Дейзи Ланг: Удряла съм мъж, за да се защитя
Обичам аления цвят, той е знак на огъня, любовта и успеха, признава трикратната международна шампионка по женски бокс
– Дейзи, за какво отпътува за Съединени американски щати? Ти беше звезда в Европа, трикратна международна шампионка.
– Усещах, че желая някаква смяна в живота си след един в действителност доста натоварен интервал на спортната ми кариера. Славата ме отегчаваше и желаех естествен метод на живот, успокоение и да бъда на място, където не ме познават. Имах също и другар в Ел Ей, както и оферти за работа. Хареса ми климатът в Калифорния. Това се оказа главен фактор за моето решение да остана тук. Обичам топлото време през цялата година. Това ми дава доста положителна сила и ентусиазъм за всичко, което върша. Тук съм към този момент 12 години.
– Последната ти премия е самопризнание и от Америка. Как се стигна до номинация и победа?
– Поласкана съм от жеста и уважението нa труда ми от Международната федерация по бокс. Тази премия е самопризнание и за България. Номинацията е обвързвана освен със международните ми трофеи, а по-скоро с историята, която съм написала като пионер на женския бокс в Европа и най-много за популяризирането на този спорт. Това е огромно самопризнание за тежкия труд, за лишенията и рисковете, през които съм предходна. Като се замисля от кое място съм тръгнала и през какво съм предходна, а и къде съм стигнала – все едно е било през вчерашния ден. Да те оценят в непозната страна, освен това съм победила доста американки – за мен е огромно почитание и почит. Чувствам се горда от обстоятелството, че съм получила премия от Международната федерация по бокс паралелно с огромните светила в професионалния бокс Майк Тайсън, Мохамед Али…
– Един малко банален въпрос, само че въпреки всичко ще те попитам – какво ти даде и какво ти взе този сложен спорт?
– Спортът образува характера, прави те резистентен да преодоляваш всевъзможни компликации и най-много те учи да се бориш, само че взима доста от персоналното ти време. Никога не скърбя за времето, което отделих за бокса, другояче нямаше да мога да доближи равнището, на което се намирам. Изборът на този метод на живот, персоналното задоволство и дисциплинираност са главен фактор. Спомням си, че ставах и си лягах с фантазията да стана международна шампионка. Незабравим миг на благополучие бе, когато реализирах задачата си – и то цели три пъти.
– Ако можеше да върнеш времето обратно – отново ли би избрала бокса?
– Вярвам, че всеки човек се ражда с избрана задача на този свят и аз съм щастлива, че това беше моята. Това беше път, който трябваше да извървя – не се отхвърлих, колкото и мъчно да е било на моменти. Ако можеше да се върне времето обратно и да имах избор – отново бих избрала бокса.
– Коя е най-трудната ти победа?
– Когато играх за третата международна купа. По време на мача в 7-и рунд бях скъсала отчасти кръстна връзка на десния крайник и въз основа на това скъсах мускулни нишки на прасеца на левия крайник. Получих толкоз мощна болежка, че съвсем се сковах и не можех да се движа. Нямах никаква непоклатимост. Стоях на едно място и беше замяна на удари до края на мача. Не знам по какъв начин устоях това тестване. И до ден-днешен се чудя какво ми даде сили да завърша мача! Мисля, че упоритостите за победа и адреналинът ми помогнаха да преодолея този миг.
– Коя е най-паметната ти среща на кръга?
– Когато станах за първи път международен първенец – в Дюселдорф. Мечтата ми се трансформира в действителност – бях щастлива, мач, който няма да не помни. Другият е за втората ми международна купа в по-горна категория със международната шампионка Лиза Фостър, тя е американка. С този мач повдигнахме равнището на женския бокс. Това е един от най-хубавите ми мачове.
– Ти си най-дисциплинираният човек на Земята, съгласно мен, само че и какви други качества ти трябваха да станеш огромен първенец?
– Благодаря, цялост от качества като възприятие за отговорност, дипломатичност, почит и почитание към треньора и хората към теб, положителните знания по физикална терапия. Всичко това ми оказа помощ да се грижа са себе си и да се защищавам от контузии.
– Как се мотивираше в един толкоз мъжки спорт?
– В боксов мач всичко зависи от теб, от душeвността, дали ще успееш да преодолееш обстановката. Психиката е най-важният фактор, с цел да се мотивираш да спечелиш. Ако се концентрираш на други фактори, рискуваш. Важно е да си уверен, че ще победиш. Това е моят опит. Бях пионер – първата жена, която прокара път в България и в Европа на женския бокс. Знам какъв брой беше мъчно, в случай че нямах тази религия – всичко беше против мен. Трябваше да надвивам и медиите, освен сътрудниците. Моята цел беше да покажа, че една жена, която наподобява женствена, която е образована, може да реализира оптималното високо място в мъжки спорт. Аз се борих за женските права по този метод. В България тогава дамите нямаха права. Жените са тъпкани в доста страни – моят живот, това, което реализирах, дава мощ на всички дами по света да отстояват фантазиите си, уповавам се и на подрастващото потомство.
– Удряла ли си мъж? Налагало ли ти се е?
– Ако кажа не – ще те излъжа (усмихва се дяволито). Налагало ми се е, за жалост, при самозащита.
–––––––––––––
Мила Салахи:
Българските владетели са били царе, а не ханове
Изследователският екип „ Руните приказват “ откри печата на Тервел в музей във Вашингтон, страната ни би трябвало да си го изиска
– Мила, в страницата на Екипа в обществените мрежи за първи път бе оповестена фотография на печата на един от великите български царе – Тервел. Днес находката е в Щатите, където преди време българин откри и щемпел на Аспарух. Как стигнахте до печата на Тервел, който тъкмо преди 1300 години избавя България и Европа от ислямизация, само че през днешния ден никой не се сеща за тази годишнина?
– Както постоянно инцидентно, само че инцидентни неща няма. Непознат за нас господин го качи като коментар в обществената мрежа, не си припомням името, само че желая особено да му благодаря! Този щемпел се пази в музея „ Дамбъртън Оукс“, Вашингтон.
– Как е стигнал до Щатите?
– Естествено, че е продаден, с цел да стигне до американски музей. Жалкото в нашата страна е, че се търгува с нашата памет и история, това е потресаващото в този случай! И това не е от през днешния ден, а се корени в годините на по този начин наречения комунизъм. Това е мафия, която по своите доходи надминава даже и търговията с опиати – милиарди годишно.
– Какви ограничения би трябвало да предприеме България, с цел да върнем този скъп артефакт в страната ни, където му е мястото?
– България има право да предяви искания за връщане или откупуване на този щемпел – за това има бранш, основан към ГДНП за битка и противопоставяне на похищенията върху културно-историческото ни завещание, както и към ГДБОП за битка с трафика на същото. Въпросът е, че би трябвало да се подаде формален сигнал и да се задейства „ тежката машина ” по определяне на придобиването му – по какъв начин е стигнал до Америка. Другият вид е да се предложи от самата страна откупуване на печата. За никого не е загадка, че в България работят канали за експорт на наши реликви зад граница, в които за жал има забъркани много високопоставени лица. Имената им са социална загадка.
– Има ли превод към този момент на знаците в печата на Тервел?
– Работим към момента, само че първата информация е пусната в общественото пространство. Титлата е цар, което може да се види и на самия щемпел, макар че се превежда в сгода на едни от нашите съседи. В пръстена има разказан развоя на цялата борба, родословието. Но занапред би трябвало да се наблюдава през историческите извори информацията от самия превод. Мога да издам, че канаките курайши, както са разказани в пръстена, са влезнали през Босфора. А едни от най-важните борби са били на остров Крит, към Кносос, и в Кипър.
– Неотдавна в пръстените на Кубрат екипът разчете царската купа на великия ни общественик. Кой има интерес купата да е хан и кан?
– Що се отнася до купата кан и хан, интерес имат всички велики сили в предишното и в този момент, както и трите демона на българския жанр, разказани в пръстените от кенотафа на цар Кубрат – Ватикана, Цариградската патриаршия (днес Вселенска) и редакторите на Библията. Тук ще изтъквам Гьобелс: „ Отнеми на един народ историята му, първото потомство ще е навалица, второто стадо! ” – всеки да си извади подтекста за какво го споделяме, а за нас изводът е явен!
* Радо Шишарката оцеля в пукотевица
* Юлияна Дончева разкрива тайната на хубостта си
* Фики Стораро – таз година младоженка, следващата година люлка
* За Койна Русева мъжете са душички
* Глобили Жени Калканджиева в Тайланд
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 25 ОКТОМВРИ!
– Дейзи, за какво отпътува за Съединени американски щати? Ти беше звезда в Европа, трикратна международна шампионка.
– Усещах, че желая някаква смяна в живота си след един в действителност доста натоварен интервал на спортната ми кариера. Славата ме отегчаваше и желаех естествен метод на живот, успокоение и да бъда на място, където не ме познават. Имах също и другар в Ел Ей, както и оферти за работа. Хареса ми климатът в Калифорния. Това се оказа главен фактор за моето решение да остана тук. Обичам топлото време през цялата година. Това ми дава доста положителна сила и ентусиазъм за всичко, което върша. Тук съм към този момент 12 години.
– Последната ти премия е самопризнание и от Америка. Как се стигна до номинация и победа?
– Поласкана съм от жеста и уважението нa труда ми от Международната федерация по бокс. Тази премия е самопризнание и за България. Номинацията е обвързвана освен със международните ми трофеи, а по-скоро с историята, която съм написала като пионер на женския бокс в Европа и най-много за популяризирането на този спорт. Това е огромно самопризнание за тежкия труд, за лишенията и рисковете, през които съм предходна. Като се замисля от кое място съм тръгнала и през какво съм предходна, а и къде съм стигнала – все едно е било през вчерашния ден. Да те оценят в непозната страна, освен това съм победила доста американки – за мен е огромно почитание и почит. Чувствам се горда от обстоятелството, че съм получила премия от Международната федерация по бокс паралелно с огромните светила в професионалния бокс Майк Тайсън, Мохамед Али…
– Един малко банален въпрос, само че въпреки всичко ще те попитам – какво ти даде и какво ти взе този сложен спорт?
– Спортът образува характера, прави те резистентен да преодоляваш всевъзможни компликации и най-много те учи да се бориш, само че взима доста от персоналното ти време. Никога не скърбя за времето, което отделих за бокса, другояче нямаше да мога да доближи равнището, на което се намирам. Изборът на този метод на живот, персоналното задоволство и дисциплинираност са главен фактор. Спомням си, че ставах и си лягах с фантазията да стана международна шампионка. Незабравим миг на благополучие бе, когато реализирах задачата си – и то цели три пъти.
– Ако можеше да върнеш времето обратно – отново ли би избрала бокса?
– Вярвам, че всеки човек се ражда с избрана задача на този свят и аз съм щастлива, че това беше моята. Това беше път, който трябваше да извървя – не се отхвърлих, колкото и мъчно да е било на моменти. Ако можеше да се върне времето обратно и да имах избор – отново бих избрала бокса.
– Коя е най-трудната ти победа?
– Когато играх за третата международна купа. По време на мача в 7-и рунд бях скъсала отчасти кръстна връзка на десния крайник и въз основа на това скъсах мускулни нишки на прасеца на левия крайник. Получих толкоз мощна болежка, че съвсем се сковах и не можех да се движа. Нямах никаква непоклатимост. Стоях на едно място и беше замяна на удари до края на мача. Не знам по какъв начин устоях това тестване. И до ден-днешен се чудя какво ми даде сили да завърша мача! Мисля, че упоритостите за победа и адреналинът ми помогнаха да преодолея този миг.
– Коя е най-паметната ти среща на кръга?
– Когато станах за първи път международен първенец – в Дюселдорф. Мечтата ми се трансформира в действителност – бях щастлива, мач, който няма да не помни. Другият е за втората ми международна купа в по-горна категория със международната шампионка Лиза Фостър, тя е американка. С този мач повдигнахме равнището на женския бокс. Това е един от най-хубавите ми мачове.
– Ти си най-дисциплинираният човек на Земята, съгласно мен, само че и какви други качества ти трябваха да станеш огромен първенец?
– Благодаря, цялост от качества като възприятие за отговорност, дипломатичност, почит и почитание към треньора и хората към теб, положителните знания по физикална терапия. Всичко това ми оказа помощ да се грижа са себе си и да се защищавам от контузии.
– Как се мотивираше в един толкоз мъжки спорт?
– В боксов мач всичко зависи от теб, от душeвността, дали ще успееш да преодолееш обстановката. Психиката е най-важният фактор, с цел да се мотивираш да спечелиш. Ако се концентрираш на други фактори, рискуваш. Важно е да си уверен, че ще победиш. Това е моят опит. Бях пионер – първата жена, която прокара път в България и в Европа на женския бокс. Знам какъв брой беше мъчно, в случай че нямах тази религия – всичко беше против мен. Трябваше да надвивам и медиите, освен сътрудниците. Моята цел беше да покажа, че една жена, която наподобява женствена, която е образована, може да реализира оптималното високо място в мъжки спорт. Аз се борих за женските права по този метод. В България тогава дамите нямаха права. Жените са тъпкани в доста страни – моят живот, това, което реализирах, дава мощ на всички дами по света да отстояват фантазиите си, уповавам се и на подрастващото потомство.
– Удряла ли си мъж? Налагало ли ти се е?
– Ако кажа не – ще те излъжа (усмихва се дяволито). Налагало ми се е, за жалост, при самозащита.
–––––––––––––
Мила Салахи:
Българските владетели са били царе, а не ханове
Изследователският екип „ Руните приказват “ откри печата на Тервел в музей във Вашингтон, страната ни би трябвало да си го изиска
– Мила, в страницата на Екипа в обществените мрежи за първи път бе оповестена фотография на печата на един от великите български царе – Тервел. Днес находката е в Щатите, където преди време българин откри и щемпел на Аспарух. Как стигнахте до печата на Тервел, който тъкмо преди 1300 години избавя България и Европа от ислямизация, само че през днешния ден никой не се сеща за тази годишнина?
– Както постоянно инцидентно, само че инцидентни неща няма. Непознат за нас господин го качи като коментар в обществената мрежа, не си припомням името, само че желая особено да му благодаря! Този щемпел се пази в музея „ Дамбъртън Оукс“, Вашингтон.
– Как е стигнал до Щатите?
– Естествено, че е продаден, с цел да стигне до американски музей. Жалкото в нашата страна е, че се търгува с нашата памет и история, това е потресаващото в този случай! И това не е от през днешния ден, а се корени в годините на по този начин наречения комунизъм. Това е мафия, която по своите доходи надминава даже и търговията с опиати – милиарди годишно.
– Какви ограничения би трябвало да предприеме България, с цел да върнем този скъп артефакт в страната ни, където му е мястото?
– България има право да предяви искания за връщане или откупуване на този щемпел – за това има бранш, основан към ГДНП за битка и противопоставяне на похищенията върху културно-историческото ни завещание, както и към ГДБОП за битка с трафика на същото. Въпросът е, че би трябвало да се подаде формален сигнал и да се задейства „ тежката машина ” по определяне на придобиването му – по какъв начин е стигнал до Америка. Другият вид е да се предложи от самата страна откупуване на печата. За никого не е загадка, че в България работят канали за експорт на наши реликви зад граница, в които за жал има забъркани много високопоставени лица. Имената им са социална загадка.
– Има ли превод към този момент на знаците в печата на Тервел?
– Работим към момента, само че първата информация е пусната в общественото пространство. Титлата е цар, което може да се види и на самия щемпел, макар че се превежда в сгода на едни от нашите съседи. В пръстена има разказан развоя на цялата борба, родословието. Но занапред би трябвало да се наблюдава през историческите извори информацията от самия превод. Мога да издам, че канаките курайши, както са разказани в пръстена, са влезнали през Босфора. А едни от най-важните борби са били на остров Крит, към Кносос, и в Кипър.
– Неотдавна в пръстените на Кубрат екипът разчете царската купа на великия ни общественик. Кой има интерес купата да е хан и кан?
– Що се отнася до купата кан и хан, интерес имат всички велики сили в предишното и в този момент, както и трите демона на българския жанр, разказани в пръстените от кенотафа на цар Кубрат – Ватикана, Цариградската патриаршия (днес Вселенска) и редакторите на Библията. Тук ще изтъквам Гьобелс: „ Отнеми на един народ историята му, първото потомство ще е навалица, второто стадо! ” – всеки да си извади подтекста за какво го споделяме, а за нас изводът е явен!
* Радо Шишарката оцеля в пукотевица
* Юлияна Дончева разкрива тайната на хубостта си
* Фики Стораро – таз година младоженка, следващата година люлка
* За Койна Русева мъжете са душички
* Глобили Жени Калканджиева в Тайланд
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 25 ОКТОМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ