Трапезата и традииците за Никулден
Обикновено дамите подготвят шаран, защото съгласно поверието шаранът е “слуга ” на Свети Николай.
На този ден нормално се напомня следният случаи: един път, когато светецът в откритото море е бил уловен от бурята, и заради дупката на дъното в лодката стартира да навлиза вода, той е бръкнал във водата с ръката му, извадил от там един шаран и запушил дупката с него. Оттогава, шаранът се смята за жертвена риба на трапезата в този ден. Поради това и празникът от време на време го назовават “Рибен Св. Никола ”.
На 6 декември шаранът не е просто манджа, а обред – самобитно жертвоприношение към светеца, признателност за закрилата в инциденти, вяра за благоденствие и наслада, молитва за здраве и благодат.
Рибата, като цяло се счита за по-чиста храна от месото. Това не е инцидентно, защото тя натоварва храносмилателната система доста по-малко от месото, макар че белтъците й се усвояват съвсем както белтъците на телешкото и свинското. Рибата също по този начин и съдържа омега-3 мастни киселини.
В деня на свети Николай на трапезата с изключение на рибник и обредни хлябове, би трябвало да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сарми, чушки с ориз, фасул.
Рибникът – шаран в тесто, се смята за обичайното ядене на този празник.
Той се подготвя от шаран или друга риба с люспи, тъй като “голата ” риба подухва тъжни мисли и сиромашия. Той се пече в пещ, дружно с обредните хлябове. Приготвят се два за всеки дом. Рибникът и погачата се освещават в черква или у дома, а парчета от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете наложително се изяжда на фамилната вечеря.
Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете да се освещават в черква или у дома, а парчета от тях да се раздават на съседите.
Трапезата на Никулден не се подвига през целия ден и е разполагаем на гостите. На този ден се канят родственици, кумове и съседи, и се освещава огромна софра, която приключва с песни и забава.
Най-възрастния прикадява трапезата. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – има вяра се, че по този начин ще се опази и умножи плодородието и фамилното благоденствие.
Трапезата не се подвига, с цел да могат да хапнат и умрелите близки и да ни закрилят. Вдигнатият високо и разчупен самун от мъжа в къщата има за задача да „ вдигне ” житата в бъдещата годишна продукция.
Инфо: sanovnik
