Психологът Стою Недин: Проф. Герджиков - или как се съвместява превод на Аристотел с махленска простащина и чекмеджета с кюлчета
Нямало неоспорими доказателства. Нещата избождат очи! Дългогодишната ми процедура ме докара до извода, че човек не мирясва до момента в който не си самонавреди по безапелационен метод и в съответния случай намирам още едно удостоверение на това. Това споделя за Фрог психологът Стою Недин.
– Миналата година направихме две спешни изявленията по време на митингите. Сега още веднъж сме в политическа рецесия и преди избори та взех решение да чуя какво мислиш за сегашната обстановка.
– Навлизаме в свят, в който екологични, стопански, военни, пандемични и така нататък рецесии ще се застъпват и взаимно обуславят една друга. Това на което през днешния ден споделяме рецесия, ще бъде непрестанно положение на средата в която живеем, която ще става все по-динамична, неопределена и непредвидима. Проблемът пред индивидите, групите, организациите, общностните ще бъде по какъв начин отработват тази среда. Това което сме формирали като показа и познания за себе си и света, това което мечтаем и целеполагаме, това което имаме като модели за справяне, от ден на ден ще прави засечки и няма да ни взема решение казуса. Все повече животът ще ни играе гадния номер, да ни изпитва не по конспект, по който ни е учил. Предизвикателството е в това по какъв начин все по-увеличаващата се стресогенност на средата да не провокира наднормена тревога, дистрес и дерайлиране. Новата цивилизация на страха ще изисква нова настройка на познания и умения, на различен конструкция, наличие и прекарване на самоидентичността, на Азовоста, на субектността.
– Нека да оставим това на глобалистите. Как виждаш в България нещата? Очакваш ли третите, за тази година, парламентарни избори да излъчат партийна мозайка, която да може да образува постоянно държавно управление?
- Проблемът е, че няма на кого да го оставиш. Глобалистите не мислят световно. Те употребяват световни мантри и схеми за пробутване на свои местни ползи. Става дума за картели и монополи, за нови, демократични форми на колониализъм. Идеите и патосът на демократичната народна власт незабелязано се подмениха. От водещи права и свободи на личността се стигна основно до права на капитала и свободен пазар. Подплашени от тероризъм, пандемии и подмамени от цифрови джуфки ние сами се отхвърляме от персоналното си пространство и независимост. Но както и да е. Това е дълъг диалог. Наистина да погледнем нас си. Та, постоянно държавно управление допускам, че ще се образува, само че това единствено по себе си не е гаранция, че нещата ще бъдат по-добре. Практиката демонстрира, че има деца които са проблематични, депресирани по тази причина че родителите им са се развели, само че има и деца които са такива, тъй като родителите им не са се развели. Та и с държавните управления е по този начин – не толкоз дали е постоянно или не, а какво е като експертиза, морал и воля. От една страна, постоянно държавно управление не значи, че то ще е устойчиво, а от друга даже да е устойчиво, въпросът е на каква база, на каква цена. Стабилното ръководство през предходните 12 години ни закрепи стабилно преди всичко по всички отрицателни европейски ранглисти. Някога е по-добре неустойчивост и отвореност за смяна, в сравнение с постоянна токсична констелация. Големите промени, а точно от такива се нуждаем, изискват време, втасване. Бързо, от тиква може да се направи колесница, само че към този момент се е отдало единствено на вълшебната самодива. За нас като общество, е добре да престанем с тези опити. Добре е да не истеризираме неуспеха, а да се опитаме да се вслушаме в това което ни споделя действителността, тъй като тогава тя е по-откровена с нас. Добре е като общество да повишим своята приемливост към неустойчивост и несигурност, с цел да изчакаме реда на по-мъдрото, моралното и стилното да се появи на сцената, тъй като то не е толкоз пъргаво и бързо, като просташкото, алчното и махленското. Ако на предходните избори първата и втората партия бяха с очебийно властническо водачество то чакам на идните, такава да е единствено първата партия, което да способства за по-голяма конструктивност в преговорния развой.
– Въпреки че 12 години ръководи партия с властническо водачество, обрисува се и в този момент суверенът да изпрати в Народното събрание огромно посланичество на депутати от тези партии. Защо получава такава огромна поддръжка този вид водачество в България?
– Не всяко властническо водачество намира почва у нас. Когато Иван Костов се трансформира в властнически водач беше декласиран от властта, до момента в който Бойко Борисов изкара три мандата и “неговата” партия още веднъж се обрисува да получи най-вече гласове. Тук не върви авторитаризма на догмите, на строгите правила, на твърдата ръка неприкрито ползваща репресивни способи, на интроверта който стои горе, високо, надалеч и е неосъществим. Нашият авторитаризъм е доста подъл тъй като той работи под булото на просташки шегички, закачки, бабаитлък и непрестореност, задаваща чувството за непосредственост. Нашият е главатар е заграбил цялата власт и дерибейства зад завесата, само че се държи по роднински, импровизирано и фамилиарничи до степен на невъзпитаност и нецензурност даже. Ние дълго можем да поносим самовластие под прегръдката на “човек от народа”.
– Защо българинът поддържа този вид водачество?
– Нека да създадем ангажимента, че приказваме не за българина изобщо, а за забележителна маса от хора. Различни са моделите посредством които индивидите се оправят в една нестабилна, несправедлива, непредвидима обществена среда. Едни намират излаз посредством терминалите на летище София, други посредством намаление на личностните аспирации и съкращаване хоризонта на фантазиите, други посредством морални взаимни отстъпки, само че има и такива на които не им се постанова да вършат морални взаимни отстъпки, тъй като не са случили на родители и не са срещнали добър преподавател. В множеството случаи, тези последните не са вложили доста в познания и умения, и са по-склонни да поемат опасности, и са по-лоялни и контролируеми. Прекрасен личностен профил, за това да бъдеш човек на индивида. Когато разделянето на управляващите не действа, когато презумпцията за непорочност до доказване на противното не работи, когато разпоредбите за отвесно израстване са сменени и калинки щъкат на всички места по върховете, губиш религия в правилата, полезностите, закона, институциите, само че в това време виждаш, че това не е безпорядък, а друга, строга социална логичност, която се дирижира от индивида от горната страна. Това води до отчуждаване от държавността от институциите, само че се получава се по този начин, че този който те е отчуждил, ти е лишил страната посредством повсеместна неправда, този който е на върха на тази страна ти компенсира тази студенина посредством прегръдка, груба шегичка, махленщина, бабаитлък. Държавата идва при теб посредством своя симулакър. Това което е зад завесата остава далечно и неразбираемо не можеш да формираш доверително отношение към него, в приучена безпомощно си по отношение на справяне с това, само че този който е притежател на най-голямата власт в страната се държи като теб и това основава възприятието за непосредственост, която топли и редуцира тревогата от нещо непредвидимо неприятно. Българският политически авторитаризъм е подъл и има огромен периметър на облъчване тъй като извършва и транквилантни функционалности. Разбира се тук приказваме за избран електорален сегмент, само че той повлиява значително в изборите.
Има и друга група, която поддържа този модел. Когато имаме дългогодишно ръководство (в случая са 12), става дума и за огромна маса на клиентелизъм. Огромен брой държавни и общински чиновници както и чиновници на компании не биха запазили местата си при трайна смяна на ръководството. Тук няма назад във времето. Не става дума за харесване и нехаресване. Нещата са обикновени. Става дума за пари и за занаят.
– Как оценяваш предизборната акция и изобщо до какъв брой тя способства за смяна на желанията и за какво в България към момента съществува този проблем пазаруване на гласове?
– Има една картина на Рене Магрит, станала знак на сюрреализма, която се споделя “Предателството на образите”. Тя съдържа една лула нарисувана с фотографска акуратност, под която, вътре в платното е написано “Това не е лула “. От една страна това в действителност не е лула, а е единствено облик на лулата, само че от друга, подтекста в който е написано изказванието се отнася за облика на лулата. Един спор за истината отива в неприятна безконечност. Та и предизборните диспути са нещо такова, несъмнено още по-сложно и объркващо, тъй като се приказва освен за една лула, а за още 100 други неща. В множеството случаи човек чува това, което желае да чуе. За този който не знае към момента какво желае да чуе се повлиява не толкоз от изказвания и силогизми, колкото от думкане и наблягане. Когато приказваме за обществено-политически феномени, влиза не толкоз истината на индивидът с качества и разумно говорещия, колкото тази на подателя. зад който стоят повече самолетоносачи, бомбардировачи, мегафони, монитори и други “доказателства” от този жанр.
За да стане смяна на настройки в такава обстановка е нужна среща на двете страни – на говорещият и слушащият. Такава среща е доста рядко събитие, тъй като в множеството случаи и двете страни не са готови за това. Говорещият се движи надъхано и речитативи в своя си речеви кулоар, не даващ си сметка, че бюлетината се насочва не съгласно истината в устата на говорещия, а от истината в ушите на слушащия. За да те допусне слушащият да боравиш с неговата истина е належащо съединяване, належащо е съучастничество, само че това не се практикува в тази просвета на триумф през асертивност, граничеща с експанзия. Предлага се познание, а не размишление.
От друга страна слушащият не е ситивно непорочен, а е пропит от идеологеми, клишета и стигми. Той знае неща, които не знае че ги знае, само че те дефинират неговите визии, връзки и държание. За да се случи срещата е нужно закъснение, прекъсване, вглеждане в другия и най-много вглеждане в своите ползи. Нужно е да мислиш и оценяваш през себе си, само че пътят към нас самите нормално е натоварен с магазини, брошури, промоции, лайкове във обществените мрежи и така нататък, и е съвсем непристъпен.
С една дума срещата на смисли и ползи е съвсем невъзможна и остава главното – думкане, мегафони, монитори, билбордове. Неща които се вършат с пари. Тези които са резистентни към този вид вложени пари, ги купуваш непосредствено посредством кеш и кебапчета.
– От старта на акцията до момента президентът Радев води безапелационно на идващият го Герджиков. Очакваш ли някакви изненади?
– Не че ги чакам, само че не са невъзможни. Одобрението и поддръжката на президента Радев понижа през изтеклата година, само че все пак преднината му е голяма и наподобява непреодолима. Това което би трябвало да тормози неговия щаб е не толкоз спада на количеството, колкото на качеството на поддръжката за него, това което организациите със своите проценти не мерят, само че ще играе решаваща роля на втория тур. Голяма част от подкрепящите го бяха тези които са по-чувствителни по тематиката национално достолепие, държавен суверенитет, самостоятелност и точно в него припознаваха бранител на тези полезности. При вероятно втори тур зад
Герджиков ще има мобилизиран електорат на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ректор на Софийски университет “ Свети Климент Охридски”. Повтарям - Ректор на Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Е по какъв начин може по този начин? Как се съвместява хумболтов университет, превод на Аристотел, средновековна литература с еднокнижност, махленска нецензурност, чекмеджета с кюлчета злато и така нататък Нямало неоспорими доказателства. Нещата избождат очи. Това което го няма е персоналното достолепие. И защо е бил този Аристотел. Човек губи религия и смисъл в посвещението, по този начин да се каже. Дългогодишната ми процедура ме докара до извода, че човек не мирясва до момента в който не си самонавреди по безапелационен метод и в съответния случай намирам още едно удостоверение на това.
– Мислех това да е последният въпрос, само че кажи нещо по-не тъмно за свършек.
– Имаше нещо в една ария на Дейвид Боуи, което мощно перефразирирано звучи: Ех, в случай че можеше да се държим постоянно по този начин, че срамът да не остава откъм нашата страна. Това, Никола го отнасям и към себе си, да знаеш.
Интервю на Никола Йорданов
Българска асоциация за тренинг и развиване
– Миналата година направихме две спешни изявленията по време на митингите. Сега още веднъж сме в политическа рецесия и преди избори та взех решение да чуя какво мислиш за сегашната обстановка.
– Навлизаме в свят, в който екологични, стопански, военни, пандемични и така нататък рецесии ще се застъпват и взаимно обуславят една друга. Това на което през днешния ден споделяме рецесия, ще бъде непрестанно положение на средата в която живеем, която ще става все по-динамична, неопределена и непредвидима. Проблемът пред индивидите, групите, организациите, общностните ще бъде по какъв начин отработват тази среда. Това което сме формирали като показа и познания за себе си и света, това което мечтаем и целеполагаме, това което имаме като модели за справяне, от ден на ден ще прави засечки и няма да ни взема решение казуса. Все повече животът ще ни играе гадния номер, да ни изпитва не по конспект, по който ни е учил. Предизвикателството е в това по какъв начин все по-увеличаващата се стресогенност на средата да не провокира наднормена тревога, дистрес и дерайлиране. Новата цивилизация на страха ще изисква нова настройка на познания и умения, на различен конструкция, наличие и прекарване на самоидентичността, на Азовоста, на субектността.
– Нека да оставим това на глобалистите. Как виждаш в България нещата? Очакваш ли третите, за тази година, парламентарни избори да излъчат партийна мозайка, която да може да образува постоянно държавно управление?
- Проблемът е, че няма на кого да го оставиш. Глобалистите не мислят световно. Те употребяват световни мантри и схеми за пробутване на свои местни ползи. Става дума за картели и монополи, за нови, демократични форми на колониализъм. Идеите и патосът на демократичната народна власт незабелязано се подмениха. От водещи права и свободи на личността се стигна основно до права на капитала и свободен пазар. Подплашени от тероризъм, пандемии и подмамени от цифрови джуфки ние сами се отхвърляме от персоналното си пространство и независимост. Но както и да е. Това е дълъг диалог. Наистина да погледнем нас си. Та, постоянно държавно управление допускам, че ще се образува, само че това единствено по себе си не е гаранция, че нещата ще бъдат по-добре. Практиката демонстрира, че има деца които са проблематични, депресирани по тази причина че родителите им са се развели, само че има и деца които са такива, тъй като родителите им не са се развели. Та и с държавните управления е по този начин – не толкоз дали е постоянно или не, а какво е като експертиза, морал и воля. От една страна, постоянно държавно управление не значи, че то ще е устойчиво, а от друга даже да е устойчиво, въпросът е на каква база, на каква цена. Стабилното ръководство през предходните 12 години ни закрепи стабилно преди всичко по всички отрицателни европейски ранглисти. Някога е по-добре неустойчивост и отвореност за смяна, в сравнение с постоянна токсична констелация. Големите промени, а точно от такива се нуждаем, изискват време, втасване. Бързо, от тиква може да се направи колесница, само че към този момент се е отдало единствено на вълшебната самодива. За нас като общество, е добре да престанем с тези опити. Добре е да не истеризираме неуспеха, а да се опитаме да се вслушаме в това което ни споделя действителността, тъй като тогава тя е по-откровена с нас. Добре е като общество да повишим своята приемливост към неустойчивост и несигурност, с цел да изчакаме реда на по-мъдрото, моралното и стилното да се появи на сцената, тъй като то не е толкоз пъргаво и бързо, като просташкото, алчното и махленското. Ако на предходните избори първата и втората партия бяха с очебийно властническо водачество то чакам на идните, такава да е единствено първата партия, което да способства за по-голяма конструктивност в преговорния развой.
– Въпреки че 12 години ръководи партия с властническо водачество, обрисува се и в този момент суверенът да изпрати в Народното събрание огромно посланичество на депутати от тези партии. Защо получава такава огромна поддръжка този вид водачество в България?
– Не всяко властническо водачество намира почва у нас. Когато Иван Костов се трансформира в властнически водач беше декласиран от властта, до момента в който Бойко Борисов изкара три мандата и “неговата” партия още веднъж се обрисува да получи най-вече гласове. Тук не върви авторитаризма на догмите, на строгите правила, на твърдата ръка неприкрито ползваща репресивни способи, на интроверта който стои горе, високо, надалеч и е неосъществим. Нашият авторитаризъм е доста подъл тъй като той работи под булото на просташки шегички, закачки, бабаитлък и непрестореност, задаваща чувството за непосредственост. Нашият е главатар е заграбил цялата власт и дерибейства зад завесата, само че се държи по роднински, импровизирано и фамилиарничи до степен на невъзпитаност и нецензурност даже. Ние дълго можем да поносим самовластие под прегръдката на “човек от народа”.
– Защо българинът поддържа този вид водачество?
– Нека да създадем ангажимента, че приказваме не за българина изобщо, а за забележителна маса от хора. Различни са моделите посредством които индивидите се оправят в една нестабилна, несправедлива, непредвидима обществена среда. Едни намират излаз посредством терминалите на летище София, други посредством намаление на личностните аспирации и съкращаване хоризонта на фантазиите, други посредством морални взаимни отстъпки, само че има и такива на които не им се постанова да вършат морални взаимни отстъпки, тъй като не са случили на родители и не са срещнали добър преподавател. В множеството случаи, тези последните не са вложили доста в познания и умения, и са по-склонни да поемат опасности, и са по-лоялни и контролируеми. Прекрасен личностен профил, за това да бъдеш човек на индивида. Когато разделянето на управляващите не действа, когато презумпцията за непорочност до доказване на противното не работи, когато разпоредбите за отвесно израстване са сменени и калинки щъкат на всички места по върховете, губиш религия в правилата, полезностите, закона, институциите, само че в това време виждаш, че това не е безпорядък, а друга, строга социална логичност, която се дирижира от индивида от горната страна. Това води до отчуждаване от държавността от институциите, само че се получава се по този начин, че този който те е отчуждил, ти е лишил страната посредством повсеместна неправда, този който е на върха на тази страна ти компенсира тази студенина посредством прегръдка, груба шегичка, махленщина, бабаитлък. Държавата идва при теб посредством своя симулакър. Това което е зад завесата остава далечно и неразбираемо не можеш да формираш доверително отношение към него, в приучена безпомощно си по отношение на справяне с това, само че този който е притежател на най-голямата власт в страната се държи като теб и това основава възприятието за непосредственост, която топли и редуцира тревогата от нещо непредвидимо неприятно. Българският политически авторитаризъм е подъл и има огромен периметър на облъчване тъй като извършва и транквилантни функционалности. Разбира се тук приказваме за избран електорален сегмент, само че той повлиява значително в изборите.
Има и друга група, която поддържа този модел. Когато имаме дългогодишно ръководство (в случая са 12), става дума и за огромна маса на клиентелизъм. Огромен брой държавни и общински чиновници както и чиновници на компании не биха запазили местата си при трайна смяна на ръководството. Тук няма назад във времето. Не става дума за харесване и нехаресване. Нещата са обикновени. Става дума за пари и за занаят.
– Как оценяваш предизборната акция и изобщо до какъв брой тя способства за смяна на желанията и за какво в България към момента съществува този проблем пазаруване на гласове?
– Има една картина на Рене Магрит, станала знак на сюрреализма, която се споделя “Предателството на образите”. Тя съдържа една лула нарисувана с фотографска акуратност, под която, вътре в платното е написано “Това не е лула “. От една страна това в действителност не е лула, а е единствено облик на лулата, само че от друга, подтекста в който е написано изказванието се отнася за облика на лулата. Един спор за истината отива в неприятна безконечност. Та и предизборните диспути са нещо такова, несъмнено още по-сложно и объркващо, тъй като се приказва освен за една лула, а за още 100 други неща. В множеството случаи човек чува това, което желае да чуе. За този който не знае към момента какво желае да чуе се повлиява не толкоз от изказвания и силогизми, колкото от думкане и наблягане. Когато приказваме за обществено-политически феномени, влиза не толкоз истината на индивидът с качества и разумно говорещия, колкото тази на подателя. зад който стоят повече самолетоносачи, бомбардировачи, мегафони, монитори и други “доказателства” от този жанр.
За да стане смяна на настройки в такава обстановка е нужна среща на двете страни – на говорещият и слушащият. Такава среща е доста рядко събитие, тъй като в множеството случаи и двете страни не са готови за това. Говорещият се движи надъхано и речитативи в своя си речеви кулоар, не даващ си сметка, че бюлетината се насочва не съгласно истината в устата на говорещия, а от истината в ушите на слушащия. За да те допусне слушащият да боравиш с неговата истина е належащо съединяване, належащо е съучастничество, само че това не се практикува в тази просвета на триумф през асертивност, граничеща с експанзия. Предлага се познание, а не размишление.
От друга страна слушащият не е ситивно непорочен, а е пропит от идеологеми, клишета и стигми. Той знае неща, които не знае че ги знае, само че те дефинират неговите визии, връзки и държание. За да се случи срещата е нужно закъснение, прекъсване, вглеждане в другия и най-много вглеждане в своите ползи. Нужно е да мислиш и оценяваш през себе си, само че пътят към нас самите нормално е натоварен с магазини, брошури, промоции, лайкове във обществените мрежи и така нататък, и е съвсем непристъпен.
С една дума срещата на смисли и ползи е съвсем невъзможна и остава главното – думкане, мегафони, монитори, билбордове. Неща които се вършат с пари. Тези които са резистентни към този вид вложени пари, ги купуваш непосредствено посредством кеш и кебапчета.
– От старта на акцията до момента президентът Радев води безапелационно на идващият го Герджиков. Очакваш ли някакви изненади?
– Не че ги чакам, само че не са невъзможни. Одобрението и поддръжката на президента Радев понижа през изтеклата година, само че все пак преднината му е голяма и наподобява непреодолима. Това което би трябвало да тормози неговия щаб е не толкоз спада на количеството, колкото на качеството на поддръжката за него, това което организациите със своите проценти не мерят, само че ще играе решаваща роля на втория тур. Голяма част от подкрепящите го бяха тези които са по-чувствителни по тематиката национално достолепие, държавен суверенитет, самостоятелност и точно в него припознаваха бранител на тези полезности. При вероятно втори тур зад
Герджиков ще има мобилизиран електорат на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ректор на Софийски университет “ Свети Климент Охридски”. Повтарям - Ректор на Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Е по какъв начин може по този начин? Как се съвместява хумболтов университет, превод на Аристотел, средновековна литература с еднокнижност, махленска нецензурност, чекмеджета с кюлчета злато и така нататък Нямало неоспорими доказателства. Нещата избождат очи. Това което го няма е персоналното достолепие. И защо е бил този Аристотел. Човек губи религия и смисъл в посвещението, по този начин да се каже. Дългогодишната ми процедура ме докара до извода, че човек не мирясва до момента в който не си самонавреди по безапелационен метод и в съответния случай намирам още едно удостоверение на това.
– Мислех това да е последният въпрос, само че кажи нещо по-не тъмно за свършек.
– Имаше нещо в една ария на Дейвид Боуи, което мощно перефразирирано звучи: Ех, в случай че можеше да се държим постоянно по този начин, че срамът да не остава откъм нашата страна. Това, Никола го отнасям и към себе си, да знаеш.
Интервю на Никола Йорданов
Българска асоциация за тренинг и развиване
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ