Потопът не е от дъждовете, от държавата е
Нямам нищо против доброволците, в противен случай, удивлявам се на дамите и мъжете, които оказват помощ при пожари, лавини, изгубвания, а в случаи и наводнения. Темата обаче не е за тях, нито за политиците, които се втурнаха да чистят в Карловско по партийни тениски. Те постоянно ще бъдат оплюти - че са там или че не са там.
Гневът ми е къде остана страната в цялата тази покруса за стотици семейства? Трябва ли българинът да е доброволец, да праща есемеси, да събира дарения? Вместо да го създадат тези, на които народът е дал тази власт. Да вземем образец от дедите ни. Те откриват първия център по залесяване против пороите в Казанлък през 1905 година. Знаете ли къде е вторият? В Карлово. Умни хора са управлявали България. Затова и през годините до старта на така наречен народна власт няма съществени бедствия в регионите.
Какво направи обаче страната през последните 33 години?
Допусна грозна човешка интервенция в природата. Незаконната сеч роди дървена мафия, по-силна от кметове, лесничеи, локални служители на реда. Постепенно тези, които трябваше да се борят с нея, станаха част от схемите, прибирайки някой лев.
Коритата на реките бяха затлачени от тонове отпадък. Къде отново от сеч, само че много повече от хората в самите обитаеми места. И то надалеч освен ромските махали са генератор, въпреки там проблемите да са чудовищни. И българите си цапаме, но зверската. При предходното наводняване в Карлово като с чук ме удари една фотография на моста - едвам се виждаше от залелите го отпадъци.
Същата тази власт раздаде на свои хора през годините милиарди за разчистване на реки, за транспортиране на боклуци. Но всичко се правеше, ей, по този начин, проформа. Де се пълнят нечии джобове.
И природата си взе своето. Нито преживяхме нечувани дъждове, нито нещо се скъса и преля. Просто водата потърси своя път.
Уви, отнесоха го почтените. Тарикатите, които прибират сред 80 и 100 милиона годишно от противозаконна сеч, несъмнено са се препичали на някой баровски плаж и грам не им дреме. Така става постоянно, когато няма страна. Страдат бедните и слабите.
И това е единствено едната страна на монетата. Станалото, станало, няма връщане. Защо да оказват помощ доброволци, а не бъдат пратени незабавно профилирани компании. Струвало 60 милиона? Или 80, няма значение! Че това пари ли са за една страна, чиято АЕЦ печели по 10 милиона лв. дневно около скъпия ток? Държава, която си разрешава сходни суми да изтичат всяка година от горите към частни джобове по изцяло престъпен метод.
Та по тази причина е гневът ми, не за тениските на доброволците. И в случай че някой опонира, ще му напомня описа на магазинерката от Каравелово.
Пет дни преди потопа 95-годишна баба влезнала за пазари.
„ Тук скоро ще има наводняване. Голяма сеч има в Средна гора. Всеки ден се карат големи камиони цялостни с дърва ", споделила съвсем столетничката. Уви, позна.
Гневът ми е къде остана страната в цялата тази покруса за стотици семейства? Трябва ли българинът да е доброволец, да праща есемеси, да събира дарения? Вместо да го създадат тези, на които народът е дал тази власт. Да вземем образец от дедите ни. Те откриват първия център по залесяване против пороите в Казанлък през 1905 година. Знаете ли къде е вторият? В Карлово. Умни хора са управлявали България. Затова и през годините до старта на така наречен народна власт няма съществени бедствия в регионите.
Какво направи обаче страната през последните 33 години?
Допусна грозна човешка интервенция в природата. Незаконната сеч роди дървена мафия, по-силна от кметове, лесничеи, локални служители на реда. Постепенно тези, които трябваше да се борят с нея, станаха част от схемите, прибирайки някой лев.
Коритата на реките бяха затлачени от тонове отпадък. Къде отново от сеч, само че много повече от хората в самите обитаеми места. И то надалеч освен ромските махали са генератор, въпреки там проблемите да са чудовищни. И българите си цапаме, но зверската. При предходното наводняване в Карлово като с чук ме удари една фотография на моста - едвам се виждаше от залелите го отпадъци.
Същата тази власт раздаде на свои хора през годините милиарди за разчистване на реки, за транспортиране на боклуци. Но всичко се правеше, ей, по този начин, проформа. Де се пълнят нечии джобове.
И природата си взе своето. Нито преживяхме нечувани дъждове, нито нещо се скъса и преля. Просто водата потърси своя път.
Уви, отнесоха го почтените. Тарикатите, които прибират сред 80 и 100 милиона годишно от противозаконна сеч, несъмнено са се препичали на някой баровски плаж и грам не им дреме. Така става постоянно, когато няма страна. Страдат бедните и слабите.
И това е единствено едната страна на монетата. Станалото, станало, няма връщане. Защо да оказват помощ доброволци, а не бъдат пратени незабавно профилирани компании. Струвало 60 милиона? Или 80, няма значение! Че това пари ли са за една страна, чиято АЕЦ печели по 10 милиона лв. дневно около скъпия ток? Държава, която си разрешава сходни суми да изтичат всяка година от горите към частни джобове по изцяло престъпен метод.
Та по тази причина е гневът ми, не за тениските на доброволците. И в случай че някой опонира, ще му напомня описа на магазинерката от Каравелово.
Пет дни преди потопа 95-годишна баба влезнала за пазари.
„ Тук скоро ще има наводняване. Голяма сеч има в Средна гора. Всеки ден се карат големи камиони цялостни с дърва ", споделила съвсем столетничката. Уви, позна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ