Обикновено мнозинството и правителството гледа на бюджета като на счетоводство.

...
Обикновено мнозинството и правителството гледа на бюджета като на счетоводство.
Коментари Харесай

Нинова: Бюджет 2020 на правителството е на застоя. БСП ще предложи бюджет на развитието

Обикновено болшинството и държавното управление гледа на бюджета като на счетоводство. Даже определихте бюджета като взел-дал. Предлагаме ви различен метод на полемика за бюджета. Не този, който споделя „ има Х количество пари, дано да забележим по какъв начин да ги раздадем и разпределим, а назад ”. Имаме ето тези проблеми в страната, дано да забележим по какъв начин да ги решим. Да стартираме с най-наболелите въпроси, по някои от които мисля, че сме единомислещи. Тези въпроси, които ще слага на вашето внимание касаят най-вече българските жители. Питаме се дали се вземат решение те през бюджета и отговорът ни е - не. Първо демографската рецесия.

Всички сме единомислещи, че това е голям проблем за България, без оглед на политическите и партийните ни разлики. Решава ли бюджетът с ограниченията, които предлага този проблем, или най-малко стартира ли да го взема решение? Не, въобще. Няма политика за децата. Няма политика за младите фамилии, няма политика за увеличение на продължителността на живота и политика към възрастите хора. Детските остават същите, за младите няма никакви тласъци за развъждане на деца, за започване на бизнес. За възрастните хора се планува единствено нарастване на пенсиите с 6 %, които сами разбирате, че не са задоволително. Разбира се, ние както постоянно ще предложим своята опция, като фамилно подоходно облагане, с цел да подпомогнем младежите, които работят и отглеждат деца, помощи за второ и трето дете на работещи родители, учебник за един предмет, за един клас до 12 клас, безвъзмезден за цялата страна, както и преизчисляване на всички пенсии.

Вторият проблем, за който мисля, че сме единомислещи, че е голям за България, е опазването на здравето. Решава ли се той през бюджета за 2020 г? Не. Отпускате нови 500 млн. лева, само че няма гаранции, че те ще стигнат до медицинските сестри и ще има нарастване на заплатите им, няма гаранции за нормализирани на държавните и общински лечебни заведения, остават доплащанията на пациентите, даже на такива, които са се осигурявали цялостен живот. Разбира се, че ние ще предложим тук опция – покриване на разноски на държавните и общински лечебни заведения, те да не са търговски сдружения, разпоредба за установяване на базова заплата на медицинския личен състав.

Третият приоритет за всички ни, в това число го чухме от министъра, са приходи и беднотия. Решава ли бюджетът този въпрос? Не, не го взема решение. Увеличават се с 10% приходите в бюджетната сфера, само че 2 млн. българи остават под прага на беднотия и това са най-вече възрастни и младежи. За пенсионерите, доста от които остават под прага на беднотия, нарастването е единствено със 6% на пенсиите. Ние предлагаме преизчисляване на всички пенсии и ще внесем предлагането си сред първо и второ четене. Мерките в бюджета освен не са задоволителни, те задълбочават казуса с бедността, отварят ножицата сред небогати и богати и подсигуряват увеличение на неравенството. Четвъртият проблем - образованието. Какво прави бюджетът за тази сфера? Добра мярка е увеличението на заплатите на учителите, само че нищо сходно няма да се случи с учените, работещите в университетите, младите фрагменти на Българска академия на науките, а науката е тази, която може да подсигурява растежа на стопанската система.

По-лошото е, че продължава правилото парите следват ученика. Колкото и пари да наливате там - " парите следват ученика " значи учебните заведения в дребните обитаеми места да бъдат закривани, тъй като няма деца. След като те отидат да учат в огромните градове, родителите им ще ги последват и ще задълбочите казуса с обезлюдяването и районните разлики. Най-важният пети въпрос - стопанска система. Какво се прави за стопанската система? В бюджета няма никакви тласъци за стопанската система, каквото и да приказва министърът на финансите. Без увеличение на приходите няма да има растеж в потреблението. Без увеличение на финансовите разноски няма да има растеж в Брутният вътрешен продукт. При състояние, че в европейски страни и други наши съществени сътрудници като да вземем за пример Германия, Италия, Турция стопанската система върви надолу, това неизбежно ще се отрази и на България, колкото и да си заравяте главата в пясъка. Правителството освен не прави нищо, само че свива финансовите разноски.

Поради несъблюдение на финансовата стратегия в последните години нямаме сериозен растеж на Брутният вътрешен продукт. По данни на Министерство на финансите сред 2009 година и 2017 година в бюджета са планувани финансови разноски в размер на 48 милиарда лева Знаете ли какъв брой са изпълнени? 38 милиарда лева, а в случай че оставащите 10 милиарда лева бяха вложени в българската стопанска система през тези 8 години, то Брутният вътрешен продукт следваще да е с 30 милиарда лева повече. Това щяха да са средства, които да послужат за обществени политики, реинвестиции и други. Това значи и че Брутният вътрешен продукт още в края на 2017 година трябваше да надвиши 131 милиарда лева, а на глава от популацията да бъде 9000 евро, с което ще надминем Румъния. Свиването и ограничението на финансовите разноски в продължение на 10 години от страна на държавните управления на Борисов води до неспособност за по-голям растеж в Брутният вътрешен продукт. За страдание и за 2020 година вършиме същото. Ето за какво ние оценяваме Бюджет 2020 като бюджет на застоя и сред първо и второ четене ще внесем нашия различен бюджет - на развиването.
Източник: novinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР