Илхан Кючюк: Има категорични данни, че мигрантите влезли в Австрия не са преминали през Балканския маршрут
" Няма ред за Шенген, има условия, има политическа меродавност, има старания, които се сплотяват на национално равнище, изковава се позиция и се пази на открито ", акцентира евродепутът.
Илхан Кючюк, евродепутат от Движение за права и свободи, в изявление за предаването " Добър ден, България “ на Радио " Фокус “
Продължаваме с отзвука тук, у нас, от отхвърли на Нидерландия и Австрия да пропусне България в Шенгенското пространство. Темата разясняваме с евродепутата от Движение за права и свободи Илхан Кючюк. Предизвестен ли беше отводът на Нидерландия и Австрия във връзка с България?
Съдейки по логиката на двете страни, тяхното позициониране през последните няколко седмици – бих споделил да, изключително на Нидерландия, която доста изрично застана със своя лична резолюция в границите на нидерландския парламент. Беше малко изненада, да не кажа значително изненада позицията на Австрия. Тя е страна, която обичайно играе основна роля, освен в Западните Балкани, а и в целия район, в неговата целокупност. Политиките на Австрия са доста основни във връзка с интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз и е дълготраен другар както на България, по този начин и на Румъния. И аргументът, че България не охранява добре външната си граница, аргументът, че поради променения миграционен напън не е в положение да допусне България и Румъния в " Шенген “ съгласно мен е меко казано неаргументирано, то е закъсняло. Ако трябваше Австрия да го направи това като изказване, като политическа позиция, трябваше да го направи доста по-рано, а не в последния миг да убеждава всички, че има своите терзания. Прощавайте, този спор не е вчерашен в европейските институции…
Да, по този начин е.
За смяната на " Дъблин “, за метода на действие на Шенгенското пространство, бяха направени доста съществени крачки по време на Френското председателство, в един миг да се акцентира, че България и Румъния не могат да бъдат част от " Шенген “, тъй като има миграционен напън върху Австрия по линия на Балканския маршрут. А има безапелационни данни, които демонстрират тъкмо противоположното. Тези хора, които са влезнали на територията на Австрия, не са пристигнали през миграционния маршрут, за който дава отговор България, и профилът на болшинството от лицата – Индия, Бурунди, Тунис, Мароко, не дава отговор на профила на лицата, арестувани в България. За мен България извършва извънредно отговорно отговорностите си да подсигурява сигурността на една от най-чувствителните външни граници на Европейския съюз. И натискът през последната година е повишен над четири пъти – забележете. От началото на годината е предотвратено незаконното прекосяване на границата на над 155 000 лица. Това са публични данни. Задържани на изхода са над 4000. Лицата, които са под 14-годишна възраст, са регистрирани по системата " Евродак “. Просто по-комплексен е въпросът.
Да, обаче протичащото се на границата с мигрантския напън ли е същинския претекст да не бъдем позволени в пространството? Съзирате ли нещо друго?
За мен механически няма съображение България да не бъде част от Шенгенското пространство. Ние сме изпълнили всички условия. От 2011 година сме част от този механизъм. Два пъти имаше инспекции, безапелационни позиции на Европейския парламент, на Европейската комисия, само че все ми се коства, че би трябвало да има и малко по-трезв прочит от наша страна за позволените неточности, с изключение на да виним останалите, да погледнем малко личния си двор. Ние две години имаме перманентна политическа рецесия. Това основава голямо съмнение в нашите интернационалните сътрудници. Трябва да има механизъм, по който да се излезе от целия този въртоп на политическата кризисност в България. Не може да чакаме на всеки три месеца да организираме нови и нови избори и Германия, и Холандия, да не изреждам всички тези страни, които по разнообразни тематики имат своя песимизъм, да не схванат. Не, това е неясно. Видя се, че една Хърватия реализира големи триумфи и с влизането си в еврозоната, и с влизането си в " Шенген “. Кое е разковничето, кое е хърватският триумф? Хърватският триумф е в политическата непоклатимост. Един Андрей Пленкович, който беше мой сътрудник – дружно в Комисията по външна политика бяхме две години, върна се, стана ръководител на партията си, завоюваха изборите, шест години има политическа непоклатимост. Имат ли тежки разлики? Разбира се, че имат тежки разлики – по бюджета, по енергетиката, по обществените разноски, по недостига. Но по стратегическите цели сплотиха всички старания, националния си потенциал и от ляво, и от дясно, и от центъра и реализирана това, което трябваше да реализират, това, което им беше цел. А от другата страна имаме една разфокусиана България с перманентни политически рецесии, тежко опълчване на национално равнище, дълги години надълбоко злословене на страната ни от български жители, несъмнено, хора, които са за два дни в политиката, за три дни в публицистиката, с разнообразни хвърчащи листчета се пишеха отчети, само че това има своята институционална памет в европейските институции. То остава. Дори и написаният на хвърчащ лист материал остава, информацията се резервира. И дано да не се чудим за какво се вършат тези директни връзки сред върховенството на правото и влизането ни в " Шенген “, тъй като значително ние сме дали съображение за това.
Без да желаеме да се държим като ядосано дете, само че няма по какъв начин несъмнено да не си задаваме този въпрос – по какъв начин да си разбираем готовността на Хърватия за " Шенген “, в случай че тя след нас влезе в Европейския съюз, а България и Румъния не са подготвени? И то вършим ангажимента тук, че за Румъния отново имаше някакъв късмет от страна на Нидерландия.
Няма ред за това, има условия, има политическа меродавност, има старания, които се сплотяват на национално равнище, изковават се позиция и я пазят на открито. Самият добър образец на Хърватия ни демонстрира, че всичко това е допустимо. Имаше скептични страни, една от които беше Германия, само че в последния миг беше уверена. Т.е. има значение кой води, има значение кой застава начело и по какъв начин сплотява, по какъв начин въвлича останалите, опозицията в този развой. Ние би трябвало да се научим, че би трябвало да работим дружно. Това два пъти " би трябвало “ в действителност е би трябвало и ние имаме опита с положителните резултати. Периодът 2005-2007 година имаше доста скептични страни във връзка с това, че България не е изпълнила всички условия и няма съображение да бъде част от Европейския съюз, само че какво направихме? Обединихме се: Движение за права и свободи – с позиции в либералите, Българска социалистическа партия – с позиции в европейските социалисти, други партии тогава, преди да дойдат ГЕРБ – в Европейската национална партия, и като един се убеждаваше опозицията, ръководещи, въвличаха се медиите, неправителствени организации, престижи, които лавират за българския народен интерес. Какво ни пречи да го вършим отново? Абсолютно същия метод, потвърдено работещ механизъм. А вместо това, ние сътворяваме спомагателни трапове и обясняваме кой е прав и кой е крив в създалата се обстановка. За толкоз години всички са позволили неточности – и тези, които управляваха 12 години, и тези, които бяха седем месеца на власт, и тези, които сега имат нелеката задача да решат дългогодишни проблеми. Т.е. време е с здравомислещ разсъдък малко да се огледа и към опита, който може да бъде и позитивен в полза на истината, и България го е доказвала това.
За страдание обаче ще излезете прав, още повече че тази тематика – отводът да бъдем признати в " Шенген “, в този момент ще се трансформира и в тематика на предизборната акция, тъй като съгласно прогнозите на анализаторите вървим към предварителни парламентарни избори. Така че вместо да се реализира някакво обединяване по тази тематика, наподобява, че ние ще продължим да се хулим на открито сами. А какво в действителност би трябвало да бъде политическото ни говорене вътре в страната и на открито, несъмнено, оттук насетне? Каква линия би трябвало да следваме?
По отношение на европейските политики, България в никакъв случай не е имала еднопосочен прочит. Точно противоположното. Много трагично, бих споделил, противоположни са гледните точки, според от това, несъмнено, коя партия е на власт и коя е в съпротива. И това не е най-големият проблем. Най-големият проблем е, че не съумяваме да сложим интереса на жителите си на напред във времето. Това, което се случи с " Шенген “, за жалост е тежка стигма върху българските жители, те не го заслужават. Това демонстрира обаче неможенето, неможенето на българския политически хайлайф да консолидира напъните за национални дела. Винаги си приказваме, че би трябвало да има идея в политиката. Да, политиката не е единствено технология, страст, политиката е идея, само че аз не виждам по какъв начин огромна идея може да се реализира с разграничени политически партии по най-важните въпроси за страната. И несъмнено, това ще бъде употребявано краткосрочно за някакви вътрешнопартийни боричкания. На кого оказва помощ това? На никого. Ние би трябвало да се научим, че огромните тематики би трябвало да бъдат отстоявани, готвени, защитавани на открито с дълготрайно мислене, със тактика в случай че желаете. Така го вършат сериозните страни.
Трябва обаче да признаем, че имаше и акция против България – имам поради с клипове и репортажи от границата, където нашата страна непосредствено беше упреквана, че по границата се стреля против мигранти, че държим мигранти в бараки при доста неприятни условия. Гледал сте фрагментите евентуално и всичко това, което се сподели по тази тематика. Да, явно, че ние имаме проблем, не се оправяме напълно добре. И в тази връзка – президентът Румен Радев следва да се срещне с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Можем ли, би трябвало ли да желаяме някакъв вид помощ или подпомагане даже за защитата на границата? Знаем, че в предишното това беше реализирано.
ФРОНТЕКС усили своя потенциал, само че несъмнено той не е задоволителен, нито като жива мощ, нито като финансов запас. Това не е лесна граница за охраняване. И тук би трябвало да бъдем откровени до дъно. Всяка помощ от страна на европейските ни сътрудници не просто е добре пристигнала, а тя е наложителна. Говорим за европейска граница.
Да, по този начин е.
От друга страна, целият механизъм за това по какъв начин Европа се оправя с миграционния напън включва и това да се работи доста интензивно с страните, които са сигурни, дефинират се като сигурни, и Турция е една от тях. Въпросното съглашение, което беше направено сред Турция и Европейския съюз, беше надълбоко подложено на критика в самото начало.
Така е.
Но в случай че в този момент погледнем резултатите от него и попитаме същите тези хора, които го подлагаха на критика, евентуално биха се изказали по напълно друг метод. Няма по какъв начин, когато светът – това е едно световно предизвикателство – светът е изправен пред световен миграционен напън, да не се работи с партньорските страни. И в този смисъл добросъседството сред България и Турция и работенето доста интензивно по въпросите на сигурността, миграцията, комерсиалния продан, въобще построяването на дълбоки връзки, които имат за цел да начертаят Европа и света на ХХІ век по метода, по който я виждаме, със своите проблеми, само че и с търсенето на своите решения, има бездънен смисъл и аз бих поощрил всеки един държавен началник да направи нужното в тази посока.
Илхан Кючюк, евродепутат от Движение за права и свободи, в изявление за предаването " Добър ден, България “ на Радио " Фокус “
Продължаваме с отзвука тук, у нас, от отхвърли на Нидерландия и Австрия да пропусне България в Шенгенското пространство. Темата разясняваме с евродепутата от Движение за права и свободи Илхан Кючюк. Предизвестен ли беше отводът на Нидерландия и Австрия във връзка с България?
Съдейки по логиката на двете страни, тяхното позициониране през последните няколко седмици – бих споделил да, изключително на Нидерландия, която доста изрично застана със своя лична резолюция в границите на нидерландския парламент. Беше малко изненада, да не кажа значително изненада позицията на Австрия. Тя е страна, която обичайно играе основна роля, освен в Западните Балкани, а и в целия район, в неговата целокупност. Политиките на Австрия са доста основни във връзка с интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз и е дълготраен другар както на България, по този начин и на Румъния. И аргументът, че България не охранява добре външната си граница, аргументът, че поради променения миграционен напън не е в положение да допусне България и Румъния в " Шенген “ съгласно мен е меко казано неаргументирано, то е закъсняло. Ако трябваше Австрия да го направи това като изказване, като политическа позиция, трябваше да го направи доста по-рано, а не в последния миг да убеждава всички, че има своите терзания. Прощавайте, този спор не е вчерашен в европейските институции…
Да, по този начин е.
За смяната на " Дъблин “, за метода на действие на Шенгенското пространство, бяха направени доста съществени крачки по време на Френското председателство, в един миг да се акцентира, че България и Румъния не могат да бъдат част от " Шенген “, тъй като има миграционен напън върху Австрия по линия на Балканския маршрут. А има безапелационни данни, които демонстрират тъкмо противоположното. Тези хора, които са влезнали на територията на Австрия, не са пристигнали през миграционния маршрут, за който дава отговор България, и профилът на болшинството от лицата – Индия, Бурунди, Тунис, Мароко, не дава отговор на профила на лицата, арестувани в България. За мен България извършва извънредно отговорно отговорностите си да подсигурява сигурността на една от най-чувствителните външни граници на Европейския съюз. И натискът през последната година е повишен над четири пъти – забележете. От началото на годината е предотвратено незаконното прекосяване на границата на над 155 000 лица. Това са публични данни. Задържани на изхода са над 4000. Лицата, които са под 14-годишна възраст, са регистрирани по системата " Евродак “. Просто по-комплексен е въпросът.
Да, обаче протичащото се на границата с мигрантския напън ли е същинския претекст да не бъдем позволени в пространството? Съзирате ли нещо друго?
За мен механически няма съображение България да не бъде част от Шенгенското пространство. Ние сме изпълнили всички условия. От 2011 година сме част от този механизъм. Два пъти имаше инспекции, безапелационни позиции на Европейския парламент, на Европейската комисия, само че все ми се коства, че би трябвало да има и малко по-трезв прочит от наша страна за позволените неточности, с изключение на да виним останалите, да погледнем малко личния си двор. Ние две години имаме перманентна политическа рецесия. Това основава голямо съмнение в нашите интернационалните сътрудници. Трябва да има механизъм, по който да се излезе от целия този въртоп на политическата кризисност в България. Не може да чакаме на всеки три месеца да организираме нови и нови избори и Германия, и Холандия, да не изреждам всички тези страни, които по разнообразни тематики имат своя песимизъм, да не схванат. Не, това е неясно. Видя се, че една Хърватия реализира големи триумфи и с влизането си в еврозоната, и с влизането си в " Шенген “. Кое е разковничето, кое е хърватският триумф? Хърватският триумф е в политическата непоклатимост. Един Андрей Пленкович, който беше мой сътрудник – дружно в Комисията по външна политика бяхме две години, върна се, стана ръководител на партията си, завоюваха изборите, шест години има политическа непоклатимост. Имат ли тежки разлики? Разбира се, че имат тежки разлики – по бюджета, по енергетиката, по обществените разноски, по недостига. Но по стратегическите цели сплотиха всички старания, националния си потенциал и от ляво, и от дясно, и от центъра и реализирана това, което трябваше да реализират, това, което им беше цел. А от другата страна имаме една разфокусиана България с перманентни политически рецесии, тежко опълчване на национално равнище, дълги години надълбоко злословене на страната ни от български жители, несъмнено, хора, които са за два дни в политиката, за три дни в публицистиката, с разнообразни хвърчащи листчета се пишеха отчети, само че това има своята институционална памет в европейските институции. То остава. Дори и написаният на хвърчащ лист материал остава, информацията се резервира. И дано да не се чудим за какво се вършат тези директни връзки сред върховенството на правото и влизането ни в " Шенген “, тъй като значително ние сме дали съображение за това.
Без да желаеме да се държим като ядосано дете, само че няма по какъв начин несъмнено да не си задаваме този въпрос – по какъв начин да си разбираем готовността на Хърватия за " Шенген “, в случай че тя след нас влезе в Европейския съюз, а България и Румъния не са подготвени? И то вършим ангажимента тук, че за Румъния отново имаше някакъв късмет от страна на Нидерландия.
Няма ред за това, има условия, има политическа меродавност, има старания, които се сплотяват на национално равнище, изковават се позиция и я пазят на открито. Самият добър образец на Хърватия ни демонстрира, че всичко това е допустимо. Имаше скептични страни, една от които беше Германия, само че в последния миг беше уверена. Т.е. има значение кой води, има значение кой застава начело и по какъв начин сплотява, по какъв начин въвлича останалите, опозицията в този развой. Ние би трябвало да се научим, че би трябвало да работим дружно. Това два пъти " би трябвало “ в действителност е би трябвало и ние имаме опита с положителните резултати. Периодът 2005-2007 година имаше доста скептични страни във връзка с това, че България не е изпълнила всички условия и няма съображение да бъде част от Европейския съюз, само че какво направихме? Обединихме се: Движение за права и свободи – с позиции в либералите, Българска социалистическа партия – с позиции в европейските социалисти, други партии тогава, преди да дойдат ГЕРБ – в Европейската национална партия, и като един се убеждаваше опозицията, ръководещи, въвличаха се медиите, неправителствени организации, престижи, които лавират за българския народен интерес. Какво ни пречи да го вършим отново? Абсолютно същия метод, потвърдено работещ механизъм. А вместо това, ние сътворяваме спомагателни трапове и обясняваме кой е прав и кой е крив в създалата се обстановка. За толкоз години всички са позволили неточности – и тези, които управляваха 12 години, и тези, които бяха седем месеца на власт, и тези, които сега имат нелеката задача да решат дългогодишни проблеми. Т.е. време е с здравомислещ разсъдък малко да се огледа и към опита, който може да бъде и позитивен в полза на истината, и България го е доказвала това.
За страдание обаче ще излезете прав, още повече че тази тематика – отводът да бъдем признати в " Шенген “, в този момент ще се трансформира и в тематика на предизборната акция, тъй като съгласно прогнозите на анализаторите вървим към предварителни парламентарни избори. Така че вместо да се реализира някакво обединяване по тази тематика, наподобява, че ние ще продължим да се хулим на открито сами. А какво в действителност би трябвало да бъде политическото ни говорене вътре в страната и на открито, несъмнено, оттук насетне? Каква линия би трябвало да следваме?
По отношение на европейските политики, България в никакъв случай не е имала еднопосочен прочит. Точно противоположното. Много трагично, бих споделил, противоположни са гледните точки, според от това, несъмнено, коя партия е на власт и коя е в съпротива. И това не е най-големият проблем. Най-големият проблем е, че не съумяваме да сложим интереса на жителите си на напред във времето. Това, което се случи с " Шенген “, за жалост е тежка стигма върху българските жители, те не го заслужават. Това демонстрира обаче неможенето, неможенето на българския политически хайлайф да консолидира напъните за национални дела. Винаги си приказваме, че би трябвало да има идея в политиката. Да, политиката не е единствено технология, страст, политиката е идея, само че аз не виждам по какъв начин огромна идея може да се реализира с разграничени политически партии по най-важните въпроси за страната. И несъмнено, това ще бъде употребявано краткосрочно за някакви вътрешнопартийни боричкания. На кого оказва помощ това? На никого. Ние би трябвало да се научим, че огромните тематики би трябвало да бъдат отстоявани, готвени, защитавани на открито с дълготрайно мислене, със тактика в случай че желаете. Така го вършат сериозните страни.
Трябва обаче да признаем, че имаше и акция против България – имам поради с клипове и репортажи от границата, където нашата страна непосредствено беше упреквана, че по границата се стреля против мигранти, че държим мигранти в бараки при доста неприятни условия. Гледал сте фрагментите евентуално и всичко това, което се сподели по тази тематика. Да, явно, че ние имаме проблем, не се оправяме напълно добре. И в тази връзка – президентът Румен Радев следва да се срещне с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Можем ли, би трябвало ли да желаяме някакъв вид помощ или подпомагане даже за защитата на границата? Знаем, че в предишното това беше реализирано.
ФРОНТЕКС усили своя потенциал, само че несъмнено той не е задоволителен, нито като жива мощ, нито като финансов запас. Това не е лесна граница за охраняване. И тук би трябвало да бъдем откровени до дъно. Всяка помощ от страна на европейските ни сътрудници не просто е добре пристигнала, а тя е наложителна. Говорим за европейска граница.
Да, по този начин е.
От друга страна, целият механизъм за това по какъв начин Европа се оправя с миграционния напън включва и това да се работи доста интензивно с страните, които са сигурни, дефинират се като сигурни, и Турция е една от тях. Въпросното съглашение, което беше направено сред Турция и Европейския съюз, беше надълбоко подложено на критика в самото начало.
Така е.
Но в случай че в този момент погледнем резултатите от него и попитаме същите тези хора, които го подлагаха на критика, евентуално биха се изказали по напълно друг метод. Няма по какъв начин, когато светът – това е едно световно предизвикателство – светът е изправен пред световен миграционен напън, да не се работи с партньорските страни. И в този смисъл добросъседството сред България и Турция и работенето доста интензивно по въпросите на сигурността, миграцията, комерсиалния продан, въобще построяването на дълбоки връзки, които имат за цел да начертаят Европа и света на ХХІ век по метода, по който я виждаме, със своите проблеми, само че и с търсенето на своите решения, има бездънен смисъл и аз бих поощрил всеки един държавен началник да направи нужното в тази посока.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ