Защо „Гражданска отговорност“ не покрива реалните щети
Обезщетенията изплащани на невиновните водачи постоянно са в пъти по-малки от действително понесените вреди. За да се реши този проблем, Наредба № 24 от 2006г. за наложителното обезпечаване би трябвало да се актуализира, считат от Асоциация „ Активни консуматори “.
В асоциацията са постъпили сигнали от жители против застрахователи, които изплащат по-малко пари при вреди от пътнотранспортно произшествие по застраховка „ Гражданска отговорност “. Оплакването на потребителите е, че вредите, които са нанесени на автомобила им и изплатеното от застрахователя, се разминават значително. Въпросът е, дали това са обособени случаи или има по-генерален проблем със застраховка „ Гражданска отговорност “ у нас?
През 2022 година в България са настъпили 24 930 броя ПТП с материални вреди и 6609 броя ПТП с потърпевши, при които са починали 531 и са ранени 8422 души. При настъпване на имуществени и неимуществени вреди, в резултат на ПТП, застрахователното сдружение по застраховка „ Гражданска отговорност “ на отговорния лидер следва да покрие вредите, породени на невиновния участник в случая.
Какви са недоволствата на потребителите?
Един от получените сигнали е обвързван с погашение на обезщетение, което е три пъти по-ниско от действителните вреди, които потребителят е понесъл. Става въпрос за удар в задната част на автомобила на потребителя, като в резултат на това – бронята е била развалена и е подлежала на ремонт. Потребителят не е имал никаква виновност и затова компенсацията на застрахователя би трябвало да е в цялостна сума. Стойността за корекция на подобен подробност коства при актуалните цени към 300 лв., само че все пак на потребителя е изплатено единствено 106,28 лв.. При обжалване на това решение застрахователят твърди, че прецизно е спазил разпоредбите на сдружението и е пресметнал компенсацията според настоящата методика за разпродажба на вреди, основана на разпоредба № 24/08.03.2006 година Но в действителност ли е по този начин?
Включително разрушават цените по следния метод:
Труд за тенекеджийски интервенции – 8,00 лв.
Труд за демонтажно-монтажни интервенции 12,80 лв.
Труд за бояджийски интервенции – 56,48 лв.
Бои и материали – 29,00 лв.
istock
Защо застрахователят е избрал да обезщети потребителя по този метод?
В Кодекса за застраховането е заставено общото състояние, че застрахователят би трябвало да заплати обезщетение, което е равно на фактически претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В кодекса се планува препращане към нарочна разпоредба, с която да се сътвори избрана методика за пресмятане на вреди, когато не са показани фактури от потребителя. Тази методика наподобява е „ хванала прахуляк “, тъй като не отразява настоящите пазарни цени на 2023 година
Кодекс за застраховането
член 386, алинея 2. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е задължен да заплати застрахователно обезщетение, което е равно на фактически претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, с изключение на в случаите на подзастраховане и обезпечаване по контрактувана застрахователна стойност.
член 400. алинея 1. За действителна застрахователна стойност се счита цената, против която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия тип и качество.
алинея 2. За възстановителна застрахователна стойност се счита цената за възобновяване на имуществото с ново от същия тип и качество, включително всички присъщи разноски за доставка, строителство, монтаж и други, без използване на амортизация.
След като Кодексът задължава застрахователното сдружение да изплаща действително претърпените вреди и не може да ползва амортизация на повреденото имущество, за какво се изплащат доста по-малко?
Застрахователят аргументира размерът на компенсацията като се базира на вътрешните правила на сдружението, които не са обществено налични, и на база калкулации според наредбата за разпродажба на вреди по застраховка „ Гражданско отделение “ (Наредба № 24 от 08.03.2006 година за наложителното обезпечаване по член 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за споразумяване на искания за обезщетение на вреди, породени на моторни транспортни средства).
При взор в Наредба № 24, две неща вършат усещане. Наименованието съдържа препращане към анулирания Кодекс за застраховането, а през 2014-та година всички членове на наредбата са анулирани с изключение на един:
член 15, алинея 4. Обезщетението за вреди на моторни транспортни средства се дефинира по методиката за споразумяване на искания за обезщетение на вреди, породени на моторни транспортни средства, според приложения № 1 - 6.
В Приложение №1 към наредбата е разказана методиката за пресмятане на обезщетение на вреди и се ползват калкулации за минимална долна граница в случаите, когато не са показани надлежни доказателства (фактури) за осъществен ремонт. Тази методика обаче не пресмята действително претърпяната щета, тъй като употребява данни, които не кореспондират с актуалната действителност през 2023 година Фактът, че самото название на наредбата съдържа анулиран законодателен акт демонстрира, че е морално остаряла.
Тъй като разпоредба не може да опонира на по-високостоящ нормативен акт и застрахователните сдружения не следва да употребяват изчислението в методиката като мотив да изплащат по-малко от действително претърпените вреди. Това, че не са предоставени фактури, не разрешава на застрахователите да присъдят минимума по наредбата, тъй като по този метод нарушават чл.386, алинея 2 от Кодекса за обезпечаване. В решение на Варненския областен съд се употребява умозаключение на специалист, който е направил инспекция на 30 сервиза, 15 сертифицирани сервиза и 15 несертифицирани, с цел да получи междинната пазарна цена за труд и елементи за ремонта съобразявайки, че разногласието е за ремонт на четиринадесет годишна кола. Съдът демонстрира, че би трябвало да се употребяват способи, които да разкриват каква е междинната пазарна цена за премахване на подобен вид повреди за съответния тип автомобил.
istock
Какво споделя правосъдната процедура във връзка с проблем, сходен на описания нагоре?
В решение на Софийски областен съд си личи каква е нормалната правосъдна процедура. Преобладават причини, които удостоверяват нашите изказвания, че действителните вреди би трябвало да бъдат обезщетени от застрахователите по пазарни цени, а не по минималните стойности залегнали в Наредба № 24 от 2006 година Ето какво се стимулира в решението:
„ Съгласно член 499, алинея 2 от КЗ, в обсъжданите случаи, компенсацията не може да надвишава действителната стойност на породената щета и се дефинира в сходство с призната от КФН разпоредба за методиката за споразумяване на искания за обезщетение на вреди, породени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на наредбите на КЗ и не лимитира отговорността на застрахователя да заплати обезщетение обхващащо действителната стойност на породената щета, а съставлява напътствие за пресмятане размера на вредите на МПС в случаите, когато компенсацията се дефинира от застрахователя, на който не са показани фактури за осъществен ремонт в сервиз – мотив от член 4 от Наредба № 24/2006 на КФН. “
Изглежда, че тези „ инструкции “ за пресмятане на размера на вредите по тази разпоредба подвеждат застрахователя да наруши Кодекса, тъй като сумата за обезщетение е доста занижена.
Ще работи ли системата бонус-малус за „ Гражданска отговорност “
Същият дух се споделя и в практиката на Пловдивски областен съд, като в решение на Пловдивския областен съд още веднъж:
„ При застрахователно събитие - затрупан риск по контракта за имуществено обезпечаване, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за премахване на претърпяната щета все още на настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда допуска движимостта да бъде приведена в положението, в което се е намирала към настъпването на застрахователното събитие. “
Всъщност съдилищата в цялата страна споделят сходно мнение и няма спорна процедура като цяло. Съдебната процедура още веднъж и още веднъж демонстрира, че компенсацията би трябвало да бъде въз основа на действително претърпените вреди, тъй че потребителите да не бъдат ощетени. Независимо какво се планува в наредбата, то не може да опонира на Кодекса.
Недостъпност до правораздаване за заслужено обезщетяване
При щета струваща 300 лв., потребителят би трябвало да се бори за нарастване от 193,72 лв. в правосъдно произвеждане, което ще коства най-малко 600-700 лв., като 400 лв. е минималният адвокатски хонорар, а правосъдната експертиза ще бъде сред 200 и 300 лв.. Потребителят носи диспропорционален риск, с цел да потвърди, че заслужава по-високо обезщетение за претърпяната щета. Разноските са над 3 пъти сумата, която потребителят ще получи в един правосъден развой. Това прави недостъпно правораздаването за естествените консуматори, тъй като рискът е прекомерно огромен.
Съзнателно или не, застрахователните сдружения оставят потребителите в невъзможност и с по-малко пари в джоба. Всъщност, множеството каузи против застрахователните компании наподобява не ги е научило, че би трябвало да обезщетяват за действително претърпените вреди.
istock
Какво е решението?
Обновяване на Наредбата за пресмятане на обезщетение при настъпили имуществени вреди, тъй като е явно, че тази методика е в ущърб на потребителите. Застрахователите са професионални търговци, които следва да са наясно какви са пазарните цени за обезщетение на такива вреди. Тяхното обвързване е инкорпорирано в по-висшестоящ нормативен акт и те следва да го съблюдават.
В асоциацията са постъпили сигнали от жители против застрахователи, които изплащат по-малко пари при вреди от пътнотранспортно произшествие по застраховка „ Гражданска отговорност “. Оплакването на потребителите е, че вредите, които са нанесени на автомобила им и изплатеното от застрахователя, се разминават значително. Въпросът е, дали това са обособени случаи или има по-генерален проблем със застраховка „ Гражданска отговорност “ у нас?
През 2022 година в България са настъпили 24 930 броя ПТП с материални вреди и 6609 броя ПТП с потърпевши, при които са починали 531 и са ранени 8422 души. При настъпване на имуществени и неимуществени вреди, в резултат на ПТП, застрахователното сдружение по застраховка „ Гражданска отговорност “ на отговорния лидер следва да покрие вредите, породени на невиновния участник в случая.
Какви са недоволствата на потребителите?
Един от получените сигнали е обвързван с погашение на обезщетение, което е три пъти по-ниско от действителните вреди, които потребителят е понесъл. Става въпрос за удар в задната част на автомобила на потребителя, като в резултат на това – бронята е била развалена и е подлежала на ремонт. Потребителят не е имал никаква виновност и затова компенсацията на застрахователя би трябвало да е в цялостна сума. Стойността за корекция на подобен подробност коства при актуалните цени към 300 лв., само че все пак на потребителя е изплатено единствено 106,28 лв.. При обжалване на това решение застрахователят твърди, че прецизно е спазил разпоредбите на сдружението и е пресметнал компенсацията според настоящата методика за разпродажба на вреди, основана на разпоредба № 24/08.03.2006 година Но в действителност ли е по този начин?
Включително разрушават цените по следния метод:
Труд за тенекеджийски интервенции – 8,00 лв.
Труд за демонтажно-монтажни интервенции 12,80 лв.
Труд за бояджийски интервенции – 56,48 лв.
Бои и материали – 29,00 лв.
istock Защо застрахователят е избрал да обезщети потребителя по този метод?
В Кодекса за застраховането е заставено общото състояние, че застрахователят би трябвало да заплати обезщетение, което е равно на фактически претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В кодекса се планува препращане към нарочна разпоредба, с която да се сътвори избрана методика за пресмятане на вреди, когато не са показани фактури от потребителя. Тази методика наподобява е „ хванала прахуляк “, тъй като не отразява настоящите пазарни цени на 2023 година
Кодекс за застраховането
член 386, алинея 2. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е задължен да заплати застрахователно обезщетение, което е равно на фактически претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, с изключение на в случаите на подзастраховане и обезпечаване по контрактувана застрахователна стойност.
член 400. алинея 1. За действителна застрахователна стойност се счита цената, против която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия тип и качество.
алинея 2. За възстановителна застрахователна стойност се счита цената за възобновяване на имуществото с ново от същия тип и качество, включително всички присъщи разноски за доставка, строителство, монтаж и други, без използване на амортизация.
След като Кодексът задължава застрахователното сдружение да изплаща действително претърпените вреди и не може да ползва амортизация на повреденото имущество, за какво се изплащат доста по-малко?
Застрахователят аргументира размерът на компенсацията като се базира на вътрешните правила на сдружението, които не са обществено налични, и на база калкулации според наредбата за разпродажба на вреди по застраховка „ Гражданско отделение “ (Наредба № 24 от 08.03.2006 година за наложителното обезпечаване по член 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за споразумяване на искания за обезщетение на вреди, породени на моторни транспортни средства).
При взор в Наредба № 24, две неща вършат усещане. Наименованието съдържа препращане към анулирания Кодекс за застраховането, а през 2014-та година всички членове на наредбата са анулирани с изключение на един:
член 15, алинея 4. Обезщетението за вреди на моторни транспортни средства се дефинира по методиката за споразумяване на искания за обезщетение на вреди, породени на моторни транспортни средства, според приложения № 1 - 6.
В Приложение №1 към наредбата е разказана методиката за пресмятане на обезщетение на вреди и се ползват калкулации за минимална долна граница в случаите, когато не са показани надлежни доказателства (фактури) за осъществен ремонт. Тази методика обаче не пресмята действително претърпяната щета, тъй като употребява данни, които не кореспондират с актуалната действителност през 2023 година Фактът, че самото название на наредбата съдържа анулиран законодателен акт демонстрира, че е морално остаряла.
Тъй като разпоредба не може да опонира на по-високостоящ нормативен акт и застрахователните сдружения не следва да употребяват изчислението в методиката като мотив да изплащат по-малко от действително претърпените вреди. Това, че не са предоставени фактури, не разрешава на застрахователите да присъдят минимума по наредбата, тъй като по този метод нарушават чл.386, алинея 2 от Кодекса за обезпечаване. В решение на Варненския областен съд се употребява умозаключение на специалист, който е направил инспекция на 30 сервиза, 15 сертифицирани сервиза и 15 несертифицирани, с цел да получи междинната пазарна цена за труд и елементи за ремонта съобразявайки, че разногласието е за ремонт на четиринадесет годишна кола. Съдът демонстрира, че би трябвало да се употребяват способи, които да разкриват каква е междинната пазарна цена за премахване на подобен вид повреди за съответния тип автомобил.
istock Какво споделя правосъдната процедура във връзка с проблем, сходен на описания нагоре?
В решение на Софийски областен съд си личи каква е нормалната правосъдна процедура. Преобладават причини, които удостоверяват нашите изказвания, че действителните вреди би трябвало да бъдат обезщетени от застрахователите по пазарни цени, а не по минималните стойности залегнали в Наредба № 24 от 2006 година Ето какво се стимулира в решението:
„ Съгласно член 499, алинея 2 от КЗ, в обсъжданите случаи, компенсацията не може да надвишава действителната стойност на породената щета и се дефинира в сходство с призната от КФН разпоредба за методиката за споразумяване на искания за обезщетение на вреди, породени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на наредбите на КЗ и не лимитира отговорността на застрахователя да заплати обезщетение обхващащо действителната стойност на породената щета, а съставлява напътствие за пресмятане размера на вредите на МПС в случаите, когато компенсацията се дефинира от застрахователя, на който не са показани фактури за осъществен ремонт в сервиз – мотив от член 4 от Наредба № 24/2006 на КФН. “
Изглежда, че тези „ инструкции “ за пресмятане на размера на вредите по тази разпоредба подвеждат застрахователя да наруши Кодекса, тъй като сумата за обезщетение е доста занижена.
Ще работи ли системата бонус-малус за „ Гражданска отговорност “
Същият дух се споделя и в практиката на Пловдивски областен съд, като в решение на Пловдивския областен съд още веднъж:
„ При застрахователно събитие - затрупан риск по контракта за имуществено обезпечаване, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за премахване на претърпяната щета все още на настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда допуска движимостта да бъде приведена в положението, в което се е намирала към настъпването на застрахователното събитие. “
Всъщност съдилищата в цялата страна споделят сходно мнение и няма спорна процедура като цяло. Съдебната процедура още веднъж и още веднъж демонстрира, че компенсацията би трябвало да бъде въз основа на действително претърпените вреди, тъй че потребителите да не бъдат ощетени. Независимо какво се планува в наредбата, то не може да опонира на Кодекса.
Недостъпност до правораздаване за заслужено обезщетяване
При щета струваща 300 лв., потребителят би трябвало да се бори за нарастване от 193,72 лв. в правосъдно произвеждане, което ще коства най-малко 600-700 лв., като 400 лв. е минималният адвокатски хонорар, а правосъдната експертиза ще бъде сред 200 и 300 лв.. Потребителят носи диспропорционален риск, с цел да потвърди, че заслужава по-високо обезщетение за претърпяната щета. Разноските са над 3 пъти сумата, която потребителят ще получи в един правосъден развой. Това прави недостъпно правораздаването за естествените консуматори, тъй като рискът е прекомерно огромен.
Съзнателно или не, застрахователните сдружения оставят потребителите в невъзможност и с по-малко пари в джоба. Всъщност, множеството каузи против застрахователните компании наподобява не ги е научило, че би трябвало да обезщетяват за действително претърпените вреди.
istock Какво е решението?
Обновяване на Наредбата за пресмятане на обезщетение при настъпили имуществени вреди, тъй като е явно, че тази методика е в ущърб на потребителите. Застрахователите са професионални търговци, които следва да са наясно какви са пазарните цени за обезщетение на такива вреди. Тяхното обвързване е инкорпорирано в по-висшестоящ нормативен акт и те следва да го съблюдават.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ