Обединение „Демократична България“ (ДБ), в което влизат ДСБ, "Да, България"

Обединение „ Демократична България “ (ДБ), в което влизат ДСБ, "Да, България " и "Зелените " прави оценка като неприятни и всъщност нездравословни за националната сигурност резултатите от съвещанието на Консултативния съвет за национална сигурност на тематика "Актуални опасности и закани за националната сигурност на Република България. Състоянието на въоръжените сили. Необходими ограничения ", свикано от президента Румен Радев на 19.04.2018 година, оповестяват от пресцентъра на Демократична България.

Остро осъждаме обстоятелството, че в плана за финален документ, препоръчан от президента, се съдържат детайли на преосмисляне на позиционирането на България в ядрото на НАТО и в Европейския съюз поради настоящата обстановка. В този план единствено един път се загатва за НАТО и то в отрицателен подтекст.

В „ Демократична България “ сме уверени, че неприятното положение на българската войска единствено ускорява нуждата от една тясна интеграция на България в най-активното ядро на държави-членки на НАТО и Европейски Съюз. С очевидните си опити да се хареса на Путин, който има намерение да посети в близко бъдеще, президентът Радев подкопава националната сигурност и отбранителната дарба на страната.

Висши представители на ГЕРБ направиха опит да се разграничат по този мотив от президента. Декларациите им обаче звучат кухо и неубедително, тъй като на процедура държанието на ръководещите в решаващия миг съответствува с това на Радев. В един глас с президента, министър председателят Борисов упорства за отпадането на глобите против Русия, а държавното управление се сниши при случая със Скрипал, като не изгони нито един съветски посланик, и по този начин България въпреки и ръководител на Съвета на Европейски Съюз остана в малцинството на държавите-членки. Наред с това, държавното управление тласка България към все по-голяма взаимозависимост от Русия в енергетиката.

Заключителният документ от КСНС, признат с присъединяване на всички партии на статуквото, няма даже дума за потреблението на химическо оръжие в Сирия и осъждането на това потребление от режима на Асад, нищо че по този въпрос България зае позиция, съвпадаща с тази на своите европейски сътрудници и със съдружниците си в НАТО. Вместо това в документа се насочат завоалирани рецензии към Съединени американски щати, Англия и Франция. Конфликтът с Украйна е показан безусловно нереално без да стане ясно, че той е резултат от нападателната политика на Русия, анексирането на Крим и съветската интервенция в Източна Украйна, в нарушаване на фундаментални правила на интернационалното право, чиято отбрана е от първокачествен интерес за България. Същото се отнася и за Западните Балкани.

Буди паника, че КСНС не показва действителните източници на рисковете за националната сигурност на България, които идват в главната си част от страна на Русия и на нейното навлизане в Западните Балкани и регионa на Черно море. Няма и дума за енергийната самостоятелност на страната от съветските енергоизточници и енергийни планове - като да вземем за пример корупционният план „ Белене “, нито за проникването на съветската агитация в българските медии и публичен живот като цяло. Това е третият съвет по тематиките за сигурността и защитата за по-малко от година без усъвършенстване в обстановката, което е тревожно във връзка с потенциала на главните институции да реализират единодушие, в случай че не единение по национални въпроси, и да осъществят това единодушие посредством съответни ограничения, за реализиране на забележими резултати в действителни периоди.

По отношение на рисковете още веднъж отсъства каквато и да е уточненост. Освен общите опасности за сигурността, произлизащи от дестабилизиращата роля на Русия както в Черноморието, по този начин и на Балканите, а също и в Сирия и необятния Близък Изток, за България се обрисуват два доста значими и характерни казуса:

Разделяне на българското общество под натиска на Русия за отклонение от европейския и евроатлантическия избор; Забавяне, в случай че не и стопиране на превъоръжаването за ограничение качествата на армията ни и нейната оперативна съгласуемост в НАТО и Европейски Съюз при задълбочаване на зависимостта ни от Русия. По-конкретно по положението на въоръжените сили и осъществяване на признатите задължения на препоръките от 30.5.2017 година и 9.1.2018 година:

Очевидно държавното управление няма воля да увеличи разноските за защита с ясна вероятност за превъоръжаване и мотивация на военнослужещите, което проличава от констатацията, че средносрочната бюджетна прогноза отстъпва от признатия през януари проект за повишение на разноските, а също така единодушието от 9 януари е за преразглеждане на този проект до септември 2018, за съответно адресиране на действителните проблеми още преди 2021/2024 година.

План за решение на казуса с дефицита на личен състав в армията се изискваше още за 30.6.2017 година по единодушието от КСНС от 30.5.2017 година и доколкото казусът не е решен, а се е задълбочил с още по-голям дефицит, то решението надали е в„ преразглеждане на плана”. Иска се ясна визия и водачество със мощен ангажимент на държавното управление, а решението сигурно не е във връщане на наборната работа, строителни войски и други модели от предишното, а в използване на съвременни подходи за асортимент и развиване на личния състав, основаване на вероятност, в това число посредством превъоръжаване, многонационални формирования и втора вълна на интеграция в НАТО и европейската защита.

Ускоряването на един, два или даже три плана не може да реши казуса с превъоръжаването. Затова е нужна Национална стратегия със период 10 – 12 години, стабилен запас, ясни и уравновесени цели и най-много механизъм за професионално ръководство.
С анулацията на Националната стратегия „ България в НАТО и Европейската отбрана” от 2014 година като тактика за превъоръжаване през 2016 година на практика се блокира процеса и към този момент сме изгубили четири години в осъществяване на уговорките от срещата на високо ниво на НАТО в Уелс.

Финансово обезпечен проект за възобновяване и поддържане на наличната техника може да има единствено в границите на Национална стратегия за превъоръжаване с приоритет придобиване на ново и оперативно съвместимо в НАТО и Европейски Съюз въоръжение. В противоположен случай, остарялото въоръжение ще продължава да „ изяжда” модернизацията и да ни държи отвън структурата на силите на НАТО и Европейски Съюз, подвластни от Русия.

Опитът от 1999 година с приемането от Парламента на Военната теория и от Министерски съвет на План 2004 демонстрира какъв брой значимо е единодушието и в това време водачеството на премиера за триумф в тази област.

Основният извод е, че липсва визия, доверие и воля в институциите за обединяване на напъните и справяне с проблемите в областта на сигурността и защитата. Липсва предпочитание за реализиране на национално единодушие по въпросите на защитата, без което положителна смяна не може да се чака. Същевременно, явно съществува мълчалив консенсус сред всички партии и институции на статуквото за допускане на все по-голямо усилване на въздействието на путинския режим в България.