Диверсиите срещу “Северен поток” не помогнаха на пазара на ВПГ
Обикновено се счита, че дефицитът на тръбопроводен газ ще докара до в допълнение търсене на пазара на ВПГ. В общия случай това е по този начин, само че факторът време се оказва основен. В последна сметка газът е нужен тук и в този момент, а нов ВПГ може да бъде обезпечен единствено след пет години. Но ще бъде ли в действителност нужен този нов ВПГ след пет години над плануваните размери? Както постоянно, има доста неясноти, само че предлагаме да спекулираме по тази тематика.
Новини първо. Онзи ден стана известно, че двама купувачи едновременно - търговецът „ Витол “ и „ Шел “, които не се нуждаят от показване, прекратиха договорите за закупуване на ВПГ от бъдещия американски цех за втечняване „ Дрифтуд “. Събитието още веднъж отсрочва приемането на капиталово решение по този план и надлежно цялостното начало на строителството.
Тук обаче си коства да се означи, че ценовите условия в договорите бяха обвързани с цените на тържищата за ВПГ в Европа и Азия, т.е. купувачите на ВПГ по тези контракти не се възползваха от относителната евтиност на газа в Съединените щати. По един или различен метод „ Дрифтуд “ още веднъж е отсрочен, а няма сигурност и за други нови планове. След зелената светлина за построяването на два завода през май и юни (за общо 22 милиона тона годишно), нови капиталови решения не се одобряват, макар обстоятелството, че в този момент е мъчно да се чакат забележими размери нов ВПГ от някъде отвън Катар и Съединените щати.
Още един път подчертаваме: от една страна, отвред се чува, че американският ВПГ ще завоюва от сегашната обстановка в Европа, само че няма толкоз доста решения за нови фабрики. Най-вероятно няма свръхоптимизъм за ВПГ в дълготраен проект на газовия пазар. Каква може да е повода за този абсурд?
Вече обсъдихме най-простия отговор малко по-рано: несигурността на бъдещето на износа на съветските тръбопроводи за Европа затруднява вземането на решения за нови съоръжения за полутечен природен газ, защото е мъчно да се планува бъдещият баланс на търсенето и предлагането. Казано по-просто: ами в случай че износът се възвърне и новият ВПГ, ориентиран към Европа, се окаже непотребен.
Но в този момент обстановката се промени ненапълно. След неотдавнашни детонации и течове на най-малко три от четирите линии на „ Северния поток “, възможностите за възобновяване на износа за Европа стават още по-малки. Какво следва от това? Първо, означаваме, че в тази полемика към момента пропущаме сюжета за внезапно увеличение на преноса през Украйна. Въпреки че този вид е теоретично и механически вероятен, той допуска доста понижаване на напрежението сред всички европейски страни в спора, в това число Киев.
Ако това не се случи, тогава съветският газ ще бъде блокиран за пет до 10 години, до момента в който строителството на нови газопроводи ще продължи към Китай. Но почти толкоз време лишава построяването на нови фабрики за ВПГ със съпоставим потенциал в Съединени американски щати или някъде по света.
Така че, желаете или не, светът ще би трябвало да понижи потреблението на газ за този интервал, заменяйки го с всички вероятни сурогати (вероятно преди всичко ще се окажат въглищата, както и изгарянето на петролни артикули към този момент отвън транспортния сектор).
И по този начин, дано си представим, че светът е заставен да понижи потреблението на газ. Минават пет-десет години и съветският тръбопроводен газ навлиза на китайския пазар. И в случай че ВПГ, който на доктрина трябваше да компенсира съветския недостиг, навлезе по едно и също време на международния пазар, ще възникне нов остатък. Участниците на пазара също се притесняват от срив на цените, изключително във време, когато са сложени под въпрос както устойчивостта на ниските вътрешни цени на газа в Съединени американски щати, по този начин и индустриалните разноски в други райони на света, като се изключи Катар, които директно въздейства върху цената на самия ВПГ.
Всъщност главният въпрос е дали светът ще може и ще желае бързо да се възвърне и внезапно да усили количеството употребяван газ след няколко години насилствени икономии, с цел да поеме двойното количество в допълнение предложение. Това важи изключително за Европа, която към този момент разгласи в проектите си последователно понижаване на каузи на газа.
Вярно е, че сякаш Китай и другите азиатски страни постоянно са подготвени да усилят размерите на добра цена. Но и тук не всичко е толкоз просто. Ако в Европа има инфраструктура, която в този момент няма да се употребява изцяло, то в Азиатско-тихоокеанския район тя се основава единствено за последователно увеличение на търсенето на газ. Това от своя страна ще затрудни бързото увеличение на търсенето на газ, даже в случай че има свръхпредлагане.
И несъмнено, друго значимо събитие за Китай е гарантирането на доставките. Отново, след детонациите в „ Северен поток “, които се смятаха за благонадежден източник на доставки на газ, вероятността при избрани условия да бъде мъчно да се разчита на ВПГ, изключително по южните направления, единствено се усилва.
Китай тази година, както знаете, доста понижи потреблението си на ВПГ, вносът падна с 20% през първите седем месеца на годината. Високата цена изигра своята роля. Но е допустимо в изискванията на възходящо интернационално напрежение КНР по принцип няма да желае да усили зависимостта си от вноса на полутечен газ.
Любопитно е, че преди месец се заприказва за историята: Европа бързо изпълни газовите си складове, в това число и тъй като китайски компании ѝ препродадоха част от своя ВПГ, освен това с съветски генезис. Но в това няма нищо ненадейно. Пазарът на ВПГ е световен и във всеки случай всички преразпределения ще бъдат направени от пазара (не китайския, а на другите търговци), като се концентрира върху разликата в цената.
Във всеки случай, през последните години към този момент беше повдигната тематиката за конкуренцията сред съветския полутечен природен газ и тръбопроводните доставки за Европа от Русия. Например съветският ВПГ пречи на доставките на газ от Русия. Но в този момент сходен въпрос, единствено че „ в противен случай “, към този момент е подходящо да се разисква в подтекста на китайския пазар. Ясно е, че новият експорт по водопровод за Китай ще бъде предпазен от дълготрайни контракти. Въпросът е дали в Китай ще има място за нов съветски ВПГ, в случай че има доста тръбопроводен експорт на газ. Освен това Китай се пробва да диверсифицира географски източниците си на първични материали. Вярно е, че доставките на ВПГ, да вземем за пример от Катар и Русия, наподобяват по-надеждни от американските доставки в сюжета на утежняване на връзките сред Съединени американски щати и Китай.
Нека обобщим. Дори да приемем, че съветският експорт за Европейски Съюз не се възвърне, средносрочните вероятности за пазара на ВПГ наподобяват двусмислени. Разбира се, при всички случаи пазарът ще пораства, само че в границите на плануваните размери, а не за компенсиране на съветския газ. В тази прогноза сегашната умерена интензивност в строителството на нови фабрики наподобява по-логична. Освен това Китай може да внимава с увеличението на вноса на ВПГ от страни, които не са задоволително другарски настроени.
В по-дългосрочен проект бъдещето на пазара на газ като цяло и на пазара на ВПГ в частност ще се дефинира от напредъка в осъществяването на планове за възобновима сила. Тук обичайно се получават противоположни сигнали: от една страна, настоящите темпове на напредък на бранша са много положителни, въпреки това, вероятни физически ограничавания (свързани с добива), в случай че се поддържат същите темпове на напредък.
В умозаключение припомняме, че неотдавна консултантската компания „ Ристад “ разгласява своята дълготрайна прогноза за развиването на пазара на ВПГ, съгласно която „ пикът на ВПГ “ (тоест оптималното търсене на този продукт) ще настъпи най-рано като 2034 година Обемът на пазара на върха обаче е плануван много порядъчен - над 700 милиона тона годишно (сега - към 400 милиона). Любопитно е, че забележителна част от този напредък към момента въобще не е доказан от съответни планове. Ще забележим по какъв начин. Но може да се окаже и противоположното: на фона на проблемите, прегледани нагоре, ще забележим по-бавен, само че дълготраен напредък на пазара. Тоест, устойчива газова епоха, изключително в случай че темпото на енергийния преход все се забавя.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Новини първо. Онзи ден стана известно, че двама купувачи едновременно - търговецът „ Витол “ и „ Шел “, които не се нуждаят от показване, прекратиха договорите за закупуване на ВПГ от бъдещия американски цех за втечняване „ Дрифтуд “. Събитието още веднъж отсрочва приемането на капиталово решение по този план и надлежно цялостното начало на строителството.
Тук обаче си коства да се означи, че ценовите условия в договорите бяха обвързани с цените на тържищата за ВПГ в Европа и Азия, т.е. купувачите на ВПГ по тези контракти не се възползваха от относителната евтиност на газа в Съединените щати. По един или различен метод „ Дрифтуд “ още веднъж е отсрочен, а няма сигурност и за други нови планове. След зелената светлина за построяването на два завода през май и юни (за общо 22 милиона тона годишно), нови капиталови решения не се одобряват, макар обстоятелството, че в този момент е мъчно да се чакат забележими размери нов ВПГ от някъде отвън Катар и Съединените щати.
Още един път подчертаваме: от една страна, отвред се чува, че американският ВПГ ще завоюва от сегашната обстановка в Европа, само че няма толкоз доста решения за нови фабрики. Най-вероятно няма свръхоптимизъм за ВПГ в дълготраен проект на газовия пазар. Каква може да е повода за този абсурд?
Вече обсъдихме най-простия отговор малко по-рано: несигурността на бъдещето на износа на съветските тръбопроводи за Европа затруднява вземането на решения за нови съоръжения за полутечен природен газ, защото е мъчно да се планува бъдещият баланс на търсенето и предлагането. Казано по-просто: ами в случай че износът се възвърне и новият ВПГ, ориентиран към Европа, се окаже непотребен.
Но в този момент обстановката се промени ненапълно. След неотдавнашни детонации и течове на най-малко три от четирите линии на „ Северния поток “, възможностите за възобновяване на износа за Европа стават още по-малки. Какво следва от това? Първо, означаваме, че в тази полемика към момента пропущаме сюжета за внезапно увеличение на преноса през Украйна. Въпреки че този вид е теоретично и механически вероятен, той допуска доста понижаване на напрежението сред всички европейски страни в спора, в това число Киев.
Ако това не се случи, тогава съветският газ ще бъде блокиран за пет до 10 години, до момента в който строителството на нови газопроводи ще продължи към Китай. Но почти толкоз време лишава построяването на нови фабрики за ВПГ със съпоставим потенциал в Съединени американски щати или някъде по света.
Така че, желаете или не, светът ще би трябвало да понижи потреблението на газ за този интервал, заменяйки го с всички вероятни сурогати (вероятно преди всичко ще се окажат въглищата, както и изгарянето на петролни артикули към този момент отвън транспортния сектор).
И по този начин, дано си представим, че светът е заставен да понижи потреблението на газ. Минават пет-десет години и съветският тръбопроводен газ навлиза на китайския пазар. И в случай че ВПГ, който на доктрина трябваше да компенсира съветския недостиг, навлезе по едно и също време на международния пазар, ще възникне нов остатък. Участниците на пазара също се притесняват от срив на цените, изключително във време, когато са сложени под въпрос както устойчивостта на ниските вътрешни цени на газа в Съединени американски щати, по този начин и индустриалните разноски в други райони на света, като се изключи Катар, които директно въздейства върху цената на самия ВПГ.
Всъщност главният въпрос е дали светът ще може и ще желае бързо да се възвърне и внезапно да усили количеството употребяван газ след няколко години насилствени икономии, с цел да поеме двойното количество в допълнение предложение. Това важи изключително за Европа, която към този момент разгласи в проектите си последователно понижаване на каузи на газа.
Вярно е, че сякаш Китай и другите азиатски страни постоянно са подготвени да усилят размерите на добра цена. Но и тук не всичко е толкоз просто. Ако в Европа има инфраструктура, която в този момент няма да се употребява изцяло, то в Азиатско-тихоокеанския район тя се основава единствено за последователно увеличение на търсенето на газ. Това от своя страна ще затрудни бързото увеличение на търсенето на газ, даже в случай че има свръхпредлагане.
И несъмнено, друго значимо събитие за Китай е гарантирането на доставките. Отново, след детонациите в „ Северен поток “, които се смятаха за благонадежден източник на доставки на газ, вероятността при избрани условия да бъде мъчно да се разчита на ВПГ, изключително по южните направления, единствено се усилва.
Китай тази година, както знаете, доста понижи потреблението си на ВПГ, вносът падна с 20% през първите седем месеца на годината. Високата цена изигра своята роля. Но е допустимо в изискванията на възходящо интернационално напрежение КНР по принцип няма да желае да усили зависимостта си от вноса на полутечен газ.
Любопитно е, че преди месец се заприказва за историята: Европа бързо изпълни газовите си складове, в това число и тъй като китайски компании ѝ препродадоха част от своя ВПГ, освен това с съветски генезис. Но в това няма нищо ненадейно. Пазарът на ВПГ е световен и във всеки случай всички преразпределения ще бъдат направени от пазара (не китайския, а на другите търговци), като се концентрира върху разликата в цената.
Във всеки случай, през последните години към този момент беше повдигната тематиката за конкуренцията сред съветския полутечен природен газ и тръбопроводните доставки за Европа от Русия. Например съветският ВПГ пречи на доставките на газ от Русия. Но в този момент сходен въпрос, единствено че „ в противен случай “, към този момент е подходящо да се разисква в подтекста на китайския пазар. Ясно е, че новият експорт по водопровод за Китай ще бъде предпазен от дълготрайни контракти. Въпросът е дали в Китай ще има място за нов съветски ВПГ, в случай че има доста тръбопроводен експорт на газ. Освен това Китай се пробва да диверсифицира географски източниците си на първични материали. Вярно е, че доставките на ВПГ, да вземем за пример от Катар и Русия, наподобяват по-надеждни от американските доставки в сюжета на утежняване на връзките сред Съединени американски щати и Китай.
Нека обобщим. Дори да приемем, че съветският експорт за Европейски Съюз не се възвърне, средносрочните вероятности за пазара на ВПГ наподобяват двусмислени. Разбира се, при всички случаи пазарът ще пораства, само че в границите на плануваните размери, а не за компенсиране на съветския газ. В тази прогноза сегашната умерена интензивност в строителството на нови фабрики наподобява по-логична. Освен това Китай може да внимава с увеличението на вноса на ВПГ от страни, които не са задоволително другарски настроени.
В по-дългосрочен проект бъдещето на пазара на газ като цяло и на пазара на ВПГ в частност ще се дефинира от напредъка в осъществяването на планове за възобновима сила. Тук обичайно се получават противоположни сигнали: от една страна, настоящите темпове на напредък на бранша са много положителни, въпреки това, вероятни физически ограничавания (свързани с добива), в случай че се поддържат същите темпове на напредък.
В умозаключение припомняме, че неотдавна консултантската компания „ Ристад “ разгласява своята дълготрайна прогноза за развиването на пазара на ВПГ, съгласно която „ пикът на ВПГ “ (тоест оптималното търсене на този продукт) ще настъпи най-рано като 2034 година Обемът на пазара на върха обаче е плануван много порядъчен - над 700 милиона тона годишно (сега - към 400 милиона). Любопитно е, че забележителна част от този напредък към момента въобще не е доказан от съответни планове. Ще забележим по какъв начин. Но може да се окаже и противоположното: на фона на проблемите, прегледани нагоре, ще забележим по-бавен, само че дълготраен напредък на пазара. Тоест, устойчива газова епоха, изключително в случай че темпото на енергийния преход все се забавя.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ