Нямаме шанс да бъдем перфектни, което е хубаво, колкото и

Нямаме късмет да бъдем съвършени, което е хубаво, колкото и да желаеме да сме такива пред другите. Оказва се, че това е безспорен заслон и безспорен фон, който сме си поставили. В последна сметка се стига до такава степен, че ние сме си такива, каквито сме. Това споделя пред Българска телеграфна агенция Орлин Павлов във връзка премиерата на.

Моята героиня Майчето разпуква този розов балон, който всички са основали. Тя идва с истината. Много се надявам хората да се припознаят в героите, да видят, че може би те също стоят зад някоя маска, да се провиснал и да излязат от залата с чувството, че оттук насетне ще живеят по различен метод, споделя пред Българска телеграфна агенция актрисата Жаклин Дочева . Най-интересни сме, когато сме себе си, и тази уникалност никой не може да ни я отнеме, добавя тя.

Режисьорът Яна Титова споделя пред Българска телеграфна агенция, че за нея е било доста значимо да вкара тематиката за натиска, който оказва обществото върху нас, обществените медии, обществените мрежи: „ Аз самата бях изпаднала в подобен доста дълъг интервал, в който не можех да се оправя с всичко, което ме заобикаля. Дори не толкоз мнението на хората към мен, а към всичко. Изведнъж, всички станаха специалисти, всички започнаха да разясняват всичко. Социалните мрежи, от място, което може да е позитивен източник на информация, се трансформира в непрекъснато хейтене и нагрубяване. Сякаш хората имат потребност да излеят цялата тази ненавист върху някой, било то и виртуално “.

„ Виждаме по какъв начин другите се държат, по какъв начин другите се обличат, по какъв начин другите живеят. А в действителност това, което носим като характерност, е това, което ни отличава от всички останали, и това, с което най-вече може да спечелим. Това е моя персонална тематика и аз доста държах тя да участва. Затова сме вкарали доста обстановки, в които ние самите сме изпадали “, разяснява Титова.

Продуцентът Александър Алексиев сподели пред Българска телеграфна агенция, че с Яна Титова, която е и негова брачна половинка, има още четири-пет идни плана. „ И почтено да Ви кажа, съм разчувствуван за тях. Защото, когато работиш с един човек, който обожава екипа си, и който е надарен, то е просто е един рокендрол “, добавя той. Предстои основаването на театрална версия на „ Брънч за начинаещи “.

„ Брънч за начинаещи “ събира на екран също Александра Сърчаджиева, Валентина Каролева, Стилиян Стоянов, Жаклин Дочева, Ая Алексиев и Алина Данчева, а с епизодични функции се появяват Стоян Дойчев, Стефан Вълдобрев, Павел Колев, Ицака, Филип Буков и. Филмът е на No Blink с продуценти Александър Алексиев и Николай Стоичков, в копродукция с „ Нова ТВ “. Историята наблюдава живота на Крум и Жана – основатели на новаторски смарт часовник, които провеждат основен бизнес брънч за евентуален вложител. Плановете им обаче се обръщат с главата надолу след появяването на ексцентричната Росена и нейното семейство. Следват кулинарни произшествия, фамилни конфликти и комични обстановки, в които героите откриват, че стремежът към перфекционизъм не постоянно води до благополучие.

Режисьорът Яна Титова , продуцентът Александър Алексиев и актьорите Орлин Павлов и Жаклин Дочева пред Българска телеграфна агенция, в диалог с Даниел Димитров – риск или печеливш ход е да се снима комедия в България, по какъв начин фамилният миг в живота оказва помощ за основаването на фамилен филм, за иронията, хумора и парадокса в „ Брънч за начинаещи “...

Риск или печеливш ход е да се снима комедия в България?

Александър Алексиев: Огромно наслаждение е. Ние много съществено се впускаме в историите, които желаеме да разкажем. Това си го доказахме първоначално през „ Доза благополучие “. Това беше първи пълнометражен филм на двама ни, без никакви държавни финанси, с доста малко обещани пари. И успяхме да създадем доста сериозен кинематографичен роман, с доста значима история. Оттогава не сме спирали, не сме се тормозили и концепцията на нашата компания No Blink с Ники Стоичков е, че ние действаме и намираме средствата, нужни за историята. Това е противоположното на „ Дай да вземем от НФЦ едни пари и да го създадем с тези пари “. Ако вземем, би било отлично, това ще ни помогне, само че те няма по какъв начин да бъдат задоволителни. Няма да бъдем хората, които да мрънкат, че страната не дава задоволително пари. Защото, изключително в по-комерсиалните филми, човек би трябвало да откри методите за вложения и вероятно, или да ги върне, или да постави своите вложения, или да откри рекламодатели. Така че особено този план „ Брънч за начинаещи “ беше забавен, тъй като успяхме да намерим много сътрудници, които повярваха в историята, и сътрудници, с които ни предстоят нови планове.

Така че тук самото финансиране не беше извънредно комплицирано. Имаше добра история. Стъпваме въпреки всичко и върху опита на Яна, която подсигурява за качество, и че няма да получиш някаква дивотия, като чуеш комедия. И в този подтекст виждаме марки, които в действителност се довериха и повярваха в тази история.

Яна Титова: Много значимо за мен е доверието на актьорите, които споделиха „ Да “, без още да са прочели ред от сюжета. Блокираха две седмици от живота си за мен. Това приказва за едно в действителност извънредно доверие. Като прибавим и фотосите на терен, както и това, че постоянно се впускат във всичко, което желая да вършат, даже от време на време самите те да не са уверени... Но, популярност Богу, постоянно, когато гледат крайния резултат, са щастливи.

Жаклин Дочева: По време на фотоси Яна не ни стопира за това, че ни е смешно, което е най-хубавото. Не ни се кара, като се разсмеем, не го приема като повреждане на дисциплината, което още повече подхранва тази лекост в снимането. Само плюсове са да играеш в комедия. Защото даже сега, че ние с готовност влизаме в залата да забележим по какъв начин хората реагират, отново ни зарежда доста. И когато чуваме смеховете, значи сме си свършили работата.

Имаме едно терзание, което в този момент си споделихме с Яна. Че хората толкоз доста ще се смеят и е допустимо моменти от това, че се смеят, да заглушат идващия комичен миг. Но това е положителният вид. Много зависи какво ни се е случило в живота, какво сме претърпели, какво сме претърпели даже през днешния ден. И когато влезем в залата, надлежно реагираме на разнообразни неща...

Орлин Павлов: Лично на мен този филм ми беше доста потребен като актьорски опит. Макар и за 12-13 дни, всеки един от нас съумя да откри нещо ново, да усети нещо ново. И мисля, че сме го предложили доста добре във кино лентата.

Семейният миг в живота оказва помощ ли за основаването на един фамилен филм?

Александър Алексиев: Много оказва помощ, обаче има едни моменти, в които с Яна се озоваваме в денонощна работа. И нашите диалози в дома ни са постоянно по плановете. И би трябвало човек да знае къде да постави паузата и границата. Защото тогава започваш да пречиш на персоналния детайл, на онази чиста обич, която изпитваш към индивида до себе си. И всеки един миг се трансформира в работа, което не би трябвало да се позволява. Така че ние с Яна търсим салдото.

Специално за „ Брънч за начинаещи “ бяхме като ролъркостър. Имаше моменти, в които напусках територията на дома, да се разходя малко, с цел да не влизаме в съществени спорове, тъй като те са естествени в работен развой. Но когато персоналното се намеси, към този момент не е доста чисто и красиво. Истината е, че с Яна имам още 4-5 плана, които ни предстоят. И почтено да Ви кажа, съм разчувствуван за тях. Защото, когато работиш с един човек, който обожава екипа си, и който е надарен, то е просто е един рокендрол.

Защо филмът се споделя кино лентата „ Брънч за начинаещи “?

Яна Титова: Можеше да се споделя „ Обяд за начинаещи “, само че аз обичам да поемам опасности. Беше значимо за мен. Идва и от героите, които са във кино лентата. Този блян към европейското, към особеното, към това да сме съвременни, се сблъсква с българската традиция. За мен беше значимо в заглавието да има нещо леко по-провокативно, което даже да подразни някои от хората, които не възприемат този европейски модел, само че пък да ги остави любопитни за какво тъкмо брънч. Това беше цялата концепция (Смее се – бел. а.).

Имахте ли някаква алтернатива с това до каква степен стига иронията и къде стартира хуморът, и дали хората ще усетят и двете?

Яна Титова: Много държах да се движим навръх ръба сред гротеската, преувеличението и напълно естественото позволение на обстановката, в която се намират героите. От тази позиция беше доста значимо те да одобряват съществено това, което им се случва, нещата в които имат вяра, нещата, за които се борят. И мисля, че оттова пристигна главният комизъм – в това, че те имат да преодоляват доста обстановки, изключително едната от двойките. А другите би трябвало да се впишат в тези обстановки... За мен беше доста значима тази тънка линия сред хумора на актьорите през героите и моя комизъм, дружно с този на Виктория Радославова, който сме вложили в сюжета.

Орлин Павлов: Борбата с това, че доста желаеме да бъдем съвършени, че живеем в подобен свят – на здравословното хранене, абсолютния надзор, диетите, физическо и психическо здраве, което е доста значимо.... Вижте какъв брой е занимателно. Човекът, който не е съвършен, желае да измисли една съвършена машина, която да ти дава напън непрестанно и да те дръжка да бъдеш съвършен, което е невероятно.

Правим се на богове и желаеме да се направляваме. Жена ми във кино лентата – тя е безусловно подобен контрол-фрийк. Аз съм инспириран от нея и по тази причина съм изобретил този часовник, и търсим пари да го създадем знаменит...

Нямаме късмет да бъдем съвършени, което е хубаво. Колкото и да желаеме да сме такива пред гостите, които идват. Оказва се, че това е безспорен заслон и безспорен фон, който сме си поставили. В последна сметка се стига до такава степен, че ние сме си такива, каквито сме. Опитваме се, доста желаеме, само че е невероятно.

А по какъв начин се стигна до това Орлин Павлов да изпее ария на Васил Найденов?

Орлин Павлов: Много смешна част от кино лентата и доста огромна прекаленост, която моят персонаж доближава. Аз постоянно съм желал да изпея тази ария и постоянно съм си я пял за кеф. Сега ми се отдаде опция да го направя като подобен безспорен дилетант, взел някаква субстанция. Беше доста занимателно, доста смешно и мисля, че и на Васил Найденов доста ще му хареса.

В „ Брънч за начинаещи “ има още много забавни, комично неуместни моменти. В този смисъл, по какъв начин се роди епизодът с появяването на Филип Буков?

Яна Титова: Появи се гол! Почти гол (Смее се – бел. а.) Това беше нещо, на което с Вики доста се забавлявахме като концепция. Говорехме си кое би било на неуместното нещо, в случай че от кола излиза пушек и нашите герои се съберат там. Измислихме гол пожарникар, който да гаси колата от на никое място. Честно казвано, доста се веселя, че сме взимали такива смели решения, тъй като считам, че комедийният род има доста огромна потребност от това. И изобщо, считам, че човек би трябвало да прави изкуство със размах и да бъде самоуверен.

В това отношение аз нямам срещу да върша сходно нещо, даже по-късно да не е толкоз сполучливо, колкото съм си показала. Дори да се провали, ще знам, че съм поела риска. Смятам, че в тази ситуация се оправда.

Майчето е измежду най-колоритните облици. Какво коства актьорски това тя да не се трансформира в факсимиле?

Жаклин Дочева: Според мен артистът, колкото по-смело влезе в света на този персонаж и го одобри, тогава се получава истина. Ние, с Яна, го направихме през доста смях, през доста веселба. Репетирах и до момента в който съм у дома с щерка ми, и през нея откривах доста за тази героиня. Защото Майчето е по детски доста наивна.

А по какъв начин стана по този начин, че нейният облик в един миг се оказва нещо като катализатор в цялата история?

Жаклин Дочева: Тя разпуква съгласно мен този розов балон, който всички са основали. Много е забавно, че даже образно съм розова като цяло и разцепвам техния розов свят, който е подправен.

Мисля, че аз пристигам с истината. Ако би трябвало да го назовем с една дума – Майчето е истина. Много се надявам хората да се припознаят в героите, да видят, че може би те също стоят зад някоя маска, да се провиснал и да излязат от залата с чувството, че оттук насетне ще живеят по различен метод. И че най-интересни сме, когато сме себе си. Тази уникалност никой не може да ни я отнеме.

Яна Титова: За мен беше доста значимо да вкарам тематиката за натиска, който оказва обществото върху нас, обществените медии, обществените мрежи. Аз самата бях изпаднала в подобен доста дълъг интервал, в който не можех да се оправя с всичко, което ме заобикаля. Дори не толкоз мнението на хората към мен, а към всичко. Изведнъж всички станаха специалисти, всички започнаха да разясняват всичко. Социалните мрежи, от място, което може да е позитивен източник на информация, се трансфораха в непрекъснато хейтене и нагрубяване. Сякаш хората имат потребност да излеят цялата тази ненавист върху някой, било то и виртуално...

За мен беше значимо малко с подигравка и комизъм да погледнем на това по какъв начин се опитваме да сме нещо, което другите желаят от нас. Виждаме по какъв начин другите се държат, по какъв начин другите се обличат, по какъв начин другите живеят. А в действителност това, което носим като характерност, е това, което ни отличава от всички останали, и това, с което най-вече може да спечелим. Това е моя персонална тематика и аз доста държах тя да участва. Затова сме вкарали доста обстановки, в които ние самите сме изпадали...



Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева