Похитените Граждани за Европейско Развитие на България
„ Нямахме различен избор, с изключение на да работим с Асен Василев … Бяхме пленници на политическата рецесия и на съдружните си сътрудници. Все още сме пленници на съдружните си сътрудници и на неналичието на рационален разговор в Народното събрание. “ Владислав Горанов, някогашен министър на финансите
Както е известно, „ Похищението на Европа “ е сюжет на картини на известни художници (Тициан, Рембранд, Тиеполо), а също така е изобразено на гръцката монета от две евро (случайно съвпадане?). Тъй като в днешното държание на Гражданите за Европейско Развитие на България (ГЕРБ) се следят забележими характерности на терзанията на пленена девственица, постанова се да напомним сюжета на този мит.
Европа, щерка на финикийския цар Агенор, била наивна и доверчива госпожица. Играела си тя с приятелки на морския бряг и не забелязала по кое време се появил един бял бик, който в действителност бил преобразеният Зевс. Грабнал белият бик Европа, метнал я на тил и я отвлякъл, замъкнал я на остров Крит в една пещера, а тя ридаела, само че било късно. След това Зевс се преобразил още веднъж, този път в хубав юноша и от аферата му с Европа се родили трима сина (полубогове).
Сходствата с днешната обстановка са забележими,
задоволително е да сменяем няколко думи. В ролята на наивната и доверчива похитена госпожица се явяват Гражданите за Европейско Развитие на България (ГЕРБ). Ако би трябвало да търсим живописен аналог, евентуално най-подходящо е платното на Рембранд, където девойката наподобява по-едра от бика. В ролята на белия бик (впоследствие красивия младеж) са, естествено, съдружните сътрудници. В митологията не се обяснява смисъла на такива нереални фактори като политическата рецесия и неналичието на рационален разговор, само че можем да допуснем, че зад тях наднича сянката на президента Радев. Второстепенните персонажи (пърхащи в близост приятелки на Европа, нифми и херувимчета) в нашия случай са казионните публицисти и анализатори. За да е картината приключена, заменете родилите се от аферата мъжки отрочета с пръкналите се бюджети на страната (въпреки че в последните няма и намек на божественост).
Единствената кардинална разлика е, че в отличие от девойката Европа, ГЕРБ по всякакъв начин се пробват да ни убедят, че децата (бюджетите) не са техни, като във вица за пияната жена, която споделила на мъжа си: „ Ако искаш да знаеш, децата не са от мен. “ Още щом се заприказва за очертаващите се огромни неприятности към сметките на страната, по медиите плъзнаха представителите на мандатоносителя с
опорката „ този бюджет не е на ГЕРБ, а на обединението “.
Плюс мантри от рода на „ това е единственият вероятен бюджет, формиран от единственото допустимо държавно управление “.
Представителите на ГЕРБ (с едно изключение, за което ще стане дума по-нататък) поставят неимоверни старания да се дистанцират от плана за бюджет. Вицепремиерът Дончев призна трагично, че не харесва бюджета, само че се оплака, че при „ такива огромни разлики с сътрудниците “ държавното управление несъмнено щяло да падне, в случай че било пробвало да прокара по-консервативен бюджет. Направо да се разтрепериш, като си представиш по какъв начин сътрудниците скачат на нож и разтурват кабинета. Да, да вземем за пример същите тези сътрудници от Българска социалистическа партия, които побързаха да кажат, че са подготвени на всичко, с цел да не пада държавното управление, и то още преди да са им споделили какво желаят от тях.
Финансовият корифей на ГЕРБ Владислав Горанов пък прави чистосърдечно самопризнание: „ Въпреки че сме най-голямата партия, ни дотежа да носим цялата отговорност, тъй като имаме единствено половината от гласовете, нужни за сформиране на държавно управление “. И акцентира: „ Този бюджет не е на ГЕРБ, а на това държавно управление, което се сформира с поддръжката на БСП-Обединена левица и „ ИТН “ и с добавените гласове на ДПС-Ново начало “. И двамата с Дончев в един глас се кълнат, че „ това не е най-хубавото ръководство, само че единственото допустимо, което може да създаде страната “.
Докато Дончев и Горанов изобщо отхвърлят съпричастността на ГЕРБ към бюджета, различен бележит жител за европейско развиване на България – Делян Добрев – въпреки всичко има някакво възприятие за мярка. Той споделя, че „ финансовия министър на ГЕРБ не носи цялостната отговорност за параметрите на бюджета, тъй като болшинството взема решение “. Следователно, не носи цялостната, само че въпреки всичко носи половината от отговорността. За сметка на това, Добрев е оптимист, изразявайки истинското мнение, че този бюджет е толкоз „ комплициран “, че няма метод идващият да не е „ прекрасен “.
Единствен от този общ хор се отклонява Бойко Борисов,
който – макар ангажимента, че бюджетът не е на ГЕРБ – не стопира да се хвали, какъв брой повече пари ще бъдат дадени за пенсии, заплати и прочие. Той просто не може да издържи да не се похвали с нещо (освен с бюджетите, които е правил, когато е бил премиер). И се мята сред двете крайности „ бюджетът не е наш “ и „ бюджетът е добър за хората “, което поражда разумния въпрос – като е добър за хората, за какво се отричате от него.
Въпреки пируетите на някои изтъкнати Граждани за европейско развиване на България в желанието да се показват като почтена похитена девственица, въпросът за отговорността на ГЕРБ за настоящото държавно управление е пределно явен. Те са мандатоносители, министър-председателят е техен, досега решенията в съвета за съдружно ръководство се вземат безпрепятствено и стремително. Никакви несъгласия в ръководещото болшинство няма, просто понякога Пеевски взема решение да подсети кой кара влака и им набива канчетата (като в пресния случай с неочакваното намиране на пари за коледна надбавка на пенсионерите). За всеки приблизително образован човек е ясно, че държавното управление е на Борисов (ГЕРБ) и Пеевски, а това, че Пеевски не носи никаква официална отговорност за него, е резултат от страха и зависимостите на трите публично ръководещи обединения. Затова ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ
ще операт пешкира в съразмерност 5:3:2.
Но казусът за отговорността не се простира единствено върху мандата на кабинета „ Желязков “. Не по-малко комични са опитите ГЕРБ да се измъкне от споделената отговорност за делата на злощастната „ сглобка “. Тогава жителите за европейско развиване на България гласоподаваха непоколебимо всички оферти на държавното управление „ Денков “, затова носят солидарна отговорност за всички положителни и неприятни резултати от неговата работа (защото има и добри).
Само че по това време ГЕРБ с ненаситност се присъединяваха към дитирамбите и си приписваха заслуга за повишението на приходите, а по-късно със задна дата започнаха да анатемосват тази другояче вярна и нужна политика (друг е въпросът за нелепото автоматизирано индексиране на възнагражденията). Другаде ги стяга чепикът – в невъзможността да ползват своя обичан модел, присъщ за трите държавни управления на Борисов – съзнателно залагане на ниски доходи, огромно действително преизпълнение и стремително разпределяне на остатъка в края на годината по политически съображения.
Но има още един значителен въпрос, който остана прикрит в сянката на драмата към повишението на заплатите в обществения бранш и пенсиите. А точно – от дълго време невижданото равнище на преразпределение през бюджета (46%) се дължи в огромна степен – с изключение на на приходите – на
тихомълком прокараните милиарди за капиталови стратегии
и общински планове, които са основно пари за зареждане на политическата клиентела. Може би тук е най-голямата тъга на Борисов и хората му – тези пари ще бъдат употребявани от този, който действително командва държавното управление, с цел да отмъкне остатъците от личната им клиентела.
Така че на Гражданите за европейско развиване на България им следва класическо наказване – няма да видят жълтиците, на които се надяват, ще изядат торбата сол на обществената отговорност, а най-после ще получат тоягата на електоралния крах.
