Стефан Попов-Чефо за Фрог: Войната в Украйна беше най-добрият лакмус, защото всички лъснаха от коя страна са
Обединението на Демократична България и Политическа партия беше нещо естествено, което позакъсня с времето. Не разбрах за какво този трябваше да се случи този флирт със столетницата, само че може би тогавашната политическа конюнктура не е оставила пред различен избор тези демократични и проевропейски сили.
Това сподели пред ФрогНюз артистът и влогър Стефан Попов-Чефо , който основава видеа на политическа тема, изразявайки сериозно мислене и гражданска позиция пред своята публика.
Ето го и цялото изявление:
Какво не им доближи на партиите за сформиране на държавно управление. Нужно ли беше да се стига до следващите предварителни избори?
Това е един неминуем развой, до момента в който по-големите партии в Народното събрание не завоюват задоволително доверие от гласоподавателите си. Ясно е, че и остарялото, по този начин нареченото статукво, също няма по какъв начин да събере задоволително поддръжка и тъкмо поради това се получава тази патова обстановка, от която можем да излезем само с времето.
Аз съм оптимист и считам, че вървим в позитивна посока. Не мисля, че има българин, който е удовлетворен от това, което се случва в страната ни през последните 12 години. Задълбочаващата се демографската рецесия, това че стотици, хиляди българи избират да бягат от страната и да се осъществят при по-добри условия, са единствено дребна част от факторите, които не са за занемаряване. Не може елементарно да се замазват очите на хората с опашати неистини.
В България се оформят два политически блока - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи от едната страна и Демократична България и Политическа партия от другата. Ще съумеят ли тези блокове да трансформират политическата обстановка и изобщо какво би трябвало да се случи, с цел да се образува устойчиво държавно управление и да излезем от рецесията, в която се намираме?
За да се случи това, новите партии би трябвало да съумеят да приказват по-добре на езика на всеобщия гласоподавател. Под новите партии оприличавам и “Продължаваме смяната ”, и “Демократична България ”, тъй като “Да България ” е на 6-7 години. Същевременно от другата страна виждаме партии, които са на по 15 - 30 год, и партия на над 100 години.
Обединението на Демократична България и Политическа партия беше нещо естествено, което позакъсня с времето. Не разбрах за какво трябваше да се случи този флирт със столетницата, само че може би тогавашната политическа конюнктура не е оставила пред различен избор тези демократични и проевропейски сили.
Какво е мнението Ви по отношение на хартиената бюлетина?
Да се надяваме машинациите и откровените фалшификации на изборите, които предстоят, да бъдат минимални, тъй че процентите да са оптимално близки до действителните.
Фактът, че върнахме хартиената бюлетина и аргумента, с който това се направи - че в цяла Европа се употребява такава, при нас не важи.
По-скоро ще подкрепи вотът да бъде подправен, да се купуват повече гласове - проблеми, каквито не бих споделил, че има в Швейцария или Германия и Франция. Със сигурност и там се случва нещо сходно, само че мащабът на купения и корпоративния избор не е подобен, какъвто е тук. Стискам палци фалшификациите да не вземат превез, с цел да може резултатите от изборите да са оптимално близки до действителността.
Да поговорим малко за референдумите. Над 100 000 подписа събраха от " Възраждане " за опазване на българския лев. Какво мислите за този референдум?
Ще стартира от по-далеч. Референдумът във Англия за Брекзит (Brexit) е една от колосалните неточности на ръководещите Острова по-това време, тъй като едвам 4%-5% от хората не желаеха да бъдат в Европейския съюз и надвиха над проевропейските великобританци. Сега виждаме огромните проблеми, пред които е изправена страната, тъй като е отвън съюза.
Друг образец, който можем да дадем е с референдумите в Донецката и Луганска национална република в Източна Украйна , тъй като те са неуместни. Видяхме по какъв начин тези референдуми са просто една проформа и 99% от тях желаят да бъдат независими национални републики, а посредством тези запитвания се оправдава последвалата експанзия от съветска страна.
Не може за всяко нещо да се пита народът. Това явно може да бъде доста огромна неточност. В случая с референдума на “Възраждане ” , това си е типичен популизъм. Аз постоянно съм казвал, че гласоподавателите на една такава популистка партия, която инициира сходен референдум, усещат себе си най-вече като неудачници, които не са задоволени от сферата, в която живеят и работят.
Един подобен референдум ти споделя индиректно, че ти не си отговорен за ориста си, че Европейският съюз и тяхната валута е нещо извънредно рисково и ти си безпаричен, точно поради това и ще ставаш още по-беден.
Слава богу, масата от хора не биха приели една такава прищявка. Дори и да доближат, или фалшифицират някакви подписи не мисля, че при едно сходно допитване проевропейският ни народ ще сложи под подозрение безспорната ни интеграция към цивилизования свят.
Какво ви е мнението за референдума на Слави Трифонов за президентска република?
Партията на Слави търси някаква еднаквост, да се отличи от останалите политически формирования, само че към днешна дата ще съберат сред 1% и 3% доверие. Според мен Има Такъв Народ се бори за партийна дотация, т.е. да минат прага на този 1%.
В днешно време отвред ни залива дезинформация, съумява ли българинът да отсее подправените вести?
Дезинформация е думата на 21 век., изключително през 2022-ра година, наред с война. Думата война и дезинформация вървят ръка за ръка , като термини.
Колкото до дезинформацията на локална почва, тя постоянно идва от една страна и тя е Руската федерация. Прозападният свят и цивилизацията не си служат с сходни способи, тъй като това е пагубно за развиването на страната.
Във връзка с дезинформацията у нас, да кажем за какво запазването на българския лев е нещо положително. Ако ужаемите хора, които се подписват под сходна самодейност могат да се обосноват за какво това е добре и подбудите не са чисто прочувствени и патриотични, би било добре, само че това не се случва.
Войната в Украйна катализатор ли беше за политическите събития у нас?
Войната в Украйна беше най-хубавият лакмус и най-хубавото нещо, което можеше да се случи за обществото ни, тъй като всички лъснаха и обявиха намерено от коя страна са.
Мисля, че за всички публицисти, контент криейтъри, политически анализатори и лица стана ясно кой има вяра в тирания, единодушие, подтисничество и експанзия и кой има вяра в свободата, демокрацията и толерантността към близък.
Интервю на Констанца Илиева
Това сподели пред ФрогНюз артистът и влогър Стефан Попов-Чефо , който основава видеа на политическа тема, изразявайки сериозно мислене и гражданска позиция пред своята публика.
Ето го и цялото изявление:
Какво не им доближи на партиите за сформиране на държавно управление. Нужно ли беше да се стига до следващите предварителни избори?
Това е един неминуем развой, до момента в който по-големите партии в Народното събрание не завоюват задоволително доверие от гласоподавателите си. Ясно е, че и остарялото, по този начин нареченото статукво, също няма по какъв начин да събере задоволително поддръжка и тъкмо поради това се получава тази патова обстановка, от която можем да излезем само с времето.
Аз съм оптимист и считам, че вървим в позитивна посока. Не мисля, че има българин, който е удовлетворен от това, което се случва в страната ни през последните 12 години. Задълбочаващата се демографската рецесия, това че стотици, хиляди българи избират да бягат от страната и да се осъществят при по-добри условия, са единствено дребна част от факторите, които не са за занемаряване. Не може елементарно да се замазват очите на хората с опашати неистини.
В България се оформят два политически блока - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи от едната страна и Демократична България и Политическа партия от другата. Ще съумеят ли тези блокове да трансформират политическата обстановка и изобщо какво би трябвало да се случи, с цел да се образува устойчиво държавно управление и да излезем от рецесията, в която се намираме?
За да се случи това, новите партии би трябвало да съумеят да приказват по-добре на езика на всеобщия гласоподавател. Под новите партии оприличавам и “Продължаваме смяната ”, и “Демократична България ”, тъй като “Да България ” е на 6-7 години. Същевременно от другата страна виждаме партии, които са на по 15 - 30 год, и партия на над 100 години.
Обединението на Демократична България и Политическа партия беше нещо естествено, което позакъсня с времето. Не разбрах за какво трябваше да се случи този флирт със столетницата, само че може би тогавашната политическа конюнктура не е оставила пред различен избор тези демократични и проевропейски сили.
Какво е мнението Ви по отношение на хартиената бюлетина?
Да се надяваме машинациите и откровените фалшификации на изборите, които предстоят, да бъдат минимални, тъй че процентите да са оптимално близки до действителните.
Фактът, че върнахме хартиената бюлетина и аргумента, с който това се направи - че в цяла Европа се употребява такава, при нас не важи.
По-скоро ще подкрепи вотът да бъде подправен, да се купуват повече гласове - проблеми, каквито не бих споделил, че има в Швейцария или Германия и Франция. Със сигурност и там се случва нещо сходно, само че мащабът на купения и корпоративния избор не е подобен, какъвто е тук. Стискам палци фалшификациите да не вземат превез, с цел да може резултатите от изборите да са оптимално близки до действителността.
Да поговорим малко за референдумите. Над 100 000 подписа събраха от " Възраждане " за опазване на българския лев. Какво мислите за този референдум?
Ще стартира от по-далеч. Референдумът във Англия за Брекзит (Brexit) е една от колосалните неточности на ръководещите Острова по-това време, тъй като едвам 4%-5% от хората не желаеха да бъдат в Европейския съюз и надвиха над проевропейските великобританци. Сега виждаме огромните проблеми, пред които е изправена страната, тъй като е отвън съюза.
Друг образец, който можем да дадем е с референдумите в Донецката и Луганска национална република в Източна Украйна , тъй като те са неуместни. Видяхме по какъв начин тези референдуми са просто една проформа и 99% от тях желаят да бъдат независими национални републики, а посредством тези запитвания се оправдава последвалата експанзия от съветска страна.
Не може за всяко нещо да се пита народът. Това явно може да бъде доста огромна неточност. В случая с референдума на “Възраждане ” , това си е типичен популизъм. Аз постоянно съм казвал, че гласоподавателите на една такава популистка партия, която инициира сходен референдум, усещат себе си най-вече като неудачници, които не са задоволени от сферата, в която живеят и работят.
Един подобен референдум ти споделя индиректно, че ти не си отговорен за ориста си, че Европейският съюз и тяхната валута е нещо извънредно рисково и ти си безпаричен, точно поради това и ще ставаш още по-беден.
Слава богу, масата от хора не биха приели една такава прищявка. Дори и да доближат, или фалшифицират някакви подписи не мисля, че при едно сходно допитване проевропейският ни народ ще сложи под подозрение безспорната ни интеграция към цивилизования свят.
Какво ви е мнението за референдума на Слави Трифонов за президентска република?
Партията на Слави търси някаква еднаквост, да се отличи от останалите политически формирования, само че към днешна дата ще съберат сред 1% и 3% доверие. Според мен Има Такъв Народ се бори за партийна дотация, т.е. да минат прага на този 1%.
В днешно време отвред ни залива дезинформация, съумява ли българинът да отсее подправените вести?
Дезинформация е думата на 21 век., изключително през 2022-ра година, наред с война. Думата война и дезинформация вървят ръка за ръка , като термини.
Колкото до дезинформацията на локална почва, тя постоянно идва от една страна и тя е Руската федерация. Прозападният свят и цивилизацията не си служат с сходни способи, тъй като това е пагубно за развиването на страната.
Във връзка с дезинформацията у нас, да кажем за какво запазването на българския лев е нещо положително. Ако ужаемите хора, които се подписват под сходна самодейност могат да се обосноват за какво това е добре и подбудите не са чисто прочувствени и патриотични, би било добре, само че това не се случва.
Войната в Украйна катализатор ли беше за политическите събития у нас?
Войната в Украйна беше най-хубавият лакмус и най-хубавото нещо, което можеше да се случи за обществото ни, тъй като всички лъснаха и обявиха намерено от коя страна са.
Мисля, че за всички публицисти, контент криейтъри, политически анализатори и лица стана ясно кой има вяра в тирания, единодушие, подтисничество и експанзия и кой има вяра в свободата, демокрацията и толерантността към близък.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ