Цонева: Трябва сериозен разговор за състоянието на обществените медии
Нямаше да има изненада в това, което Елеонора Митрофанова щеше да каже по „ БНР “, само че по-важното е, че политиците не може и не би трябвало да се месят в медийното наличие, разяснява депутатът от „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ /ПП-ДБ/ Антоанета Цонева по „ Българска национална телевизия “ във връзка неизлъченото през вчерашния ден изявление на съветския дипломат в предаването „ Политически НЕкоректно “ с Петър Волгин . Тя счита, че е назрял моментът да се организира сериозен диалог за положението на публичните медии .
„ Имаме потребност от качествена смяна на нормативната рамка за „ Българска национална телевизия “ и „ БНР “, тъй че двете медии да работят в среда на самостоятелност, самостоятелност и да дават отговор в цялостна степен на своята социална роля “ , съобщи Цонева, добавяйки, че това е един от главните й цели като член на комисията по медии и просвета в Народното събрание.
„ В нашия проект за ръководство е записано, че би трябвало да има промени в Закона за радио и телевизия и да се преразгледа методът на финансирането на „ Българска национална телевизия “ и „ БНР “, с цел да могат да основават артикул и наличие тъй че да дават отговор на задачата си „ социална медия “. Трябва да се дебатира и тъкмо какво тъкмо за тях значи „ задача. “, сподели представителят на „ Да, България “.
В Бюджет 2024 година ще има невиждано покачване в парите за просвета – над 140 милиона лв. растеж спрямо тази година. От тях най-малко 80 милиона лв. са планувани за театрални изкуства , а 11 милиона лв. за запазване на културното завещание , регистрира националният представител.
„ Нашият взор към развиването на културата е да има ясни стратегии и ясни цели. Успяхме в доста диалози да реализираме отпадането на едни рестрикции, които не даваха възможгност за повече дотации на културни институти, като театри, филхармонии и други Може да се каже, че сме отворили шлюзовете пред културната промишленост – хората, които вършат изкуство, да бъдат по-спокойни и да могат да творят “ , съобщи Цонева и отхвърли като спекулативно изказванието , че някой народен представител може да обезпечи милиони левове в бюджета без диалог всъщност.
Цонева дефинира като „ просрочен акт “ демонтирането на Паметника на Съветската войска . Според нея и предвид на положението на скулптурния комплекс институционалните дейности са били наложителни.
„ Сега се появи подготвеност и воля, има обезпечен бюджет, механически благоприятни условия и проекти, по които да се извърши демонтажът. От документите, които бяха показани от регионалната администрация в Народното събрание виждам, че протичащото се в последните дни е в границите на закона “, заключи тя.
