Няма вид дивеч в нашата природа, който да не е

Няма тип дивеч в нашата природа, който да не е обект на то­тален тормоз и заличаване изключително там, където има обособе­ни вълчи глутници. Те имат вродената заложба да вършат съвършена организация при ловуването на всевъзможен тип дивеч.

Тяхната популация в обособени региони на страната доближава застра­шителни размери и прекомерно постоянно този факт се омаловажава, по- скоро съзнателно укрива от природозащитни организации, които упорстват даже за специфичен статут на тяхната отбрана.

От контактите ми с ловци и чиновници на ловните сдружения в Благоевградска област до този миг заключението е кате­горично – най-вече са вредите от вълците в ловните полета на Северозападен Пирин, Огражден, Малешевска и Влахина плани­ни.

Обаче към вредите за дивеча и домашните селскостопански животни би трябвало да прибавим и значително ловни кучета, които бяха убити и изядени от вълците по време на ловните гонки през се­зона. Увлечени по дивите прасета, те елементарно попадат във вълчите клопки и биват безмилостно оглозгани до кости.

Малко са сдру­женията, които не са отчели подобен факт. Като скръбен образец ще посоча, че единствено през последните 2-3 излета от дейния ловджийски сезон тази година в 2 прилежащи ловни дружинки – Плоски и Илин­денци в региона на Централен Западен Пирин, вълци убиват 5 ловни кучета по време на гонка.

Тази наклонност продължава още от миналогодишния сезон, когато единствено за месец и половина в Малашевска планина в дружинките в Гореме, Цапарево и Добри лаки са убити 3 от най-хубавите кучета за лов на дива свиня. На­блюденията и обстоятелствата демонстрират, че има смяна в държанието на тези хищници отпреди няколко десетилетия. Станали са по-нагли, безстрашни и извънредно нападателни освен към домашните селскостопански животни, само че и към овчарските и ловните кучета.

Успях да беседвам с трима ловци, чиито ловни кучета бяха уби­ти и изядени от вълци. Георги Гайдов от ЛРД-Илинденци към ЛРС „ Голак ” – Струмяни: „ На предпоследния ловджийски излет към Нова година персонално пуснах 2-те ми кучета Лиско и Лиска на четири и година и половина по следите на дива свиня. Те минават около един от постовете и не престават по следата. Не след дълго ги дочухме, че с лай се отдалечават от линията на пусиите, до момента в който в един миг ненадейно млъкнаха. Така и не се върнаха нито при мен, нито в къщи… “

В региона има стадо от говеда, което пашува навън и свободно. Собственикът на стадото до момента е регис­трирал 7 изядени дребни телета от вълците. Николай Стойчев, ло­вец от Илинденци: „ Отглеждам 5 ловни кучета. Грижите и разхо­дите, които се поставят за тях, са неимоверно доста и са съществено перо от фамилния бюджет. Най-доброто от тях на 8 години-кьосе барак за лов на диви прасета прелестно познава целия район, само че след гонка не се върна ”. Най-доброто куче в региона, благосъстоятелност на Антон Любенов от с. Лиляново, който ловува в дружинката на с. Плоски, с помощта на джипиес системата съумява да открие оглозганото си обичано куче, трицветно сръбско гонче, единствено по­ловин час след началото на гонката. „ Внимателно следях движе­нието на кучето след дивата свиня по тракера, когато забелязах, че стопира на място и с леко пренасяне на индикацията Усъмних се. Придвижих се оптимално бързо до мястото. Беше късно, из­ядено напълно, единствено главата с каишката още стоеше. ”

Сценарият на вълчите изтезания на ловни кучета е еднакъв в Пирин, Огражден и Малешевска планини. Увлечени в гонка­та, кучетата елементарно попадат в клопката на хищниците. Разправата е светкавична и съдбовна. Тенденцията става все по-тревожна.

Един от правилните пътища за по-ефективна битка с този див звяр е стимулираща парична награда, каквато имаше преди много години. Решението на казуса е в ръцете на държавните гор­ски стопанства като притежател на дивечовото многообразие и ловните сдружения по места, изключително наранени от прекомерното наличие на едрите хищници.

Кузман Петров