В кои други държави се връзват мартеници?
Обичаят да се подаряват амулети от бели и червени конци за здраве, шанс и изобилие е част от културата на Балканите от хилядолетия. Той символизира посрещането на пролетта и новото начало. Именно поради тази дълбока духовна и културна стойност традицията е вписана в листата на ЮНЕСКО под името „ Културни практики, свързани с март “ като част от международното нематериално културно завещание.
През 2017 година, по време на съвещание на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание, извършено в Република Корея, мултинационалната номинация на мартеницата е публично приета. Тя е взаимна самодейност на България, Северна Македония, Молдова и Румъния – доказателство, че традицията сплотява народите в района.
Молдова – „ Мърцишор “ и празник на пролетта
В Молдова първи март е прочут като „ Мърцишор “, дума, произлизаща от „ март “. По традиция девойките подаряват мартеници на момчетата, които ги носят до края на месеца. В началото на април амулетите се смъкват и се закачват на плодни дървета с благопожелание за здраве и изобилие.
В страната годишно се провежда огромен фестивал „ Мърцишор “, който се е трансформирал в знак на пролетта, музиката и националната еднаквост.
Румъния – легендата за Баба Докия
В Румъния амулетът също се назовава „ мърцишор “. Той се носи главно от дами и деца, а в случай че бъде подарен на мъж, той би трябвало да го държи прикрит. Румънците свързват традицията с легендата за Баба Докия, която преде нишката на времето, до момента в който се изкачва в планината през първите девет дни на март.
Всяка жена избира един от тези дни, с цел да гадае какъв ще бъде шансът ѝ през годината. Слънчевият ден носи наслада и благоденствие, а студеният предизвестява за компликации.
Северна Македония – отбрана от зли сили
В Северна Македония мартениците са познати като „ мартинки “. Те имат магическо значение и се счита, че защищават от зли сили. Носят се на лявата ръка и постоянно се скриват под облеклата, с цел да бъдат предпазени от непознати погледи. Когато се види първата лястовица, мартинката се смъква и се слага под камък – знак на новото начало и вярата за изобилие.
Гърция – отбрана от пролетното слънце
Традицията е публикувана и в Северна Гърция. Там мартениците се връзват на китките на децата, с цел да предпазят лицата им от първите мощни слънчеви лъчи. В някои региони се има вяра, че носят отбрана от несгоди и спъвания.
Обичаят включва и закичване на мартеници по дървета, съдове с вода или домашни предмети – знак на изобилие и благоденствие. Те се смъкват при първата лястовица или на Великден.
Мартеницата е доста повече от бижу. Тя е античен знак на живота, пролетта, вярата и връзката сред хората и природата. Тази традиция потвърждава, че културата и духовността могат да минават граници и да свързват нации посредством общи полезности.
През 2017 година, по време на съвещание на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание, извършено в Република Корея, мултинационалната номинация на мартеницата е публично приета. Тя е взаимна самодейност на България, Северна Македония, Молдова и Румъния – доказателство, че традицията сплотява народите в района.
Молдова – „ Мърцишор “ и празник на пролетта
В Молдова първи март е прочут като „ Мърцишор “, дума, произлизаща от „ март “. По традиция девойките подаряват мартеници на момчетата, които ги носят до края на месеца. В началото на април амулетите се смъкват и се закачват на плодни дървета с благопожелание за здраве и изобилие.
В страната годишно се провежда огромен фестивал „ Мърцишор “, който се е трансформирал в знак на пролетта, музиката и националната еднаквост.
Румъния – легендата за Баба Докия
В Румъния амулетът също се назовава „ мърцишор “. Той се носи главно от дами и деца, а в случай че бъде подарен на мъж, той би трябвало да го държи прикрит. Румънците свързват традицията с легендата за Баба Докия, която преде нишката на времето, до момента в който се изкачва в планината през първите девет дни на март.
Всяка жена избира един от тези дни, с цел да гадае какъв ще бъде шансът ѝ през годината. Слънчевият ден носи наслада и благоденствие, а студеният предизвестява за компликации.
Северна Македония – отбрана от зли сили
В Северна Македония мартениците са познати като „ мартинки “. Те имат магическо значение и се счита, че защищават от зли сили. Носят се на лявата ръка и постоянно се скриват под облеклата, с цел да бъдат предпазени от непознати погледи. Когато се види първата лястовица, мартинката се смъква и се слага под камък – знак на новото начало и вярата за изобилие.
Гърция – отбрана от пролетното слънце
Традицията е публикувана и в Северна Гърция. Там мартениците се връзват на китките на децата, с цел да предпазят лицата им от първите мощни слънчеви лъчи. В някои региони се има вяра, че носят отбрана от несгоди и спъвания.
Обичаят включва и закичване на мартеници по дървета, съдове с вода или домашни предмети – знак на изобилие и благоденствие. Те се смъкват при първата лястовица или на Великден.
Мартеницата е доста повече от бижу. Тя е античен знак на живота, пролетта, вярата и връзката сред хората и природата. Тази традиция потвърждава, че културата и духовността могат да минават граници и да свързват нации посредством общи полезности.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ