Диктатор ли е Шолц, щом той решава за танковете за Украйна
Нюансите в демокрациите са доста - всяка страна си има собствен неповторим метод
През последните дни целият свят чакаше решение на немския канцлер (разбирай премиер) Олаф Шолц дали ще даде зелена светлина за изпращането на немски танкове „ Леопард “ в помощ на Украйна. Военната поддръжка може да е основна за отбиване на съветската експанзия.
Германците обаче би трябвало да се поучат от България, в чиято конституция е записано, че това е република с парламентарно ръководство.
Немците също си имат парламент, който назначава държавното управление. Да бяха вкарали казуса с танковете в Бундестага – евентуално там щеше да бъде завършен много по-бързо и безболезнено.
И по какъв начин по този начин Шолц еднолично ще взема решение подобен значим въпрос – в Германия нали няма тирания?
У нас служебният кабинет, назначен от президента Румен Радев, беше срещу военната помощ за Украйна . Народното събрание обаче реши противоположното. Така кабинетът с министър председател Гълъб Донев бе заставен да изпрати съответната бойна техника към нападнатата страна.
Ако оставим шегата настрани, въпросът с танковете „ Леопард “ е значим в подтекста на разногласията у нас за типа държавно ръководство.
Ръководството на Българска социалистическа партия към този момент е в тежък спор с Румен Радев и показва опасения, че той се пробва да компрометира парламентарната република, с цел да я преформатира в президентска. Подобни опасения имат и други обединения в Народното събрание.
Партията на Слави Трифонов „ ИТН “ (ИТН) пък се пробва да се върне в играта с референдим за президентска република.
От трета страна, има доста гласове, че България е премиерска страна , тъй като при естествена обстановка с постоянно държавно управление министър-председателят е този, който действително направлява Народното събрание. Дава се образец с дългогодишното ръководство на Бойко Борисов.
Кратката власт на четворната коалиция с министър председател Кирил Петков обаче бе образец за противоположното. Много от неговите стремежи не можеха да минат през Народното събрание поради разнобой в обединението. Управлението обаче тогава бързо се разпадна.
Всъщност идеална формула няма. Нюансите в демокрациите са доста. Всяка страна си има собствен неповторим метод. Понякога може да се постанова да се ръководи с по-силна ръка. Това обаче не трябва да разрушава разделянето на управляващите и взаимния надзор. В такива случаи заплахата от разбалансиране на системата е огромна - пораства рискът от злоупотреби поради все по-обсебващото въздействие на премиера. Особено в случай че се наложи той да е на поста за по-дълго време. Добрите образци са по-скоро изключение.
В последна сметка доста значим е манталитетът на властника, а и на народа и склонността му да дава ръководството на хора с диктаторски уклон.
През последните дни целият свят чакаше решение на немския канцлер (разбирай премиер) Олаф Шолц дали ще даде зелена светлина за изпращането на немски танкове „ Леопард “ в помощ на Украйна. Военната поддръжка може да е основна за отбиване на съветската експанзия.
Германците обаче би трябвало да се поучат от България, в чиято конституция е записано, че това е република с парламентарно ръководство.
Немците също си имат парламент, който назначава държавното управление. Да бяха вкарали казуса с танковете в Бундестага – евентуално там щеше да бъде завършен много по-бързо и безболезнено.
И по какъв начин по този начин Шолц еднолично ще взема решение подобен значим въпрос – в Германия нали няма тирания?
У нас служебният кабинет, назначен от президента Румен Радев, беше срещу военната помощ за Украйна . Народното събрание обаче реши противоположното. Така кабинетът с министър председател Гълъб Донев бе заставен да изпрати съответната бойна техника към нападнатата страна.
Ако оставим шегата настрани, въпросът с танковете „ Леопард “ е значим в подтекста на разногласията у нас за типа държавно ръководство.
Ръководството на Българска социалистическа партия към този момент е в тежък спор с Румен Радев и показва опасения, че той се пробва да компрометира парламентарната република, с цел да я преформатира в президентска. Подобни опасения имат и други обединения в Народното събрание.
Партията на Слави Трифонов „ ИТН “ (ИТН) пък се пробва да се върне в играта с референдим за президентска република.
От трета страна, има доста гласове, че България е премиерска страна , тъй като при естествена обстановка с постоянно държавно управление министър-председателят е този, който действително направлява Народното събрание. Дава се образец с дългогодишното ръководство на Бойко Борисов.
Кратката власт на четворната коалиция с министър председател Кирил Петков обаче бе образец за противоположното. Много от неговите стремежи не можеха да минат през Народното събрание поради разнобой в обединението. Управлението обаче тогава бързо се разпадна.
Всъщност идеална формула няма. Нюансите в демокрациите са доста. Всяка страна си има собствен неповторим метод. Понякога може да се постанова да се ръководи с по-силна ръка. Това обаче не трябва да разрушава разделянето на управляващите и взаимния надзор. В такива случаи заплахата от разбалансиране на системата е огромна - пораства рискът от злоупотреби поради все по-обсебващото въздействие на премиера. Особено в случай че се наложи той да е на поста за по-дълго време. Добрите образци са по-скоро изключение.
В последна сметка доста значим е манталитетът на властника, а и на народа и склонността му да дава ръководството на хора с диктаторски уклон.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ