Велко Кънев – човекът, за който никой никога не каза и една лоша дума
Обикновено огромните гении са много противоречиви персони – в тях бушуват хиляди демони, а обсесиите им постоянно нараняват хората към тях. И за най-гениалните хора на изкуството ще чуете колкото положителни, толкоз и неприятни думи – от време на време казвани скритом, и постоянно изцяло обективни. Единственият, за който никой в никакъв случай не е изрекъл неприятна дума – нито критик, нито сътрудник, нито режисьор, нито интернет трол, е Велко Кънев. Просто няма по какъв начин толкоз добър и преклонен човек да разсъни негативни страсти даже у най-големите злобари.
„ Жаден. Недоволен. Мечтаещ. Фантазьор. Работлив. Максималист. Обичлив. Емоционален. Чувствителен… Всички тези качества могат да се поясняват като недостатъци. Това не са целите на модерния човек… Но аз не се дразня за това, че не владея чак до такава степен съвременно мислене. ” Такъв вербален автопортрет си прави Велко Кънев по случай своя 60-годишен празник пред тогавашния драматург на Народния спектакъл Андрей Филипов. Изповедта му стана единствено три години преди да ни напусне завинаги…
През 2008 година артистът означи празника си с моноспектакъла „ 12 ядосани монолога ”, в който събра 12 от най-хубавите си осъществявания през трите десетилетия на сцената на Народния спектакъл. Андрей Филипов пък направи изявление с артиста, което бе оповестено в програмата на моноспектакъла. Големите гении постоянно биват оценени по-късно и в началото малко на брой виждат дарбата им.
Такъв е и казусът с Велко Кънев. За малко България да се лиши от актьор като него, защото на първия кръг на приемния изпит във ВИТИЗ е разкъсан. Тогава известният режисьор проф. Гриша Островски счита, че кандидат-актьорът Велко няма никаква заложба, прекомерно срамежлив е, а и има говорни недостатъци. Тук обаче се намесва огромният Апостол Карамитев, който не се съгласява със заключенията на своя прославен сътрудник и кани Велко Кънев в своя клас. Така звездата от „ Любимец 13 ” се трансформира в оня ангел за бъдещия артист, който му дава пътеводна светлина и го открива за света на театъра и киното.
Велко Кънев се раздаваше оптимално на сцената
И в действителност – прозорливият учител не се излъгва в оценката си от края на 60-те години на предишния век, тъй като след време Велко Кънев покорява и храма на Мелпомена, и върха в Седмото изкуство, като прави емблематични функции в доста филми, които се помнят и до през днешния ден: „ Оркестър без име ”, „ Бон късмет, инспекторе ”, „ Да обичаш напук ”, „ Човек на паважа ”, „ Петък вечер ”… „ Героите на Велко Кънев са тарикати и задръстеняци, шмекери и романтици, непрокопсаници и борци – онази лавинна примес от мачизъм, благост и щурост ”, означи известната кинокритичка Геновева Димитрова.
Истината е, че Велко Кънев мъчно си пробива път в артистичната колегия, само че за сметка на това, влизайки и утвърждавайки се в нея, става любим на всички – на сътрудниците си, на режисьорите, на драматурзите, на сценаристите, на операторите и на всички, които имат отношение към театъра и киното. Но най-много се трансформира в любим на публиката. „ Велко бе най-обичаният и най-обичащият сътрудниците, театъра и народа си актьор ”, даде своята оценка преди време Стефан Данаилов. „ Той е човек, който постоянно е палил със пристрастеността си към театъра, с положителното си отношение към живота ”, споделя за починалия артист Христо Мутафчиев.
Мнозина сътрудници на Велко Кънев го разказват като внимателен и обичащ хората човек. Роден е на 31 юли 1948 година в оскъдно семейство в Елхово, като родителите му едвам свързват двата края. Майка му Кера работи като реквизитор в театъра към Военния културен дом, всекидневно културно средище в провинцията по времето на социализма. Баща му Христо е шивач във военното отделение в Елхово.
Актьорът е поканен в трупата на Народния спектакъл през 1979 година
От дребен Велко мечтае да бъде артист и по тази причина още като дете и възпитаник свири на акордеон и йоника взе участие в театрални постановки в елховското читалище. Велко взима уроци по музика от капелмайстора на военния оркестър на Елхово. Но самородният гений няма опция да се приготви уместно за изпитите във ВИТИЗ и когато отива на първия си тест за Театралната академия, няма и разбиране от история и доктрина на театъра, не познава нито един учител, не е взимал и авансово уроци при някой възпитател.
„ Това, което най-дълбоко ме свързва със света, е българщината ”, споделя приживе Велко Кънев. „ Това са родителите ми, земята ми, Тунджанската котловина, Елхово и улицата, където е дядовата къща и където за първи път видях коледарите. Спомням си биволите и хармана, където се белеше царевица. Чичо ми имаше маджарски коне и каруца, с които ходеше до тухларната да си изкарва хляба, да вади пръст от Тунджа. Баба ми имаше високо кръвно и в едно бурканче на сайванта си държеше пиявици. Беше сляпа и понякога бръкваше да си постави една пиявица да й олекне. От остарялата къща на дядо ми Кольо няма нищо. Тя е съборена ”, споделя Кънев.
Дядото на Велко го праща да пасе биволи и по този начин да си изкарва прехраната. Момчето знае какво е да работи от ранни зори на полето до късна вечер превито на две. „ Като дете Велко e доста стеснителен, сгънат и при усложнения и спънки незабавно се разплаква ”, написа журналиста Димитър Стайков в книгата „ И рибите заплакаха за Велко Кънев ”. „ Бях от тези деца, които и едно стихотворение не могат да кажат, тъй като щом се качат на столчето, заревават като магаре. Имам една учителка от детската градина, която не можа да повярва, че съм станал артист ”, признава самият актьор в биографията си.
Велко в една от коронните си театрални функции – като Кръстьо в пиесата „ Великденско вино ”
Майка му Кера оказва помощ за кандидатстването във ВИТИЗ като подава документите вместо сина си благодарение на другари в София. След първичното отчаяние, че е разкъсан, Кънев взема решение да поеме към Велико Търново, където е одобри за студент. Но тогава шансът му се усмихва и с помощта на Апостол Карамитев се връща в столицата. В последна сметка приключва с отличие Театралната академия през 1973 година Първи го открива режисьорът Никола Петков. Актьорът от Елхово играе в представленията на Сливенския спектакъл, където е изпратен по систематизиране с цяла група от студентския клас. За огромната сцена го приготвя пък режисьорът Никола Петков, който го кани за ролята на доктор Кондов в пиесата на Йордан Йовков „ Милионерът ”.
Концепцията на режисьора е да сложи по нов метод битовата комедия за провинциалния хитрец доктор Кондов, който лъже, че е богаташ, с цел да улови дъщерята на локален паралия. Велко Кънев репетира с голямо вдъхновение, влага хъс и пристрастеност и изцяло възприема новаторските хрумвания на Никола Петков. Спектакълът има голям триумф, като за ролята си през 1975 година Велко получава Наградата за актьорско майсторство на националния обзор на Йовковата драматургия.
За известно време Кънев играе и в Сатиричния спектакъл, а през 1979 година шефът на Народния спектакъл Дико Фучеджиев го кани в трупата. Малко преди този момент артистът избавя Народния от неуспех на премиера, като в последния миг приема още веднъж да изиграе ролята на доктор Кондов в пиесата „ Милионерът ”, още веднъж сложена от Никола Петков. Седмица преди излизането на сцена Емил Джамджиев, който е разпределен в ролята на мнимия паралия, получава сърдечна рецесия и постъпва в болница. Тогава режисьорът избира Велко Кънев, с който към този момент е работил по Йовковата пиеса. Актьорът отива на въвеждаща подготовка и смайва всички, все опитни актьори – Мария Стефанова, Жоржета Чакърова, Михаил Петров, Георги Раданов, Константин Цанев. Постановката още веднъж има необикновен триумф освен в България, само че и в чужбина, като получава награди от редица влиятелни интернационалните театрални фестивали.
Пепа Николова и Велко Кънев във кино лентата на Иван Андонов „ Светъл образец ”
На сцената на Народния геният прави незабравими функции в няколко пиеси на Йордан Радичков – Матей Нищото в „ Опит за хвърчене ”, Сусо в „ Януари ”, Гоца в „ Суматоха ” и Кралят в „ Образ и сходство ”. Талантът му свети и в „ Чичовци ” като Иванчо Йотата, в „ Под игото ” като Михалаки Алафрангата, във „ Великият комбинатор ” като Остап Бендер. Превъплъщението му на поп Кръстьо в пиесата на Константин Илиев „ Великденско вино ”, сложена от Иван Добчев в Народния, му носи през 1994 година „ Аскеер ” за водеща мъжка роля. Велко Кънев беше и режисьор – феновете още помнят поставените от него „ Омайна нощ ”, „ Благородният испанец ” и „ Дядо Коледа е отпадък ”.
През 2008 година слага в Бургас моноспектакъла „ 12 ядосани монолога ” във връзка на 60-ата си годишнина. Актьорът се появява самичък на сцената без фон и с леко дразнещ глас изиграва обичаните си герои. В началото излиза като театрален служащ с голям нос, който се спънка по всички страни. Мнозина фенове не го разпознават. От сцената му извикват: „ Хайде, махай се! По-добре да беше станал актьор! ” „ Ами че аз съм актьор, бе! ”, извиква Велко Кънев и маха маската. Залата гръмва в ръкопляскания, с цел да поздрави юбиляра. „ Най-голямото наслаждение в театъра е да играеш, по тази причина повече играх, в сравнение с режисирах ”, споделяше Велко Кънев.
Първата му огромна роля в киното е през 1975 година във кино лентата на режисьора Иван Терзиев и по сюжет на Боян Папазов и Генчо Стоев „ Силна вода ”. В покрайнините на крайдунавски град сондьорска бригада търси вода. Четиримата членове на бригадата знаят, че вода няма и се отдават на бездействие. Макар филмът да е метафора за системата на социализма, цензурата проспива и пуска лентата. В „ Силна вода ” Кънев си партнира с превъзходните си сътрудници Иван Григоров, Кирил Кавадарков и Филип Трифонов. В креативната си биография е записал близо 50 функции в киното, като измежду най-популярните му осъществявания са във филмите „ Мъжки времена ” на Едуард Захариев, „ Светъл образец ” и „ Бяла магия ” на Иван Андонов, „ Прозорецът ” на Георги Стоянов, „ Хан Аспарух ” и „ Време разделно ” на Людмил Стайков, „ Маневри на петия етаж ” на Петър Б. Василев, „ 13-та избраница на принца ” на Иванка Гръбчева.
Георги Мамалев, Павел Поппандов, Мария Каварджикова и Велко Кънев в „ Оркестър без име ”
Едно от обичаните занимания на създателя е да върви за риба. Вече като одобрен актьор употребявал всяка свободна минута, с цел да избяга до близкия до софийското село Герман водоем, с цел да хвърли въдицата. Часове преди театър също отива да разпуска край някоя река или язовир. Багажникът на колата му постоянно бил натоварен с въдици, червеи и всевъзможни захранки и риболовни принадлежности. Велко възпламенява по риболова и своя сътрудник Антон Радичев, на който изяснява, че нищо не може да се съпостави с тръпката да ловиш риба. По подигравка на ориста подло заболяване лиши най-ценното на артиста – неговия присъщ глас и макар дългата и за малко сполучлива борба с рака най-после заболяването лиши огромния артист в миг, когато към момента имаше голямо предпочитание да играе.
Велко Кънев издъхна на 11 декември 2011-а на 63, откакто 4 години се бори с рака на гласните струни и претърпя интервенции и дълготрайно лекуване в чужбина. „ Човек не може да режисира гибелта. Никой от нас не знае по какъв начин си отива другият. Парадоксално ”, сподели приживе артистът.
През 2012 година посмъртно Велко Кънев бе почетен със специфичен „ Икар ” за чест и достолепие. Наградата, връчена от ръководителя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, получи брачната половинка му Дора. „ За моя брачен партньор театърът беше живот. На тази сцена, която той целуна преди три години, когато честваше 60-годишнината си, е претърпял несъмнено най-хубавите моменти в живота си и всичко най-важно се е случило може би тук. Аз имам вяра, че духът му витае тук някъде и може би постоянно ще витае ”. Велко Кънев не съумя да види последния си филм – „ Още нещо за любовта ” на режисьора Магдалена Ралчева. Той обаче остави своето обръщение за поколенията под шаржа си на Стената на славата пред Театър 199: „ Всички след нас – по-добри! ”
Съпругата Дора получава от Христо Мутафчиев премията „ Икар ” за чест и достолепие, с която Велко Кънев бе почетен посмъртно
Велко Кънев се дами за ученическата си обич – Дора, която също е от Елхово. Актьорът й остава правилен за цялостен живот. Двамата учат в една и съща гимназия и Дора е впечатлена от осъществяванията на младия мъж на сцената на самодейния спектакъл. „ Оттогава ми е тръпката. Не си припомням заглавието на представлението, само че добре си припомням по какъв начин Велко играеше полицай. Беше неописуемо комичен, само че по едно и също време и печален. Играеше естествено, без преструвки и измислици за резултат. Аз се съгласявах с него, когато повтаряше настойчиво, че не е чист комик. Смятам, че да го одобряваме за комедиант, това е ограничаване за него ”, показа в изявление брачната половинка му месеци след гибелта на гения.
Двамата учат и дружно в София – той във ВИТИЗ, а тя в Икономическия институт в постройката до Театралната академия на ул. „ Стефан Караджа ”. Дора и Велко се гаджосали, когато той бил първи курс. Двамата обичали да вървят на кино и да гледат филмите на Феделико Фелини и Франко Дзефирели. Младите минават под венчилото на 16 януари 1976 година в Сливен, където Кънев играе в локалния спектакъл. Актьорът няма формален костюм и неговият сътрудник и съквартирант Юрий Ангелов му дава абитуриентското си сако, с цел да отиде Велко да се разпише в гражданското. Дора е облечена с черно поло и карирана пола. Като на младо семейство им дават стая в един апартамент в квартал „ Кольо Фичето ”. Там се ражда и щерка им Катя.
Със Симеон Лютаков в последния си филм „ Още нещо за любовта ”
Междувременно Велко Кънев към този момент е в трупата на Сатирата и фамилията се мести в София, само че младите срещат огромни финансови компликации, защото нямат лично жилище и заплащат висок наем. Накрая огромният артист Хиндо Кисимов посредством своя позната в Комитета за просвета оказва помощ на Велко да си откри апартамент против удовлетворителен наем. Семейството се настанява в новото жилище малко преди да се роди втората им щерка – Марта.
Най-голямата наслада на артиста бяха неговите внуци – София и Алекс-Владислав. За страдание той не можеше да ги вижда постоянно, тъй като и двете му дъщери живеят в чужбина. Катя е в Канада със фамилията си, а Марта приключва стопанска система в Париж и се дами за французин. Пред сътрудници Велко Кънев е споделял, че е извънредно благополучен с внуците си и се радва да ги чува по телефона или по скайп.
Заедно с Антон Радичев и Стефан Данаилов в паметната лента „ Маневри на петия етаж ”
„ Таз привидно бистра водица може да тръшне два тибетски яка! Два тибетски яка – да! Но контрольор Тюхчев – в никакъв случай! ”, споделя героят на Велко Кънев контрольор Тюхчев в „ Бон късмет, инспекторе ”. „ Контрола след контрола, гумата съм сменил, резервоара съм източил, мотора съм сменил, турил съм по-лек – мотоциклетен… ”, пък е друга паметна имитация на артиста в ролята на Радо Пешев в „ Да обичаш напук ”.
И двата кино лентата са визитната картичка на Велко Кънев. Но лентата, която преди този момент го изстрелва на върха през 1982 година е „ Оркестър без име ”. Писателят Станислав Стратиев написа функциите особено за Велко Кънев, Филип Трифонов, Павел Поппандов и Георги Мамалев, като в лентата те носят личните си имена. Режисьорът Людмил Кирков и сценаристът Станислав Стратиев дават цялостна независимост на актьорите. Много от паметните реплики във кино лентата са импровизации. Артистите съзнателно вкарват известни тогава лафове в сюжета, с цел да звучи по-съвременно. „ Оркестър без име ” се радва на известност и до през днешния ден като съгласно зрителска ранглиста на Българска национална телевизия лентата е в Топ 3 на обичаните на родните киномани.
Първоначално концепцията на Станислав Стратиев е да опише историята на кварталната група в България, а по-късно и в чужбина. През лятото на 1993 година Стратиев написа сюжет за „ Оркестър без име – продължението ”, в който разказва живота на музикантите след 15 години, когато всички те са емигрирали в Германия. И актьорите, и режисьорът са въодушевени, само че, уви, пари за втора серия не се намират. Людмил Кирков умира през 1995 година и Велко Кънев счита, че без този режисьор не трябва да се снима „ Оркестър без име 2 ”. „ Дължим го на Людмил – той ни направи звезди. „ Оркестър без име ” би трябвало да се свързва единствено и само с него ”, споделя Велко Кънев.
В „ Клуб НЛО ” с Мария Сапунджиева, Антон Радичев и Георги Мамалев
„ Ние се съобразихме с желанието на Велко и не направихме втори „ Оркестър без име ”. Велко вечно остава с нас и в нашите сърца, тъй като беше необикновен и несравним човек и артист. Той не е умрял, подобен човек като него не може да почине ”, уверена е Катето Евро, която изигра ролята на Рени в паметната лента.
Голямата известност на Велко Кънев идва от малкия екран. Тв изявите в предаването „ Клуб НЛО ”, което върви по Канал 1 от 1996 до 2004 година, го утвърждава като любим на публиката дружно с Георги Мамалев, Павел Поппандов, Антон Радичев, Чочо Попйорданов, Катето Евро, Мария Сапунджиева. Милиони фенове знаеха наизуст реплики от хумористичното шоу, което държеше на качеството и не падаше на равнището на пошлия комизъм.
Всъщност, началото си „ Клуб НЛО ” води от кино лентата „ Оркестър без име ”. Част от актьорите от лентата основават естрадната група НЛО през 1983 година и имат голям триумф. Тринадесет години по-късно, през 1996 година, те вършат и лично телевизионно шоу. Малцина знаят, че продуцент на тв поредицата е застрахователния необут и някогашен народен представител от Българска социалистическа партия Добромир Гущеров, а в някои от скечовете като дете се изявява 7-годишния му тогава наследник – днешния фен на плеймейтки и чалга певици Християн Гущеров.
Актьорът получи доста цветя и честитки по случай 60-ия си рожден ден през 2008 година
През 2007 година идва най-лошото. Велко Кънев ненадейно е покосен от рак на гласните струни. Актьорът обаче не желае сътрудниците му да знаят за заболяването му, само че заради липса на средства въпреки всичко се обръща за помощ към Съюза на артистите. Творческият съюз посредством Здравния си фонд отпуска пари за интервенция и за лекуване в Германия. Процедурите минават сполучливо и година по-късно звездата от „ Оркестър без име ” се завръща триумфално на сцената, с цел да отпразнува своя 60-годишен празник. Дрезгавият му глас още веднъж проехтя в театъра.
Две години по-късно обаче се оказва, че заболяването дава рецидив и здравето му отново се утежнява. Отново се постанова лъчетерапия в Германия. Семейството му се обърна с молба да бъдат събрани средства за лекуването му. Шефът на САБ Христо Мутафчиев и министърът на културата Вежди Рашидов насочиха зов към гилдията да помогне за събирането на над 40 000 евро. Кметът на София Йорданка Фандъкова спомага Държавният фонд за лекуване в чужбина също да отпусне средства. През 2009 година за повторно Велко Кънев съумява да надвие гибелта. За страдание обаче макар лекуването в чужбина през 2011 година здравето на артиста още веднъж внезапно се утежнява и се постанова сред спектаклите и фотосите да върви на вливания в столични лечебни заведения.
Няколко години след гибелта на гения, разяснявайки своята борба с рака на гърлото, Вежди Рашидов разкри, че Велко Кънев се е отказал от лекуването в Германия, защото не могъл да издържи лъчетерапията. Скулпторът показа, че мисълта за артиста му давала сили да продължи битката с подлото заболяване.
Велко целува сцената на юбилея си
„ Велко Кънев беше изпратен персонално от мен да се лекува един месец в Германия и по-късно разбрах в Берлин, че той по средата на лекуването се е отказал – просто не е могъл да издържи на процедурите миличкият. И това евентуално го докара до съдбовен край. Тази мисъл, че би трябвало да устоя, че не би трябвало да се отхвърлям като Велко, ми оказа помощ. Светла му памет, Велко Кънев в действителност ми оказа помощ да удържа лечението. Защото имаше моменти, когато бях на ръба и си споделях: „ По-добре да умра, в сравнение с да се мъча по този начин ”. Но, като се сещах за него, че се е отказал, и стисках зъби. И по този начин удържах на радиацията ”, сподели Рашидов в свое изявление.
Според артиста Стоян Алексиев обаче сътрудника му се борил за живота си до дъно – безшумно, без звук, като гладиатор. И запазил ироничната си усмивка.
Инфо: lupa.bg
