Нямам никакво желание да се връщам в 20-те си години, майната им на бръчките
Нямам никакво предпочитание да се връщам в 20-те си години. Изобщо дори, а още по-малко в гимназиалния интервал. Искрено съм признателна, че тия години са надалеч зад тила ми и към днешна дата мога единствено да се изчервявам или надсмивам на спомените оттогава.
За нищо на света не искам да минавам още веднъж през хормоналния призрачен сън на пубертета, декориран с тежко проблематичната кожа, която ме е докарвала толкоз сълзи, колкото следващата разлъка с следващото гадже.
Не искам и да се боря още веднъж с провокациите на “младостта ”, изразени в трупане на житейски опит посредством челно (и болезнено) стълкновение с проблемите на “възрастните ”.Изпитан трик за миене на лицето, с който ще се отървете от увисналата кожа и бръчкитеДобрият външен тип е това, което всички желаеме да реализираме, изключително дамите.
Това, което въздейства на ка…Mar 13 2019vijti.com
Не искам да минавам още веднъж през първата огромна любовна разлъка, първата тежка загуба, първото изявление за работа, първия махмурлук, първата финансова злополука и впрочем.
Благодарна съм за всичко претърпяно, даже и за неприятните страсти и интервали, горда съм със себе си за научените уроци и макар че бръчките ми се множат наред със свещичките върху тортата, посрещам всеки идващ рожден ден с наслада и боязън.
Не ми минава и през разум да укривам годините си (хахаха!) или да се усещам “стара ” пред по-малките от мен с по 10-15 години. Изобщо не им изпитвам завист, че са на по 20 и нещо и занапред имат да минават през толкоз тествания, че се изтощавам, единствено като си го помисля.
Колкото повече прогресирам в живота, толкоз по-уверена, уравновесена и спокойна се усещам, а това, повярвайте ми, е нещо скъпо! Даже, в случай че би трябвало да съм почтена, на драго сърце си мисля за времето, когато ще съм пенсионирана баба. Да, тъкмо по този начин. Остаряването не ме плаши, само се апелирам да съм здрава и съответна, с цел да се любувам на златната есен на живота си.
Защото да остарееш е привилегия, от която мнозина са лишени.
Унесени в битовизма на всекидневието ни и облъчени от философията, че с цел да си сполучлив, то би трябвало да си хубав, слаб и най-много младолик, забравяме, че в действителност сме единствено една ходеща тръстика. Животът ни може да бъде лишен толкоз бързо, колкото сме вдишали глътка въздух.
Докато премигнеш и може да те няма. Вече няма да има значение кой те е изпреварил на светофара, кой е получил по-голям бонус и е отишъл на Бали, а ти на село, кой има бръчки и целулит и кой нови обувки.
Едно премигване и край. Умът притихва вечно, а тялото остава бездиханно. И към този момент нищо няма значение.
Смъртта е колкото страшна, толкоз и наложителна. Тя е сянката на живота и за положително или неприятно, никой не е останал на този свят, а и никой не се е върнал от другия, с цел да каже по какъв начин е там.
Да остарееш значи да имаш привилегията да стигнеш до края на живота си и добродушно да наблюдаваш по какъв начин светът се движи към теб. Да потъваш в спомените си и да се усмихваш на старите неточности, пролети сълзи и изживени страсти, да тъжиш още за непрежалимите минали събития и да си приказваш добродушно с призраците на изгубените от дълго време хора. С тези, които не са имали привилегията да остареят и да питат отражението в огледалото “кога мина всичкото това време!? ”
Не се плашете от годините и майната им на бръчките. Надали ще има нещо по-хубаво от това да достигнеш възрастта на баба си и с учудване да установиш, че към този момент си в заника на живота. Какво по-хубаво! Да си се радвал на 70-80, че за какво не и 90 години на този свят, пък било то и с цената на остаряло тяло и избледняваща памет.
Нека сме признателни за всеки ден, в който още веднъж вдишваме въздух и в който имаме лукса да се ядосваме за нелепости. Нека ценим и почитаме привилегията да трупаш години зад тила си и бръчки по лицето. Нека го живеем този живот, дано. Нека остареем и дано сме признателни за отреденото ни време на този свят.
Инфо: Една
