Обичате ли вицове? Значи сте на точното място. Представяме ви

Обичате ли вицове? Значи сте на точното място. Представяме ви 5 от финалните истории на властелина на вица Слави Трифонов.

Уважаеми фенове, лятото е към своя край и по тази причина през днешния ден ще ви опиша една лятна история. Кой от вас не е пътувал по българските автомагистрали, кой от вас не знае какво има около тях… Особено на избрани сектори.

А за тези, които въпреки всичко не знаят, разяснявам – около автомагистралата много постоянно се срещат от тези работещи девойки, чието предопределение е да облекчават дългите самотни дни и късите прекъсвания на водачите на тирове или просто да подаряват против десетина-двайсет лв. разнообразни телесни преживявания на закъсали в персоналния си живот жители. Ако някой още не е схванал – пробвам се да кажа, че около автомагистралата постоянно има проститутки.

Но в един прекрасен ден, едно полицейско ръководство решило да се заеме с този въпрос и да разчисти поверения му сектор от автомагистралата, защото тъкмо в този ден щяла да идва делегация от София, с цел да открие въпросния сектор за четвърти път.

И по този начин, минали служителите на реда с два микробуса, натрупали в тях двайсетина проститутки и ги закарали в районното ръководство, с цел да оформят писмено тази смела акция.

Но тъй като, както споделих, било лято и била огромна горещина, служителите на реда се смилили и вместо да карат работещите девойки да седят наблъскани в някоя гореща стая, ги строили в колона пред районното и почнали да ги викат една по една вътре.

Точно в този миг обаче пред районното предходна осемдесетгодишната баба Василка. Тъй като бил подобен час на деня, в който нямало нито един сериал, баба Василка скучаела и си търсела нещо забавно за извършване.

Когато видяла подредените в колона девойки, бабата се спряла, поогледала се и като не схванала какво тъкмо става, дръпнала последното момиче и попитала:

-Кво става тука, ма, баби, за какво сте се наредили по този начин?

Момичето може да било всякакво, само че някак си му станало неловко да изяснява на баба Василка, че е задържана продажница. Затова погледнало бабата и споделило:

-Ми бабо, тука е плод-зеленчук, веднага донесоха пресни евтини портокали, по левче килото, та сме се наредили на опашка и чакаме да си вземем…

-Ааа, портокалии – ухилила се баба Василка – по левчеее… Мче то по-евтино, в сравнение с в хипермаркета бе! Пък и аз обичам портокали. Я ще се наредя да очаквам и аз.

И с тези думи бабичката се наредила зад последното момиче и добродушно зачакала да й пристигна редът за – както си мислела тя – портокалите.

Съответно пък, полицията си вършела работата и един офицер непрекъснато излизал от вътрешната страна, с цел да взема следващото момиче.

И по този начин, едно по едно, едно по едно, при последното си излизане офицерът стигнал и до баба Василка. Излязъл той, застанал до нея, огледал я от горната страна до долу и невярващо споделил:

-Абе, бабо, и ти ли тука бе?

-Ми и аз ми – съвсем афектирано споделила баба Василка – що да не? К’во като съм на осемдесет, то аз доста обичам… Кво, нямам право ли?

-Лелеее – споделил служителят на реда – и по какъв начин успяваш, като си толкоз остаряла?

-Ми по какъв начин – споделила баба Василка – малко ми е напън, но съумявам. Свалям ченето и единствено смуча.

***

Уважаеми фенове, в този момент ще ви опиша една история за фамилията. За фамилните полезности и за човешките взаимоотношения.

Историята се случила на Гичка от село Чурка – Смолянско.

Гичка, останала вдовичка и към този момент цяла година нямало мъжка ръка, която да оправя нейната къща. Къщата се килнала, плевнята била пред сриване, кюнците ръждясали, комина хванал паяжини…и вдовичката Гичка, обезверено почнала да си търси мъж. Всяка вечер гледала шоуто на Слави и била скрито влюбена в Тодор Башиянов, само че доста се разочаровала като схванала че има сериозна връзка.

Затова всяка заран Гичка, ходела до табелата на село Чурка и я четяла на глас, та нима някой от съселяните и схване намека.

Накрая напъните й дали резултат. Събрали се в кръчмана кмета, попа и даскала и решили да я съберат с бай Кольо – Простия.

Отишли тримата при Гичка и й споделили:

– Гичке, намерихме ти мъж. Бай Кольо овчаря. Вярно не може да чете и да написа, само че пък има положително сърце и все някак ще ти е опора в живота.

Оженили ги и още първата вечер Гичка решила да сготви на мъжа си. Наредила продуктите и таман щяла да почне да ги реже, когато бай Кольо я подпрял откъм гърба и споделил:

-Гичке, мен тате ме е учил, че дамата преди да почне да готви, би трябвало да я уважиш…

Уважил я Кольо, Гичка приготвила манджата, навела се да я постави във фурната и в същото време отново усетила зад себе си мъжката мощ на бай Кольо – елементарния.

-Гичке – споделил младоженецът – мене мама ме е учила, че до момента в който мъжа чака да стане манджата, би трябвало да почете жена си.

Пак я почел Кольо. Манджата станала и седнали да вечерят. След като Гичка почнала да разтребва масата, понавела се да забърше трохите и бай Кольо отново я захванал откъм гърба.

-Булка, от сестра ми знам, че по кое време ти е харесало по какъв начин е сготвила жена ти – би трябвало да я уважиш.

Уважил я той и пристигнало време да си лягат. И таман когато Гичка загасила лампата, ръката на Кольо елементарния се протеглана под юргана и той споделил:

-Брат ми ме е учил, че мъж и жена не трябва да заспиват, без мъжа да е почел дамата.

На другата заран Кольо елементарния излязъл с овцете, а кмета попа и даскала се наредили на оградата на Гичка и когато тя излязла я попитали:

-Гичке, по какъв начин е новия ти мъж?

-Абе правилно елементарен е, но пък е от положително семейство.

***

Уважаеми фенове, аз доста желая да описвам финални истории, само че сценаристите не ми дават.

Даже ме водят да хапвам вкусна италианска храна единствено и единствено да не помни, че ми се споделя крайна история.

Но през днешния ден не могат да ме спрат.

Историята се случила в кабинета на видния столичен доктор Простати Евстатиев.

Простати бил повсеместен експерт, а в неговата блестяща кариера била низ от изумителни медицински достижения.

Неслучайно негови клиенти били единствено заможни хора по света и у нас.

Ще ви дам единствено бегли образци. Доктор Простати бил излекувал Уейн Руни от косопад, Бионсе от запек, Искрен Пецов от фикс идея за великолепие и Тина Търнър от бабешко вилнеене на сцената.

Затова не било случайност, че един ден в кабинета на лекар Простати влезнала Муца Писанкотева – брачната половинка на шефа на кръга „ Котараците “ и най-богат българин съгласно авторитетното мнение на списание „ Форбс “, Уикилийкс и РПУ-то в Банкя.

Баровската брачна половинка седнала на стола и споделила:

“Докторе, от нищо не се окайвам, само че усещам, че нещо ми липсва… ”

Лекарят се усмихнал и попитал:

“Разкажете по какъв начин минава един ваш ден, госпожо? ”

Богаташката жена почнала да споделя без задръжки като пред доктор:

“В един мой ден няма нищо изключително, докторе.

Сутрин се разсънвам и върша лека закуска – похапвам сандвич с италиански салам вентричина, сандвич с черен хайвер, сандвич с филе от бебе-сьомга и сандвич с пармезан от мляко на девствена крава.

Но да не си помислите, че преяждам, докторе.

Просто сандвичите са напълно дребни и по тази причина към 11 часа пия чай с френски петифури, естествен сок с плодова салата и мляко с мюсли.

И до момента в който се усетя то станало време за обяд, когато похапвам сред 15 и 20 пипала от октопод със салата рукола, спагети с пет типа сос и парченца патешко месо, а най-после похапвам и тиквички по гръцки, студена чорба гаспачо от чери доматчета и не повече от тава, тава и половина крем брюле.

И отново ви споделям, докторе, от нищо не се окайвам, само че нещо ми липсва… ”

А лекарят споделил:

“Случаят е явен, госпожо, липсва Ви втора дупка на задника. “

 ***

Уважаеми фенове, постоянно в края на предаването ви описвам история. Днес взех решение да не е история, а да е приказка. И то не каква да е, а приказка с продължение. Живял уединен мъж на име Карло. Той си нямал никого на този свят. Единственото, което си имал, били златните му ръце на дърводелец. Всичко можел да направи Карло от дърво. Толкова бил добър, че за него не важал изразът от всяко дърво свирка не става.

Даже освен това, той можел да направи свирка и без да има дърво, само че да не се отбивам от приказка-

та. Един ден самотата го налегнала като влюбен слон – млада слоница. Седнал Карло край камината и до момента в който гледал пламъците, сълза издайница се стекла по мъжкото му лице. Плачел остарелият занаятчия, тъй като си нямал дете. И отново до момента в който гледал пламъците, хвърлил един пън в камината и в този миг му хрумнало да си направи дете от дърво. Извадил бързо горящия пън и почнал да го дълбае.

Цяла нощ работил, пилил, шкурил, рязал и най-после задремал с дървеното дребосъче в ръцете си. И тук идва приказният детайл. Незнайно по какъв начин, дървената кукла оживяла и по този начин дърводелецът от Карло се трансформирал в баща Карло. А дървеното момченце нарекъл Буратино.

Сега ще попитате от кое място знам, че е момченце. Знам, тъй като баща Карло бил толкоз добър, че даже дървения клин, който бил в дънера, той не го махнал, а го оставил там, където би трябвало да е. Даже го поливал да пораства на воля, само че това не е основното в приказката.

Заживели двамата щастливо, баща Карло с изключение на парите, които изкарвал от дърводелството, почнал да взема и майчински. Което било хубаво, като се има поради, че Буратино нищо не ядял и всичките пари оставали за баща Карло. Буратино растял радостно и нехайно, тъй като нямал проблеми с рухването и ожулването на колената и даже почнал да усвоява занаята на татко си, като самичък се байцвал и се лакирал срещу дървояди.

Един ден това благополучие рухнало. Буратино болен тежко и се наложило баща Карло да го заведе в болница. Татко Карло от самото начало стоял пред операционната, кършил пръсти обезпокоен и посърнал.

След няколко часа излязъл хирургът, свалил си ръкавиците и споделил:

„ Татко Карло, имам една неприятна и една добра новина… “

„ Започне-те с неприятната, докторе, че да ме разведрите след това с добрата… “

„ Ами Буратино беше в доста тежко положение, две интервенции му направихме, след това се наложи и трета. Рязахме, шихме… само че той просто не устоя и умря на масата. “

„ Докторе, каква е положителната вест тогава? “

„ Сега си имаш едно доста хубаво дървено корито! “

***

Уважаеми фенове, ще завърша с една лятна любовна история, която се случила предходната седмица в стилния столичен чалгаклуб «Ръца-Пръца». Там всяка вечер младежи се забавлявали, като подрусвали гьобеци на последните 40 песни на Гъмзата, написани през последния месец.

В тази непринудена атмосфера се срещнали студентът по минно инженерство Боби Бобовдолски и елитната хубавица Райка Винеткова. Боби Бобовдолски имал голям триумф измежду дамите, тъй като постоянно ги покорявал с думите: «Уча за минин инжиньер, искаш ли да та изкъртя с таз мойта огромната сонда?».

Райка Винеткова пък била известна в столичния елит с това, че до неотдавна работела на Околовръстното шосе, където продавала винетки на тираджиите.

Боби и Винетка незабавно се харесали, хормоните в тези два млади организма кипнали, а в главата на Боби зазвучал шлагерът на сър Стенли Ройс: «Целия, целия, целия, целия, вътри, вътри, вътри, вътри, изсъхнал, изсъхнал, сух».

Но както нормално се случва, оказало се, че двамата млади нямало къде да изконсумират пристрастеността си.

-При мен не става, Райке – споделил Боби Бобовдолски. – Живея в Студентски град с още двама нерези в стаята. Давай да вървим у вас.

-Ох, милооооооо – измъркала Райка – ми добре, но би трябвало да сме доста тихи, щото наште са си у дома. Те към този момент от дълго време са заспали, но в случай че ги събудим, татко ми ще те утрепе.

Подгонени от силата на половите стремежи, Боби и Райка тръгнали към жилището на манекенката, като по пътя Боби се разхълцал от изпитите в клуб «Ръца-Пръца» водки, а Райка изстенала:

-Ох, милоооооо, доста ме възбуждат хълцащи мъже.

Двамата стигнали до жилището, влезнали тихичко и почнали да се натискат в хола, като доста внимавали да не подвигат звук, с цел да не разсънят спящите в прилежащата стая родители на Райка.

По едно време обаче Боби Бобовдолски погледнал обезпокоително партньорката си и споделил:

-Райке, би трябвало незабавно да отида до тоалетната.

-Милоооо, парадокс! – прошепнала манекенката. – Тоалетната е тъкмо до спалнята на наште. Ще те чуят, ще се разсънят и татко ми ще те утрепе. Иди в кухнята и си свърши работата в мивката.

Студентът Бобовдолски отишъл в кухнята, а по-късно се посочил на вратата и тихичко споделил:

– Райке, подготвен съм. А нещо тоалетна хартия да ти се намира?