Нямах време за празненства. Веднага след финала трябваше да мина

„ Нямах време за празненства. Веднага след финала трябваше да мина през допинг процедури, след това имах масаж и отговарях на позвънявания “, сподели тя в ефира на NOVA. 

Биатлонистката акцентира, че най-голямото предизвикателство е било да овладее страстите си.

 

„ Това е тичане и пукотевица. За стрелбата е значимо да се събереш и да не мислиш за нищо друго “, сподели тя.

 

За третото си място схванала в съблекалнята, когато Франсиска Пройс попитала коя е българката, спечелила орден.

 

Най-ценният миг за Христова обаче бил диалогът със фамилията ѝ. „ Казаха, че са горди с мен и се разплакаха “, сподели тя.

Подготовката изисква големи жертви. През последните години Лора е прекарвала едвам към месец вкъщи. Отборът тренира главно в Германия и Италия.

 

Тя стартира с биатлона на 11 години в Троян, запалена по стрелбата от треньора Цветан Цочев. Имало е моменти на съмнение и отчаяние, само че решението ѝ било да продължи напред.

 

Бронзовия орден получи персонално от олимпийската шампионка Екатерина Дафовска – алегоричен миг за българския биатлон.

 

Христова ще продължи присъединяване си в още дисциплини на Олимпиадата, а завръщането ѝ в родния Троян се чака през март, където я готвят посрещане с аплодисменти.