Няма спор, че Красимир Балъков е един от най-надарените в

Няма спор, че Красимир Балъков е един от най-надарените в техническо отношение играчи на своето време в целия свят. Бала бе плеймейкър на Пеневата чета, желаеха го Реал и Байерн, до момента в който бе в Щутгарт, само че той избра да остане предан на швабите, които му се отблагодариха с неповторим бенефис. Пред „ МачКаст “ и „ Мач Телеграф “ той приказва по всевъзможни тематики, само че времето в Пеневата чета си остава крайъгълен камък за всяко изявление.

- 31 години след това бясно лято през 1994 година, вие продължавате да развивате българския футбол по един доста прекрасен метод. С вашите съотборници се събрахте, направихте една хубава фондация „ Национали 94 “. Венци Рангелов ни беше на посетители, описа ни много неща за нея, само че е любопитно да разберем и вашата позиция и какво ни следва напълно скоро и след това през есента?

- Както към този момент знаете фондация „ Национали 94 “ единствено по себе си приказва името. Това е фондация на златната генерация, която взехме решение в един избран миг да създадем нещо по-различно от това да играем на зеления терен, което би трябвало да бъде за образец и да остане и след нас. Това е задачата на тази фондация. Тя има 3-4 мероприятия през годината, защото за повече нямаме и време и се опитваме с тези мероприятия да оказваме помощ и да участваме в някои обществени неща. Следващото мероприятие е от 31 юли до 4 август на „ Pirin Golf Resort ”.

Там организираме голф шампионат, в който се надяваме да има много хора, макар че в този момент е отпускарски сезон. Целта на шампионата да подпомогнем детската кардиологична клиника в София, която е единствена в България. Надяваме да съберем средства за нея. В този шампионат ще вземат участие митове от цяла Европа. Ханзи Мюлер, Хулио Салинас, Джоуи Бартън, Франц Волфарт, международният първенец с Германия Томас Бертолд и много други футболисти, които ще участват на този шампионат. Очакват ни три доста занимателни и забавни дни. Всичко ще приключи с една галавечер. На нея може да участват и хора, които не играят голф.

- Вие по какъв начин сте със стика за голф?

- Другите споделят, че съм добре. Най-добрата оценка за мен е, че господин Стоичков споделя, че съм добре.

- Играли ли сте дружно?

- Редовно. Настроението е високо и доста по-добро, в сравнение с като играехме футбол.

- Водите ли статистика?

- Ицо споделя, че ние двамата сме най-хубавите голфъри измежду футболистите, което за мен е комплимент.

- Ще премерите сили с всички именити футболисти, с повече от тях се познавате, играли сте дружно.

- Да, срещали сме се по терените, играли сме. Хубаво е, когато има такова събитие, с цел да се и забележим.

- Колко по-често би трябвало да се вършат сходни начинания и какъв брой значими са те?

- Ние дълго време бяхме в покрайнините на Европа. Сега към този момент може сигурно да кажем, че сме вътре. Тези неща в другия свят се вършат постоянно и постоянно от известните хора. Ние, които сме живели повече на открито, знаем защо става въпрос. Това беше концепцията, когато направихме тази фондация, че всеки състезател може да взе участие в сходно нещо и да е образец за младото потомство. Нашата цел е фондация „ Национали 94 “ това нещо да остане и след нас. Дано да продължава и 100 години напред.

- Ще се върнем към 1994 година! Този колектив, който сте били тогава, какво е чувството да бъдеш още веднъж с тези момчета?

- Да, малко по-възрастни момчета. Ние постоянно сме били дружно, въпреки и да не е изглеждало по този начин в общественото пространство. Винаги сме имали контакт. Имаше етапи, в които би трябвало да ги преодолееш тези неща, трябваше да се опитаме да ги доближим още веднъж. Имаше футболисти, които не е загадка... Ицо с Боби и тук там някой различен футболист, който странеше от цялата организация. Сега всички сме дружно. Това е един огромен триумф. Това е сходен триумф на това, което направихме през 1994 година. Това ще е пътят отсега нататък. Трябва да даваме образец на младите.

- Как са нещата на терена?

- На терена се сработваме добре. Нещата се случват малко по-бавно, в сравнение с преди. Главите ни го желаят, краката ни по-бавно действат. Все още има нещо останало от огромния футбол. Насладата да бъдеш на зеления терен с всички сътрудници е невероятна.

- Изиграхте страховит мач във Варна на стадион „ Спартак “. Събрахте огромна сума за починалите в Кочани, това е в действителност похвално...

- Тя, сумата не е значима дали е огромна или дребна. Фактът, че в този миг тези хора, които имаха потребност от морална и финансова поддръжка за нас нямаше друга мисъл в главата с изключение на този мач да го създадем за тях. След голф шампионата, който ще имаме чакаме в идващите месеци, още не сме определили дата, да създадем бенефисен мач може би с близка до нас страна – Турция вероятно. Все още нямаме точната дата, само че ще ви осведомяваме. Ще се опитаме още веднъж да бъдем дейни в организацията, с цел да съберем средства, които да отидат за обществена помощ.

- Нека да ви върна към края на футболната ви кариера. Онези страхотни мачове с Белгия и Хърватия, в които вие бяхте душата и сърцето на националния тим. Смея да настоявам, че вие бяхте повода да стигнем до финалите на Евро 2004. Какво помните от тези дуели?

- Най-интересно е, че си припомням най-много мача с Хърватия, който изиграхме в София. Тогава беше и откриването на новия народен стадион. Беше цялостен до дупка. Може би един от последните мачове, в които атмосферата беше невероятна. Даже насъбраният опит на публиката от нашата генерация се съобщи по най-хубавия метод към другата генерация. Още при загрявката имаше мексикански талази. Беше неповторимо. Сега сега това се е позагубило малко, тъй като като нямаш резултати и се отчайваш малко. Но хората не би трябвало да се отчайват. Футболът е на интервали. Ние не сме някоя огромна страна като Германия, Испания или Англия с доста население и да излизат непрекъснато нови и мощни поколения.

- Дори и те са на интервали...

- Да, само че при тях това трае по-кратко. Докато държани като нас, Румъния, Сърбия, Унгария. Една Унгария чака 40 години да излезе от рецесията след Пушкаш. Зависи от страна най-много. Когато тя обръща внимание на този спорт, то той ще има по-големи благоприятни условия да изкарва гении. Но не влага ли нищо, ще си ни бият и по този начин ще върви. Нали, ние сме към момента в интервал за преустройка. Вече 20-30 години. Не можем да проумеем, че спортът и политика вървят ръка за ръка.

- Това ли рецептата за смяна и да накараме младите да заобичат този спорт?

- Има доста деца, които обичат футбола. Има доста учебни заведения и клубове, които работят с деца. Дори повече, в сравнение с по наше време. Но изискванията и треньорите не са задоволителни. Но в този динамичен свят всичко е обвързвано. Трябват средства за едното и другото. Не може да желаеме да чакаме да излезе някакъв гений. Сами могат да излязат един или двама, само че те няма да създадат тим.

- Как гледате на новото предписание за българите?

- Никой не желае да дава пари ей по този начин. Тази тематика може да я приказваме два дни и няма да излезе нищо. За мен органът взема решение нещо, другите би трябвало да го съблюдават. За мен е по-логично да се подтиква с предоставяне, а не с взимане. Но отново опираме до средствата, които няма от къде да дойдат, с изключение на страната. Както тя взима решения за други браншове в публичното, тя би трябвало да вземе решение в един миг и за този спорт – футбола. А това е Цар Футбол. Трябва да се види къде е казусът и да се седне на кръгла маса и да се решат нещата.

- Но по ваше време... Вие, Стоичков, Лечков, Боби и другите... всички вие сте проливали кръв, пот, сълзи по асфалта, сгурията. Трудили сте се, с цел да стигнете до върха, без средствата.

- Но не забравяйте, че ние на по 22-23 години всички излязохме в чужбина. По-малката част от футболната ми кариера беше в България. А в чужбина бяхме в авторитетни клубове. Там средствата и изискванията за това време бяха задоволителни, с цел да се развием. Аз до 24 години бях в Търново и то с доста добра работа на Жоро Василев и първият ми треньор Васил Матев, които ми дадоха основата и на 24 години към този момент бях в Спортинг Лисабон. На 29 бях в Щутгарт. Това са доста години в чужбина. И всяка една година те обогатява. Футболът се гледа по различен метод в чужбина.

- Да ви върнем към „ Парк де Пренс “ и „ Господ е българин “.

- Гонихме петела, не го хванахме, само че хванахме международното. Развалихме празника на французите. Беше необикновено преживяване след последния съдийски сигнал. Добре, че нямаше доста дълго продължение, тогава нямаше такова, както в този момент вършат по 10 минути.

- ВАР щеше да гледа обстановката най-малко пет минути...

- ВАР можеше и да изкара, че Емо Костадинов е бутнал топката с ръка, тъй като то имаше един непосредствен кадър... на косъм беше. Но въпреки всичко и ВАР нямаше да промени обстановката. Както Мичмана сподели: „ Господ беше българин “.

- Колко постоянно като останете самичък си спомняте за тези велики моменти?

- Ние не можем да се откъснем от тези мачове. Където и да отидем, нас все ни свързват със САЩ94.

- Втръснало ли ви е към този момент?

- А не, не! Хубавите неща на омръзват. Жалкото е, че 30 години и повече си приказваме единствено за тези мемоари. Времето си върви бързо. Явно ще си отидем единствено с тези мемоари. Надявам се да не е по този начин, само че натам вървят нещата.

- Предстои международно следващата година, още веднъж в Съединени американски щати...

- Аз споделих преди жребия за квалификациите при всички положения, щом финалите са в Съединени американски щати, няма метод да не се класираме. Но по-късно излезе жребият. И аз в този момент се чудя по какъв начин ще се класираме.

- За момента сме първи, по азбучен ред.

- Всички е допустимо във футбола. След като ПСЖ загуби и им вкараха три гола Челси, то всичко е допустимо. Така че и Испания може да загуби от нас.

- Като си приказваме за хубави мемоари, не може да не ви върнем към един човек, с който имахте топла връзка – Трифон Иванов. Следваща седмица на 27 юли се открива монумент в негова чест. Фондация „ Национали 94 “ също ще се включи в тази самодейност.

- Трифчо имаше три върха на главата си. Още като дребен. Ние тренирахме непрекъснато дружно. Често треньорът ни остригваше, тъй като не слушахме. И на Трифон му се посочваха три върха на главата и го смятахме все за нещо извънземно. И той си беше извънземен футболист. Той беше неповторим човек, който имаше доста характерен комизъм. Беше ни доста тъжно, когато си отпътува, тъй като беше доста добър другар. Но не можем да го върнем. Единственото, което може да създадем, е нещо за него, което да си остане вечно. Идеята за паметника пристигна от една организаторска компания във Велико Търново. Започнахме да събираме средства. После задвижихме нещата. Този монумент ще бъде за младото потомство в търновския район ще бъде нещо доста значимо, тъй като децата би трябвало да имат идоли. Да се възпитават по стъпките на идолите си, а по-добра стъпка от неговата не виждам.

- Спомняте ли си последната ви среща?

- Една от последните беше в Търново. Един път към този момент беше получил предизвестие от Господ да внимава. Но беше в доста положително въодушевление. Беше спрял да пуши, да пие алкохол. Последният път, в който аз го видях, беше в положително положение.

- Световното през 1994 година. Вие сте един от двамата българи в идеалния тим. Яд ли ви е, че не успяхте да вкарате гол обаче?

- Как няма да ме е гняв. Щяхме да се утрепем с Ицо единствено поради тая работа. Признанието за това, че съм в идеалния тим на света, без да вкарам гол, е още по-голямо. Тези митове, които са взели участие в избора – Боби Чарлтън, Боби Робсън, Пеле и другите... очевидно схващат от футбол, да ти кажа. Щом са ме поставили.

- Ех този френски арбитър...

- Този френския арбитър.... колкото е отговорен той... жалкото е, че ВАР не влезе по-рано.

- Ако имаше ВАР, щеше да е напълно друго.

- Нямаше късмет да не даде тая дузпа, само че и такава ни е била ориста.

- Хайде, живеем в страната на фантазиите. Има ВАР, дават дузпата на Костакурта, обръщаме италианците. България – Бразилия, край! Какво щеше да стане?

- Е, това щеше да е уникат. Бразилците не бяха чак толкоз... да имаха страшни футболисти.

- Трябваше да хванете Бебето и Ромарио...

- Имаше и други... (смее се). Нямаше да минем единствено с тях.

- Но и бразилците ви бяха по силите?

- Тогава нямаше тим, който да не ни е по силите. Въпросът е на доста дребен късмет, шанс. Биеш или падаш. Горе по върховете вятърът е мощен и една обстановката взема решение мача.

- Нека да поговорим малко и за треньорската кариера. Вие по какъв начин се чувствате в тази роля. Имате ли достатъчния предел на самообладание?

- Аз съм много толерантен човек. Да повече, в сравнение с би трябвало. Това не ми е било в никакъв случай проблем, само че не считам, че съм се осъществил в треньорската специалност. Имам доста повече какво да дам като треньор. Нещата по този начин се развиха, че човек би трябвало да попадне там, където му е мястото, с цел да тръгне нагоре. Аз попаднах един път, само че направих неточност с подписването си на контракт с Кайзерслаутерн в Германия. И по-късно беше още веднъж мъчно. Като се върнем обратно да тръгнеш още веднъж напред. Не съумях да се кача на тази стълбица, на която желаех. В Европа към този момент гледат единствено млади треньори. Няма нищо неприятно. Преди години беше противоположното. Времената се сменят. Аз се считам още за млад треньор, не съм се отказал.

- Къде ви се работи най-вече?

- Един треньор рядко може да избира. Ако си Моуриньо, Клоп, Гуардиола, ще ви отговоря... Реал Мадрид, Манчестър Сити, Барселона. Но съм Балъков и няма по какъв начин да избера къде да работя. Въпросът е да работя, а не да отида някъде, където няма да мога да работя, както аз считам, че мога да работя.

- Любимият ви Щутгарт много подвигнаха равнището.

- Да, другият ми обичан тим Спортинг Лисабон също. В последните години Спортинг два пъти първенец, Щутгарт направи възторг. Много мощно вървят.

- Бил сте отпред на български клубове. Тук обстановката е по-различна.

- Да, по този начин. За да имаш триумф в България, би трябвало да си в тим, който има капацитета за първите места. Не може да си треньор, да отидеш в Локо София и да станеш първи. Няма по какъв начин да стане. Може да ги спасиш от изпадане, както аз направих или да направиш добър сезон, само че с изискванията, които има там, няма по какъв начин да стане друго нещо. Треньорът, където и да отиде зависи от клуба и капацитета. Но да направиш селекцията, да направиш като в Англия, Германия, тук доста мъчно се случват тези неща. Всяка година е едно и също. А и малко се подценяват българските треньори. Не им дават доста опция, изключително в случай че нямат престиж. По един или различен метод има интервенция в техния развой на работа. Понякога не е огромна, дребна е. Но и дребната интервенция скапва много неща. Един треньор би трябвало самичък да наложи визия. Но може да се работи в България. Може един треньор да качи равнището. Не е чак толкоз зле. Но лицето е националния тим. Трябва да има 5-6, 7 тима, които да са на едно състояние. Разбира се и да се дават късмет на българите.

- Наскоро в изявление новият треньор на Септември Стамен Белчев сподели, че ще дава опция на младите българи.

- Да, аз бях треньор на Септември. Там няма да останеш треньор, в случай че не даваш късмет на българите. Той клубът е основан да даваш на българи. Господин Чандъров това му е концепцията. Аз като бях треньор имаше 12 играчи под 20 години. Това е един от тимовете, които непрекъснато изкарва млади българи. Който отиде там, би трябвало малко или доста да се преценява с тази философия.

- Не сте играли за Левски и ЦСКА...

- Аз не го укривам. Като млад футболист постоянно съм бил цесекар. Но в мощния интервал на Иван Вуцов се пробваха да ме вземат и Левски. Тогава беше полиция и войска. Но не можаха да го създадат. По-късният интервал, сигурност помните. Изкарах една подготовка с ЦСКА, само че се върнах в Търново. Аз за това се и прибрах. Не знаех какво ще става там, прекръствания, работа. Беше тъмна Индия. И си крещя „ Я да си ида на село при треньора дето си го знам “. Връщам се там и край. Върнах се, само че и незабавно излязох след това за Спортинг. Уважавам ги и двата клуба доста за разлика от всички върли левскари, които плюят по ЦСКА и всички върли цесекари, които плюят по Левски. Стискам им палци да се развият по най-хубавия метод. Без конкуренция няма мощен народен тим.

ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ