ПРОФЕСОР ЗДРАВКО МИТКОВ – ИЗКУСТВОТО НА ТЕАТЪРА Е СВЪРЗАНО С ВЪТРЕШНИТЕ ВИЖДАНИЯ И ФАНТАЗИЯ
“Обичам спектакъл, който е ослепителен в професионално отношение и храни както страстите, по този начин и мозъка. Обичам представления, които по този начин те гълтам, че забравяш персоналните имена на актьорите. ” – проф. Здравко Митков за Академика 2022г
На 11 март проф. ще навърши 70 години. Преподаватели, ученици, студенти, сътрудници и другари ще се съберат в НАТФИЗ, с цел да отпразнуват юбилейната годишнина на Професора със спектакъла „ “ от Жан Кокто.
Здравко Митков приключва театрална постановка в класа на проф. Николай Люцканов във ВИТИЗ през 1978 година Година по-късно дебютира с „ Щастливеца иде “ от Руси Божанов в държавна такса – Пазарджик. През годините слага на сцените в Пазарджик, Перник, Младежки спектакъл, Народен спектакъл, Сатиричен спектакъл, Театър „ София “ и други, а също в Македония и Съединени американски щати – „ Армстронг тиътър “, Колорадо Спрингс, Колорадо и „ Нов американски спектакъл “, Рокфорд, Илинойс. Създава повече от 100 театрални и оперни постановки, измежду които „ Ромео и Жулиета “ от Уилям Шекспир; „ Рейс “ от Станислав Стратиев; „ Двуглавият орел “ и „ Адската машина “ от Жан Кокто; „ Животът, въпреки и къс “ и „ Сауна “ от Стратиев/Каринти; „ Антихрист – суперзвезда “ от Миклош Хубай; „ О, щастливи дни “ от Самюъл Бекет; „ В самотата на памуковите полета “ от Б. М. Колтес, „ Йонадав “ от Питър Шафър; „ Празни стаи “ от Станислав Стратиев; „ Ключът “ от Джуничиро Танидзаки и други
“Дори и най-примитивната аудитория в никакъв случай не се съпротивлява, когато й се сервира висок артистичен резултат. Тя някак си по вътрешен глас го схваща, дори когато не е на интелектуалното равнище на драматургията. Докато евтините заглавия, които се родеят с чалгата – да, те могат да взривят салона със смях и френетични аплодисменти, само че не значи, че подобен е усетът на хората… “ –проф. Здравко Митков за в. Труд, 2017г.
Емблематични измежду постановките на проф. Митков вучебния спектакъл в НАТФИЗ са – „ Големият брилянтен валс ” от Драго Янчар (1991) „ Нашият град ” ( “Our Town ”) от Тортън Уайлдър (1993), „ Адската машина ” ( “La Machine Infernale ”) от Жан Кокто (1994), „ Пролетно събуждане ” ( “Frühlings Erwachen ”) от Франк Ведекинд (2002), „ Уморените коне ги убиват, нали? ” ( “They Shoot Horses don’t They ”) от Хорас Маккой (2005), „ Процесът против Дон Жуан ” ( “La Nuit de Valognes ”) от Ерик-Еманюел Шмит (2006), „ Rent ” („ Наемът ”) от Джонатан Ларсън (2009), „ Повелителят на мухите ” („ Lord of the Flies ”) от Уилям Голдинг/Найджъл, Уилямс (2013).Превежда огромна част от пиесите, които слага, открива за българската сцена забавни нови заглавия. Автор е и на четири драматизации.
“В деня на премиерата, аз в никакъв случай не карам актьорите да репетират. Разделихме се с тях и си казахме: „Хайде, да забележим какво ще каже публиката… “ – проф. Здравко Митков за Impressio 2017г.
Педагогическата кариера на проф. Митков в НАТФИЗ стартира през 1985 година като помощник по Актьорство и постановка на проф. Н. Люцканов, а по-късно доцент (1996-1999) и професор (от 1999 до момента). Зам. ректор е наНАТФИЗ (1997-2000) и ректор (2000-2003). Като началник на класове по Актьорство и Режисура за трагичен спектакъл съумява да приготви 9 випуска от 230 създатели отдадени на националната сцена, сред които –Виктор Калев, Иван Ласкин, Йосиф Шамли, Ирини Жамбонас, Кирил Ефремов, Алексей Кожухаров, Петър Кауков, Калин Врачански, Неда Соколовска, Александра Сърчаджиева, Искра Донова, Мартин Гяуров, Мила Банчева, Петър Лъджев, Гергана Плетньова, Бойко Кръстанов, Лиляна Шомова, Силвия Петкова, Людмила Стоин, Елица Костова, Шахин Шехзен и доста други.През годините асистенти на Професора в НАТФИЗ са Валентин Ганев, Ани Вълчанова, Петър Пейков и Людмила Стоин.
„ Какво ви дава работата с младите в НАТФИЗ, на какво ви учат те?
Много ми дава. Ако не беше сверяването на усетите, методът на мислене на младите, тази преписка със съвремието, интелектуалното ниво на новите генерации, с които се срещам ежедневно, аз евентуално безвъзратно щях да затъна в лични режисьорски клишета… Тези ми контакти са корективът на мисленето ми. Чрез младите не се приспива у мен усетът за съвремието ни, за хората сега в обществото. Благодарение на младите аз тичам от рутината. “ – из изявлението на Лилия Динова с проф. Здравко Митков за Съюз на българските журналисти
Проф. Здравко Митков е притежател на престижнинационални награди сред които – Награда на Министерство на народната отбрана, Награда за постановка – „ Аскеер 2000 “, Награда на София (2002), Награда „ Икар “ (2017) и други Член е на изпълнителното бюро на АСИТЕЖ (Международна организация за детски и младежки спектакъл – 1987-1991). Гост-професор е по постановка в Колорадо Колидж, Колорадо Спрингс, Съединени американски щати (1997).
На 11 март от 19.00 ч. на Голяма сцена в Театър НАТФИЗ,от близо 230 ученици, единствено Борис Кръстев, Благица Стоименова, Георги Крумов, Георги Начов, Добромир Тодоров, Елена Петрова, Изабела Иванова, Ивайло Кутев, Константина Георгиева, Константин Николов, Сара Драгулева, Мария Илиева и Петър Терзиев – абсолвентитеот последния випуск на проф. Здравко Митков ще имат привилегията да играят за Професора си.
„ Адската машина “ и през днешния ден е тестване за всички клишета, които тровят театралната ни рутина. Нахално свободната игра на създателя с жанровете, блестящият език, смесващ епохите без никакъв срам, дълбоката страст и фарсовият (на места) рисунък – всичко това ни е въодушевило през днешния ден да приемем интелектуалната покана на Кокто. – проф. Здравко Митков за „ Адската машина “, Театър НАТФИЗ 2021
Заповядайте и Вие!
През септември 2022 проф. Здравко Митков ще поведе идващите два класа от млади артисти в НАТФИЗ. Желаем им триумф!
На 11 март проф. ще навърши 70 години. Преподаватели, ученици, студенти, сътрудници и другари ще се съберат в НАТФИЗ, с цел да отпразнуват юбилейната годишнина на Професора със спектакъла „ “ от Жан Кокто.
Здравко Митков приключва театрална постановка в класа на проф. Николай Люцканов във ВИТИЗ през 1978 година Година по-късно дебютира с „ Щастливеца иде “ от Руси Божанов в държавна такса – Пазарджик. През годините слага на сцените в Пазарджик, Перник, Младежки спектакъл, Народен спектакъл, Сатиричен спектакъл, Театър „ София “ и други, а също в Македония и Съединени американски щати – „ Армстронг тиътър “, Колорадо Спрингс, Колорадо и „ Нов американски спектакъл “, Рокфорд, Илинойс. Създава повече от 100 театрални и оперни постановки, измежду които „ Ромео и Жулиета “ от Уилям Шекспир; „ Рейс “ от Станислав Стратиев; „ Двуглавият орел “ и „ Адската машина “ от Жан Кокто; „ Животът, въпреки и къс “ и „ Сауна “ от Стратиев/Каринти; „ Антихрист – суперзвезда “ от Миклош Хубай; „ О, щастливи дни “ от Самюъл Бекет; „ В самотата на памуковите полета “ от Б. М. Колтес, „ Йонадав “ от Питър Шафър; „ Празни стаи “ от Станислав Стратиев; „ Ключът “ от Джуничиро Танидзаки и други
“Дори и най-примитивната аудитория в никакъв случай не се съпротивлява, когато й се сервира висок артистичен резултат. Тя някак си по вътрешен глас го схваща, дори когато не е на интелектуалното равнище на драматургията. Докато евтините заглавия, които се родеят с чалгата – да, те могат да взривят салона със смях и френетични аплодисменти, само че не значи, че подобен е усетът на хората… “ –проф. Здравко Митков за в. Труд, 2017г.
Емблематични измежду постановките на проф. Митков вучебния спектакъл в НАТФИЗ са – „ Големият брилянтен валс ” от Драго Янчар (1991) „ Нашият град ” ( “Our Town ”) от Тортън Уайлдър (1993), „ Адската машина ” ( “La Machine Infernale ”) от Жан Кокто (1994), „ Пролетно събуждане ” ( “Frühlings Erwachen ”) от Франк Ведекинд (2002), „ Уморените коне ги убиват, нали? ” ( “They Shoot Horses don’t They ”) от Хорас Маккой (2005), „ Процесът против Дон Жуан ” ( “La Nuit de Valognes ”) от Ерик-Еманюел Шмит (2006), „ Rent ” („ Наемът ”) от Джонатан Ларсън (2009), „ Повелителят на мухите ” („ Lord of the Flies ”) от Уилям Голдинг/Найджъл, Уилямс (2013).Превежда огромна част от пиесите, които слага, открива за българската сцена забавни нови заглавия. Автор е и на четири драматизации.
“В деня на премиерата, аз в никакъв случай не карам актьорите да репетират. Разделихме се с тях и си казахме: „Хайде, да забележим какво ще каже публиката… “ – проф. Здравко Митков за Impressio 2017г.
Педагогическата кариера на проф. Митков в НАТФИЗ стартира през 1985 година като помощник по Актьорство и постановка на проф. Н. Люцканов, а по-късно доцент (1996-1999) и професор (от 1999 до момента). Зам. ректор е наНАТФИЗ (1997-2000) и ректор (2000-2003). Като началник на класове по Актьорство и Режисура за трагичен спектакъл съумява да приготви 9 випуска от 230 създатели отдадени на националната сцена, сред които –Виктор Калев, Иван Ласкин, Йосиф Шамли, Ирини Жамбонас, Кирил Ефремов, Алексей Кожухаров, Петър Кауков, Калин Врачански, Неда Соколовска, Александра Сърчаджиева, Искра Донова, Мартин Гяуров, Мила Банчева, Петър Лъджев, Гергана Плетньова, Бойко Кръстанов, Лиляна Шомова, Силвия Петкова, Людмила Стоин, Елица Костова, Шахин Шехзен и доста други.През годините асистенти на Професора в НАТФИЗ са Валентин Ганев, Ани Вълчанова, Петър Пейков и Людмила Стоин.
„ Какво ви дава работата с младите в НАТФИЗ, на какво ви учат те?
Много ми дава. Ако не беше сверяването на усетите, методът на мислене на младите, тази преписка със съвремието, интелектуалното ниво на новите генерации, с които се срещам ежедневно, аз евентуално безвъзратно щях да затъна в лични режисьорски клишета… Тези ми контакти са корективът на мисленето ми. Чрез младите не се приспива у мен усетът за съвремието ни, за хората сега в обществото. Благодарение на младите аз тичам от рутината. “ – из изявлението на Лилия Динова с проф. Здравко Митков за Съюз на българските журналисти
Проф. Здравко Митков е притежател на престижнинационални награди сред които – Награда на Министерство на народната отбрана, Награда за постановка – „ Аскеер 2000 “, Награда на София (2002), Награда „ Икар “ (2017) и други Член е на изпълнителното бюро на АСИТЕЖ (Международна организация за детски и младежки спектакъл – 1987-1991). Гост-професор е по постановка в Колорадо Колидж, Колорадо Спрингс, Съединени американски щати (1997).
На 11 март от 19.00 ч. на Голяма сцена в Театър НАТФИЗ,от близо 230 ученици, единствено Борис Кръстев, Благица Стоименова, Георги Крумов, Георги Начов, Добромир Тодоров, Елена Петрова, Изабела Иванова, Ивайло Кутев, Константина Георгиева, Константин Николов, Сара Драгулева, Мария Илиева и Петър Терзиев – абсолвентитеот последния випуск на проф. Здравко Митков ще имат привилегията да играят за Професора си.
„ Адската машина “ и през днешния ден е тестване за всички клишета, които тровят театралната ни рутина. Нахално свободната игра на създателя с жанровете, блестящият език, смесващ епохите без никакъв срам, дълбоката страст и фарсовият (на места) рисунък – всичко това ни е въодушевило през днешния ден да приемем интелектуалната покана на Кокто. – проф. Здравко Митков за „ Адската машина “, Театър НАТФИЗ 2021
Заповядайте и Вие!
През септември 2022 проф. Здравко Митков ще поведе идващите два класа от млади артисти в НАТФИЗ. Желаем им триумф!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ