Обичах, плаках и бях луда от щастие“ – казва актрисата,

„ Обичах, плаках и бях луда от благополучие “ – споделя актрисата, изиграла една от най-чувствените и паметни подиуми в историята на киното. Фонтанът Ди Треви в Рим към момента помни стъпките ù, танцуващи в ледените му януарски води, до момента в който, облечена в прилепнала черна рокля без презрамки, тя примамва Марчело Мастрояни като същинска сирена с заричане за божествени наслади и несъмнено поражение. Годината е 1960-а, филмът е „ Сладък живот “, режисьор е Федерико Фелини. Останалото е история. " Аз сътворих Фелини, не той – мен “ – Анита обича тази имитация и не пропуща да я подмятна постоянно когато може. Не е несъмнено дали в действителност мисли по този начин, само че е несъмнено, че ѝ е омръзнало да слуша противоположното. През 50-те години, десетилетието на нейната същинска популярност, мъжете са богове, герои, велики създатели, устоят фамилии, вършат бизнес, имат любовници. Жените са готвачки, майки и домакини, за предпочитане – с огромни гърди като нейните.Гърдите са абсолютният мъжки култ през това десетилетие, изключително в следвоенна Америка, където започва кариерата на Екберг. Това е ситуацията, в случай че ѝ харесва. А на нея по никакъв начин, но по никакъв начин не ѝ харесва.