Washingotn Post: Следващият мандат на Путин като президент е неза...
Нямам поради, несъмнено, акция, реклами, които бихте очаквали в демократичните страни. Не, всички известия просто споделят на слушателите разнообразни способи, по които могат да гласоподават, персонално и онлайн.
Много хора се чудят за какво диктатурите даже си вършат труда да организират " избори ", когато всички знаят, че те са нищо повече от инсценирани, безсмислени ритуали. Но в 21-ви век, единственият необятно признат източник на легитимност за всеки и всяко държавно управление, идва под формата на изборна урна - и даже режими, които нямат действителна легитимност, усещат нуждата да основават най-малко тип на това.
Понякога стигат прекомерно надалеч. През 2020 година беларуският деспот Александър Лукашенко позволи опозиционният претендент Светлана Тихановская да взе участие, с цел да наподобява удължаването на мандата му по-достоверно. Но резултатът, съгласно множеството самостоятелни инспекции, беше съкрушителна победа за Тихановская, чиято победа обаче бе анулирана от машинация. Това от своя страна провокира най-големите улични митинги в ръководството на Лукашенко.
Владимир Путин научи урока на съседа си. Най-силните му съперници са отстранени - не нагледно, а безусловно: Борис Немцов е погубен през февруари 2015 година, Алексей Навални през февруари 2024 година, написа още News.bg.
Но даже внимателната съпротива беше оценена от Кремъл като прекомерно рискована.
Когато Борис Надеждин, юрист и някогашен народен представител, който подлагаше на критика войната в Украйна, реши да се кандидатира за президент, акцията му получи незабавен старт: дълги опашки от (предимно млади) хора се образуваха в градовете в цяла Русия, с цел да подпишат петиции за номинирането му; акцията му получи десетки милиони рубли самостоятелни дарения; И неговата поддръжка в анкетите се изстреля до двуцифрено число.
Не е изненадващо, че Централната изборна комисия забрани на Надеждин да взе участие в изборите, употребявайки нормалните механически предлози.
Единствените " съперници ", против които Путин ще се изправи на идните избори, ще бъдат алегорични претенденти от публично позволени " опозиционни " партии - всички те поставят огромни старания, с цел да избегнат всякаква рецензия към него и гледат да поддържат войната му в Украйна.
Същото може да се каже и за всички останали огромни медии в Русия.
Междувременно тези руснаци, които приказват обществено против Путин и неговата война, се санкционират със затвор. По най-консервативни оценки, актуалният брой на политическите пандизчии е стотици, до момента в който общият брой руснаци, които са били подложени на наказателно или административно наказване от 2018 година насам за практикуване на независимост на словото, съгласно скорошно медийно следствие, доближава до удивителните 116 000 души.
През последния президентски мандат на Путин имаше повече политически процеси, в сравнение с при руските водачи Никита Хрушчов и Леонид Брежнев, взети дружно.
Но освен неналичието на опозиционни претенденти, медийната цензура и широкомащабните репресии вършат идните избори в Русия нелегитимни. Друга причина е, че Путин въобще няма право да взе участие. Конституцията на Русия от 1993 година лимитира президента до два поредни четиригодишни мандата. Путин, който е на власт от 2000-та година, откри метод да заобиколи тази граница. Между 2008 и 2012 година, след първия си набор от два поредни мандата, той ръководи Русия като министър-председател посредством марионетен де юре президент (Дмитрий Медведев, в случай че някой помни името му).
Вторият период на Путин (увеличен от четири на шест години) изтича на 7 май. Този път, той избра друг метод да остане в Кремъл: През 2020 година той мина през повече от 200 конституционни промени, в това число такива, които му разрешават персонално на него, да не съблюдава този период.
Ако хитростта с Медведев, въпреки и явно недемократична, беше механически законна, освобождението от периода не е. Прибързаната процедура за приемане на поправките наруши съветското законодателство по няколко метода - умозаключение, доказано и от най-висшата конституционна правна комисия в Европа, в свое в детайли правно мнение. Европейският парламент дефинира конституционните ремонти на Путин за нелегално признати.
Единственият логически и единственият почтен политически отговор на това от страна на международните демокрации би бил да откажат признание на Владимир Путин за законен водач на Русия след 7 май - по същия метод, по който те отхвърлиха признаването на легитимността да вземем за пример на Николас Мадуро във Венецуела или Лукашенко в Беларус.
Първата стъпка към сходно публично непризнаване на Путин беше направена от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в своята призната с огромно болшинство рекомендация към европейските държавни управления предишния октомври. Същото предложение беше направено предишния месец от Юлия Навална, вдовицата на съветския опозиционен водач, на среща на външните министри на Европейския съюз.
Подобна самодейност е обсъждана и в Конгреса на Съединени американски щати.
Западните водачи постоянно приказват за решимостта си да се опълчват на Кремъл. А от време на време най-мощният инструмент е елементарното казване на истината - Путин не е законно определен президент; Той е деспот и грабител. Време е свободният свят най-сетне да го каже.
Много хора се чудят за какво диктатурите даже си вършат труда да организират " избори ", когато всички знаят, че те са нищо повече от инсценирани, безсмислени ритуали. Но в 21-ви век, единственият необятно признат източник на легитимност за всеки и всяко държавно управление, идва под формата на изборна урна - и даже режими, които нямат действителна легитимност, усещат нуждата да основават най-малко тип на това.
Понякога стигат прекомерно надалеч. През 2020 година беларуският деспот Александър Лукашенко позволи опозиционният претендент Светлана Тихановская да взе участие, с цел да наподобява удължаването на мандата му по-достоверно. Но резултатът, съгласно множеството самостоятелни инспекции, беше съкрушителна победа за Тихановская, чиято победа обаче бе анулирана от машинация. Това от своя страна провокира най-големите улични митинги в ръководството на Лукашенко.
Владимир Путин научи урока на съседа си. Най-силните му съперници са отстранени - не нагледно, а безусловно: Борис Немцов е погубен през февруари 2015 година, Алексей Навални през февруари 2024 година, написа още News.bg.
Но даже внимателната съпротива беше оценена от Кремъл като прекомерно рискована.
Когато Борис Надеждин, юрист и някогашен народен представител, който подлагаше на критика войната в Украйна, реши да се кандидатира за президент, акцията му получи незабавен старт: дълги опашки от (предимно млади) хора се образуваха в градовете в цяла Русия, с цел да подпишат петиции за номинирането му; акцията му получи десетки милиони рубли самостоятелни дарения; И неговата поддръжка в анкетите се изстреля до двуцифрено число.
Не е изненадващо, че Централната изборна комисия забрани на Надеждин да взе участие в изборите, употребявайки нормалните механически предлози.
Единствените " съперници ", против които Путин ще се изправи на идните избори, ще бъдат алегорични претенденти от публично позволени " опозиционни " партии - всички те поставят огромни старания, с цел да избегнат всякаква рецензия към него и гледат да поддържат войната му в Украйна.
Същото може да се каже и за всички останали огромни медии в Русия.
Междувременно тези руснаци, които приказват обществено против Путин и неговата война, се санкционират със затвор. По най-консервативни оценки, актуалният брой на политическите пандизчии е стотици, до момента в който общият брой руснаци, които са били подложени на наказателно или административно наказване от 2018 година насам за практикуване на независимост на словото, съгласно скорошно медийно следствие, доближава до удивителните 116 000 души.
През последния президентски мандат на Путин имаше повече политически процеси, в сравнение с при руските водачи Никита Хрушчов и Леонид Брежнев, взети дружно.
Но освен неналичието на опозиционни претенденти, медийната цензура и широкомащабните репресии вършат идните избори в Русия нелегитимни. Друга причина е, че Путин въобще няма право да взе участие. Конституцията на Русия от 1993 година лимитира президента до два поредни четиригодишни мандата. Путин, който е на власт от 2000-та година, откри метод да заобиколи тази граница. Между 2008 и 2012 година, след първия си набор от два поредни мандата, той ръководи Русия като министър-председател посредством марионетен де юре президент (Дмитрий Медведев, в случай че някой помни името му).
Вторият период на Путин (увеличен от четири на шест години) изтича на 7 май. Този път, той избра друг метод да остане в Кремъл: През 2020 година той мина през повече от 200 конституционни промени, в това число такива, които му разрешават персонално на него, да не съблюдава този период.
Ако хитростта с Медведев, въпреки и явно недемократична, беше механически законна, освобождението от периода не е. Прибързаната процедура за приемане на поправките наруши съветското законодателство по няколко метода - умозаключение, доказано и от най-висшата конституционна правна комисия в Европа, в свое в детайли правно мнение. Европейският парламент дефинира конституционните ремонти на Путин за нелегално признати.
Единственият логически и единственият почтен политически отговор на това от страна на международните демокрации би бил да откажат признание на Владимир Путин за законен водач на Русия след 7 май - по същия метод, по който те отхвърлиха признаването на легитимността да вземем за пример на Николас Мадуро във Венецуела или Лукашенко в Беларус.
Първата стъпка към сходно публично непризнаване на Путин беше направена от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в своята призната с огромно болшинство рекомендация към европейските държавни управления предишния октомври. Същото предложение беше направено предишния месец от Юлия Навална, вдовицата на съветския опозиционен водач, на среща на външните министри на Европейския съюз.
Подобна самодейност е обсъждана и в Конгреса на Съединени американски щати.
Западните водачи постоянно приказват за решимостта си да се опълчват на Кремъл. А от време на време най-мощният инструмент е елементарното казване на истината - Путин не е законно определен президент; Той е деспот и грабител. Време е свободният свят най-сетне да го каже.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ