Днес Кирил Маричков щеше да навърши 80: Докато има щурци, има надежда, че светът съществува
Обичам щурците. Докато има щурци, има вяра, че светът съществува, споделя Кирил Маричков през 1991 година Четвърт век по-рано той основава една от най-влиятелните рок групи в България – „ Щурците “, на която е фронтмен, басист, артист и главен композитор. Музикантът, който си отиде на 11 октомври, през днешния ден щеше да навърши 80 години.
Тази вечер в зала 1 на НДК ще бъде изнесен концерт на „ Фондацията “ в негова памет.
Той е роден в София, където приключва междинното си обучение в учебно заведение „ Антим I “. Живее в къщата, издигната при започване на 20-и век от дядо му – арх. Киро Маричков. Другият му дядо – Борис Левиев, е основен диригент на Музикалния спектакъл и първи вкарва внука си в света на музиката.
ОТ МАЛЪК СВИРИ НА ПИАНО, КЛАРИНЕТ, БАС И КИТАРА
От дребен Кирил Маричков свири на пиано, кларинет, бас китара и китара. Като своя житейска неточност регистрира обстоятелството, че учи във Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), вместо в консерваторията. Но музиката въпреки всичко побеждава.
Първите стъпки на Кирил Маричков на музикалната сцена са като басист в рок групата „ Бъндараците “, при започване на 60-те години на 20-и век. Когато през 1967 година групата се разпада, той основава „ Щурците “. Членове на новосъздадената група са Кирил Маричков и Петър Цанков от „ Бъндараците “, Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „ Слънчевите братя “. Името на групата е определено след конкурс в радиопредаване. Интересен факт е, че то идва под въздействие на ливърпулската група The Beatles (от британски – бръмбари или буболечки).
„ Щурците “ съществува интензивно 30 години и има 12 издадени албума и безчет турнета. В своята дискография Кирил Маричков има три издадени солови албума – „ Зодия щурец “ (1997), „ Искам да кажа “ (2002) и „ 75 “ (2019).
АВТОР Е НА НАД 150 ПЕСНИ
Кирил Маричков е създател на повече от 150 песни. В листата на основаните от него шлагери са „ Рок в минало време “, „ Вкусът на времето “, „ Конникът “, „ Клетва “, „ Вълшебен цвят “. На въпроса дали в този момент младежите идват при него да желаят препоръките му, той дава отговор: „ Да, питат ме по какъв начин се вършат шлагери. А аз им споделям: „ Ей, Боже, не знам! “. Никога авансово не знам коя ария ще стане шлагер и коя – не “.
Маричков се изявява и като кино композитор – във филмите „ Вчера “ (песента „ Клетва “), „ Адио, Рио “, „ Индиански игри “, „ Вампири-таласъми “, „ Дунав мост “ (песента „ Моят свят “). Автор е на музиката към 14 български кино лентата.
Депутат е в седмото Велико национално заседание. По време на предизборната акция „ Щурците “ записват известната ария „ Аз съм просто човек “, която се трансформира в всекидневен химн на опозицията: „ Аз не съм болшевик и в никакъв случай няма да бъда. Аз не съм нихилист и в никакъв случай няма да бъда. Аз не съм безбожник и в никакъв случай няма да бъда. Аз съм просто човек. Аз съм просто човек! “.
На въпроса „ Когато се смени времето, за малко заменихте китарата с политиката, станахте народен представител във Великото национално заседание “, Маричков дава отговор: „ Не, не съм я сменил. Просто взех решение, че това е мое обвързване, когато в цяла Източна Европа падаше комунизмът и хората на изкуството помагаха за това. Ала, в първия миг, в който можех да се отърва, го направих. Напуснах “. На въпрос „ Съгласен ли сте с концепцията партиите да се обединят в името на обща идея? “, споделя „ Абсолютно. Не тъкмо да се обединят, по-скоро, да има единодушие сред тях по няколко национални целта. Има национални дела, които би трябвало да седят доста по-високо от партийните разлики и боричкания “.
През 1992 година Кирил Маричков, дружно с басиста на група „ Тангра “ – Константин Марков, основават рок радио „ Тангра “.
ФОНДАЦИЯТА
През 2013 година Кирил Маричков („ Щурците “), Иван Лечев (ФСБ), Дони, Славчо Николов („ Б.Т.Р. “) и Венко Поромански („ Те “) “ основават група „ Фондацията “. Изпълняват песни на личните си обединения, като в репертоара им са над 20 емблематичните части. Списание „ ЛИК “ на Българска телеграфна агенция посвети броя си през август 2023 година на десетата годишнина от сформирането на „ Фондацията “.
„ На Дони му хрумна концепцията, откакто планът „ Бийтълс “ се оказва сполучлив (в плана вземат участие Дони, Коцето Калки, Славчо Николов и Венко Поромански). Обаждат ми се със Славчо, изясняват ми и се съгласих. Само че им споделих: „ Щом сме от три групи, дайте и да вземем и от ФСБ “. А те се засмяха: „ Иван Лечев към този момент се причисли “. Нарекохме групата „ Фондацията “, отново по концепция на Дони, тъй като това е фондация за изкуство – не за други неща, а за песни, които ние раздаваме на хората “, споделя Кирил Маричков.
Първият огромен концерт на „ Фондацията “ е на 2 април 2014 година в зала 1 на НДК. „ Интересно е, че когато нещо се случва, ти го преживяваш по един метод, а когато погледнеш в предишното – то към този момент ти наподобява по различен. Много е хубаво, че човек си спомня най-много хубавите неща от предишното. И даже те да не са били толкоз приятни, той си ги спомня с носталгия. Да речем казармата – да, непоносимо беше, само че в този момент, като се сетя, огромен смях пада… Иначе си някакъв човекомразец и единствено викаш „ Ууу “. Та и с „ Щурците “ е по този начин – да, спираха концертите ни, биеха публиката ни, какви ли не неща са ни се случвали, само че аз си припомням радостните и смешните. Например преди концерт ни посрещаха комсомолски деятели – нали след това трябваше да рапортуват – пристъпваха, покашляха се: „ Хм, ще свирим ли, ще свирим ли? “. И аз отговарях: „ Ами, някои ще свирим, други ще записваме в тефтерчето “. Имаха и дежурен лаф във връзка дългите коси: „ Абе, човек не може да ви разбере мъже ли сте, дами ли сте!? “. Глупава хумореска. Един ден обаче, някъде през 1979-1980 година, трима от нас бяхме с бради и мустаци и следващият комсомолец май се обърка и сподели: „ Абе, с тези бради и мустаци човек не може да ви разбере мъже ли сте, дами ли сте? “. Не устоях и го попитах: „ Защо, жена Ви има ли мустаци? Заради това изречение ни стопираха концерта. Тогава по никакъв начин не беше радостно, само че в този момент тъкмо това си припомням “, споделя Кирил Маричков.
ПРИЗНАНИЕ
Кирил Маричков е притежател на медал „ Св. св. Кирил и Методий “ (първа степен) през 2010 година, на премията на Столична община за ярки достижения в региона на културата в раздел „ Музика “, взаимно с група „ Щурците “ (2017). През 2020 година получава „ Икар “ за извънреден принос към музиката от Гилдията на музикалните актьори.
На 31 януари 2020 година Кирил Маричков получава най-високото държавно отличие – медал „ Стара планина “ (първа степен) – за извънредно огромните му заслуги в региона на културата и изкуството. „ Човек излиза на сцената, в случай че има да каже нещо доста значимо. Това ме е водило през годините – да споделям на хората нещо, да ги виждам в очите от сцената и да им споделям неща, които са значими за тях “, споделя Маричков по време на награждаването.
На 10 май 2023 година публично е показана автобиографичната книга на Кирил Маричков – „ На прага на времето “ . С нея създателят означи и 55 години от основаването на „ Щурците “. Книгата показва в детайли житейския и креативен път на музиканта – от детството му до на най-силния интервал в историята на „ Щурците “ – 80-те години на 20-и век.
На 8 септември 2024 година, „ Фондацията “ и оркестърът на Държавната опера в Пловдив закриват 40-ото издание на празниците на изкуствата „ Аполония “. Маричков показва, че този концерт е специфичен за него, тъй като е първата му изява след боледуване, което го свалило от сцената за пет месеца. В края на концерта Маргарита Димитрова, изпълнителен шеф на фондация „ Аполония “, му връчва статуетка – знака на „ Аполония “, с който награждават реализатори, взели участие през 40-те години на фестивала.
Тази вечер в зала 1 на НДК ще бъде изнесен концерт на „ Фондацията “ в негова памет.
Той е роден в София, където приключва междинното си обучение в учебно заведение „ Антим I “. Живее в къщата, издигната при започване на 20-и век от дядо му – арх. Киро Маричков. Другият му дядо – Борис Левиев, е основен диригент на Музикалния спектакъл и първи вкарва внука си в света на музиката.
ОТ МАЛЪК СВИРИ НА ПИАНО, КЛАРИНЕТ, БАС И КИТАРА
От дребен Кирил Маричков свири на пиано, кларинет, бас китара и китара. Като своя житейска неточност регистрира обстоятелството, че учи във Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), вместо в консерваторията. Но музиката въпреки всичко побеждава.
Първите стъпки на Кирил Маричков на музикалната сцена са като басист в рок групата „ Бъндараците “, при започване на 60-те години на 20-и век. Когато през 1967 година групата се разпада, той основава „ Щурците “. Членове на новосъздадената група са Кирил Маричков и Петър Цанков от „ Бъндараците “, Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „ Слънчевите братя “. Името на групата е определено след конкурс в радиопредаване. Интересен факт е, че то идва под въздействие на ливърпулската група The Beatles (от британски – бръмбари или буболечки).
„ Щурците “ съществува интензивно 30 години и има 12 издадени албума и безчет турнета. В своята дискография Кирил Маричков има три издадени солови албума – „ Зодия щурец “ (1997), „ Искам да кажа “ (2002) и „ 75 “ (2019).
АВТОР Е НА НАД 150 ПЕСНИ
Кирил Маричков е създател на повече от 150 песни. В листата на основаните от него шлагери са „ Рок в минало време “, „ Вкусът на времето “, „ Конникът “, „ Клетва “, „ Вълшебен цвят “. На въпроса дали в този момент младежите идват при него да желаят препоръките му, той дава отговор: „ Да, питат ме по какъв начин се вършат шлагери. А аз им споделям: „ Ей, Боже, не знам! “. Никога авансово не знам коя ария ще стане шлагер и коя – не “.
Маричков се изявява и като кино композитор – във филмите „ Вчера “ (песента „ Клетва “), „ Адио, Рио “, „ Индиански игри “, „ Вампири-таласъми “, „ Дунав мост “ (песента „ Моят свят “). Автор е на музиката към 14 български кино лентата.
Депутат е в седмото Велико национално заседание. По време на предизборната акция „ Щурците “ записват известната ария „ Аз съм просто човек “, която се трансформира в всекидневен химн на опозицията: „ Аз не съм болшевик и в никакъв случай няма да бъда. Аз не съм нихилист и в никакъв случай няма да бъда. Аз не съм безбожник и в никакъв случай няма да бъда. Аз съм просто човек. Аз съм просто човек! “.
На въпроса „ Когато се смени времето, за малко заменихте китарата с политиката, станахте народен представител във Великото национално заседание “, Маричков дава отговор: „ Не, не съм я сменил. Просто взех решение, че това е мое обвързване, когато в цяла Източна Европа падаше комунизмът и хората на изкуството помагаха за това. Ала, в първия миг, в който можех да се отърва, го направих. Напуснах “. На въпрос „ Съгласен ли сте с концепцията партиите да се обединят в името на обща идея? “, споделя „ Абсолютно. Не тъкмо да се обединят, по-скоро, да има единодушие сред тях по няколко национални целта. Има национални дела, които би трябвало да седят доста по-високо от партийните разлики и боричкания “.
През 1992 година Кирил Маричков, дружно с басиста на група „ Тангра “ – Константин Марков, основават рок радио „ Тангра “.
ФОНДАЦИЯТА
През 2013 година Кирил Маричков („ Щурците “), Иван Лечев (ФСБ), Дони, Славчо Николов („ Б.Т.Р. “) и Венко Поромански („ Те “) “ основават група „ Фондацията “. Изпълняват песни на личните си обединения, като в репертоара им са над 20 емблематичните части. Списание „ ЛИК “ на Българска телеграфна агенция посвети броя си през август 2023 година на десетата годишнина от сформирането на „ Фондацията “.
„ На Дони му хрумна концепцията, откакто планът „ Бийтълс “ се оказва сполучлив (в плана вземат участие Дони, Коцето Калки, Славчо Николов и Венко Поромански). Обаждат ми се със Славчо, изясняват ми и се съгласих. Само че им споделих: „ Щом сме от три групи, дайте и да вземем и от ФСБ “. А те се засмяха: „ Иван Лечев към този момент се причисли “. Нарекохме групата „ Фондацията “, отново по концепция на Дони, тъй като това е фондация за изкуство – не за други неща, а за песни, които ние раздаваме на хората “, споделя Кирил Маричков.
Първият огромен концерт на „ Фондацията “ е на 2 април 2014 година в зала 1 на НДК. „ Интересно е, че когато нещо се случва, ти го преживяваш по един метод, а когато погледнеш в предишното – то към този момент ти наподобява по различен. Много е хубаво, че човек си спомня най-много хубавите неща от предишното. И даже те да не са били толкоз приятни, той си ги спомня с носталгия. Да речем казармата – да, непоносимо беше, само че в този момент, като се сетя, огромен смях пада… Иначе си някакъв човекомразец и единствено викаш „ Ууу “. Та и с „ Щурците “ е по този начин – да, спираха концертите ни, биеха публиката ни, какви ли не неща са ни се случвали, само че аз си припомням радостните и смешните. Например преди концерт ни посрещаха комсомолски деятели – нали след това трябваше да рапортуват – пристъпваха, покашляха се: „ Хм, ще свирим ли, ще свирим ли? “. И аз отговарях: „ Ами, някои ще свирим, други ще записваме в тефтерчето “. Имаха и дежурен лаф във връзка дългите коси: „ Абе, човек не може да ви разбере мъже ли сте, дами ли сте!? “. Глупава хумореска. Един ден обаче, някъде през 1979-1980 година, трима от нас бяхме с бради и мустаци и следващият комсомолец май се обърка и сподели: „ Абе, с тези бради и мустаци човек не може да ви разбере мъже ли сте, дами ли сте? “. Не устоях и го попитах: „ Защо, жена Ви има ли мустаци? Заради това изречение ни стопираха концерта. Тогава по никакъв начин не беше радостно, само че в този момент тъкмо това си припомням “, споделя Кирил Маричков.
ПРИЗНАНИЕ
Кирил Маричков е притежател на медал „ Св. св. Кирил и Методий “ (първа степен) през 2010 година, на премията на Столична община за ярки достижения в региона на културата в раздел „ Музика “, взаимно с група „ Щурците “ (2017). През 2020 година получава „ Икар “ за извънреден принос към музиката от Гилдията на музикалните актьори.
На 31 януари 2020 година Кирил Маричков получава най-високото държавно отличие – медал „ Стара планина “ (първа степен) – за извънредно огромните му заслуги в региона на културата и изкуството. „ Човек излиза на сцената, в случай че има да каже нещо доста значимо. Това ме е водило през годините – да споделям на хората нещо, да ги виждам в очите от сцената и да им споделям неща, които са значими за тях “, споделя Маричков по време на награждаването.
На 10 май 2023 година публично е показана автобиографичната книга на Кирил Маричков – „ На прага на времето “ . С нея създателят означи и 55 години от основаването на „ Щурците “. Книгата показва в детайли житейския и креативен път на музиканта – от детството му до на най-силния интервал в историята на „ Щурците “ – 80-те години на 20-и век.
На 8 септември 2024 година, „ Фондацията “ и оркестърът на Държавната опера в Пловдив закриват 40-ото издание на празниците на изкуствата „ Аполония “. Маричков показва, че този концерт е специфичен за него, тъй като е първата му изява след боледуване, което го свалило от сцената за пет месеца. В края на концерта Маргарита Димитрова, изпълнителен шеф на фондация „ Аполония “, му връчва статуетка – знака на „ Аполония “, с който награждават реализатори, взели участие през 40-те години на фестивала.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ