Румънски евродепутат: Няма риск Австрия да претендира, ако България, Румъния и Гърция се споразумеят за регионален Шенген
Няма риск Австрия да претендира, в случай че България, Румъния и Гърция решат да сключат тристранно съглашение за унищожаване на контрола по сухопътните граници сред трите страни. Това съобщи румънският евродепутат Еуджен Томак в изявление за Българска телеграфна агенция.
По думите му за сходен ход не е нужно и единодушието на Европейската комисия.
“Тя би трябвало единствено да бъде известена ”, изяснява Томак и добавя, че “това е естествено решение, към което нашите държавни управления могат да прибегнат поради унижението, на което румънските и българските жители са били подложени толкоз години ”.
Евродепутатът от Европейската национална партия изрази мнение, че държавните управления на Румъния и България не са имали обща тактика за Шенген до 2022 година и връзката сред Букурещ и София по този въпрос е била “повърхностна ”.
Господин Томак, реалистична ли е концепцията за унищожаване на контрола по сухопътните граници сред България, Гърция и Румъния или другояче казано за по този начин наречения районен, балкански Шенген? Идея, която сътрудника Ви Дачиан Чолош стартира преди седмица дружно с българския народен представител Даниел Лорер, румънския евродепутат Влад Георге и гръцкия - Георгиос Кирцос.
Всъщност това въобще не е нова концепция. Предложението за премахването на границите сред нашите страни беше направено незабавно след решението на Съвета по правораздаване и вътрешни работи през 2022 година, когато ни беше отказано влизане в Шенгенското пространство. Днес нашите страни към този момент са в Шенген, само че отчасти. Като се има поради, че Гърция няма директна граница с никоя друга държава-членка на Европейски Съюз, с изключение на с България, е належащо единствено тристранно съглашение сред участващите страни. Дори не е належащо единодушието на Европейската комисия. Тя би трябвало единствено да бъде известена. Няма риск Австрия да претендира. Не считам, че такова решение кара някого да се усеща неловко. Това е естествено решение, към което нашите държавни управления могат да прибегнат поради унижението, на което румънските и българските жители са били подложени толкоз години.
Какво могат и би трябвало да създадат Румъния и България оттук насетне във връзка с Шенген?
На първо място би трябвало да се каже, че държавните управления на Румъния и България нямаха обща тактика за Шенген до 2022 година и връзката сред Букурещ и София по този въпрос беше повърхностна. Това е неточност, която би трябвало да се поправи. Разбира се, обща позиция, обща тактика за деяние може да докара до по-добри резултати за по-кратко време.
По-добри резултати за по-крато време значи ли, че ще се присъединим към Шенгенското пространство и със сухопътните граници до края на годината?
Ако Съветът по правораздаване и вътрешни работи не вземе решение за сухопътното влизане на Румъния и България от 1 януари 2025 година, следващата година няма да се случи безусловно нищо. Особено откакто Белгия, страната, която ръководи Съвета на Европейски Съюз, има парламентарни избори в същия ден, в който са изборите за Европейски парламент - на 9 юни. Остава да забележим дали тя ще реши да включи през март в дневния ред на Съвета по правораздаване и вътрешни работи влизането ни по суша.
На този декор фермерските митинги в цяла Европа набират мощ. Част от недоволните възнамеряват да блокират Брюксел по време на идващия Европейски съвет. Как могат да бъдат решени проблемите им, в частност тези на румънските фермери?
Кризата на фермерите се нуждае от европейски отговор. Войната в Украйна засегна земеделската стопанска система на всички страни, само че Румъния и България са на първа линия. Трябва да се оправим с невиждани количества украински артикули, които навлизат на нашия пазар на доста по-ниски цени. Тук има два огромни казуса - по-скъпата сила и нелоялната конкуренция. Комисията беше прекомерно безмълвна. Време е да действаме. Фермерите се нуждаят от по-високи дотации, безвъзмездна вода за напояване, унищожаване на акцизите върху дизела за селскостопанска техника. Решения има, нужна е единствено политическа воля.
Тази политическа воля включва ли и оставка на европейския комисар по земеделието Януш Войчеховски? Нещо, за което загатна румънският министър на земеделието и развиването на селските региони Флорин Барбу.
Блокирането идва от Комисията, сегашният комисар не е подхванал нищо, по тази причина е естествено да бъде глобен.
Навлизаме в година на избори. Какво очаквате от изборите за Европейски парламент?
На първо място се надявам да има всеобща изборна интензивност във всички европейски страни. Надявам се на огромно присъединяване на младежите, защото те са тези, които вземат решенията на утрешния ден. Тези избори идват в доста сложен подтекст и е явно, че напъните да се убедят европейските жители във значимостта на тези избори са още по-големи. За това е от значително значение да се борим с дезинформацията, да пренебрегваме посланията на екстремистките партии, да обясняваме, да приказваме с хората, да имаме безапелационни планове и почтено да преследваме задачите си.
Последвайте канала на
По думите му за сходен ход не е нужно и единодушието на Европейската комисия.
“Тя би трябвало единствено да бъде известена ”, изяснява Томак и добавя, че “това е естествено решение, към което нашите държавни управления могат да прибегнат поради унижението, на което румънските и българските жители са били подложени толкоз години ”.
Евродепутатът от Европейската национална партия изрази мнение, че държавните управления на Румъния и България не са имали обща тактика за Шенген до 2022 година и връзката сред Букурещ и София по този въпрос е била “повърхностна ”.
Господин Томак, реалистична ли е концепцията за унищожаване на контрола по сухопътните граници сред България, Гърция и Румъния или другояче казано за по този начин наречения районен, балкански Шенген? Идея, която сътрудника Ви Дачиан Чолош стартира преди седмица дружно с българския народен представител Даниел Лорер, румънския евродепутат Влад Георге и гръцкия - Георгиос Кирцос.
Всъщност това въобще не е нова концепция. Предложението за премахването на границите сред нашите страни беше направено незабавно след решението на Съвета по правораздаване и вътрешни работи през 2022 година, когато ни беше отказано влизане в Шенгенското пространство. Днес нашите страни към този момент са в Шенген, само че отчасти. Като се има поради, че Гърция няма директна граница с никоя друга държава-членка на Европейски Съюз, с изключение на с България, е належащо единствено тристранно съглашение сред участващите страни. Дори не е належащо единодушието на Европейската комисия. Тя би трябвало единствено да бъде известена. Няма риск Австрия да претендира. Не считам, че такова решение кара някого да се усеща неловко. Това е естествено решение, към което нашите държавни управления могат да прибегнат поради унижението, на което румънските и българските жители са били подложени толкоз години.
Какво могат и би трябвало да създадат Румъния и България оттук насетне във връзка с Шенген?
На първо място би трябвало да се каже, че държавните управления на Румъния и България нямаха обща тактика за Шенген до 2022 година и връзката сред Букурещ и София по този въпрос беше повърхностна. Това е неточност, която би трябвало да се поправи. Разбира се, обща позиция, обща тактика за деяние може да докара до по-добри резултати за по-кратко време.
По-добри резултати за по-крато време значи ли, че ще се присъединим към Шенгенското пространство и със сухопътните граници до края на годината?
Ако Съветът по правораздаване и вътрешни работи не вземе решение за сухопътното влизане на Румъния и България от 1 януари 2025 година, следващата година няма да се случи безусловно нищо. Особено откакто Белгия, страната, която ръководи Съвета на Европейски Съюз, има парламентарни избори в същия ден, в който са изборите за Европейски парламент - на 9 юни. Остава да забележим дали тя ще реши да включи през март в дневния ред на Съвета по правораздаване и вътрешни работи влизането ни по суша.
На този декор фермерските митинги в цяла Европа набират мощ. Част от недоволните възнамеряват да блокират Брюксел по време на идващия Европейски съвет. Как могат да бъдат решени проблемите им, в частност тези на румънските фермери?
Кризата на фермерите се нуждае от европейски отговор. Войната в Украйна засегна земеделската стопанска система на всички страни, само че Румъния и България са на първа линия. Трябва да се оправим с невиждани количества украински артикули, които навлизат на нашия пазар на доста по-ниски цени. Тук има два огромни казуса - по-скъпата сила и нелоялната конкуренция. Комисията беше прекомерно безмълвна. Време е да действаме. Фермерите се нуждаят от по-високи дотации, безвъзмездна вода за напояване, унищожаване на акцизите върху дизела за селскостопанска техника. Решения има, нужна е единствено политическа воля.
Тази политическа воля включва ли и оставка на европейския комисар по земеделието Януш Войчеховски? Нещо, за което загатна румънският министър на земеделието и развиването на селските региони Флорин Барбу.
Блокирането идва от Комисията, сегашният комисар не е подхванал нищо, по тази причина е естествено да бъде глобен.
Навлизаме в година на избори. Какво очаквате от изборите за Европейски парламент?
На първо място се надявам да има всеобща изборна интензивност във всички европейски страни. Надявам се на огромно присъединяване на младежите, защото те са тези, които вземат решенията на утрешния ден. Тези избори идват в доста сложен подтекст и е явно, че напъните да се убедят европейските жители във значимостта на тези избори са още по-големи. За това е от значително значение да се борим с дезинформацията, да пренебрегваме посланията на екстремистките партии, да обясняваме, да приказваме с хората, да имаме безапелационни планове и почтено да преследваме задачите си.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ