Дали довечера губернаторката пак ще накара местните да ѝ коленичат?
Нямам самообладание да видя дали тази вечер губернаторката отново ще накара локалните ѝ подчинени да коленичат в краката ѝ, като предходната година. Тогава беше епична панорама – тя, представлявайки страната, която е била твърдо ПРОТИВ Съединението, цялата облечена в бяло (те доста обичат символите), поставила в краката си – да коленичат – „ управлението “ на локалното население.
Лъхаше достойнство и сила; и малко на немито.
Какви ли „ епична “ тирада от разединителят, който си приписва да е „ обединител “, ще чуем? Как ли ще назова политическите си съперници този път „ неутралният “? Как ли ще измисли да разедини популацията на България, до момента в който лее тирада точно на Съединението? Ще има ли отново „ нихилисти “ и „ безродници “; ще насъсква ли едната половина на страната против другата? Колко ли точки от персоналния му дневник, в който си записва развиването на личната си меланхолия и уплахи, ще излее? То с него постоянно е едно и също – точка след точка, изречение след изречение се лее за какво би трябвало да се опасяваме, за какво животът ще става още по-страшен и, несъмнено, за какво не би трябвало да стопираме да се кланяме на русия. Не чакам доста многообразие и през днешния ден.
Докато гледате полета на фантазията на „ неутралният “ разединител, дето се маскира като обединител, си мислете кой от двамата – той или Стефан Стамболов – са по-достойни българи; и кой от двамата заслужава повече внимание.
А ето какво е написал Стефан Стамболов единствено година след Съединението:
„ Мнозина у нас живяха дo скоро време с твърдо разбиране, че наший народ трябваше да чака положително от Русия; само че от 6 септемврий предходната година всеки разбра до каква степен тя е била откровено (расположена) в благопожеланията си по отношение на нашата страна. От този популярен ден 6 септемврий се забележва непрекъснато, че политиката на съветското държавно управление е устремена срещу нашата самостоятелност и автономия “.
~Стефан Стамболов, вестник „ Свобода “, септември 1886 година
…
Сигурен съм, че копейките – и на истинската Копейка, и на разединителя с вдигнатия пестник, (дето неотдавна един негов някогашен консултант описа по какъв начин се е насмел и скрил, като пристигнали от прокуратурата преди няколко години; и по какъв начин вдигнатият пестник малко преди този момент се е крил и си обличал военната униформа върху костюма от паника), ще честват с доста повече възторг след три дни – техният същински празник, 9 септември, за който си мечтаят да стане народен празник. Сигурен съм, че „ долу ръцете от 3 март “ незабавно ще изчезне, в случай че някой предложи да създадат 9 септември народен празник.
И тъй като двете дати – 6 септември и 9 септември – една от най-светлите в историята и най-мрачната – са по този начин близо една до друга и прибавят доста цвят в месец септември, ми се желае да отбележим няколко значими септемврийски дати.
9 септември - … го пропущаме, това е гибелта на България.
6 септември: Съединението, против което Русия се противи. Александър III се е оповестил срещу и даже е желал турска войска да се саморазправи с българите (!!!!!!!!).
Стефан Стамболов написа за „ Окупационен фонд, основан за устройството на руско-дунайска област “…
… да, България не се загатва, има „ руско-дунайска област “ и „ Освобождение “ не е терминът, с който руснята борави, а е „ Окупационен фонд “.
Та Стефан Стамболов написа за „ Окупационен фонд, основан за устройството на руско-дунайска област “, в който става дума за подривни интервенции в България, финансирани от Русия, с цел да се спре развиването ѝ и да се подтиква поробването ѝ отначало – този път от Русия. Смразяващата подигравка е, че парите идват от вноските, които самите българи вършат, с цел да изплатят „ освободителната война “… Ето с това се поставя край и на мита за братята, дето желали да ни освобождават, тъй като сме славяни.
На 6 септември 1948 година комунистите протягат ръка и на независимостта на Православната черква. Под натиска на комунистическото държавно управление екзарх Стефан I Български подава оставка.
През септември са и най-кръвопролитните боеве в защитата на Добрич през 1916 година Познайте руснаците в този миг какъв брой „ приятелски “ се държат с българите. Но пък и какъв брой пердах са яли!
7 септември 1978 година – на рождения ден на Тошо Тиквата от Правец, комунистическите служби вършат сполучлив атентат против писателя Георги Марков в Лондон. По руски – подло и с отрова – способ, от който не са се отказали и до през днешния ден. Георги Марков е имал шанса да следи тогавашния „ първи “ Тодор Живков и, погнусен от него и „ елита “ към него, е описал видяното. Това му е коствало живота.
Лъхаше достойнство и сила; и малко на немито.
Какви ли „ епична “ тирада от разединителят, който си приписва да е „ обединител “, ще чуем? Как ли ще назова политическите си съперници този път „ неутралният “? Как ли ще измисли да разедини популацията на България, до момента в който лее тирада точно на Съединението? Ще има ли отново „ нихилисти “ и „ безродници “; ще насъсква ли едната половина на страната против другата? Колко ли точки от персоналния му дневник, в който си записва развиването на личната си меланхолия и уплахи, ще излее? То с него постоянно е едно и също – точка след точка, изречение след изречение се лее за какво би трябвало да се опасяваме, за какво животът ще става още по-страшен и, несъмнено, за какво не би трябвало да стопираме да се кланяме на русия. Не чакам доста многообразие и през днешния ден.
Докато гледате полета на фантазията на „ неутралният “ разединител, дето се маскира като обединител, си мислете кой от двамата – той или Стефан Стамболов – са по-достойни българи; и кой от двамата заслужава повече внимание.
А ето какво е написал Стефан Стамболов единствено година след Съединението:
„ Мнозина у нас живяха дo скоро време с твърдо разбиране, че наший народ трябваше да чака положително от Русия; само че от 6 септемврий предходната година всеки разбра до каква степен тя е била откровено (расположена) в благопожеланията си по отношение на нашата страна. От този популярен ден 6 септемврий се забележва непрекъснато, че политиката на съветското държавно управление е устремена срещу нашата самостоятелност и автономия “.
~Стефан Стамболов, вестник „ Свобода “, септември 1886 година
…
Сигурен съм, че копейките – и на истинската Копейка, и на разединителя с вдигнатия пестник, (дето неотдавна един негов някогашен консултант описа по какъв начин се е насмел и скрил, като пристигнали от прокуратурата преди няколко години; и по какъв начин вдигнатият пестник малко преди този момент се е крил и си обличал военната униформа върху костюма от паника), ще честват с доста повече възторг след три дни – техният същински празник, 9 септември, за който си мечтаят да стане народен празник. Сигурен съм, че „ долу ръцете от 3 март “ незабавно ще изчезне, в случай че някой предложи да създадат 9 септември народен празник.
И тъй като двете дати – 6 септември и 9 септември – една от най-светлите в историята и най-мрачната – са по този начин близо една до друга и прибавят доста цвят в месец септември, ми се желае да отбележим няколко значими септемврийски дати.
9 септември - … го пропущаме, това е гибелта на България.
6 септември: Съединението, против което Русия се противи. Александър III се е оповестил срещу и даже е желал турска войска да се саморазправи с българите (!!!!!!!!).
Стефан Стамболов написа за „ Окупационен фонд, основан за устройството на руско-дунайска област “…
… да, България не се загатва, има „ руско-дунайска област “ и „ Освобождение “ не е терминът, с който руснята борави, а е „ Окупационен фонд “.
Та Стефан Стамболов написа за „ Окупационен фонд, основан за устройството на руско-дунайска област “, в който става дума за подривни интервенции в България, финансирани от Русия, с цел да се спре развиването ѝ и да се подтиква поробването ѝ отначало – този път от Русия. Смразяващата подигравка е, че парите идват от вноските, които самите българи вършат, с цел да изплатят „ освободителната война “… Ето с това се поставя край и на мита за братята, дето желали да ни освобождават, тъй като сме славяни.
На 6 септември 1948 година комунистите протягат ръка и на независимостта на Православната черква. Под натиска на комунистическото държавно управление екзарх Стефан I Български подава оставка.
През септември са и най-кръвопролитните боеве в защитата на Добрич през 1916 година Познайте руснаците в този миг какъв брой „ приятелски “ се държат с българите. Но пък и какъв брой пердах са яли!
7 септември 1978 година – на рождения ден на Тошо Тиквата от Правец, комунистическите служби вършат сполучлив атентат против писателя Георги Марков в Лондон. По руски – подло и с отрова – способ, от който не са се отказали и до през днешния ден. Георги Марков е имал шанса да следи тогавашния „ първи “ Тодор Живков и, погнусен от него и „ елита “ към него, е описал видяното. Това му е коствало живота.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ