Това е чудовищна изборна година. Не позволявайте на конните надбягвания да ви разсейват.
Нямам визия по какъв начин стигнах до офиса си тази заран. Искам да кажа, знам: отидох до метростанцията покрай къщата ми, качих се на трен, трансферирах се няколко спирки по-късно на друга, слязох покрай офиса си и по-късно влязох, като стопирах за малко в кафене да взема сандвич за закуска по пътя.
Но този лист от стъпки разказва границата на моите знания. Нямам визия кой е отворил метростанцията или какво е належащо, с цел да действа. (Или, по този въпрос, за какво един от турникетите му беше затънал на половина отворен, издавайки тъжна тревога за ситуацията си към никого съответно.) Не знам по какъв начин да ръководя трен и сигурно не по какъв начин да го подкрепям. И съм сигурен, че хората в Лондон са доста признателни, че в никакъв случай не ми се е налагало да премислям по какъв начин да прокопая тунел на метрото или да прокарам железопътна линия.
И въпреки всичко, в случай че тези нещата не се бяха случили в верния ред, както е...
Прочетете целия текст »
