Няма възрастен човек, който чистосърдечно да си признае, че никога

Няма възрастен човек, който чистосърдечно да си признае, че в никакъв случай не е изпитвал боязън от нещо. И това е обикновено. Но когато става въпрос за боязън у възрастните е едно и напълно друго, когато става въпрос за детския боязън. В края на краищата това е най-отрицателното влияние върху детската душeвност, което може да окаже въздействие до края на живота им. Затова е значимо родителите да имат верен метод към детските проблеми, с цел да се оправят с уплахите на детето си.

Понякога се случва възрастните да неглижират казуса или пък, в прекомерна угриженост, да навредят повече, в сравнение с да оказват помощ.

Причините за пораждане на страхове при децата могат да бъдат разнообразни: свада сред родителите, жестоко отношение от страна на майката или бащата, или и двамата родители, прекомерно количество ненужна информация и дрги. Във всеки случай, последствията от уплахите могат да бъдат много съществени, по тази причина е добре в точния момент да се открие повода за страха и той да бъде отхвърлен.

Обикновено родителите съумяват да се оправят без непозната помощ. При крах обаче е нужна консултация с психолог. В наши дни е мъчно да се изброят всички страхове, които могат да зародят при децата, ние ви представяме 10-те най-често срещани.

1. Страх от тъмното

Тази уплаха може да се прояви във всяка детска възраст. По принцип, повода за възникването ѝ е мощно развитата фикция на детето. Когато прочетем приказка за лека нощ на едно дете, то може да стартира да си показва, че стаята му е нападната от гноми, вещици, магьосници, чудовища. Техният сън става разтревожен, те постоянно се будят през нощта, сънуват кошмари. Проблемът може да продължи при деца освен в предучилищна възраст, само че и при по-големите, даже младежи. За да не се травматизира детската душeвност, може да оставяте вратата му отворена нощем или да оставяте нощната лампа включена.

2. Страх от несъществуващи герои

Някои родители, с цел да накарат децата си да са по-бързо по леглата си, постоянно ги „ заплашват “ с разнообразни приказни герои: Баба Яга, Лошият вълк, Торбалан и така нататък Възрастните считат, че с сходни страшни истории за непознати страшилище ще накарат децата си да заспят по-бързо, без доста мрънкане. Тези нощни ужаси обаче могат да бъдат доста рискови и да доведат до кошмари, отвращение за сън, боязън от тъмнината. Ето за какво, преди да се опише такава страшна история на едно дете, е добре да му прочетем занимателна, увлекателна приказка или забавно стихотворение. Това ще „ настрои “ детето ви позитивно и то може да е заспало още преди да сте стигнали до страшните приказки.

3. Страх от животни

Много постоянно, децата имат боязън от животни, най-често от кучета и котки. Като общо предписание, детето се плаши, когато против него се доближава някое огромно животно. Ако то е куче и залае отсреща му, страхът на детето се трансформира в смут, като след това даже малко куче може да провокира негативна реакция. Много постоянно родителите сами провокират подобен боязън, заплашвайки децата си с дежурното: „ Ако не слушаш, кучето ще те ухапе “. Случва се родителите да следят и боязън на детето от котки. В основата си този боязън е обвързван със „ светещите “ в тъмното очи на животното, което, признайте си в действителност си е злокобно, даже за възрастни.

4. Страх от мощни шумове

Много деца се опасяват и не понасят тежки, мощни звуци: боричкане на порти, удари с чук, виковете на родителите по време на спор, и други За тях това е същински стрес, който се натрупа с времето и може да докара до съществени здравословни проблеми. Добре е следователно фамилните кавги да се заобикалят или най-малко да не се случват пред детето, тъй че да не се провокира неговия уплах. Също по този начин, не е нужно родителите да крещят на детето си, даже в случай че те са отговорни за някоя пакост, като счупена обичана ваза, да вземем за пример. Все отново нито един предмет у дома, не е толкоз значим, че да провокира детски сълзи и разстройство на нежната детска нервна система.

5. Страх от наказване

Доста постоянно, като възпитателна мярка, родителите санкционират децата си за дребни нарушавания. Не постоянно става въпрос за физическо наказване, то може да бъде половин час лесни за осъществяване задания, възбрана за гледане на детски, игра с другари, ястие на сладкиши. С течение на времето, обаче страховете на децата могат да се отключат от всичко, което ги заобикаля. Те стартират да се опасяват да не разлеят чаша вода, да се приберат у дома мръсни от игра или да покажат бележника си с някоя неприятна оценка. В подобен случай възрастните би трябвало да схванат, че тяхното дете се учи да бъде без значение, то желае единствено да държи лъжицата и вилицата, да сипва единствено вода или мляко в чашата си, да се развива и учи посредством сетивата си, посредством опити и неточности.

6. Страх от вода

Само преди дни детето ви на драго сърце се е плицикало във ваната с часове, а в този момент изрично отхвърля даже да се измие? Може би става въпрос за боязън от вода. Този боязън може да е породен от прекомерно бурни игри във водата, които да са довели до влизане на вода в носа, устата, очите, ушите. За децата това е доста неприятно и отблъскващо. Възможно е да мине дълъг интервал от време след „ случая “ и те все ще още да не се склонни да влязат в банята. Друга причина за уплахата може да бъде горещата вода. Само едно потапяне в прекомерно гореща вода е задоволително на детето, с цел да помни за дълго време породения дискомфорт. Родителите би трябвало да наблюдават температурата в банята, както и държанието на детето. Къпането на детето под наблюдаване оказва помощ да се избегнат произшествия и от всевъзможен различен темперамент.

7. Страх от непознати

Много деца имат отрицателно отношение към непознати, не са склонни да осъществят контакт и запознанство. В техния дребен свят, изключително в по-ранните години, съществуват единствено мама и баща, а всички останали са „ чужденци “, които не са като техните родители. Често децата не понасят лекари, което се дължи най-вече на инжекциите и постоянните прегледи, тъй че хората в бели престилки рядко провокират състрадание у децата. Отрицателна реакция може да провокират и костюмирани герои: клоуни, джуджета. Ако желаете вашето дете по-лесно да открие заобикалящия го свят, да бъде любознателно за новите неща към него, е добре да го водите на разнообразни културни и занимателни мероприятия като циркове, театри и концерти за деца, да вземем за пример. Така ще се избегнат ненужни страхове у детето, а вие ще сте сигурни, че то ще пораства общително и отзивчиво.

8. Страх от самотност

Една от постоянно срещаните уплахи. Децата не желаят да пуснат майка си, те желаят да са постоянно до нея. Едно изгубване от взор даже за няколко минути за тях е равнозначно на разлъка вечно. Ето за какво родителите би трябвало да учат децата си да играят независимо, до момента в който вие сте в прилежащата стая и вършите домакинска работа. Така детето ще се научи да не се опасява да е единствено, тъй като ще знае, че постоянно може да извика мама и тя ще пристигна от прилежащата стая.
Ако сте непрекъснато до детето си, това може да докара до противоположен резултат и да се окаже проблем за самите възрастни. Не са редки случаите на родители, изпаднали в неоснователен припадък на суматоха за сигурността на детето си, до момента в който то умерено си играе в детската градина или е на разходка с баба си.

9. Страх от нова конюнктура

След нормалното и топло посрещане в новия дом, помещението наподобява непознато и плашещо, изключително за дребни деца. Те доста постоянно не желаят да отидат на посетители при съседи, другари, родственици. Причината за страха е, че всичко към детето е ново, непознато, незнайно. За да привикне дребното към нови места, променяйте постоянно дребни елементи у дома, направете разбъркване на старите мебели, ходете постоянно на посетители, посещавайте разнообразни, непознати за него места.

10. Страх от огромни неща

Понякога родителите, в устрема си да зарадват детето, му купуват големи плюшени играчки. Но децата не постоянно реагират, по този начин както възрастните чакат. Случва се детето, изплашено от играчката да стартира да плаче и да откаже даже да се приближи до нея. Същото се случва с непознати, облечени в костюми на зайци, клоуни и други герои, които в детските очи в действителност съставляват опасност. Обяснението. Децата занапред опознават заобикалящия ги свят. Понякога им е мъчно да свикнат с някои неща от всекидневието, камо ли за огромните тълпи, големите предмети и животни. Затова съветът е да се изчака с сходни дарове, с цел да не се нарани нежната детска душeвност.