Пет български обичая, които са по-абсурдни от Хелоуин
Обикновено дните към Хелоуин са придружени с гневни постове в обществените мрежи, които подлагат на критика „ вносния “ празник и пазят чисто българските обичаи и традиции.
Множество патриоти се надпреварват да окачествяват Хелоуин като неуместен празник, който няма никакъв смисъл и отношение към родната просвета . Истината обаче е, че съществуват и редица български традиции, които в предишното може би са възприемани като разумни и потребни, само че през днешния ден наподобяват неуместно.
Тричане на кучета
Тричане на кучетата е „ бит “ с незнаен генезис, изпълняван на празника Чист понеделник (наричан заради това и „ Песи понеделник “) – понеделникът от така наречен „ Тодорова неделя “. Според националното поверие, този бит цели да защищити домашните кучета от заболяването бяс . Известен е основно в Източна и Южна България, както и в някои елементи на Централна България.
Тричане(обесване) на кучета
Публикувахте от в В регионът на Странджа обичаят се назовава „ церѝлка “ или „ трѝчене (лекуване) “. Изпълнява се от ергените и мъжете , които връзват двойно въже с примка по средата на два дълги кола и в тази примка слагат кучето.
Двата кола са приведени един към различен и допрени в горния си край; при внезапното им изправяне, кучето се завърта във въздуха с огромна скорост и най-после пада в авансово изкопан ров с вода или в речен вир. Понякога на опашките на кучетата се завързват тенекии, а децата гонят животните до края на селището, с цел да „ изгонят бяса от тях “.
Обичаят е прочут и в някои региони на Пловдивско (Съединение, Добростан и др.) и Троянско. В гр. Съединение денят е прочут като Висѝ куче, защото на този ден стопаните провисват кучетата надолу с главата и ги завъртат, удряйки ги за предотвратяване от бяс. В селищата от Троянския Балкан празникът е прочут и като Бѐси или Бѐсен понеделник, което е обвързвано с ритуалното „ бесене на кучетата “ срещу бяс .
Джавка
На Сирни Заговезни в Димитровградско, ергените обстрелват момите с огнени стрели . Ритуалът се назовава " Джавка ". Това е нещо като празник на влюбените, само че по нашенски. Младите ергени показват възприятията си към дамите с така наречен джавки – запалени стрелички.
Thinkstockphotos
Стрелите се палят от накладения в центъра на селото огън и след това се изстрелват по избраницата. Ако изстрелът е прецизен, към този момент имаме двойка .
Репетиция за заравяне
В някои села към Дунав до неотдавна е била жива традицията да се инсценира помен за човек, който към момента е жив . Това се случвало нормално през есента след края на усилената работа по полето. Избирал се е ден, в който всички близки и другари се събират към индивида, за който се допуска, че би могло скоро да почине.
Thinkstockphotos
Той лягал върху маса на двора, а към нея били слагани жита, плодове, кърти, храни. Събирали се оплаквачки, които с старание се включвали в ритуала. Човекът имал задачата да лежи със затворени очи от самото начало и да слуша. Целта е била да се усеща спокоен и да знае, че има кой да го изпрати в последния му земен път .
Лек за неплодородие
Според националните вярвания единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие . Жената, която не може да зачене, би трябвало да преспи тогава под растението росен, което се счита за самодивско цвете. Но не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка . Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и стартират да се „ борят “ против безплодието.
Thinkstockphotos
Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена . Ако дамата зачене в нощта преди Спасовден, се считало, че това е станало по магичен метод и не се тълкувало като блудничество.
Кадене
Обичаят кадене е обвързван с празника Бабинден , който е прочут като Деня на родилната помощ. Въпросния ден е обвързван с бабата-акушерка в селото и се провеждат редица прояви в нейна чест. Старата традиция гласи, че на обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка.
Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца .
" Бабинден " Обичай с керемида - прикаждане с керемида под полите на дамите се прави, с цел да раждат повече деца, да се прогонят неприятните сили.
Публикувахте от в Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл .
Множество патриоти се надпреварват да окачествяват Хелоуин като неуместен празник, който няма никакъв смисъл и отношение към родната просвета . Истината обаче е, че съществуват и редица български традиции, които в предишното може би са възприемани като разумни и потребни, само че през днешния ден наподобяват неуместно.
Тричане на кучета
Тричане на кучетата е „ бит “ с незнаен генезис, изпълняван на празника Чист понеделник (наричан заради това и „ Песи понеделник “) – понеделникът от така наречен „ Тодорова неделя “. Според националното поверие, този бит цели да защищити домашните кучета от заболяването бяс . Известен е основно в Източна и Южна България, както и в някои елементи на Централна България.
Тричане(обесване) на кучета
Публикувахте от в В регионът на Странджа обичаят се назовава „ церѝлка “ или „ трѝчене (лекуване) “. Изпълнява се от ергените и мъжете , които връзват двойно въже с примка по средата на два дълги кола и в тази примка слагат кучето.
Двата кола са приведени един към различен и допрени в горния си край; при внезапното им изправяне, кучето се завърта във въздуха с огромна скорост и най-после пада в авансово изкопан ров с вода или в речен вир. Понякога на опашките на кучетата се завързват тенекии, а децата гонят животните до края на селището, с цел да „ изгонят бяса от тях “.
Обичаят е прочут и в някои региони на Пловдивско (Съединение, Добростан и др.) и Троянско. В гр. Съединение денят е прочут като Висѝ куче, защото на този ден стопаните провисват кучетата надолу с главата и ги завъртат, удряйки ги за предотвратяване от бяс. В селищата от Троянския Балкан празникът е прочут и като Бѐси или Бѐсен понеделник, което е обвързвано с ритуалното „ бесене на кучетата “ срещу бяс .
Джавка
На Сирни Заговезни в Димитровградско, ергените обстрелват момите с огнени стрели . Ритуалът се назовава " Джавка ". Това е нещо като празник на влюбените, само че по нашенски. Младите ергени показват възприятията си към дамите с така наречен джавки – запалени стрелички.
Thinkstockphotos Стрелите се палят от накладения в центъра на селото огън и след това се изстрелват по избраницата. Ако изстрелът е прецизен, към този момент имаме двойка .
Репетиция за заравяне
В някои села към Дунав до неотдавна е била жива традицията да се инсценира помен за човек, който към момента е жив . Това се случвало нормално през есента след края на усилената работа по полето. Избирал се е ден, в който всички близки и другари се събират към индивида, за който се допуска, че би могло скоро да почине.
Thinkstockphotos Той лягал върху маса на двора, а към нея били слагани жита, плодове, кърти, храни. Събирали се оплаквачки, които с старание се включвали в ритуала. Човекът имал задачата да лежи със затворени очи от самото начало и да слуша. Целта е била да се усеща спокоен и да знае, че има кой да го изпрати в последния му земен път .
Лек за неплодородие
Според националните вярвания единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие . Жената, която не може да зачене, би трябвало да преспи тогава под растението росен, което се счита за самодивско цвете. Но не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка . Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и стартират да се „ борят “ против безплодието.
Thinkstockphotos Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена . Ако дамата зачене в нощта преди Спасовден, се считало, че това е станало по магичен метод и не се тълкувало като блудничество.
Кадене
Обичаят кадене е обвързван с празника Бабинден , който е прочут като Деня на родилната помощ. Въпросния ден е обвързван с бабата-акушерка в селото и се провеждат редица прояви в нейна чест. Старата традиция гласи, че на обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка.
Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца .
" Бабинден " Обичай с керемида - прикаждане с керемида под полите на дамите се прави, с цел да раждат повече деца, да се прогонят неприятните сили.
Публикувахте от в Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл .
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ