Д-р Митова: Все по-млади жени са диагностицирани с рак на гърдата
НЗОК заплаща проучването на естроген, прогестерон, HER 2 рецептор при рак на гърдата, както и Индексът за маркиране Ki-67, който дефинира какъв брой бързо се разделят клетките – какъв брой е нападателен ракът. За рак на гърдата имунохистохимията се покрива по амбулаторна процедура и по КП, само че има още какво да се направи. Това сподели доктор Ваня Митова, шеф на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София, в подкаста на БНР „ В центъра на системата “.
По думите й най-важно е да има действителна статистика за раковите болести, тъй като на тази база се пресмятат и средствата, които са нужни за терапиите.
„ Колко средства би трябвало да се заделят би трябвало да се съобрази с общия брой онкологично заболели у нас, дяловото им систематизиране по типове рак, както и тези заболели в какъв етап са. Трябва да се стъпи на действителни статистически данни, само че тук имаме огромен проблем, тъй като преди години спря работата на Националния раков указател, той беше преобразуван, смесен, по този начин или другояче истината сега е една – ние нямаме тъкмо, съответно, отговорно национално звено, което да се грижи за тази статистика. Тя е обединена с други статистически данни в Национален статистически институт и действително не можем да бъдем сигурни в тази информация, която се получава и респективно там имаме много пробойни в системата “, сподели доктор Митова.
Тя акцентира, че това, за което е най-необходимо възнаграждение от страната, са най-честите генетични разновидности за рак на гърдата. „ Това са така наречен мултигенни сигнатури, това са проби, които дефинират дали пациентът ще има потребност от химиотерапия или няма да има потребност. Един подобен тест коства към 3000 лева, като до момента цената беше 5000 лева, само че той не е подобаващ за всички пациенти. Има тъкмо избрани заболели, за които химиотерапията не е нужна, само че постоянно се прави превантивно, с цел да се застрахова. Тези заболели ще могат да одобряват хормонално лекуване под формата на хапчета в границите на 5 години, може да са подобаващи за таргетна терапия или лъчетерапия. Невинаги е от изгода и има резултат от химиотерапията, а неведнъж има повече негативи, тъй като тези химиотерапевтици постоянно са кардиотоксични и се отразяват на всички органи и системи “, сподели онколожката.
Д-р Митова заяви, че у нас годишно се диагностицират към 4000 пациенти – дами и мъже, с рак на гърдата, само че съгласно данните за 2024 година този брой е повишен на 4500 души.
„ От тях би следвало от 60 до 80% да са получили органосъхраняваща интервенция. Останалият % са били мастектомирани – т.е. гърдата е отстранена. От тези 4500 ги разделяме на две и към 2150 пациенти би следвало да се реши кои са подобаващи за слагане на импланти. Засега пациентите сами си заплащат тези импланти, само че в случай че от тези 2150 половината – 1500, са подобаващи за импланти, които са по 1000 лева, това значи, че НЗОК би трябвало да заплаща милион и половина на година за импланти, което не е толкоз доста. Ръст на болните с рак на гърдата има у нас и това го виждаме всеки ден в нашата процедура и това е за сметка на увеличеният брой на млади дами в тази статистика. За дами сред 30 и 40 години всекидневно го срещаме, за такива сред 30 и 20 години към този момент напълно не са казуистика, срещаме ги доста постоянно, тъй че това, което споделят – че няма смисъл да се вършат профилактични прегледи преди 40 години, отива в предишното и не е вярното здравно държание “, сподели тя.
Според доктор Митова верният метод е да бъдат обучавани младите дами и най-много ученичките от 9, 10 и 11 клас да се самодиагностицират и да вървят на профилактични прегледи.
„ При рака на гърдата нямаме добра политика за профилактика, нямаме скринингова стратегия на национално равнище, която да работи на популационно равнище. А ракът на гърдата е едно от онкологичните болести, което, намерено в точния момент, може да се излекува изцяло. Тези дами са с извънредно добра прогноза, в случай че са диагностицирани в ранен етап и това би трябвало да ни бъде водещата теза. Имам пациентка на 23 години с рак на гърдата и костно метастазирала, и съветът „ доста си млад да вървиш на профилактични прегледи “ не е най-правилният. И нещо доста значимо – като се изключи че девойките и младите дами у нас не знаят и не им е обяснено кои са признаците, рисковите фактори и какъв брой постоянно да се самопреглеждат, едвам 20 на 100 дадоха отговор вярно, а 80 на 100 – неправилно, при наше проучване в учебни заведения в страната по отношение на аргументите за появяването на рак на гърдата “, описа доктор Митова.
Като позитивни страни на лекуването на болестта у нас доктор Митова уточни, че България е в челната тройка в Европейски Съюз по реимбурсиране и по бърз достъп до новаторски лечения за рак като имунотерапия и таргетна терапия дружно с Германия и Нидерландия. „ У нас има сложно лекуване в онкологията, бърз достъп до лекари на най-високо равнище, достъп до високоспециализирани образни проучвания, съвременни лечения като биологично лекуване, прицелна или таргетна терапия “, добави тя.
По думите й най-важно е да има действителна статистика за раковите болести, тъй като на тази база се пресмятат и средствата, които са нужни за терапиите.
„ Колко средства би трябвало да се заделят би трябвало да се съобрази с общия брой онкологично заболели у нас, дяловото им систематизиране по типове рак, както и тези заболели в какъв етап са. Трябва да се стъпи на действителни статистически данни, само че тук имаме огромен проблем, тъй като преди години спря работата на Националния раков указател, той беше преобразуван, смесен, по този начин или другояче истината сега е една – ние нямаме тъкмо, съответно, отговорно национално звено, което да се грижи за тази статистика. Тя е обединена с други статистически данни в Национален статистически институт и действително не можем да бъдем сигурни в тази информация, която се получава и респективно там имаме много пробойни в системата “, сподели доктор Митова.
Тя акцентира, че това, за което е най-необходимо възнаграждение от страната, са най-честите генетични разновидности за рак на гърдата. „ Това са така наречен мултигенни сигнатури, това са проби, които дефинират дали пациентът ще има потребност от химиотерапия или няма да има потребност. Един подобен тест коства към 3000 лева, като до момента цената беше 5000 лева, само че той не е подобаващ за всички пациенти. Има тъкмо избрани заболели, за които химиотерапията не е нужна, само че постоянно се прави превантивно, с цел да се застрахова. Тези заболели ще могат да одобряват хормонално лекуване под формата на хапчета в границите на 5 години, може да са подобаващи за таргетна терапия или лъчетерапия. Невинаги е от изгода и има резултат от химиотерапията, а неведнъж има повече негативи, тъй като тези химиотерапевтици постоянно са кардиотоксични и се отразяват на всички органи и системи “, сподели онколожката.
Д-р Митова заяви, че у нас годишно се диагностицират към 4000 пациенти – дами и мъже, с рак на гърдата, само че съгласно данните за 2024 година този брой е повишен на 4500 души.
„ От тях би следвало от 60 до 80% да са получили органосъхраняваща интервенция. Останалият % са били мастектомирани – т.е. гърдата е отстранена. От тези 4500 ги разделяме на две и към 2150 пациенти би следвало да се реши кои са подобаващи за слагане на импланти. Засега пациентите сами си заплащат тези импланти, само че в случай че от тези 2150 половината – 1500, са подобаващи за импланти, които са по 1000 лева, това значи, че НЗОК би трябвало да заплаща милион и половина на година за импланти, което не е толкоз доста. Ръст на болните с рак на гърдата има у нас и това го виждаме всеки ден в нашата процедура и това е за сметка на увеличеният брой на млади дами в тази статистика. За дами сред 30 и 40 години всекидневно го срещаме, за такива сред 30 и 20 години към този момент напълно не са казуистика, срещаме ги доста постоянно, тъй че това, което споделят – че няма смисъл да се вършат профилактични прегледи преди 40 години, отива в предишното и не е вярното здравно държание “, сподели тя.
Според доктор Митова верният метод е да бъдат обучавани младите дами и най-много ученичките от 9, 10 и 11 клас да се самодиагностицират и да вървят на профилактични прегледи.
„ При рака на гърдата нямаме добра политика за профилактика, нямаме скринингова стратегия на национално равнище, която да работи на популационно равнище. А ракът на гърдата е едно от онкологичните болести, което, намерено в точния момент, може да се излекува изцяло. Тези дами са с извънредно добра прогноза, в случай че са диагностицирани в ранен етап и това би трябвало да ни бъде водещата теза. Имам пациентка на 23 години с рак на гърдата и костно метастазирала, и съветът „ доста си млад да вървиш на профилактични прегледи “ не е най-правилният. И нещо доста значимо – като се изключи че девойките и младите дами у нас не знаят и не им е обяснено кои са признаците, рисковите фактори и какъв брой постоянно да се самопреглеждат, едвам 20 на 100 дадоха отговор вярно, а 80 на 100 – неправилно, при наше проучване в учебни заведения в страната по отношение на аргументите за появяването на рак на гърдата “, описа доктор Митова.
Като позитивни страни на лекуването на болестта у нас доктор Митова уточни, че България е в челната тройка в Европейски Съюз по реимбурсиране и по бърз достъп до новаторски лечения за рак като имунотерапия и таргетна терапия дружно с Германия и Нидерландия. „ У нас има сложно лекуване в онкологията, бърз достъп до лекари на най-високо равнище, достъп до високоспециализирани образни проучвания, съвременни лечения като биологично лекуване, прицелна или таргетна терапия “, добави тя.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ