Печеливши няма да има: миротворецът Тръмп заплашва с търговски войни
Обещаното от Тръмп увеличение на американския протекционизъм ще докара до универсални загуби
Доналд Тръмп, който се кандидатира за втори мандат в Белия дом, постоянно е именуван „ миротворец “. По-специално, постоянно се помни обещанието му да постави завършек на войната в Украйна за 24 часа. И в други „ горещи точки “ на света той дава обещание да постави завършек на военните спорове. Тайната на обещаното от него миротворчество е способеното потребление на мощ, за което писах в публикацията „ Доналд Тръмп: „ Силата - това е мир “.
Какво се крие зад тази формула? Не знам доколко Тръмп в действителност ще успее да потуши огъня на военните спорове. Но фактът, че политиката на 47-ия президент може да докара до пораждане и изостряне на интернационалните несъгласия без потреблението на „ горещи оръжия “, е съвсем неминуем.
По-специално можем да чакаме усилване на несъгласията в областта на външната търговия на Съединени американски щати с други страни. Тези несъгласия могат да ескалират дотам, че ще би трябвало да бъдат наречени „ търговски войни “.
Още по време на първия си мандат в Белия дом Тръмп сложи като приоритет намаляването и даже нулирането на комерсиалния недостиг на Съединени американски щати, който стартира да доближава великански стойности. В положителните остарели времена за Америка (първите двадесет и пет години след края на Втората международна война) нейният търговски баланс се характеризираше с превишение на износа над вноса, т.е. имаше остатък.
А от 1971 година става нищожен. Тогава дефицитът възлиза на 2,9 милиарда $. Това мощно озадачи тогавашния американски президент Ричард Никсън. И той приказва пред американския народ на 15 август 1971 година, като разгласи, че ще бъдат въведени защитни мита върху редица вносни артикули и прикани американците да бъдат съпричастни към вероятните нараствания на цените в търговията на дребно (много хора обаче запомниха тази тирада като мотива, заради който Никсън разгласи, че Министерството на финансите на Съединени американски щати „ краткотрайно прекратява обмена на злато за долари; в действителност от този миг нататък стартира демонтирането на златно-доларовия стандарт, признат в Бретън Уудс през 1944 г.).
През 1984 година комерсиалният недостиг на Съединени американски щати за първи път надвишава 100 милиарда $. След това той нараства бързо и през 2007 година доближава 731,2 милиарда $ След леко понижаване на недостига през втората половина на предишното десетилетие стартира нов цикъл на напредък. Ето данните за комерсиалния недостиг през последните години (млрд. долара): 2016 година - 479,5; 2017 година – 516,9; 2018 година – 578,6; 2019 година – 559,4; 2020 година – 653,7; 2021 година – 848,1; 2022 година – 944,8; 2023 година – 784.9.
През 2022 година беше регистриран рекорден търговски недостиг – цифрата приближи границата от един трилион $. През 2022 година цената на вноса надвишава цената на износа с 1,26 пъти. През 2023 година това превишение е 1,32 пъти. Нека отбележа, че посочените числа се отнасят както за търговията със артикули, по този начин и с услуги.
По отношение единствено на услугите обстановката в Съединени американски щати е повече или по-малко удобна (има прочут излишък). Но в случай че разгледаме комерсиалния баланс единствено на артикули, картината за Съединени американски щати ще бъде още по-тъжна. В края на 2022 година комерсиалният недостиг на Съединени американски щати надвиши един трилион $ (1,191,7 милиарда долара).
Америка е привикнала да покрива комерсиалния си недостиг благодарение на „ печатната преса “ на Федералния запас на Съединени американски щати. Като заплаща за свръхвноса в долари, т.е. това значи увеличение на външния дълг на Съединени американски щати. Към средата на тази година размерът на този дълг възлиза на 26,5 трилиона $. Америка, естествено, е пред всички останали по този индикатор.
За съпоставяне ще дам данни за външния дълг на страните след Съединени американски щати към средата на 2024 година (трилиона долара): Европейски съюз – 17,8; Англия - 9,8; Франция – 7,7; Германия – 6,7; Япония - 4,2. Разбира се, комерсиалният недостиг на Съединени американски щати способства за повишаването на държавния дълг. Износителите от други страни, които са получили остатък от долари от американски вносители, ги слагат в държавни облигации на Съединени американски щати.
Дефицитът на комерсиалния баланс е явен знак за понижаване на конкурентоспособността на националната стопанска система. Това в последна сметка забавя темповете на икономическо развиване на страната и утежнява обстановката на пазара на труда (увеличаване на безработицата).
По време на първата си предизборна акция Тръмп даде обещание да се бори с комерсиалния недостиг и да направи търговията по-справедлива за Америка. Откакто влезе в Белия дом през 2017 година, Тръмп се опита да извърши обещанията си посредством вносни мита. На първо място, Тръмп предприе протекционистични ограничения против артикули от тези страни, с които Съединени американски щати имаха най-големи търговски дефицити.
За илюстрация, ето данните за комерсиалния баланс на Съединени американски щати със артикули (без услуги) за 2018 година Стойността му, съгласно Министерството на търговията на Съединени американски щати, възлиза на 878,6 милиарда $. А ето по какъв начин е разпределен този недостиг по страни (милиарда долара): Китай - 419,3; Мексико – 346,5; Германия – 68,3; Япония – 67,6; Ирландия – 46,8; Виетнам – 39,5; Италия – 31,6; Малайзия – 26,5; Индия – 21,3; Канада - 19,8.
Това е първата десетка на страните. След тях в класацията се подреждат Тайланд, Швейцария, Южна Корея, Франция, Тайван, Русия, Индонезия, Ирак, Саудитска Арабия, Австрия, Израел, Виетнам, Швеция, Дания, Финландия. Отбелязвам, че комерсиалният недостиг на Съединени американски щати с Русия възлиза на 14,1 милиарда $.
Разбира се, Китай стана главната „ кост в гърлото “ за Тръмп. Защото той представляваше съвсем половината от комерсиалния недостиг на Америка (47,7%). През 2018 година износът на Съединени американски щати за Китай възлиза на 120,3 милиарда $, а вносът от Китай възлиза на 539,5 милиарда $. Наистина, небалансирана търговия за Съединените щати, като вносът надвишава износа 4,5 пъти!
През март 2018 година администрацията на Тръмп наложи мита от 25% върху стоманата и 10% върху алуминия против Китай, Русия и Япония. През август същата година тези мита бяха разширени и за Турция.
През юни 2018 година Вашингтон разгласи, че ще наложи 25% мита върху необятна гама артикули от Китай на стойност 50 милиарда $ (около една десета от целия импорт от Китай). Освен това самостоятелни антидъмпингови мита се ползват и за тези китайски артикули, чието произвеждане съгласно Вашингтон е субсидирано от страната. По пътя ще отбележа, че Вашингтон стартира да вкарва ограничавания върху китайския капитал и китайските компании в американската стопанска система.
След известно време Пекин даде на Вашингтон „ съразмерен отговор “. Също през 2018 година бяха разменени цени сред Съединените щати и Европейски Съюз, Канада и Мексико. Особено мъчително за Съединените щати беше увеличението на митата върху селскостопанските артикули, което засегна мощно американския селскостопански бранш.
Без да встъпвам в детайлности, ще отбележа, че протекционистките начинания на Тръмп не донесоха забележими резултати. Търговските сътрудници на Съединени американски щати съумяха да се приспособяват към стягането на режима. Например Китай стартира да доставя част от стоките си в Америка посредством медиатор - Виетнам, за който в Съединени американски щати се поддържаше режимът на най-облагодетелствана нация без никакви изключения.
По-скоро резултатите от протекционистките дейности на Тръмп бяха негативни. Търговският недостиг на Съединени американски щати в годината, в която Тръмп напусна Белия дом (2021 г.), е 1,77 пъти по-голям, в сравнение с в годината преди да влезе в Белия дом (2016 г.). Но връзките сред Съединени американски щати и редица други страни станаха по-напрегнати. И със съседите (Канада и Мексико), и с Европейския съюз, и изключително с Китай. Освен това комплицираните търговско-икономически връзки сред Китай и Съединените щати бяха в допълнение повлияни от техните несъгласия, свързани с Тайван.
По време на втората си предизборна акция Тръмп заплаши да увеличи вносните мита на артикули от Китай до 60%. За всички останали (с редки изключения) – с 10-20%. Трябва да се означи, че Тръмп стимулира това нарастване освен от протекционизъм, само че и от фискални съображения.
Твърди се, че митата ще се трансфорат в спомагателен източник на попълване на бюджета, изключително откакто Тръмп даде обещание да понижи някои налози (предимно върху корпоративните печалби; също и върху приходите от транзакции с криптовалути и др.).
Още през ноември 2024 година, откакто завоюва изборите, Тръмп удостовери решимостта си да отстрани „ третирането на най-облагодетелствана нация “ за артикули от Китай (в момента Съединени американски щати дават това отнасяне на множеството страни в света) и да вкара „ защитни мита “ за китайските артикули.
Той също по този начин съобщи, че незабавно след идването си в Белия дом на 20 януари 2025 година ще вкара 25 % мита върху стоките, влизащи в Америка от граничните страни - Канада и Мексико. Намерението на Тръмп не е подбудено единствено от стопански съображения.
С такива мита той желае да накаже прилежащи страни, които в действителност толерират незаконната емиграция в Съединени американски щати, както и контрабандата на опиати в Съединени американски щати. Трябва да приемем, че в случай че съседите вкарат надеждни бариери, които стопират незаконната миграция и трафика на опиати, тогава митническите цени могат да бъдат преразгледани.
Току-що излязоха новините, че Тръмп заплаши Европейския съюз да наложи спомагателни мита върху европейски артикули, в случай че страните-членки на Европейски Съюз не усилят доста покупките на американски енергийни запаси - нефт и полутечен природен газ (LNG).
„ написа Тръмп в обществената мрежа Truth Social.
Всички специалисти са съгласни, че усилването на американския протекционизъм, дадено от Тръмп, ще докара до всеобщи загуби. Няма да има спечелили. Губещите ще бъдат Европа, прилежащите на Съединени американски щати страни, Китай и, несъмнено, самите Съединени щати. Освен това вредите за самите Съединени американски щати са по-големи, в сравнение с за главния им търговски сътрудник Китай. Защото Поднебесната империя има по-голям ресурс от резистентност.
В навечерието на президентските избори в Съединени американски щати Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки разгласява прогноза, съгласно която обещаните от Тръмп протекционистични ограничения могат да понижат Брутният вътрешен продукт на Китай с 0,68 %. За Европейски Съюз понижението се прави оценка на 0,11 %. Трябва също по този начин да има прочут спад в Брутният вътрешен продукт в стопански системи като Индия, Индонезия и Бразилия.
Също в навечерието на последните президентски избори в Съединени американски щати беше оповестен отчет на Института за интернационалните финанси (IIF), озаглавен „ Търговската теория 2.0 на Тръмп: Глобални лихвени проценти “. В него специалистите на IIF предизвестиха, че въвеждането на мита за импорт на артикули от чужбина, оповестено от Тръмп по време на предизборната акция, ще докара до огромни разстройства в световните вериги за доставки.
Съществува риск от доста закъснение на световния стопански напредък след встъпването в служба на Тръмп. За Китай е дадена оценка за спад на Брутният вътрешен продукт от 1,5-2 процентни пункта (ако митата за импорт на китайски артикули се вдигнат до 60%).
Почти няма изявления, които да правят оценка позитивно протекционистките начинания на Тръмп. А ето и откъс от типична сериозна публикация, озаглавена „ Въздействието на комерсиалната теория на Тръмп 2.0 върху световната икономическа непоклатимост “, оповестена след успеха на Тръмп:
„
В този откъс бих желал да обърна внимание на концепцията, че протекционистките упоритости на Тръмп опонират на правилата на СТО. Самият Тръмп обаче добре осъзнава това. Още по време на първия си мандат в Белия дом той съобщи, че Съединени американски щати могат да се отдръпват от СТО, което връзва ръцете на Тръмп.
Възможно е скоро Тръмп да извърши заканата си: Вашингтон ще затръшне вратата и ще напусне СТО. Има обаче и различен сюжет: СТО в изискванията на пламналите търговски войни ще се самоликвидира.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед117166Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед55618Румен Петков: Ударът по православието в България става с поддръжката на Европейски съд по правата на човека в СтарсбургАлтернативен Поглед77516Яков Кедми: През 2025 година разпадът на остарелия свят и построяването на новия може да е съпроводено с кръвопролитияАлтернативен Поглед65688Яков Кедми: 2024 година приключва с това, че по цялата линия на фронта Русия води стратегическо настъплениеАлтернативен Поглед85522Магдалена Ташева: Делян Пеевски - огромното проваляне на българския евроатлантизъмАлтернативен Поглед310849Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед117166Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед110223Проф. Николай Витанов: Мир в Украйна надали ще има скороАлтернативен П
Доналд Тръмп, който се кандидатира за втори мандат в Белия дом, постоянно е именуван „ миротворец “. По-специално, постоянно се помни обещанието му да постави завършек на войната в Украйна за 24 часа. И в други „ горещи точки “ на света той дава обещание да постави завършек на военните спорове. Тайната на обещаното от него миротворчество е способеното потребление на мощ, за което писах в публикацията „ Доналд Тръмп: „ Силата - това е мир “.
Какво се крие зад тази формула? Не знам доколко Тръмп в действителност ще успее да потуши огъня на военните спорове. Но фактът, че политиката на 47-ия президент може да докара до пораждане и изостряне на интернационалните несъгласия без потреблението на „ горещи оръжия “, е съвсем неминуем.
По-специално можем да чакаме усилване на несъгласията в областта на външната търговия на Съединени американски щати с други страни. Тези несъгласия могат да ескалират дотам, че ще би трябвало да бъдат наречени „ търговски войни “.
Още по време на първия си мандат в Белия дом Тръмп сложи като приоритет намаляването и даже нулирането на комерсиалния недостиг на Съединени американски щати, който стартира да доближава великански стойности. В положителните остарели времена за Америка (първите двадесет и пет години след края на Втората международна война) нейният търговски баланс се характеризираше с превишение на износа над вноса, т.е. имаше остатък.
А от 1971 година става нищожен. Тогава дефицитът възлиза на 2,9 милиарда $. Това мощно озадачи тогавашния американски президент Ричард Никсън. И той приказва пред американския народ на 15 август 1971 година, като разгласи, че ще бъдат въведени защитни мита върху редица вносни артикули и прикани американците да бъдат съпричастни към вероятните нараствания на цените в търговията на дребно (много хора обаче запомниха тази тирада като мотива, заради който Никсън разгласи, че Министерството на финансите на Съединени американски щати „ краткотрайно прекратява обмена на злато за долари; в действителност от този миг нататък стартира демонтирането на златно-доларовия стандарт, признат в Бретън Уудс през 1944 г.).
През 1984 година комерсиалният недостиг на Съединени американски щати за първи път надвишава 100 милиарда $. След това той нараства бързо и през 2007 година доближава 731,2 милиарда $ След леко понижаване на недостига през втората половина на предишното десетилетие стартира нов цикъл на напредък. Ето данните за комерсиалния недостиг през последните години (млрд. долара): 2016 година - 479,5; 2017 година – 516,9; 2018 година – 578,6; 2019 година – 559,4; 2020 година – 653,7; 2021 година – 848,1; 2022 година – 944,8; 2023 година – 784.9.
През 2022 година беше регистриран рекорден търговски недостиг – цифрата приближи границата от един трилион $. През 2022 година цената на вноса надвишава цената на износа с 1,26 пъти. През 2023 година това превишение е 1,32 пъти. Нека отбележа, че посочените числа се отнасят както за търговията със артикули, по този начин и с услуги.
По отношение единствено на услугите обстановката в Съединени американски щати е повече или по-малко удобна (има прочут излишък). Но в случай че разгледаме комерсиалния баланс единствено на артикули, картината за Съединени американски щати ще бъде още по-тъжна. В края на 2022 година комерсиалният недостиг на Съединени американски щати надвиши един трилион $ (1,191,7 милиарда долара).
Америка е привикнала да покрива комерсиалния си недостиг благодарение на „ печатната преса “ на Федералния запас на Съединени американски щати. Като заплаща за свръхвноса в долари, т.е. това значи увеличение на външния дълг на Съединени американски щати. Към средата на тази година размерът на този дълг възлиза на 26,5 трилиона $. Америка, естествено, е пред всички останали по този индикатор.
За съпоставяне ще дам данни за външния дълг на страните след Съединени американски щати към средата на 2024 година (трилиона долара): Европейски съюз – 17,8; Англия - 9,8; Франция – 7,7; Германия – 6,7; Япония - 4,2. Разбира се, комерсиалният недостиг на Съединени американски щати способства за повишаването на държавния дълг. Износителите от други страни, които са получили остатък от долари от американски вносители, ги слагат в държавни облигации на Съединени американски щати.
Дефицитът на комерсиалния баланс е явен знак за понижаване на конкурентоспособността на националната стопанска система. Това в последна сметка забавя темповете на икономическо развиване на страната и утежнява обстановката на пазара на труда (увеличаване на безработицата).
По време на първата си предизборна акция Тръмп даде обещание да се бори с комерсиалния недостиг и да направи търговията по-справедлива за Америка. Откакто влезе в Белия дом през 2017 година, Тръмп се опита да извърши обещанията си посредством вносни мита. На първо място, Тръмп предприе протекционистични ограничения против артикули от тези страни, с които Съединени американски щати имаха най-големи търговски дефицити.
За илюстрация, ето данните за комерсиалния баланс на Съединени американски щати със артикули (без услуги) за 2018 година Стойността му, съгласно Министерството на търговията на Съединени американски щати, възлиза на 878,6 милиарда $. А ето по какъв начин е разпределен този недостиг по страни (милиарда долара): Китай - 419,3; Мексико – 346,5; Германия – 68,3; Япония – 67,6; Ирландия – 46,8; Виетнам – 39,5; Италия – 31,6; Малайзия – 26,5; Индия – 21,3; Канада - 19,8.
Това е първата десетка на страните. След тях в класацията се подреждат Тайланд, Швейцария, Южна Корея, Франция, Тайван, Русия, Индонезия, Ирак, Саудитска Арабия, Австрия, Израел, Виетнам, Швеция, Дания, Финландия. Отбелязвам, че комерсиалният недостиг на Съединени американски щати с Русия възлиза на 14,1 милиарда $.
Разбира се, Китай стана главната „ кост в гърлото “ за Тръмп. Защото той представляваше съвсем половината от комерсиалния недостиг на Америка (47,7%). През 2018 година износът на Съединени американски щати за Китай възлиза на 120,3 милиарда $, а вносът от Китай възлиза на 539,5 милиарда $. Наистина, небалансирана търговия за Съединените щати, като вносът надвишава износа 4,5 пъти!
През март 2018 година администрацията на Тръмп наложи мита от 25% върху стоманата и 10% върху алуминия против Китай, Русия и Япония. През август същата година тези мита бяха разширени и за Турция.
През юни 2018 година Вашингтон разгласи, че ще наложи 25% мита върху необятна гама артикули от Китай на стойност 50 милиарда $ (около една десета от целия импорт от Китай). Освен това самостоятелни антидъмпингови мита се ползват и за тези китайски артикули, чието произвеждане съгласно Вашингтон е субсидирано от страната. По пътя ще отбележа, че Вашингтон стартира да вкарва ограничавания върху китайския капитал и китайските компании в американската стопанска система.
След известно време Пекин даде на Вашингтон „ съразмерен отговор “. Също през 2018 година бяха разменени цени сред Съединените щати и Европейски Съюз, Канада и Мексико. Особено мъчително за Съединените щати беше увеличението на митата върху селскостопанските артикули, което засегна мощно американския селскостопански бранш.
Без да встъпвам в детайлности, ще отбележа, че протекционистките начинания на Тръмп не донесоха забележими резултати. Търговските сътрудници на Съединени американски щати съумяха да се приспособяват към стягането на режима. Например Китай стартира да доставя част от стоките си в Америка посредством медиатор - Виетнам, за който в Съединени американски щати се поддържаше режимът на най-облагодетелствана нация без никакви изключения.
По-скоро резултатите от протекционистките дейности на Тръмп бяха негативни. Търговският недостиг на Съединени американски щати в годината, в която Тръмп напусна Белия дом (2021 г.), е 1,77 пъти по-голям, в сравнение с в годината преди да влезе в Белия дом (2016 г.). Но връзките сред Съединени американски щати и редица други страни станаха по-напрегнати. И със съседите (Канада и Мексико), и с Европейския съюз, и изключително с Китай. Освен това комплицираните търговско-икономически връзки сред Китай и Съединените щати бяха в допълнение повлияни от техните несъгласия, свързани с Тайван.
По време на втората си предизборна акция Тръмп заплаши да увеличи вносните мита на артикули от Китай до 60%. За всички останали (с редки изключения) – с 10-20%. Трябва да се означи, че Тръмп стимулира това нарастване освен от протекционизъм, само че и от фискални съображения.
Твърди се, че митата ще се трансфорат в спомагателен източник на попълване на бюджета, изключително откакто Тръмп даде обещание да понижи някои налози (предимно върху корпоративните печалби; също и върху приходите от транзакции с криптовалути и др.).
Още през ноември 2024 година, откакто завоюва изборите, Тръмп удостовери решимостта си да отстрани „ третирането на най-облагодетелствана нация “ за артикули от Китай (в момента Съединени американски щати дават това отнасяне на множеството страни в света) и да вкара „ защитни мита “ за китайските артикули.
Той също по този начин съобщи, че незабавно след идването си в Белия дом на 20 януари 2025 година ще вкара 25 % мита върху стоките, влизащи в Америка от граничните страни - Канада и Мексико. Намерението на Тръмп не е подбудено единствено от стопански съображения.
С такива мита той желае да накаже прилежащи страни, които в действителност толерират незаконната емиграция в Съединени американски щати, както и контрабандата на опиати в Съединени американски щати. Трябва да приемем, че в случай че съседите вкарат надеждни бариери, които стопират незаконната миграция и трафика на опиати, тогава митническите цени могат да бъдат преразгледани.
Току-що излязоха новините, че Тръмп заплаши Европейския съюз да наложи спомагателни мита върху европейски артикули, в случай че страните-членки на Европейски Съюз не усилят доста покупките на американски енергийни запаси - нефт и полутечен природен газ (LNG).
„ написа Тръмп в обществената мрежа Truth Social.
Всички специалисти са съгласни, че усилването на американския протекционизъм, дадено от Тръмп, ще докара до всеобщи загуби. Няма да има спечелили. Губещите ще бъдат Европа, прилежащите на Съединени американски щати страни, Китай и, несъмнено, самите Съединени щати. Освен това вредите за самите Съединени американски щати са по-големи, в сравнение с за главния им търговски сътрудник Китай. Защото Поднебесната империя има по-голям ресурс от резистентност.
В навечерието на президентските избори в Съединени американски щати Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки разгласява прогноза, съгласно която обещаните от Тръмп протекционистични ограничения могат да понижат Брутният вътрешен продукт на Китай с 0,68 %. За Европейски Съюз понижението се прави оценка на 0,11 %. Трябва също по този начин да има прочут спад в Брутният вътрешен продукт в стопански системи като Индия, Индонезия и Бразилия.
Също в навечерието на последните президентски избори в Съединени американски щати беше оповестен отчет на Института за интернационалните финанси (IIF), озаглавен „ Търговската теория 2.0 на Тръмп: Глобални лихвени проценти “. В него специалистите на IIF предизвестиха, че въвеждането на мита за импорт на артикули от чужбина, оповестено от Тръмп по време на предизборната акция, ще докара до огромни разстройства в световните вериги за доставки.
Съществува риск от доста закъснение на световния стопански напредък след встъпването в служба на Тръмп. За Китай е дадена оценка за спад на Брутният вътрешен продукт от 1,5-2 процентни пункта (ако митата за импорт на китайски артикули се вдигнат до 60%).
Почти няма изявления, които да правят оценка позитивно протекционистките начинания на Тръмп. А ето и откъс от типична сериозна публикация, озаглавена „ Въздействието на комерсиалната теория на Тръмп 2.0 върху световната икономическа непоклатимост “, оповестена след успеха на Тръмп:
„
В този откъс бих желал да обърна внимание на концепцията, че протекционистките упоритости на Тръмп опонират на правилата на СТО. Самият Тръмп обаче добре осъзнава това. Още по време на първия си мандат в Белия дом той съобщи, че Съединени американски щати могат да се отдръпват от СТО, което връзва ръцете на Тръмп.
Възможно е скоро Тръмп да извърши заканата си: Вашингтон ще затръшне вратата и ще напусне СТО. Има обаче и различен сюжет: СТО в изискванията на пламналите търговски войни ще се самоликвидира.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед117166Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед55618Румен Петков: Ударът по православието в България става с поддръжката на Европейски съд по правата на човека в СтарсбургАлтернативен Поглед77516Яков Кедми: През 2025 година разпадът на остарелия свят и построяването на новия може да е съпроводено с кръвопролитияАлтернативен Поглед65688Яков Кедми: 2024 година приключва с това, че по цялата линия на фронта Русия води стратегическо настъплениеАлтернативен Поглед85522Магдалена Ташева: Делян Пеевски - огромното проваляне на българския евроатлантизъмАлтернативен Поглед310849Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед117166Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед110223Проф. Николай Витанов: Мир в Украйна надали ще има скороАлтернативен П
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ