Бъди до нея. Приеми я. Усети я. Но не я променяй. Не я убивай
Обичаш я, знам.
В противоположен случай нямаше да си с нея. Това обаче не е задоволително. Трябва да можеш да я караш да се усеща обичана.
Припомни си какво почувства, когато я зърна за първи път. Тя беше всичко, което искаше. Всичко, за което беше мечтал. Погледът ѝ, духът ѝ, нейната самостоятелност и мощ, фантазиите ѝ... в нея имаше нещо, което не беше срещал в друга жена.
Тя те плени най-много с детската си доверчивост, с доверието, с което те гледаше, с метода, по който ти се доверяваше. Плени те с това, че не се преструваше, че беше същинска, беше себе си.
Не убивай това в нея. Не я убивай.
Начинът, по който се държиш с нея, дефинира метода, по който тя вижда себе си. Не й позволявай да си мисли, че нещо в нея не доближава. Не й позволявай да се подценява и принизява. Не й позволявай да забрави красотата, която носи в душата си.
Не я променяй, не я моделирай, не я убивай.
Тя ти подари сърцето си - пази го. Отвори душата си за теб - не я стъпквай. Подари ти фантазиите си - не ги опорочавай.
Бъди до нея. Приеми я. Усети я. Но не я променяй. Не я убивай.
Тя няма потребност да бъде " поправяна ". Просто желае да бъде разбирана. Чувана. Усещана.
Не я принуждавай да крие своите усеща, да се срами от сълзите си, да маскира своите недостатъци.
Дай ѝ късмет да бъде себе си - ранима и корава, наивна и зряла, дете и жена. Позволи ѝ да бъде това, което е - несъвършена, различна, същинска.
Затова, в случай че я обичаш, не я убивай. А просто я бит.
Илейн Йосеф
