Дунарит строши оковите, сложени му от ДКК
Няма мощ, която да принуди ДКК да даде прецизен отговор, за какво тези над 50 млн.лв., които „ Дунарит “ му издължи още през 2017 година, не са били осчетоводени? Кога и при кого са отишли след това? Заличен ли е дългът на сдружението към фалираната КТБ и така нататък и т.н.
След абсурда от предходната седмица, обвързван с нескопосания опит за прелом в Държавната консолидационна компания, чрез освобождаването изпълнителния шеф - Ваня Караганева, през тази седмица министърът на стопанската система Даниела Везиева отстрани организаторите на „ заверата “.
Трима от членове на Съвета на шефовете на държавната компания - Рая Каназирева, Радостин Вазов и Диляна Софиянска, бяха сменени с нови - Венцислав Марио Димитров, Росица Исталиянова Бачева-Цветанова и Борислава Пенева.
Засегнатите сигурно ще потърсят опция да парират това деяние на министър Везиева по всички вероятни способи, само че блатото в което нагазиха може бързо да охлади мераците им, в случай че несъмнено живеем в правова страна.
За разлика от сегашният интерес на медиите към протичащото се в ДКК, „ БАНКЕРЪ “ от години се занимава с тематиката и търси отговори за безумствата, съпровождащи активността на държавния мастодонт.
И защото зависимостите в ДКК от дълго време не са тайна за „ БАНКЕРЪ “, взехме решение за следващ път да внесем светлина по едно от най-смехотворните „ обвинявания “ на отстранените към този момент началници против Караганева. А то звучеше по този начин: „ Еднолично сключване на извънсъдебна конвенция с веществен интерес 50 милиона лв., с друг от утвърждения към този момент от СД на ДКК текст, без следваща глоба или дори информиране на съвета на шефовете на ДКК “. Което прочее се оказа безспорна операция. В случая става дума за
съглашение с оръжейният цех „ Дунарит “ в Русе .
Но дано върнем картината няколко години обратно, с цел да стане ясно, че такова съглашение освен не е подписвано до ден сегашен, само че че неналичието му би трябвало да бъде обект на инспекция от страна на различен тип институции.
А причините ни за сходно изказване се удостоверяват от окончателното решение на Върховния касационен съд от 28 септември тази година. Чрез него, мераците на ДКК да продължи с построената още преди пет години тактичност на отнемане, са изрично отрязани.
Тази тактичност бе възприета през лятото на 2017 година, когато бе даден старт за прилапването на оръжейният цех „ Дунарит “ в Русе.
Повечето български медии по този начин и не схванаха, че „ самодейността “ за този самобитен абордаж на оръжейното сдружение от страна на някогашния стопански министър Емил Караниколов не е била просто хрумка, а усърдно изпълнявана тактика. Само дето, нейното следване,
е коствало на държавното дружество едни… 200 млн. лв..
Когато в 2020 година в ГЕРБ стана напечено Борисов лично отстрани министър Караниколов „ по съмнения “ за връзки с прочут народен представител от Движение за права и свободи.
А тримата „ радетели за истината “, които в този момент заливат медиите с обвинявания за решенията взети от Караганева в ДКК, чинно са дали своят вот за реализацията на тази цел.
Едва ли някой ще откри смислена обосновка за дейностите на ДКК по това време, която се втурна на напред да пазари серия фиктивни, необезпечени и искрено рискови вземания от оповестената в неплатежоспособност Корпоративна комерсиална банка.
Целта на упоменатата бързина на тогавашните ръководители на ДКК, въпреки и маскирана като „ грижа “ за оръжейното дружество, си беше откровен
опит за национализация и за вкарване на „ Дунарит “ в кошарата
на тези, които бяха обсебили страната и властта. Разбира се, синхронизиран опит с подчинените и слугуващи на властта по това време институции – Комисия за защита на конкуренцията, Национална агенция за приходите, КПКОНПИ, Прокуратура и кой ли още не.
Ще напомним единствено дребна част от тази многогодишна сага, ярко илюстрираща злоупотребата с властта и закона, за която всички мълчаха. А поставеният в обстановка на кръгова защита русенски цех, освен не се съобщи на чиновническия порив, само че сполучливо изигра един нестандартен ход -
изплати напълно и авансово задълженията си.
Още на 31 август 2017 година в обявата си " Дунарит " се отърва от " спасителите си " в. „ БАНКЕРЪ “ информира обществото, че оръжейният цех се е разплатил до стотинка с ДКК и даже публикувахме и всички платежни нареждания за осъществените транзакции.
Това обаче не укроти мераците за неговото преодоляване. ДКК заведе купища каузи, посредством които се търсеше под вола теле, единствено и единствено да удържи запорът върху предприятието.
Държавният мастодонт оспорваше факт ли са или не осъществените към него заплащания от страна на " Дунарит " .
Развръзката пристигна на 28 септември, но през 2021 година,
когато отговор на този въпрос даде Върховният касационен съд. Той удостовери решението на Софийският апелативен съд от 14 януари 2020 година, в което ясно е посочено, че „ Дунарит “ не дължи и стотинка повече на ДКК. Нещо повече, в това решение напълно нееднозначно е посочено, че
всички искания на ДКК към " Дунарит " са „ корист с право “…
В същото време обаче, няма мощ, която да принуди ДКК да даде прецизен отговор, за какво тези над 50 млн.лв., които „ Дунарит “ изплати, не са били осчетоводени, кому и по кое време са били изплатени, премахнат ли е дългът на сдружението към фалираната КТБ и така нататък и тъй наречените
Съдебните каузи, инициирани за оръжейният цех да бъде държан в послушание, даже се бе разплатил с държавното сдружение, изиграха своята роля, само че решението на Върховния съд върна нещата по местата им и преди дни падна запора върху сметките на " Дунарит ".
Като приказваме за тази
безумна история,
в която избрани кръгове във властта се изживяваха като недосегаеми, няма по какъв начин да не споменем, че плетката, която трябваше да върже „ Дунарит “ стартира да се разпада.
През лятото на тази година изгърмяха претенциите на ДКК, във връзка с различен, обвързван със завода и приобщен към интервенцията за завладяването му „ дебитор “ – Кемира. В обявата си „ Съдът отсвирва претенциите на ДКК за над 75 млн. лв.? “ от 6 септември „ БАНКЕРЪ “ разказа в детайли по какъв начин несъществуващи “вземания “, свързани с компании на предпазения очевидец на прокуратурата по делото КТБ Бисер Лазов, са били изкупени от ДКК.
Тази и още десетки наши изявления по тематиката осветяват щедро детайлите от случилото се години обратно. Жалкото е, че тези елементи не се оказаха „ забавни “ за лицата, които оперативно са длъжни да се самосезират.
Ето за какво задаваме идващия въпрос: дали подготвяното съглашение сред ДКК и „ Дунарит “ е трябвало да бъде реалност, незабавно след окончателното решение на Върховния касационен съд? Но освен:
дали е назначена цялостна инспекция,
за това кой, по какъв начин и с какви „ учредения “ позволи на Държавната консолидационна компания да търгува с рискови активи ?
Има ли отговорни за неуспеха и кой ще носи отговорност?
И да попитаме също Фонда за гарантиране на влоговете в банките:
Кога и по какъв начин ще бъде поискана отговорност от синдиците на КТБ, които продават отговорности по осъществени цесии, а в това време ги нападат в съда?
След абсурда от предходната седмица, обвързван с нескопосания опит за прелом в Държавната консолидационна компания, чрез освобождаването изпълнителния шеф - Ваня Караганева, през тази седмица министърът на стопанската система Даниела Везиева отстрани организаторите на „ заверата “.
Трима от членове на Съвета на шефовете на държавната компания - Рая Каназирева, Радостин Вазов и Диляна Софиянска, бяха сменени с нови - Венцислав Марио Димитров, Росица Исталиянова Бачева-Цветанова и Борислава Пенева.
Засегнатите сигурно ще потърсят опция да парират това деяние на министър Везиева по всички вероятни способи, само че блатото в което нагазиха може бързо да охлади мераците им, в случай че несъмнено живеем в правова страна.
За разлика от сегашният интерес на медиите към протичащото се в ДКК, „ БАНКЕРЪ “ от години се занимава с тематиката и търси отговори за безумствата, съпровождащи активността на държавния мастодонт.
И защото зависимостите в ДКК от дълго време не са тайна за „ БАНКЕРЪ “, взехме решение за следващ път да внесем светлина по едно от най-смехотворните „ обвинявания “ на отстранените към този момент началници против Караганева. А то звучеше по този начин: „ Еднолично сключване на извънсъдебна конвенция с веществен интерес 50 милиона лв., с друг от утвърждения към този момент от СД на ДКК текст, без следваща глоба или дори информиране на съвета на шефовете на ДКК “. Което прочее се оказа безспорна операция. В случая става дума за
съглашение с оръжейният цех „ Дунарит “ в Русе .
Но дано върнем картината няколко години обратно, с цел да стане ясно, че такова съглашение освен не е подписвано до ден сегашен, само че че неналичието му би трябвало да бъде обект на инспекция от страна на различен тип институции.
А причините ни за сходно изказване се удостоверяват от окончателното решение на Върховния касационен съд от 28 септември тази година. Чрез него, мераците на ДКК да продължи с построената още преди пет години тактичност на отнемане, са изрично отрязани.
Тази тактичност бе възприета през лятото на 2017 година, когато бе даден старт за прилапването на оръжейният цех „ Дунарит “ в Русе.
Повечето български медии по този начин и не схванаха, че „ самодейността “ за този самобитен абордаж на оръжейното сдружение от страна на някогашния стопански министър Емил Караниколов не е била просто хрумка, а усърдно изпълнявана тактика. Само дето, нейното следване,
е коствало на държавното дружество едни… 200 млн. лв..
Когато в 2020 година в ГЕРБ стана напечено Борисов лично отстрани министър Караниколов „ по съмнения “ за връзки с прочут народен представител от Движение за права и свободи.
А тримата „ радетели за истината “, които в този момент заливат медиите с обвинявания за решенията взети от Караганева в ДКК, чинно са дали своят вот за реализацията на тази цел.
Едва ли някой ще откри смислена обосновка за дейностите на ДКК по това време, която се втурна на напред да пазари серия фиктивни, необезпечени и искрено рискови вземания от оповестената в неплатежоспособност Корпоративна комерсиална банка.
Целта на упоменатата бързина на тогавашните ръководители на ДКК, въпреки и маскирана като „ грижа “ за оръжейното дружество, си беше откровен
опит за национализация и за вкарване на „ Дунарит “ в кошарата
на тези, които бяха обсебили страната и властта. Разбира се, синхронизиран опит с подчинените и слугуващи на властта по това време институции – Комисия за защита на конкуренцията, Национална агенция за приходите, КПКОНПИ, Прокуратура и кой ли още не.
Ще напомним единствено дребна част от тази многогодишна сага, ярко илюстрираща злоупотребата с властта и закона, за която всички мълчаха. А поставеният в обстановка на кръгова защита русенски цех, освен не се съобщи на чиновническия порив, само че сполучливо изигра един нестандартен ход -
изплати напълно и авансово задълженията си.
Още на 31 август 2017 година в обявата си " Дунарит " се отърва от " спасителите си " в. „ БАНКЕРЪ “ информира обществото, че оръжейният цех се е разплатил до стотинка с ДКК и даже публикувахме и всички платежни нареждания за осъществените транзакции.
Това обаче не укроти мераците за неговото преодоляване. ДКК заведе купища каузи, посредством които се търсеше под вола теле, единствено и единствено да удържи запорът върху предприятието.
Държавният мастодонт оспорваше факт ли са или не осъществените към него заплащания от страна на " Дунарит " .
Развръзката пристигна на 28 септември, но през 2021 година,
когато отговор на този въпрос даде Върховният касационен съд. Той удостовери решението на Софийският апелативен съд от 14 януари 2020 година, в което ясно е посочено, че „ Дунарит “ не дължи и стотинка повече на ДКК. Нещо повече, в това решение напълно нееднозначно е посочено, че
всички искания на ДКК към " Дунарит " са „ корист с право “…
В същото време обаче, няма мощ, която да принуди ДКК да даде прецизен отговор, за какво тези над 50 млн.лв., които „ Дунарит “ изплати, не са били осчетоводени, кому и по кое време са били изплатени, премахнат ли е дългът на сдружението към фалираната КТБ и така нататък и тъй наречените
Съдебните каузи, инициирани за оръжейният цех да бъде държан в послушание, даже се бе разплатил с държавното сдружение, изиграха своята роля, само че решението на Върховния съд върна нещата по местата им и преди дни падна запора върху сметките на " Дунарит ".
Като приказваме за тази
безумна история,
в която избрани кръгове във властта се изживяваха като недосегаеми, няма по какъв начин да не споменем, че плетката, която трябваше да върже „ Дунарит “ стартира да се разпада.
През лятото на тази година изгърмяха претенциите на ДКК, във връзка с различен, обвързван със завода и приобщен към интервенцията за завладяването му „ дебитор “ – Кемира. В обявата си „ Съдът отсвирва претенциите на ДКК за над 75 млн. лв.? “ от 6 септември „ БАНКЕРЪ “ разказа в детайли по какъв начин несъществуващи “вземания “, свързани с компании на предпазения очевидец на прокуратурата по делото КТБ Бисер Лазов, са били изкупени от ДКК.
Тази и още десетки наши изявления по тематиката осветяват щедро детайлите от случилото се години обратно. Жалкото е, че тези елементи не се оказаха „ забавни “ за лицата, които оперативно са длъжни да се самосезират.
Ето за какво задаваме идващия въпрос: дали подготвяното съглашение сред ДКК и „ Дунарит “ е трябвало да бъде реалност, незабавно след окончателното решение на Върховния касационен съд? Но освен:
дали е назначена цялостна инспекция,
за това кой, по какъв начин и с какви „ учредения “ позволи на Държавната консолидационна компания да търгува с рискови активи ?
Има ли отговорни за неуспеха и кой ще носи отговорност?
И да попитаме също Фонда за гарантиране на влоговете в банките:
Кога и по какъв начин ще бъде поискана отговорност от синдиците на КТБ, които продават отговорности по осъществени цесии, а в това време ги нападат в съда?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ