител споделя: „ Отидох на призрачна обиколка. Не чаках да намеря нещо в действителност. Просто за развлечение. По време на обиколката върших фотоси с телефона си. Когато се прибирахме вкъщи, аз прегледах фотосите и видях най-страховитото нещо. Имаше ужасяващо призрачно лице … От него ме побиха тръпки … Още повече, че като че ли гледаше право към мен. Не съм сигурен, че ще се върна за ново посещаване. “ Според личния състав, паранормалните действия в Замъка са доста. Чести са известията за мистериозни гласове или проблясъци на привидения в солидната четириетажна постройка. Някои гости настояват, че в музея им мирише мощно на пушек. През 40-те години, когато постройката била хотел, имало пожар, който умъртвил две дами. Веднъж даже в музея била извикана полицията, откакто била забелязана жена в неволя на прозореца на горен етаж. Оказва се, че прозорецът е закован с дъски от 1950-те години. Други постоянно са изпитвали паранормална активност в магазина за сувенири на музея, фоайето и разнообразни стаи.
Лиза, една от посетителите, споделя: „ През 2013 година бях там на призрачна обиколката. Беше ми доста студено и се усещах нервна. За първи път посещавах това място. Чувах по какъв начин някой се разхожда на горния етаж, само че горе нямаше никой. Когато стигнахме до една стая, почувствах, че там има някой, който се пробва да ме убие. Непрекъснато чувах по какъв начин една жена ми споделя да изляза в коридора, където ще бъда в сигурност. Изведнъж, изпаднах в такова положение, че си помислих, че обезумявам. Започнах да дублирам: „ Трябва да отида, би трябвало да отида, би трябвало да отида … “ и побягнах по коридора. Семейството ми и гидът трябваше да тичат след мен, с цел да ме спрат. Накрая ме настигнаха и трябваше да ме издърпат до изхода. Не можех да вдишвам, до момента в който не излязох на към 25 фута от изхода.
Не съм имала в никакъв случай под паника офанзиви. Това се случва за първи и единствен път. Никога няма да се върна! ”
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ