25 май 1977 г. – Състои се премиерата на филма „Междузвездни войни”
Obekti.bg
Впоследствие, през 1981 година, епизодът е преименуван на „ Междузвездни войни: Епизод IV - Нова вяра ”. Забележителен със своите специфични резултати, ексцентрична постановка и научнофантастична история, филмът е един от най-успешните и значими продукции за всички времена. Режисьор и сценарист на американската галактическа опера е Джордж Лукас.
Действието се развива „ преди доста години в една далечна вселена... ”, когато група борци за независимост, известни като Бунтовническия съюз, възнамеряват да разрушат могъщата галактическа станция „ Звездата на гибелта ” - унищожително оръжие основано от злата Галактическа империя. Тези събития нарушават спокойния живот на младия фермер Люк Скайуокър, когато той получава тайните проекти на „ Звездата на гибелта ” пренасяни от два дроида.
След като Империята стартира грубо и унищожително търсене на дроидите, Скайуокър взема решение да придружи рицаря джедай Оби-Уан Кеноби в рискованото му начинание да освободи притежателя на дроидите - бунтовническия водач принцеса Лея Органа - и да избави галактиката.
Продуциран с 11 млн. $ и пуснат на 25 май 1977 година филмът печели 460 млн. $ в Съединени американски щати и 337 млн. $ оттатък океана, с което побеждава предходния рекордьор „ Челюсти ”, като най-печеливш филм за всички времена. Сред многото награди, които получава, са и шест номинации за „ Оскар ”, включително за Най-добра поддържаща мъжка роля на Алек Гинес и Най-добър филм.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1572 година — Григорий XIII е определен за папа.
1659 година — Ричард Кромуел се отхвърля от купата си Лорд-протектор (държавен глава) на Англия, което е начало на едногодишен републикански интервал в държавното ръководство.
1787 година — Във Филаделфия от 55 представителя на щатите е призната и подписана Конституцията на Съединени американски щати.
1848 година — Открит е първият в Съединени американски щати и в света повсеместен магазин.
1865 година — При детонация на склад за муниции в Алабама (САЩ) умират 300 души.
1869 година — Тържествено е открита постройката на Виенската държавна опера с " Дон Жуан " на Моцарт.
1872 година — Иларион Макариополски е определен за търновски митрополит.
1895 година — Писателят Оскар Уайлд е наказан от лондонския съд на две години каторжен труд за " извънредно непочтено държание с други лица от мъжки пол ".
1905 година — Основан е италианския Апелативен съд Лукезе-Либертас.
1907 година — Във Финландия за първи път в света дами вземат присъединяване в съвещание на Народното събрание.
1908 година — В България се организират избори за 14 Народно заседание, извоювани от Демократическата партия.
1915 година — Първата международна война: Приключва втората борба за Ипр, в която умират 105 000 души.
1919 година — По време на XXII си конгрес БРСДП (т.с.) се преименува на Българска комунистическа партия (т.с.) и приема курс към болшевизация.
1926 година — Ръководителят на украинското държавно управление в заточение на Украинската национална република, Симон Петлюра, е убит демонстративно на улица в Париж.
1933 година — Осъществен е първият полет на чехословашки изтребител-биплан Avia B-534.
1946 година — Йордания публично прогласява независимостта си от Англия и за крал е провъзгласен Абдула I.
1953 година — От университета в Хюстън стартира лъчение на първия ефирен канал в Съединени американски щати.
1953 година — Съединени американски щати прави първият си и единствен опит с артилерийски атомен снаряд.
1961 година — Програма Аполо: Президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди излага пред Конгреса концепцията за галактическата стратегия Аполо — Човек на Луната.
1961 година — Кралят на Йордания Хюсеин се дами за повторно — с англичанката Антоанет Арвил Гардинър, която приема исляма и името Муна ал-Хюсеин (майка на настоящия крал Абдула II).
1963 година — В Адис Абеба (Етиопия) е учредена Организацията за африканско единение.
1963 година — Открит е язовир " Тополница ".
1972 година — В Москва е подписан Съветско-американски контракт за ограничение на системите за противоракетна защита (ПРО).
1978 година — Започва градежът на Народния замък на културата в София.
1979 година — Самолет МакДонъл Дъглас на американските авиолинии катастрофира по време на политане на летището в Чикаго, умират 271 пасажери на борда и двама души на земята.
1985 година — Бангладеш попада под ударите на тропически циклон, който лишава живота на към 10 000 души.
1986 година — Близо 7 милиона души вземат участие в самодейността Ръце към Америка за набиране на средства за гладните и бездомни хора в Съединени американски щати, образувайки линия през страната.
1994 година — В Русия след 18-годишно заточение се завръща писателят Александър Солженицин.
1995 година — В Босна и Херцеговина армията на самостоятелната Република Сръбска обстрелва струпали се младежи — умират 72 и са ранени 200 души.
1997 година — В Сиера Леоне с боен прелом е отхвърлен президента Ахмад Тежан Кабах и властта е взета от майор Джони Пол Коромах.
2001 година — Американците Шерман Бул (64 г.) и Ерик Вайхенмайър (32 г.) стават най-възрастният човек и първият кьорав човек, покорили връх Еверест.
2002 година — Самолет Боинг 747-200 на Китайските авиолинии се разрушава в Тайванския проток, умират 225 души.
2005 година — Българска национална банка пуска разменна монета от 50 стотинки.
2008 година — Космическият уред на НАСА " Феникс " каца сполучливо покрай северния полюс на Марс.
2009 година — Северна Корея организира втори нуклеарен опит, с което основава напрежение в интернационалната общественост.
2014 година - Се организират 8-те поред Избори за Европейски парламент (в 21 страни членки, останалите страни членки към този момент са дали своят вот в предходните дни сред 22 и 24 май). На 25 май България също взе участие в изборите за 3-ти поред път.
Родени
1802 година — Йохан Фридрих декор Брант, немски зоолог († 1879 г.)
1803 година — Ралф Уолдо Емерсън, американски публицист († 1882 г.)
1818 година — Якоб Буркхарт, швейцарски историк († 1897 г.)
1845 година — Марин Поплуканов, български бунтовник († 1913 г.)
1848 година — Хелмут декор Молтке, немски пълководец († 1916 г.)
1852 година — Данаил Юруков, български общественик(† 1926 г.)
1852 година — Филип Симидов, български литератор († 1925 г.)
1856 година — Луи Франше д`Еспере, френски маршал († 1942 г.)
1863 година — Хайнрих Рикерт, немски мъдрец († 1936 г.)
1865 година — Джон Мот, американски държавник, Нобелов лауреат през 1946 година († 1955 г.)
1865 година — Питер Зееман, холандски физик, Нобелов лауреат през 1902 година († 1943 г.)
1869 година — Георги Стаматов, български публицист († 1942 г.)
1870 година — Иван Коюмджиев, български бунтовник († 1923 г.)
1870 година — Иван Куюмджиев, български бунтовник († 1927 г.)
1875 година — Петър Дървингов, български офицер († 1958 г.)
1876 година — Иван Кирилов, български публицист († 1936 г.)
1884 година — Жан-Ришар Блок, френски публицист († 1947 г.)
1887 година — Отец Пио, италиански духовник († 1968 г.)
1895 година — Игор Сикорски, съветски авиоинженер († 1972 г.)
1901 година — Васил Беязов, български проектант († 1980 г.)
1902 година — Стале Попов, публицист от Република Македония († 1965 г.)
1918 година — Гриша Островски, български режисьор († 2007 г.)
1921 година — Джак Стайнбъргър, американски физик, Нобелов лауреат
1926 година — Макс фон дер Грюн, немски публицист
1927 година — Робърт Лъдлъм, американски публицист († 2001 г.)
1932 година — Елка Константинова, български критик
1938 година — Реймънд Карвър, американски публицист († 1988 г.)
1948 година — Клаус Майне, немски музикант (Scorpions)
1952 година — Петър Стоянов, 3-и президент на България
1953 година — Гаетано Ширеа, италиански футболист († 1989 г.)
1953 година — Ева Енслър, американска драматуржка
1958 година — Геновева Димитрова, български публицист
1963 година — Игор Марковски, български артист
1973 година — Моли Симс, американска актриса
1976 година — Сандра Насич, немска певица
1989 година — Наум Асенов, основател на първия в света светлинен мотор
1995 година — Галин Петров, български доктор
Починали
230 година — Урбан I, римски папа (* неизв.)
615 година — Бонифаций IV, римски папа (* ок. 550)
735 година — Беда Достопочтени, англосаксонски историк (* ок. 672)
992 година — Мешко I, създател и първи държател на Полша (* 935 г.)
1085 година — Григорий VII, римски папа (* 1020 г.-1025)
1261 година — Александър IV, римски папа (* 1199 г.)
1555 година — Анри II, крал на Навара (* 1503 г.)
1840 година — Александър Римски-Корсаков, съветски военачалник (* 1753 г.)
1876 година — Георги Бенковски, български бунтовник (* 1843 г.)
1900 година — Константин Доганов, български политик (* 1841 г.)
1906 година — Манол Иванов, български лингвист (* 1867 г.)
1907 година — Петър Радев, български бунтовник (* 1875 г.)
1924 година — Любов Попова, съветска художничка (* 1889 г.)
1926 година — Симон Петлюра, президент на Украйна (* 1879 г.)
1928 година — Търпо Поповски, български духовник от Македония (* 1848 г.)
1934 година — Анани Явашов, български академик — археолог и ботаник (* 1855 г.)
1934 година — Густав Холст, британски композитор (* 1874 г.)
1936 година — Марко Вачков, създател на модерното пчеларство в България (* 1866 г.)
1945 година — Демян Бедни, съветски публицист († 1883 г.)
1945 година — Иван Кинкел, съветски и български икономист (* 1883 г.)
1968 година — Георг декор Кюхлер, немски фелдмаршал (* 1881 г.)
1969 година — Райна Касабова, българска здравна сестра (* 1897 г.)
1983 година — Идрис, крал на Либия (* 1890 г.)
1996 година — Димитър Йорданов, български футболист (* 1929 г.)
2001 година — Алберто Корда, кубински фотограф (* 1928 г.)
2014 година — Войчех Ярузелски, президент на Полша (* 1923 г.)
Празници
Ден на безследно изчезналите деца (от 2003 г.)
Аржентина — Ден на Майската гражданска война (срещу испанската колонизация, 1810 г.) — народен празник
Йордания — Ден на независимостта (от Англия, 1946 година, народен празник)
Ливан — Ден на освобождението на Южен Ливан (от 2000 г.)
Чад, Либерия, Мали, Мавритания, Намибия, Замбия и Зимбабве — Ден на свободата в Африка (от 1963 г.)
Впоследствие, през 1981 година, епизодът е преименуван на „ Междузвездни войни: Епизод IV - Нова вяра ”. Забележителен със своите специфични резултати, ексцентрична постановка и научнофантастична история, филмът е един от най-успешните и значими продукции за всички времена. Режисьор и сценарист на американската галактическа опера е Джордж Лукас.
Действието се развива „ преди доста години в една далечна вселена... ”, когато група борци за независимост, известни като Бунтовническия съюз, възнамеряват да разрушат могъщата галактическа станция „ Звездата на гибелта ” - унищожително оръжие основано от злата Галактическа империя. Тези събития нарушават спокойния живот на младия фермер Люк Скайуокър, когато той получава тайните проекти на „ Звездата на гибелта ” пренасяни от два дроида.
След като Империята стартира грубо и унищожително търсене на дроидите, Скайуокър взема решение да придружи рицаря джедай Оби-Уан Кеноби в рискованото му начинание да освободи притежателя на дроидите - бунтовническия водач принцеса Лея Органа - и да избави галактиката.
Продуциран с 11 млн. $ и пуснат на 25 май 1977 година филмът печели 460 млн. $ в Съединени американски щати и 337 млн. $ оттатък океана, с което побеждава предходния рекордьор „ Челюсти ”, като най-печеливш филм за всички времена. Сред многото награди, които получава, са и шест номинации за „ Оскар ”, включително за Най-добра поддържаща мъжка роля на Алек Гинес и Най-добър филм.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1572 година — Григорий XIII е определен за папа.
1659 година — Ричард Кромуел се отхвърля от купата си Лорд-протектор (държавен глава) на Англия, което е начало на едногодишен републикански интервал в държавното ръководство.
1787 година — Във Филаделфия от 55 представителя на щатите е призната и подписана Конституцията на Съединени американски щати.
1848 година — Открит е първият в Съединени американски щати и в света повсеместен магазин.
1865 година — При детонация на склад за муниции в Алабама (САЩ) умират 300 души.
1869 година — Тържествено е открита постройката на Виенската държавна опера с " Дон Жуан " на Моцарт.
1872 година — Иларион Макариополски е определен за търновски митрополит.
1895 година — Писателят Оскар Уайлд е наказан от лондонския съд на две години каторжен труд за " извънредно непочтено държание с други лица от мъжки пол ".
1905 година — Основан е италианския Апелативен съд Лукезе-Либертас.
1907 година — Във Финландия за първи път в света дами вземат присъединяване в съвещание на Народното събрание.
1908 година — В България се организират избори за 14 Народно заседание, извоювани от Демократическата партия.
1915 година — Първата международна война: Приключва втората борба за Ипр, в която умират 105 000 души.
1919 година — По време на XXII си конгрес БРСДП (т.с.) се преименува на Българска комунистическа партия (т.с.) и приема курс към болшевизация.
1926 година — Ръководителят на украинското държавно управление в заточение на Украинската национална република, Симон Петлюра, е убит демонстративно на улица в Париж.
1933 година — Осъществен е първият полет на чехословашки изтребител-биплан Avia B-534.
1946 година — Йордания публично прогласява независимостта си от Англия и за крал е провъзгласен Абдула I.
1953 година — От университета в Хюстън стартира лъчение на първия ефирен канал в Съединени американски щати.
1953 година — Съединени американски щати прави първият си и единствен опит с артилерийски атомен снаряд.
1961 година — Програма Аполо: Президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди излага пред Конгреса концепцията за галактическата стратегия Аполо — Човек на Луната.
1961 година — Кралят на Йордания Хюсеин се дами за повторно — с англичанката Антоанет Арвил Гардинър, която приема исляма и името Муна ал-Хюсеин (майка на настоящия крал Абдула II).
1963 година — В Адис Абеба (Етиопия) е учредена Организацията за африканско единение.
1963 година — Открит е язовир " Тополница ".
1972 година — В Москва е подписан Съветско-американски контракт за ограничение на системите за противоракетна защита (ПРО).
1978 година — Започва градежът на Народния замък на културата в София.
1979 година — Самолет МакДонъл Дъглас на американските авиолинии катастрофира по време на политане на летището в Чикаго, умират 271 пасажери на борда и двама души на земята.
1985 година — Бангладеш попада под ударите на тропически циклон, който лишава живота на към 10 000 души.
1986 година — Близо 7 милиона души вземат участие в самодейността Ръце към Америка за набиране на средства за гладните и бездомни хора в Съединени американски щати, образувайки линия през страната.
1994 година — В Русия след 18-годишно заточение се завръща писателят Александър Солженицин.
1995 година — В Босна и Херцеговина армията на самостоятелната Република Сръбска обстрелва струпали се младежи — умират 72 и са ранени 200 души.
1997 година — В Сиера Леоне с боен прелом е отхвърлен президента Ахмад Тежан Кабах и властта е взета от майор Джони Пол Коромах.
2001 година — Американците Шерман Бул (64 г.) и Ерик Вайхенмайър (32 г.) стават най-възрастният човек и първият кьорав човек, покорили връх Еверест.
2002 година — Самолет Боинг 747-200 на Китайските авиолинии се разрушава в Тайванския проток, умират 225 души.
2005 година — Българска национална банка пуска разменна монета от 50 стотинки.
2008 година — Космическият уред на НАСА " Феникс " каца сполучливо покрай северния полюс на Марс.
2009 година — Северна Корея организира втори нуклеарен опит, с което основава напрежение в интернационалната общественост.
2014 година - Се организират 8-те поред Избори за Европейски парламент (в 21 страни членки, останалите страни членки към този момент са дали своят вот в предходните дни сред 22 и 24 май). На 25 май България също взе участие в изборите за 3-ти поред път.
Родени
1802 година — Йохан Фридрих декор Брант, немски зоолог († 1879 г.)
1803 година — Ралф Уолдо Емерсън, американски публицист († 1882 г.)
1818 година — Якоб Буркхарт, швейцарски историк († 1897 г.)
1845 година — Марин Поплуканов, български бунтовник († 1913 г.)
1848 година — Хелмут декор Молтке, немски пълководец († 1916 г.)
1852 година — Данаил Юруков, български общественик(† 1926 г.)
1852 година — Филип Симидов, български литератор († 1925 г.)
1856 година — Луи Франше д`Еспере, френски маршал († 1942 г.)
1863 година — Хайнрих Рикерт, немски мъдрец († 1936 г.)
1865 година — Джон Мот, американски държавник, Нобелов лауреат през 1946 година († 1955 г.)
1865 година — Питер Зееман, холандски физик, Нобелов лауреат през 1902 година († 1943 г.)
1869 година — Георги Стаматов, български публицист († 1942 г.)
1870 година — Иван Коюмджиев, български бунтовник († 1923 г.)
1870 година — Иван Куюмджиев, български бунтовник († 1927 г.)
1875 година — Петър Дървингов, български офицер († 1958 г.)
1876 година — Иван Кирилов, български публицист († 1936 г.)
1884 година — Жан-Ришар Блок, френски публицист († 1947 г.)
1887 година — Отец Пио, италиански духовник († 1968 г.)
1895 година — Игор Сикорски, съветски авиоинженер († 1972 г.)
1901 година — Васил Беязов, български проектант († 1980 г.)
1902 година — Стале Попов, публицист от Република Македония († 1965 г.)
1918 година — Гриша Островски, български режисьор († 2007 г.)
1921 година — Джак Стайнбъргър, американски физик, Нобелов лауреат
1926 година — Макс фон дер Грюн, немски публицист
1927 година — Робърт Лъдлъм, американски публицист († 2001 г.)
1932 година — Елка Константинова, български критик
1938 година — Реймънд Карвър, американски публицист († 1988 г.)
1948 година — Клаус Майне, немски музикант (Scorpions)
1952 година — Петър Стоянов, 3-и президент на България
1953 година — Гаетано Ширеа, италиански футболист († 1989 г.)
1953 година — Ева Енслър, американска драматуржка
1958 година — Геновева Димитрова, български публицист
1963 година — Игор Марковски, български артист
1973 година — Моли Симс, американска актриса
1976 година — Сандра Насич, немска певица
1989 година — Наум Асенов, основател на първия в света светлинен мотор
1995 година — Галин Петров, български доктор
Починали
230 година — Урбан I, римски папа (* неизв.)
615 година — Бонифаций IV, римски папа (* ок. 550)
735 година — Беда Достопочтени, англосаксонски историк (* ок. 672)
992 година — Мешко I, създател и първи държател на Полша (* 935 г.)
1085 година — Григорий VII, римски папа (* 1020 г.-1025)
1261 година — Александър IV, римски папа (* 1199 г.)
1555 година — Анри II, крал на Навара (* 1503 г.)
1840 година — Александър Римски-Корсаков, съветски военачалник (* 1753 г.)
1876 година — Георги Бенковски, български бунтовник (* 1843 г.)
1900 година — Константин Доганов, български политик (* 1841 г.)
1906 година — Манол Иванов, български лингвист (* 1867 г.)
1907 година — Петър Радев, български бунтовник (* 1875 г.)
1924 година — Любов Попова, съветска художничка (* 1889 г.)
1926 година — Симон Петлюра, президент на Украйна (* 1879 г.)
1928 година — Търпо Поповски, български духовник от Македония (* 1848 г.)
1934 година — Анани Явашов, български академик — археолог и ботаник (* 1855 г.)
1934 година — Густав Холст, британски композитор (* 1874 г.)
1936 година — Марко Вачков, създател на модерното пчеларство в България (* 1866 г.)
1945 година — Демян Бедни, съветски публицист († 1883 г.)
1945 година — Иван Кинкел, съветски и български икономист (* 1883 г.)
1968 година — Георг декор Кюхлер, немски фелдмаршал (* 1881 г.)
1969 година — Райна Касабова, българска здравна сестра (* 1897 г.)
1983 година — Идрис, крал на Либия (* 1890 г.)
1996 година — Димитър Йорданов, български футболист (* 1929 г.)
2001 година — Алберто Корда, кубински фотограф (* 1928 г.)
2014 година — Войчех Ярузелски, президент на Полша (* 1923 г.)
Празници
Ден на безследно изчезналите деца (от 2003 г.)
Аржентина — Ден на Майската гражданска война (срещу испанската колонизация, 1810 г.) — народен празник
Йордания — Ден на независимостта (от Англия, 1946 година, народен празник)
Ливан — Ден на освобождението на Южен Ливан (от 2000 г.)
Чад, Либерия, Мали, Мавритания, Намибия, Замбия и Зимбабве — Ден на свободата в Африка (от 1963 г.)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ