Проф., д-р.ик.н. Гарабед Минасян пред „Труд“: Властимащите живеят в изкуствен свят
Обемът на непознатите вложения в България е доста под рекордните равнища, реализирани преди международната финансова рецесия. През първите месеци на 2018 година вложенията също понижават. С въпроси на какво се дължи това и по какъв начин обстановката може да се промени се обърнахме към проф., доктор.ик.н. Гарабед Минасян .
– Чуждите вложения падат през първите два месеца на годината, съгласно формалните данни на Българска народна банка. На какво се дължи това?
– По предварителни данни за платежния баланс към 19-ти април т.г. чистият приток на директни задгранични вложения (ПЧИ) у нас за първите два месеца на настоящата година е 222 млн. евро, като за същия интервал на миналата година той е бил 310 млн. евро. Тази информация не е дефинитивна и не е определяща, защото се следят основни месечни съмнения на индикатора в границите на годината. Годишната (12-месечна) акумулирана сума на ПЧИ към месец февруари за настоящата година е 1359 млн. евро, до момента в който година по-рано тя е била 1407 млн. евро, т.е. има понижение в границите на 3-4 %. Общо за 2010-2017 година в страната постъпват 12,7 милиарда евро ПЧИ, които образуват 18% от „ Бруто формиране на главен капитал ” (инвестиции). Не съществуват съществени учредения да се смята, че има завършен тренд на понижение на ПЧИ през последните 7-8 години.
– През предходната година също беше регистриран лек спад на непознатите вложения като размерът им е много под равнището на непознатите вложения от преди международната финансова рецесия да доближи България. Възможно ли е вложенията да се върнат до тези рекордни равнища?
– В сходство с платежния баланс чистият приток на ПЧИ у нас през 2017 година е 1447 млн. евро, а през 2016 година е бил 1474 млн. евро. През 2007 година е регистриран чист приток на ПЧИ в размер на 9 милиарда евро, който една година по-късно спада на 6,7 милиарда евро, а в идната 2009 година той е към този момент 2,8 милиарда евро. Тези нива са рекордни и за тях има пояснение. Първо, международната обстановка в предкризисните години бе извънредно удобна за капиталова инвазия. Второ, България се включи към Европейски Съюз през 2007 година и очакванията на задграничните вложители се свързваха с бързо възобновяване на пазарната стопанска система и разбиране на европейските законодателни и институционални правила и практики. Процесите се развиха не както се предвиждаше както в международен, по този начин и в народен проект и това промени държанието на вложителите. Бъдещето зависи прекомерно сензитивно от макроикономическата политика. Излъганите вложители са трижди по-внимателни. За значителен приръст на наложилия се стандарт на ПЧИ в размер на към 1,5 милиарда евро годишно са нужни основни законодателни и институционални усъвършенствания. Съществува действителна заплаха поддържането на неподходящо законодателно и институционално статукво да обезкуражи вложителите и да ги отблъсне.
– По-голямата част от непознатите вложения са под формата на кредитиране на компании в България. Това са пари, които би трябвало да се върнат. Може ли да се каже, че за предпочитане е в страната да влизат вложения под формата на дялов капитал, а не заемни средства?
– Статистиката на платежния баланс разделя ПЧИ в три категории: (1) Дялов капитал; (2) Реинвестирана печалба; (3) Дългови принадлежности. ПЧИ във тип на дългови принадлежности (финансови заеми и търговски заеми сред свързани лица) заемат към една четвърт от общия размер на ПЧИ за 2010-2017 година със слаби съмнения. При първите две категории се следи основна смяна на следвания модел в първата и във втората половина на интервала. През 2010-2013 година акцентът е съвсем напълно върху вложение в дялов капитал и цялата облага се репатрира, до момента в който през 2014-2017 година вложенията се разпределят примерно по равно за дялов капитал и за реинвестирана облага. Пренасочва се капиталовият интерес от дялов капитал към реинвестиране на облагата. Инвеститорите от ден на ден се въздържат от вложения „ на зелено ”, а тези, които към този момент са стартирали, избират да поддържат уговорките и производствата си посредством реинвестиране на облагата. Добрата вест е, че осъществената облага от тези ПЧИ от ден на ден остава в страната, а неприятната вест е, че задграничните вложители се въздържат да се ангажират с нови капиталови планове.
– Огромен спад има и при непознатите вложения в недвижими парцели. Руснаците продават жилищата си край морето, само че не идват доста хора от други страни. Каква е повода за това?
– В сходство със статистиката на Национален статистически институт ПЧИ у нас в бранш „ Операции с недвижими парцели ” доближават оптималната стойност от близо 4 милиарда евро през 2009 година От тогава започва развой на понижаване, като към 2016 година те са към този момент 3,1 милиарда евро. Национален статистически институт не регистрира приръст на цените на жилищата през 2016 година по отношение на 2009 година, тъй че действителният спад на ПЧИ в недвижимости за обсъждания интервал е малко повече от една пета. Забелязва се изстудяване на интереса на задграничните вложители към покупката на недвижимости у нас, само че за всеобща ликвидация няма учредения да се приказва. Потвърждение на сходен извод е динамичността на цените на жилища, които от 2013 година насам бележат прогресивен тренд, т.е. търсенето на жилища през последните 4-5 години изпреварва тяхното предложение. Няма информация за разпределението на ПЧИ по едно и също време по стопански действия и по географски региони, тъй че не е ясно какво е присъединяване на обособени етнически общности при интервенциите с недвижимости. Причините за видяното възпиране евентуално са сложни, в това число може би и отношението на локалните лица към задграничните притежатели. Българинът не е свикнал да живее с чужденци в своята лична страна, изключително в случай че чужденецът разполага с по-добри материални благоприятни условия. Ние сме привикнали да възприемаме чужденеца или като донор, или като поробител, или (в краен случай) като емигрант. Ако си представим хипотетично, че ползата на чужденци към покупката на недвижимости у нас нарасне сензитивно, тогава евентуално значителен брой „ патриотични ” организации ще надигнат глас срещу „ разпродаването ” на родината. Други аргументи следва да се търсят в съществуването (или отсъствието) на разнообразни по форма житейски улеснения.
– В България заплатите са най-ниските в Европейски Съюз и данъкът върху облагата е един от най-ниските, само че очевидно това не е задоволително. Какво още би трябвало да направи страната с цел да притегли повече непознати вложения?
– Въпросът е извънредно настоящ. Управленският хайлайф е занаятчия на намирането на лесни решения на сложни стопански проблеми. Нашата процедура изобилства от такива „ открития ”. Опитът изрично демонстрира и непрестанно го удостоверява – лесните решения не са решения. Кибернетичният принцип постулира, че сложните стопански проблеми изискват сложни решения. В случая се чака икономическите и капиталови проблеми на страната да се решат посредством параметрични способи – променяш един или различен параметър и нещата потеглят. Важното е комфортът на ръководещите да не се нарушава. Това е форма на комфортен методологически наивитет. Проектираните положителни резултати обаче ги няма. Икономическата доктрина от дълго време е създала съответния проблем. Дефектът на настоящия ни стопански живот е на първо място и най-много институционален. Когато социално-икономическите институции не действат качествено нищо не работи както би трябвало. Решаването на институционалните ни проблеми се свежда, първо, до качествено законодателство, второ, до същинско и действително господство на Закона постоянно и на всички места, трето, до експертни назначения на знаещи и можещи фрагменти на точните места. Нищо от тези три съществени условия не съществува в нашата печална процедура. Лошото е, че ние като народ гледаме на всичко това тихи и индиферентни, без да осъзнаваме драматизма на обстановката.
– Често се споделя, че прилежащи страни дават много по-голяма поддръжка на непознатите вложители. В какво се показва тази поддръжка и допустимо ли е тези ограничения да бъдат приложени и в България?
– Практиката на прилежащите нам страни рядко може да се извиси в образец на същинско имитиране. От време на време една или друга страна от нашия район съумява да поизпревари останалите, само че не задълго. Това, което би трябвало да следим и би трябвало да следваме са предписанията на икономическата доктрина. Лошото е, че при нас изобилстват хора с дипломи, само че са необичайност експерти на управническа позиция с нужна висока икономическа просвета и начетеност на модерно ниво. Почти навсякъде хората, които минават избран предел на професионално икономическо развиване, напущат навреме страната. Останалите са тотално подценени. Показателна е болката на О.Герджиков (председател на консултативния съвет по законодателство към ръководителя на Народното събрание) при оценката на порочната законодателната процедура на Народното събрание. Властимащите живеят собствен личен живот в построен собствен личен неестествен свят и вършат всичко допустимо с цел да запазят статуквото.
– Инвеститори се оплакват, че няма задоволително работна ръка в България, само че в това време това не води до доста нарастване на заплатите, а доста българи емигрират. Защо става това?
– Наскоро бяхме очевидци на „ откриването ” на следващото елементарно решение на сложен стопански проблем – омекотен импорт на задгранични служащи заради дефицит на работна ръка. В пазарната стопанска система думата „ няма ” не съществува. Има търсене и предложение, а пазарът ги балансира посредством цената. В случая „ цената ” е заплащането на труда. Когато се приказва за дефицит на работна ръка би трябвало наложително да се посочи, че се търсят служащи при минимално (дори символично) възнаграждение. Такава работна ръка ще бъде мъчно и все по-трудно да се намира. Не че има дефицит на работна ръка, а има дефицит на работна ръка за работа при ниско възнаграждение. Решението е в вложение във високи технологии и ангажиране на кадърни и способни хора при обичайно възнаграждение и не на последно място – полагане на грижи за израстване на фрагментите и за тяхното запазване (обгрижване). Елементарен наивитет и късогледство е да се мисли, че хората (работниците) могат да се местят като пионки от едно място на друго при покорно смирение. Притокът на задгранични служащи може за малко да наподобява като решение, само че не след дълго ще зародят обществени проблеми, за чието решение още веднъж ще би трябвало да се открива някакъв следващ „ елементарен ” метод. И ще упрекваме следващото предходно управление. Кого различен?
Нашият посетител
Проф., д.ик.н. Гарабед Минасян работи в Икономическия институт на Българска академия на науките от 1967 година Заемал е разнообразни длъжности – Ръководител на секция по Макроикономически разбор и прогнозиране в ИИ на Българска академия на науките, Старши теоретичен помощник І ст. в секция “Макроикономическа политика ” на ИИ на Българска академия на науките, а в интервала 1992-95 година е Директор на Икономическия институт на Българска академия на науките. Има научна подготовка в областите Макроикономическа политика, Финанси и банково дело, Иконометрика, Икономически напредък, Икономика на енергетиката.
– Чуждите вложения падат през първите два месеца на годината, съгласно формалните данни на Българска народна банка. На какво се дължи това?
– По предварителни данни за платежния баланс към 19-ти април т.г. чистият приток на директни задгранични вложения (ПЧИ) у нас за първите два месеца на настоящата година е 222 млн. евро, като за същия интервал на миналата година той е бил 310 млн. евро. Тази информация не е дефинитивна и не е определяща, защото се следят основни месечни съмнения на индикатора в границите на годината. Годишната (12-месечна) акумулирана сума на ПЧИ към месец февруари за настоящата година е 1359 млн. евро, до момента в който година по-рано тя е била 1407 млн. евро, т.е. има понижение в границите на 3-4 %. Общо за 2010-2017 година в страната постъпват 12,7 милиарда евро ПЧИ, които образуват 18% от „ Бруто формиране на главен капитал ” (инвестиции). Не съществуват съществени учредения да се смята, че има завършен тренд на понижение на ПЧИ през последните 7-8 години.
– През предходната година също беше регистриран лек спад на непознатите вложения като размерът им е много под равнището на непознатите вложения от преди международната финансова рецесия да доближи България. Възможно ли е вложенията да се върнат до тези рекордни равнища?
– В сходство с платежния баланс чистият приток на ПЧИ у нас през 2017 година е 1447 млн. евро, а през 2016 година е бил 1474 млн. евро. През 2007 година е регистриран чист приток на ПЧИ в размер на 9 милиарда евро, който една година по-късно спада на 6,7 милиарда евро, а в идната 2009 година той е към този момент 2,8 милиарда евро. Тези нива са рекордни и за тях има пояснение. Първо, международната обстановка в предкризисните години бе извънредно удобна за капиталова инвазия. Второ, България се включи към Европейски Съюз през 2007 година и очакванията на задграничните вложители се свързваха с бързо възобновяване на пазарната стопанска система и разбиране на европейските законодателни и институционални правила и практики. Процесите се развиха не както се предвиждаше както в международен, по този начин и в народен проект и това промени държанието на вложителите. Бъдещето зависи прекомерно сензитивно от макроикономическата политика. Излъганите вложители са трижди по-внимателни. За значителен приръст на наложилия се стандарт на ПЧИ в размер на към 1,5 милиарда евро годишно са нужни основни законодателни и институционални усъвършенствания. Съществува действителна заплаха поддържането на неподходящо законодателно и институционално статукво да обезкуражи вложителите и да ги отблъсне.
– По-голямата част от непознатите вложения са под формата на кредитиране на компании в България. Това са пари, които би трябвало да се върнат. Може ли да се каже, че за предпочитане е в страната да влизат вложения под формата на дялов капитал, а не заемни средства?
– Статистиката на платежния баланс разделя ПЧИ в три категории: (1) Дялов капитал; (2) Реинвестирана печалба; (3) Дългови принадлежности. ПЧИ във тип на дългови принадлежности (финансови заеми и търговски заеми сред свързани лица) заемат към една четвърт от общия размер на ПЧИ за 2010-2017 година със слаби съмнения. При първите две категории се следи основна смяна на следвания модел в първата и във втората половина на интервала. През 2010-2013 година акцентът е съвсем напълно върху вложение в дялов капитал и цялата облага се репатрира, до момента в който през 2014-2017 година вложенията се разпределят примерно по равно за дялов капитал и за реинвестирана облага. Пренасочва се капиталовият интерес от дялов капитал към реинвестиране на облагата. Инвеститорите от ден на ден се въздържат от вложения „ на зелено ”, а тези, които към този момент са стартирали, избират да поддържат уговорките и производствата си посредством реинвестиране на облагата. Добрата вест е, че осъществената облага от тези ПЧИ от ден на ден остава в страната, а неприятната вест е, че задграничните вложители се въздържат да се ангажират с нови капиталови планове.
– Огромен спад има и при непознатите вложения в недвижими парцели. Руснаците продават жилищата си край морето, само че не идват доста хора от други страни. Каква е повода за това?
– В сходство със статистиката на Национален статистически институт ПЧИ у нас в бранш „ Операции с недвижими парцели ” доближават оптималната стойност от близо 4 милиарда евро през 2009 година От тогава започва развой на понижаване, като към 2016 година те са към този момент 3,1 милиарда евро. Национален статистически институт не регистрира приръст на цените на жилищата през 2016 година по отношение на 2009 година, тъй че действителният спад на ПЧИ в недвижимости за обсъждания интервал е малко повече от една пета. Забелязва се изстудяване на интереса на задграничните вложители към покупката на недвижимости у нас, само че за всеобща ликвидация няма учредения да се приказва. Потвърждение на сходен извод е динамичността на цените на жилища, които от 2013 година насам бележат прогресивен тренд, т.е. търсенето на жилища през последните 4-5 години изпреварва тяхното предложение. Няма информация за разпределението на ПЧИ по едно и също време по стопански действия и по географски региони, тъй че не е ясно какво е присъединяване на обособени етнически общности при интервенциите с недвижимости. Причините за видяното възпиране евентуално са сложни, в това число може би и отношението на локалните лица към задграничните притежатели. Българинът не е свикнал да живее с чужденци в своята лична страна, изключително в случай че чужденецът разполага с по-добри материални благоприятни условия. Ние сме привикнали да възприемаме чужденеца или като донор, или като поробител, или (в краен случай) като емигрант. Ако си представим хипотетично, че ползата на чужденци към покупката на недвижимости у нас нарасне сензитивно, тогава евентуално значителен брой „ патриотични ” организации ще надигнат глас срещу „ разпродаването ” на родината. Други аргументи следва да се търсят в съществуването (или отсъствието) на разнообразни по форма житейски улеснения.
– В България заплатите са най-ниските в Европейски Съюз и данъкът върху облагата е един от най-ниските, само че очевидно това не е задоволително. Какво още би трябвало да направи страната с цел да притегли повече непознати вложения?
– Въпросът е извънредно настоящ. Управленският хайлайф е занаятчия на намирането на лесни решения на сложни стопански проблеми. Нашата процедура изобилства от такива „ открития ”. Опитът изрично демонстрира и непрестанно го удостоверява – лесните решения не са решения. Кибернетичният принцип постулира, че сложните стопански проблеми изискват сложни решения. В случая се чака икономическите и капиталови проблеми на страната да се решат посредством параметрични способи – променяш един или различен параметър и нещата потеглят. Важното е комфортът на ръководещите да не се нарушава. Това е форма на комфортен методологически наивитет. Проектираните положителни резултати обаче ги няма. Икономическата доктрина от дълго време е създала съответния проблем. Дефектът на настоящия ни стопански живот е на първо място и най-много институционален. Когато социално-икономическите институции не действат качествено нищо не работи както би трябвало. Решаването на институционалните ни проблеми се свежда, първо, до качествено законодателство, второ, до същинско и действително господство на Закона постоянно и на всички места, трето, до експертни назначения на знаещи и можещи фрагменти на точните места. Нищо от тези три съществени условия не съществува в нашата печална процедура. Лошото е, че ние като народ гледаме на всичко това тихи и индиферентни, без да осъзнаваме драматизма на обстановката.
– Често се споделя, че прилежащи страни дават много по-голяма поддръжка на непознатите вложители. В какво се показва тази поддръжка и допустимо ли е тези ограничения да бъдат приложени и в България?
– Практиката на прилежащите нам страни рядко може да се извиси в образец на същинско имитиране. От време на време една или друга страна от нашия район съумява да поизпревари останалите, само че не задълго. Това, което би трябвало да следим и би трябвало да следваме са предписанията на икономическата доктрина. Лошото е, че при нас изобилстват хора с дипломи, само че са необичайност експерти на управническа позиция с нужна висока икономическа просвета и начетеност на модерно ниво. Почти навсякъде хората, които минават избран предел на професионално икономическо развиване, напущат навреме страната. Останалите са тотално подценени. Показателна е болката на О.Герджиков (председател на консултативния съвет по законодателство към ръководителя на Народното събрание) при оценката на порочната законодателната процедура на Народното събрание. Властимащите живеят собствен личен живот в построен собствен личен неестествен свят и вършат всичко допустимо с цел да запазят статуквото.
– Инвеститори се оплакват, че няма задоволително работна ръка в България, само че в това време това не води до доста нарастване на заплатите, а доста българи емигрират. Защо става това?
– Наскоро бяхме очевидци на „ откриването ” на следващото елементарно решение на сложен стопански проблем – омекотен импорт на задгранични служащи заради дефицит на работна ръка. В пазарната стопанска система думата „ няма ” не съществува. Има търсене и предложение, а пазарът ги балансира посредством цената. В случая „ цената ” е заплащането на труда. Когато се приказва за дефицит на работна ръка би трябвало наложително да се посочи, че се търсят служащи при минимално (дори символично) възнаграждение. Такава работна ръка ще бъде мъчно и все по-трудно да се намира. Не че има дефицит на работна ръка, а има дефицит на работна ръка за работа при ниско възнаграждение. Решението е в вложение във високи технологии и ангажиране на кадърни и способни хора при обичайно възнаграждение и не на последно място – полагане на грижи за израстване на фрагментите и за тяхното запазване (обгрижване). Елементарен наивитет и късогледство е да се мисли, че хората (работниците) могат да се местят като пионки от едно място на друго при покорно смирение. Притокът на задгранични служащи може за малко да наподобява като решение, само че не след дълго ще зародят обществени проблеми, за чието решение още веднъж ще би трябвало да се открива някакъв следващ „ елементарен ” метод. И ще упрекваме следващото предходно управление. Кого различен?
Нашият посетител
Проф., д.ик.н. Гарабед Минасян работи в Икономическия институт на Българска академия на науките от 1967 година Заемал е разнообразни длъжности – Ръководител на секция по Макроикономически разбор и прогнозиране в ИИ на Българска академия на науките, Старши теоретичен помощник І ст. в секция “Макроикономическа политика ” на ИИ на Българска академия на науките, а в интервала 1992-95 година е Директор на Икономическия институт на Българска академия на науките. Има научна подготовка в областите Макроикономическа политика, Финанси и банково дело, Иконометрика, Икономически напредък, Икономика на енергетиката.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ