Защо е толкова важно да сънуваме
Обикновено прекарваме повече от два часа на нощ в сънища. Учените към момента не са наясно тъкмо по какъв начин и за какво сънуваме. Зигмунд Фройд, един от мислителите с най-силно въздействие в логиката на психиката, е уверен, че сънят е „ защитен клапан “ за несъзнаваните стремежи. Едва след 1953, когато учените за първи път откриват REM етапа, те стартират деликатно да учат съня и сънищата.
Скоро те осъзнават, че странните прекарвания, които назоваваме „ сънища “ се изключват извънредно по време на REM съня. Тя се следи при множеството бозайници и птици, само че не и при влечугите и другите студенокръвни животни.
REM сънят стартира със сигнали от част на мозъка, известна като „ варолиев мост “. Тези сигнали минават към таламуса, който ги препраща към мозъчната кора – външния пласт на мозъка, който дава отговор за ученето, мисленето, организирането на информацията.
REM сънят подтиква мозъчните райони, които вземат участие в процесите на учене. Това евентуално играе значима роля за естественото развиване на мозъка в най-ранна възраст и може да изясни обстоятелството, че бебетата прекарват в REM сън доста повече време спрямо възрастните.
Също както дълбокия сън, REM сънят е обвързван с нараснало произвеждане на протеини. Едно проучване е открило, че този вид сън има резултат върху избрани умствени умения. Хората, на които е преподавано обещано умеене и са били лишени от не-REM сън, са можели да си напомнят какво са научили преди да заспят, до момента в който хората, лишени от REM сън, не можели да си напомнят.
Според някои учени сънищата са резултат от опита на мозъчната кора да открие смисъл в инцидентните сигнали по време на REM съня. Това е онази част от мозъка, която интерпретира и провежда информацията от околната среда в будно положение. Учените считат, че по време на сън тя се пробва да интерпретира инцидентните сигнали, които получава от варолиевия мост, като основава „ история “ от тази спонтанна мозъчна интензивност.
Източник: PsychCentral
