Кейти Мак: „Не очаквах да участвам в поп парче, когато отидох да уча физика“
„ Обичам концепцията да уча окончателното заличаване на действителността “, споделя Кейти Мак, чийто нов бестселър „ The End of Everything (Astrophysically Speaking) “ сега прекатурва съзнанията на англоговорящата част на човечеството. Тя написа за края на Вселената с прозорливост, която в действителност не е толкоз потискаща. Тя прави налични концепциите от космологията, теорията на струните и квантовата механика. Има 360 000 почитатели в Twitter. Кейти Мак е единствено на 39 години, космолог и помощник в държавния университет в Северна Каролина и в последно време е един от най-популярните гласове на науката. Предлагаме ви любопитното изявление с нея, оповестено в The Guardian.
Защо искахте да пишете за края на Вселената?Има доста книги за нейното начало. Прочетох някои от тях и съм очарована от въпроса от кое място идваме. Но има доста малко книги за края. Затова желаех да проуча тази друга страна. И аз обичам концепцията да уча окончателното заличаване на действителността. Просто мисля, че е готино нещо опцията да мога да не преставам да се изучавам.
Книгата минава през пет версии за това какво би могло да се случи - а вие допускате, че най-вероятната от тях е топлинната гибел. Можете ли да обясните какво би довело до това?Топлинната гибел е... е, това е най-потискащият вероятен край. Наистина хората стават доста тъжни, когато се приказва за това. Космосът ни сега се уголемява и методът, по който разширението се развива, е, че пространствата сред структури като галактики и космически клъстери се усилват. И след към 100 милиарда години някои галактики ще се отдалечават толкоз бързо, че към този момент няма да можем да ги забележим.Това е първият стадий. И с течение на времето Вселената става все по-пуста. Така че вие се озовавате в тази студена, тъмна, празна Вселена. Единственото нещо в близост е малко фоново излъчване, което в действителност е отпадъчната топлота на космоса. Ето за какво тя се назовава топлинна гибел, тъй като всичко се е разпаднало до степен, че всичко, което е останало, е тази неразбираема радиация. Това е отпадъчната топлота на всички процеси във Вселената.
Права сте, това е тъмно.Наистина е. Говорих пред разнообразни аудитории за топлинната гибел и видях по какъв начин хората от първия ред държат глава в ръцете си наподобяват по този начин, като че ли са изгубили всякаква вяра на този свят и за този свят. Участвах в няколко подкаста за дребни деца, пробвах да им обясня топлинната гибел и водещата ме спря: „ Не мисля, че това е уместно за деца. “
Вашите лекции въодушевиха ирландския музикант Hozier да напише парчето No Plan. Това изненада ли ви?
О, да. Никога не съм мислила, че ще бъда упомената в поп парче. Това не е тъкмо поп парче, само че да, това не беше нещо, което чаках, когато започнах да изучавам физика в учебно заведение. С Hozier си следихме известно време изявленията в Twitter и допускам, че по този начин е разкрил видеоклиповете ми онлайн. Когато той пее това парче на сцената, хората ми пращат клипове. Това е нещо като двеминутно встъпление в космологията и в действителност изяснява процеса на топлинната гибел и по какъв начин това работи. Толкова е необичайно.
Значи той не се тормози да депресира публиката с тази тематика?Е, в случай че сте осведомени с текстовете му, той написа за доста много, доста трагични, сърцераздирателни неща. Така че, това е малко в неговата количка, бих споделила.
Защо мислите, че станахте толкоз известни в Twitter?Това се случи последователно. Аз бях в Twitter съвсем 10 години и с течение на времето открих, че в действителност това е една добра медия, където мога да приказвам за физика малко и по наличен метод. Много от изявленията ми станаха " вирусни ". Не търсех това, само че получих доста внимание.
В книгата споменавате, че Стивън Хокинг е оказал мощно въздействие върху Вас. Какво в неговите писания резонира с Вас?Открих тези неща, когато бях на към 10 години. Това, което пишеше той, ми импонираше - беше странно-огъващо се, необикновено и необяснимо. Идеята за черните дупки и пространството, за пътешестване във времето, за огромния гърмеж... всичко това са тематики, които просто завладяват мозъка да мисли единствено за тях. По-късно се срещах постоянно с него - в Калтех (Калифорнийския софтуерен институт), в Университета в Кембридж също.
Какво се случи на първата ви среща, ужасно ли беше?Да, стана техническо неразбирателство със синтезатора на гласа му и той можеше да произнася единствено едносрични и къси думи - да, не, благодаря. Така че без да знам това, очаквайки от самото начало на презентацията си мненията и утвърждението му, аз взех решение че съм се провалила в очите му, а просто механичният му глас е бил развален.
Издателите в Съединени американски щати съвсем поведоха война за Вашата книга. Това значи ли, че хората имат предпочитание да четата научни книги, които се занимават със комплицирани тематики?Да, мисля, че е ужасно, че хората четат книги за физика за развлечение. Супер удовлетворена съм, че дружно с екипа ми вършим това допустимо. Хората сме любопитен тип, желаеме да разберем нещата. Обичам това в нас.
Какво следва? Как ще се движите към края на Вселената?Това е казусът, избрах неверна тематика. Да напиша ли предистория? Рестартиране?
Защо искахте да пишете за края на Вселената?Има доста книги за нейното начало. Прочетох някои от тях и съм очарована от въпроса от кое място идваме. Но има доста малко книги за края. Затова желаех да проуча тази друга страна. И аз обичам концепцията да уча окончателното заличаване на действителността. Просто мисля, че е готино нещо опцията да мога да не преставам да се изучавам.
Книгата минава през пет версии за това какво би могло да се случи - а вие допускате, че най-вероятната от тях е топлинната гибел. Можете ли да обясните какво би довело до това?Топлинната гибел е... е, това е най-потискащият вероятен край. Наистина хората стават доста тъжни, когато се приказва за това. Космосът ни сега се уголемява и методът, по който разширението се развива, е, че пространствата сред структури като галактики и космически клъстери се усилват. И след към 100 милиарда години някои галактики ще се отдалечават толкоз бързо, че към този момент няма да можем да ги забележим.Това е първият стадий. И с течение на времето Вселената става все по-пуста. Така че вие се озовавате в тази студена, тъмна, празна Вселена. Единственото нещо в близост е малко фоново излъчване, което в действителност е отпадъчната топлота на космоса. Ето за какво тя се назовава топлинна гибел, тъй като всичко се е разпаднало до степен, че всичко, което е останало, е тази неразбираема радиация. Това е отпадъчната топлота на всички процеси във Вселената.
Права сте, това е тъмно.Наистина е. Говорих пред разнообразни аудитории за топлинната гибел и видях по какъв начин хората от първия ред държат глава в ръцете си наподобяват по този начин, като че ли са изгубили всякаква вяра на този свят и за този свят. Участвах в няколко подкаста за дребни деца, пробвах да им обясня топлинната гибел и водещата ме спря: „ Не мисля, че това е уместно за деца. “
Вашите лекции въодушевиха ирландския музикант Hozier да напише парчето No Plan. Това изненада ли ви?
О, да. Никога не съм мислила, че ще бъда упомената в поп парче. Това не е тъкмо поп парче, само че да, това не беше нещо, което чаках, когато започнах да изучавам физика в учебно заведение. С Hozier си следихме известно време изявленията в Twitter и допускам, че по този начин е разкрил видеоклиповете ми онлайн. Когато той пее това парче на сцената, хората ми пращат клипове. Това е нещо като двеминутно встъпление в космологията и в действителност изяснява процеса на топлинната гибел и по какъв начин това работи. Толкова е необичайно.
Значи той не се тормози да депресира публиката с тази тематика?Е, в случай че сте осведомени с текстовете му, той написа за доста много, доста трагични, сърцераздирателни неща. Така че, това е малко в неговата количка, бих споделила.
Защо мислите, че станахте толкоз известни в Twitter?Това се случи последователно. Аз бях в Twitter съвсем 10 години и с течение на времето открих, че в действителност това е една добра медия, където мога да приказвам за физика малко и по наличен метод. Много от изявленията ми станаха " вирусни ". Не търсех това, само че получих доста внимание.
В книгата споменавате, че Стивън Хокинг е оказал мощно въздействие върху Вас. Какво в неговите писания резонира с Вас?Открих тези неща, когато бях на към 10 години. Това, което пишеше той, ми импонираше - беше странно-огъващо се, необикновено и необяснимо. Идеята за черните дупки и пространството, за пътешестване във времето, за огромния гърмеж... всичко това са тематики, които просто завладяват мозъка да мисли единствено за тях. По-късно се срещах постоянно с него - в Калтех (Калифорнийския софтуерен институт), в Университета в Кембридж също.
Какво се случи на първата ви среща, ужасно ли беше?Да, стана техническо неразбирателство със синтезатора на гласа му и той можеше да произнася единствено едносрични и къси думи - да, не, благодаря. Така че без да знам това, очаквайки от самото начало на презентацията си мненията и утвърждението му, аз взех решение че съм се провалила в очите му, а просто механичният му глас е бил развален.
Издателите в Съединени американски щати съвсем поведоха война за Вашата книга. Това значи ли, че хората имат предпочитание да четата научни книги, които се занимават със комплицирани тематики?Да, мисля, че е ужасно, че хората четат книги за физика за развлечение. Супер удовлетворена съм, че дружно с екипа ми вършим това допустимо. Хората сме любопитен тип, желаеме да разберем нещата. Обичам това в нас.
Какво следва? Как ще се движите към края на Вселената?Това е казусът, избрах неверна тематика. Да напиша ли предистория? Рестартиране?
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ