Нямаше въпрос да остави домашния си любимец в , казва Йейсън, добавяйки, че започването на нов живот без него „на практика би било като започвайки с нищо".
Йейсън, който не пожела да назове фамилното си име, защото се тревожи за безопасността на семейството си във Венецуела, е сред милионите, които са избягали от южноамериканската страна поради политически и икономически катаклизми през последните години.
Мигрантите, които предприемат опасното пътуване на север, пътуване от около 3000 мили, са изправени пред труден избор какво да вземат със себе си, обикновено само вещите, които могат да носят на гърба си, и какво да остави след себе си.
Yeison направи пътуването през опасната джунгла, известна като Darien Gap, където каза, че е намерил тялото на мъж под няколко одеяла. Нико беше скрит в раницата си, когато се качиха на автобуси и преминаха през контролно-пропускателни пунктове в Мексико.
Когато веднъж шофьор на автобус откри катерицата, Йейсън продаде телефона си за $35 (около £28,50), за да плати за да го задържи на борда.
„Има връзка между тях“
След пътуването до Мексико Йейсън прекара шест месеца в очакване да подаде молба за убежище в САЩ. Двамата живеят заедно в палатка в Матаморос, срещу тексаския граничен град Браунсвил, заедно със стотици други в същото положение. Йейсън печели пари, подстригвайки косата си до палатката си, и често заспива на една и съща възглавница с Нико през нощта.
Но сега може да са принудени да се разделят.
Йейсън има си осигури среща, за да се яви на границата, за да потърси влизане в САЩ и да поиска убежище. Шансовете на Нико също да бъде позволено да премине са малки, но доброволците в лагера не се отказват.
Прочетете повече от Sky News:
Войските откриха нощен клуб, зоопарк и плувен басейн в затвора< br />Отчаяните опити на мигрантите да пресекат границата на САЩ
Гладис Канас, директор на неправителствената организация Ayudandoles A Triunfar (което грубо се превежда като „помагащ да успееш“), казва, че се е сблъсквала с други мигранти с домашни любимци - котки, кучета, дори веднъж заек. Но Нико е първата катерица, която е виждала.
Тя помогна на Йейсън да се свърже с ветеринар, за да документира ваксинациите на Нико, които да предостави на граничните агенти.
„Има връзка между него и катерицата, толкова много, че той предпочете да я вземе със себе си, отколкото да остави катерицата със семейството във Венецуела и да се изправи пред опасностите, които идват с пътуването на мигрантите“, казва тя. „Те си дадоха смелост един на друг.“
„Надявам се никога да не забрави лицето ми“
Йейсън намери Нико като новороден, след като един ден почти го настъпи. Той го заведе у дома и членовете на семейството го нахраниха с кисело мляко, казва той - въпреки че придирчивата катерица предпочиташе да хапе борови дървета и по-късно живееше на домати и манго, дори във времена, когато храната беше трудна за намиране.
Осъзнаваш за това, което може да се случи на границата на САЩ, Йейсън казва, че първоначално е търсил работа в Колумбия. Той обаче се върна, за да намери разхлабена борова треска, заседнала в окото на Нико, и реши да продължи, за да се опита да стигне до Америка.
Той се е подготвил за раздяла, но остава обнадежден.
< p>„Не искам той да се отделя от мен, защото знам, че ще ни прилошее“, казва той. „Сигурен съм в това.„И ако не се разболее, надявам се да бъде щастлив. И че никога не забравя лицето ми."
