Съобщение от банка ОББ
ОББ усилва прогнозата си за цените на жилищата от 12.2% до 15.1% за 2025 година
• Строителството с отлични резултати
• Общият знак за бизнес климата нараства в съвсем всички браншове
Анализирайки последните данни на Националния статистически институт, ОББ разяснява основни трендове в стопанската система на страната, съобщи.
През третото тримесечие на 2024 година (последни данни) цените на жилищата у нас набъбнаха с 16.5% по отношение на същия интервал на 2023 година, надалеч по-бързо от инфлацията в страната и растежа в цените на жилищата в Европейски Съюз и еврозоната.
В еврозоната Европейската централна банка предприе рестриктивна причина политика след КОВИД рецесията, с цел да овладее инфлацията и галопиращите цени на парцелите, чиито растеж доближи близо 10% през първото тримесечие на 2022 година. „ На процедура ЕЦБ започва каскадно повишаваше на лихвените проценти “, разяснява основният икономист на ОББ доктор Емил Калчев.
Така, настоящият повече от пет години обратно 0.0% рефи рейт, бе нараснал на 0.5% през юли 2022 година, а до септември 2023 година той доближи 4.5%, след девет стъпки нагоре. На това равнище той остана девет месеца, след което през юни 2024 година ЕЦБ предприе постепенно разхлабване и в четири стъпки, като в следствие понижи рефи рейта до 3.15% към края на 2024 година. „ Инфлацията в еврозоната се възстановява, а интензивният растеж в цените на жилищата беше овладян. В продължение на пет тримесечия те записаха спадове и едвам във второто и третото тримесечие на 2024 година демонстрираха (бавни) растежи от, надлежно, 1.3% и 2.6% на годишна база “, обясни Калчев.
„ Паричната политика на ЕЦБ доста едва се отрази у нас. Българска народна банка, лишена от инструментариума на класическата парична политика във валутен ръб, приложи редица ограничения за преодоляване цените на парцелите. Тя доста усили минималните наложителни запаси на комерсиалните банки и някои буфери. Фокусирано върху ипотечното кредитиране, от октомври 2024 година са в действие рестриктивни правила, за действието на които към момента няма статистически данни “, означи още Емил Калчев.
На този декор фискалната политика беше проциклична. Така заплатите в обществения бранш набъбнаха с близо 9% на годишна база през 2022 година, с 14% през 2023 година и със 17% за деветмесечието на 2024 година. „ Те подтикнаха общата динамичност на заплатите в страната, окуражавайки и търсещите парцел. За покупка последните разчитат на спестяванията си, носещи доста ниска рента, и на наличните ипотечни заеми, на фона на едва развъртян финансов пазар. Освен това вероятният непосредствен банкет в еврозоната в допълнение подтиква покупката на жилища, като забележителен брой покупко-продажби се правят без ангажиране на заем. Отчитайки данните за третото тримесечие, покачваме прогнозата си за растежа на цените на жилищата за 2024 година от 12.2% на 15.1% “, заключи доктор Калчев.
Анализът сподели още, че промишлеността означи 1.2% действителен растеж през септември (спрямо септември предходната година), след което регистрира продукция на равнището от октомври 2023 година, т.е. 0.0% растеж.
„ Предвид рецесията в Германия и по-слабия напредък на Румъния, които са двата най-значими пазара за българския експорт, резултатът през октомври е по-скоро приемлив “, оцени основният икономист на ОББ.
Строителният бранш през октомври осъществя растеж от 8.7%, движен основно от обществени планове, само че и с поддръжката на сградното строителство, чийто растеж се задържа на позитивна територия.
Общият знак за бизнес климата означи растеж от 17% за ноември на 18.7% за декември. По браншове, упованията в промишлеността се усъвършенстваха от 15.8% и 17.7 на 100. В търговията на дребно те също се покачиха от 23.7% на 29.4 %. При услугите също има леко покачване, до момента в който в строителството се следи лек спад на упованията от ноември към декември.
През ноември потребителската инфлация (по националната методология) леко се форсира до 2.1% (спрямо ноември предходната година) при 1.8% през октомври. Хармонизираната инфлация за ноември остана на нивото си от октомври (2%), до момента в който базисната инфлация (без храни и горива) леко се забави от 3% до 2.9 %. „ Ако трендовете в България и еврозоната продължат, България ще извърши критерия за ценова непоклатимост за присъединение към еврозоната през януари 2025 година “, предвижда Калчев.
• Строителството с отлични резултати
• Общият знак за бизнес климата нараства в съвсем всички браншове
Анализирайки последните данни на Националния статистически институт, ОББ разяснява основни трендове в стопанската система на страната, съобщи.
През третото тримесечие на 2024 година (последни данни) цените на жилищата у нас набъбнаха с 16.5% по отношение на същия интервал на 2023 година, надалеч по-бързо от инфлацията в страната и растежа в цените на жилищата в Европейски Съюз и еврозоната.
В еврозоната Европейската централна банка предприе рестриктивна причина политика след КОВИД рецесията, с цел да овладее инфлацията и галопиращите цени на парцелите, чиито растеж доближи близо 10% през първото тримесечие на 2022 година. „ На процедура ЕЦБ започва каскадно повишаваше на лихвените проценти “, разяснява основният икономист на ОББ доктор Емил Калчев.
Така, настоящият повече от пет години обратно 0.0% рефи рейт, бе нараснал на 0.5% през юли 2022 година, а до септември 2023 година той доближи 4.5%, след девет стъпки нагоре. На това равнище той остана девет месеца, след което през юни 2024 година ЕЦБ предприе постепенно разхлабване и в четири стъпки, като в следствие понижи рефи рейта до 3.15% към края на 2024 година. „ Инфлацията в еврозоната се възстановява, а интензивният растеж в цените на жилищата беше овладян. В продължение на пет тримесечия те записаха спадове и едвам във второто и третото тримесечие на 2024 година демонстрираха (бавни) растежи от, надлежно, 1.3% и 2.6% на годишна база “, обясни Калчев.
„ Паричната политика на ЕЦБ доста едва се отрази у нас. Българска народна банка, лишена от инструментариума на класическата парична политика във валутен ръб, приложи редица ограничения за преодоляване цените на парцелите. Тя доста усили минималните наложителни запаси на комерсиалните банки и някои буфери. Фокусирано върху ипотечното кредитиране, от октомври 2024 година са в действие рестриктивни правила, за действието на които към момента няма статистически данни “, означи още Емил Калчев.
На този декор фискалната политика беше проциклична. Така заплатите в обществения бранш набъбнаха с близо 9% на годишна база през 2022 година, с 14% през 2023 година и със 17% за деветмесечието на 2024 година. „ Те подтикнаха общата динамичност на заплатите в страната, окуражавайки и търсещите парцел. За покупка последните разчитат на спестяванията си, носещи доста ниска рента, и на наличните ипотечни заеми, на фона на едва развъртян финансов пазар. Освен това вероятният непосредствен банкет в еврозоната в допълнение подтиква покупката на жилища, като забележителен брой покупко-продажби се правят без ангажиране на заем. Отчитайки данните за третото тримесечие, покачваме прогнозата си за растежа на цените на жилищата за 2024 година от 12.2% на 15.1% “, заключи доктор Калчев.
Анализът сподели още, че промишлеността означи 1.2% действителен растеж през септември (спрямо септември предходната година), след което регистрира продукция на равнището от октомври 2023 година, т.е. 0.0% растеж.
„ Предвид рецесията в Германия и по-слабия напредък на Румъния, които са двата най-значими пазара за българския експорт, резултатът през октомври е по-скоро приемлив “, оцени основният икономист на ОББ.
Строителният бранш през октомври осъществя растеж от 8.7%, движен основно от обществени планове, само че и с поддръжката на сградното строителство, чийто растеж се задържа на позитивна територия.
Общият знак за бизнес климата означи растеж от 17% за ноември на 18.7% за декември. По браншове, упованията в промишлеността се усъвършенстваха от 15.8% и 17.7 на 100. В търговията на дребно те също се покачиха от 23.7% на 29.4 %. При услугите също има леко покачване, до момента в който в строителството се следи лек спад на упованията от ноември към декември.
През ноември потребителската инфлация (по националната методология) леко се форсира до 2.1% (спрямо ноември предходната година) при 1.8% през октомври. Хармонизираната инфлация за ноември остана на нивото си от октомври (2%), до момента в който базисната инфлация (без храни и горива) леко се забави от 3% до 2.9 %. „ Ако трендовете в България и еврозоната продължат, България ще извърши критерия за ценова непоклатимост за присъединение към еврозоната през януари 2025 година “, предвижда Калчев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ