Йосиф Сърчаджиев на 80: Срещнах смъртта, сега ми остава да живея!
„ Няма страшни неща. Страшно за мен е, че доста мъчно приказвам. Когато получих инсултчето, една част от мозъка ми отхвърли да работи и дълго време не можех да поддържам връзка с хората. Имах учители-логопеди, които ме научиха, че има писменост от а до я. И освен това, аз почнах да поддържам връзка с хората – с очи, с ръка, с малко думи. И на всичкото от горната страна започнах да работя. Станах режисьор. Ужас! В тези години, след инсултчето, направих 24 постановки и играх в четири кино лентата. Странното е, че едвам се движа, едвам приказвам, а станах режисьор. Уви, по този начин става в България “. Това показа през март артистът Йосиф Сърчаджиев на откриването на София филм фест, получавайки „ Наградата на София “ на Столичната община за принос към киното. Днес той навършва 80 години. Сърчаджиев има общо над 120 функции в киното, театъра, малкия екран и радиото.
Роден е на 2 май 1945 година в София, в фамилията на проф. Стефан Сърчаджиев – дълготраен режисьор в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, и Анна Фаденхехт – щерка на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.
Първите театрални прояви на Йосиф Сърчаджиев са в проведения от него и двамата му братя, Богдан и Николай, домакински спектакъл „ 101 дупки “ – на толкоз места е скъсано пердето, което употребяват за „ публична “ завеса.
Първият филм, в който се снима Йосиф Сърчаджиев, е „ Наша земя “ (1952) на татко му Стефан Сърчаджиев. На 16 години Йосиф Сърчаджиев взе участие във кино лентата „ Хроника на възприятията “ със сценарист Тодор Монов и режисьор Любомир Шарланджиев.
За пръв път се качва на сцената през 1960 година в Народния спектакъл, тогава е 15-годишен. Представлението е „ Сирано дьо Бержерак “ на Едмон Ростан, а постановката е на Стефан Сърчаджиев.
След като приключва гимназия бъдещият артист стартира работа в Киноцентъра като осветител, само че скоро постъпва в казармата, където театралната самоинициатива го притегля и той играе няколко функции в Дома на националната войска в Ямбол. Там се среща и с бъдещата си брачна половинка Райна Томова – тогава актриса в локалния трагичен спектакъл. По-късно Райна Томова се насочва към писането и режисурата.
Йосиф Сърчаджиев приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1969 година при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев. Професионалната му кариера стартира в Драматичния спектакъл „ Стефан Киров “ в Сливен, където работи от 1969 до 1972 година Дебютира в пиесата „ Слуга на двама господари “. От 1971 до 1973 година работи в студията за игрални филми „ Бояна “, а от 1973 до 1993 година е в Театър „ Българска войска “.
През 1994 година Сърчаджиев се отдръпва от столичния сценичен живот и се преселва в Синеморец. Започва работа в бургаския Драматичен спектакъл „ Адриана Будевска “ (1994-2000). Сред сътрудниците му там е щерка му Ана Сърчаджиева.
Негова щерка е и актрисата Александра Сърчаджиева, която се ражда от връзката му с Пепа Николова. Сърчаджиев има комплицирани връзки с Алекс и въпреки че я призна за свое дете, двамата не поддържат връзка и не са близки.
През 2002 година се завръща още веднъж на софийска сцена с присъединяване в пиесата „ Поручик Бенц “ под режисурата на Бина Харалампиева и от този момент играе на сцената на Малък градски спектакъл „ Зад канала “.
През 2004 година получава тежък инсулт. „ След инсулта влязох в един свят, друг от по-раншния и доста любопитен. Голямо наслаждение е за мен да съм в този свят, от него се излъчва и моето положително отношение към хората и заобикалящата ни среда. Хубаво е. А това, че едната част от тялото ми не работи...това е радостно “, споделя артистът. И прибавя: " Срещнах гибелта, не беше толкоз ужасно, в този момент ми остава да пребивавам! "
С премиерата на комедията на Бранислав Нушич „ Опечалена фамилия “ през март 2005 година се завръща на сцената – в дребна роля, където влиза в облика на безумната „ вуйна “.
След прекарания инсулт Йосиф Сърчаджиев работи основно като сценичен режисьор, като в Бургаския трагичен спектакъл прави пет представления. През 2012 година слага пиесата „ Прелестите на изневярата “ в Държавния язвителен спектакъл „ Алеко Константинов “.
Йосиф Сърчаджиев взе участие през 2013 година в българския сериал „ Дървото на живота “ по романа „ Битието “ на Владимир Зарев. През 2014 година той дебютира като режисьор в Народния спектакъл с „ Бащата “ на Аугуст Стриндберг. През 2016 година слага постановката „ Госпожица Юлия “ на Аугуст Стриндберг, на сцената на „ Театър 199 “. През 2021 година работи по пиеси в няколко столични театри - „ Възраждане “, Малък градски спектакъл „ Зад канала “ и „ Театър 199 “.
Има над 60 функции на театралната сцена, над 50 участия в игралното кино, 30 телевизионни постановки и повече от 100 радиопредавания.
Сред функциите в театъра са Авгий в „ Херкулес в Авгиевите обори “ от Фридрих Дюренмат, Трофимов във „ Вишнева градина “ от Антон Чехов, Кралят в „ Напразните старания на любовта “ от Уилям Шекспир, Джони в „ Юнона и Пауна “ от Шон О`Кейси; Джери в „ Случка в зоопарка “ от Едуард Олби, Вурм в „ Коварство и обич “ от Фридрих Шилер, Мастаков в „ Чудаци “ от Максим Горки, цар Петър в „ Книга на царете “ от Мирослав Минков, Хоров в „ Службогонци “ от Иван Вазов, Сегизмундо в „ Животът е сън “ от Педро Калдерон, Елмар в „ Дивата патица “ от Хенри Ибсен; Малволио в „ Дванайста нощ “ от Уилям Шекспир; Пунтила в „ Г-н Пунтила... “ от Бертолт Брехт, за която роля получава премия на Съюза на българските актьори през 1987 година, Владимир в „ Очакване на Годо “ от Самюъл Бекет, Драг в „ Драг и робът “ от Никола Русев, Кречински в „ Сватбата на Кречински “ от Александър Сухово-Кобилин, доктор Шьон в „ Лулу “ от Франк Ведекинд.
Сред функциите в телевизионни театрални постановки са Змеят в „ Змейова женитба “ от Петко Ю. Тодоров, Лео в „ Лисичетата “ от Лилиан Хелман, Робът в „ Драг и робът “ от Никола Русев “, Тео в „ Стъклената менажерия “ от Тенеси Уилямс, Макдъф в „ Макбет “ от Уилям Шекспир, Нерон в „ Нерон и Сенека “ от Едвард Радзински.
Участва във филмите „ Хроника на възприятията “ (1962), „ Черните ангели “ (1970), „ Гневно пътешестване “ (1971), „ Вятърът на пътешествията “ (1972), „ Нона “ (1973), „ Бялата авантюра “ (1973), „ Голямата победа “ (1973), „ Бразилска мелодия “ (1974), „ Спомен “ (1974), „ Вината (1976), „ Реквием за една мръсница “ (1976), „ Един добряк на междинна възраст “ (1976), „ С обич и деликатност “ (1978), „ Умирай единствено в краен случай “ (1978), „ Тайфуни с нежни имена “ (1979), „ Приключенията на Авакум Захов “ (1980), „ Хан Аспарух “ (1981), „ Дяволско оръжие “(1982), „ Бон късмет инспекторе “ (1983), „ За къде пътувате “, „ Време разделно “ (1988), „ Жребият “ (1993), „ Фатална деликатност “ (1993), „ Птицата “ (2003), „ Аве “ (2011), „ Ханът и империята “ (2019), „ Януари “ (2021).
Йосиф Сърчаджиев е притежател на премията на Съюза на артистите в България за мъжка роля и „ Наградата на София “ за 1980 година за ролята на Благой в пиесата „ Наградата “ от Драгомир Асенов (1981), премията на Съюза на артистите в България за мъжка роля за Робът в „ Драг и робът “ от Никола Русев (1983), премията за камерни пиеси за ролята Лео в „ Глава втора “ от Нийл Саймън (1984), оценката за мъжка роля на Съюза на артистите в България за сезон 1986/1987 година (1987), премията за актьорско майсторство на Министерството на защитата за ролята на Караибрахим във кино лентата „ Време разделно “ (1988), „ Аскеер “ за най-хубава мъжка роля в пиесата на Йожен Йонеско „ Кралят умира “ (1997) и огромната премия „ Аскеер “ за изцяло творчество (2010).
Йосиф Сърчаджиев е почетен със званието „ Народен актьор “ (1984). Носител е на медал „ Св. св. Кирил и Методий “ (огърлие) за изключително значимите му заслуги за развиването на културата (2006).
Роден е на 2 май 1945 година в София, в фамилията на проф. Стефан Сърчаджиев – дълготраен режисьор в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, и Анна Фаденхехт – щерка на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.
Първите театрални прояви на Йосиф Сърчаджиев са в проведения от него и двамата му братя, Богдан и Николай, домакински спектакъл „ 101 дупки “ – на толкоз места е скъсано пердето, което употребяват за „ публична “ завеса.
Първият филм, в който се снима Йосиф Сърчаджиев, е „ Наша земя “ (1952) на татко му Стефан Сърчаджиев. На 16 години Йосиф Сърчаджиев взе участие във кино лентата „ Хроника на възприятията “ със сценарист Тодор Монов и режисьор Любомир Шарланджиев.
За пръв път се качва на сцената през 1960 година в Народния спектакъл, тогава е 15-годишен. Представлението е „ Сирано дьо Бержерак “ на Едмон Ростан, а постановката е на Стефан Сърчаджиев.
След като приключва гимназия бъдещият артист стартира работа в Киноцентъра като осветител, само че скоро постъпва в казармата, където театралната самоинициатива го притегля и той играе няколко функции в Дома на националната войска в Ямбол. Там се среща и с бъдещата си брачна половинка Райна Томова – тогава актриса в локалния трагичен спектакъл. По-късно Райна Томова се насочва към писането и режисурата.
Йосиф Сърчаджиев приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1969 година при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев. Професионалната му кариера стартира в Драматичния спектакъл „ Стефан Киров “ в Сливен, където работи от 1969 до 1972 година Дебютира в пиесата „ Слуга на двама господари “. От 1971 до 1973 година работи в студията за игрални филми „ Бояна “, а от 1973 до 1993 година е в Театър „ Българска войска “.
През 1994 година Сърчаджиев се отдръпва от столичния сценичен живот и се преселва в Синеморец. Започва работа в бургаския Драматичен спектакъл „ Адриана Будевска “ (1994-2000). Сред сътрудниците му там е щерка му Ана Сърчаджиева.
Негова щерка е и актрисата Александра Сърчаджиева, която се ражда от връзката му с Пепа Николова. Сърчаджиев има комплицирани връзки с Алекс и въпреки че я призна за свое дете, двамата не поддържат връзка и не са близки.
През 2002 година се завръща още веднъж на софийска сцена с присъединяване в пиесата „ Поручик Бенц “ под режисурата на Бина Харалампиева и от този момент играе на сцената на Малък градски спектакъл „ Зад канала “.
През 2004 година получава тежък инсулт. „ След инсулта влязох в един свят, друг от по-раншния и доста любопитен. Голямо наслаждение е за мен да съм в този свят, от него се излъчва и моето положително отношение към хората и заобикалящата ни среда. Хубаво е. А това, че едната част от тялото ми не работи...това е радостно “, споделя артистът. И прибавя: " Срещнах гибелта, не беше толкоз ужасно, в този момент ми остава да пребивавам! "
С премиерата на комедията на Бранислав Нушич „ Опечалена фамилия “ през март 2005 година се завръща на сцената – в дребна роля, където влиза в облика на безумната „ вуйна “.
След прекарания инсулт Йосиф Сърчаджиев работи основно като сценичен режисьор, като в Бургаския трагичен спектакъл прави пет представления. През 2012 година слага пиесата „ Прелестите на изневярата “ в Държавния язвителен спектакъл „ Алеко Константинов “.
Йосиф Сърчаджиев взе участие през 2013 година в българския сериал „ Дървото на живота “ по романа „ Битието “ на Владимир Зарев. През 2014 година той дебютира като режисьор в Народния спектакъл с „ Бащата “ на Аугуст Стриндберг. През 2016 година слага постановката „ Госпожица Юлия “ на Аугуст Стриндберг, на сцената на „ Театър 199 “. През 2021 година работи по пиеси в няколко столични театри - „ Възраждане “, Малък градски спектакъл „ Зад канала “ и „ Театър 199 “.
Има над 60 функции на театралната сцена, над 50 участия в игралното кино, 30 телевизионни постановки и повече от 100 радиопредавания.
Сред функциите в театъра са Авгий в „ Херкулес в Авгиевите обори “ от Фридрих Дюренмат, Трофимов във „ Вишнева градина “ от Антон Чехов, Кралят в „ Напразните старания на любовта “ от Уилям Шекспир, Джони в „ Юнона и Пауна “ от Шон О`Кейси; Джери в „ Случка в зоопарка “ от Едуард Олби, Вурм в „ Коварство и обич “ от Фридрих Шилер, Мастаков в „ Чудаци “ от Максим Горки, цар Петър в „ Книга на царете “ от Мирослав Минков, Хоров в „ Службогонци “ от Иван Вазов, Сегизмундо в „ Животът е сън “ от Педро Калдерон, Елмар в „ Дивата патица “ от Хенри Ибсен; Малволио в „ Дванайста нощ “ от Уилям Шекспир; Пунтила в „ Г-н Пунтила... “ от Бертолт Брехт, за която роля получава премия на Съюза на българските актьори през 1987 година, Владимир в „ Очакване на Годо “ от Самюъл Бекет, Драг в „ Драг и робът “ от Никола Русев, Кречински в „ Сватбата на Кречински “ от Александър Сухово-Кобилин, доктор Шьон в „ Лулу “ от Франк Ведекинд.
Сред функциите в телевизионни театрални постановки са Змеят в „ Змейова женитба “ от Петко Ю. Тодоров, Лео в „ Лисичетата “ от Лилиан Хелман, Робът в „ Драг и робът “ от Никола Русев “, Тео в „ Стъклената менажерия “ от Тенеси Уилямс, Макдъф в „ Макбет “ от Уилям Шекспир, Нерон в „ Нерон и Сенека “ от Едвард Радзински.
Участва във филмите „ Хроника на възприятията “ (1962), „ Черните ангели “ (1970), „ Гневно пътешестване “ (1971), „ Вятърът на пътешествията “ (1972), „ Нона “ (1973), „ Бялата авантюра “ (1973), „ Голямата победа “ (1973), „ Бразилска мелодия “ (1974), „ Спомен “ (1974), „ Вината (1976), „ Реквием за една мръсница “ (1976), „ Един добряк на междинна възраст “ (1976), „ С обич и деликатност “ (1978), „ Умирай единствено в краен случай “ (1978), „ Тайфуни с нежни имена “ (1979), „ Приключенията на Авакум Захов “ (1980), „ Хан Аспарух “ (1981), „ Дяволско оръжие “(1982), „ Бон късмет инспекторе “ (1983), „ За къде пътувате “, „ Време разделно “ (1988), „ Жребият “ (1993), „ Фатална деликатност “ (1993), „ Птицата “ (2003), „ Аве “ (2011), „ Ханът и империята “ (2019), „ Януари “ (2021).
Йосиф Сърчаджиев е притежател на премията на Съюза на артистите в България за мъжка роля и „ Наградата на София “ за 1980 година за ролята на Благой в пиесата „ Наградата “ от Драгомир Асенов (1981), премията на Съюза на артистите в България за мъжка роля за Робът в „ Драг и робът “ от Никола Русев (1983), премията за камерни пиеси за ролята Лео в „ Глава втора “ от Нийл Саймън (1984), оценката за мъжка роля на Съюза на артистите в България за сезон 1986/1987 година (1987), премията за актьорско майсторство на Министерството на защитата за ролята на Караибрахим във кино лентата „ Време разделно “ (1988), „ Аскеер “ за най-хубава мъжка роля в пиесата на Йожен Йонеско „ Кралят умира “ (1997) и огромната премия „ Аскеер “ за изцяло творчество (2010).
Йосиф Сърчаджиев е почетен със званието „ Народен актьор “ (1984). Носител е на медал „ Св. св. Кирил и Методий “ (огърлие) за изключително значимите му заслуги за развиването на културата (2006).
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ