Няма по хубаво от детския смях! Оказва се обаче, че

Няма по хубаво от детския смях! Оказва се обаче, че възприятието за комизъм се разпознава от най-ранна детска възраст. Според доктор Лорънс Кътнър – клиничен психолог, учител в Медицинския лицей на Харвард и съосновател на " Центъра за психологично здраве и медии " към Медицинския лицей на Харвард, характерните неща, които провокират смеха на децата, са симптом за тяхното развиване, тъй като ни демонстрират с кои тъкмо провокации, свързани с усвояването на нови когнитивни умения или общественото и прочувствено развиване, малчуганите не съумяват да се оправят. Става въпрос за модели на държание, които се следят през детските и юношеските години. Непрекъснато изменящото се държание изяснява за какво 3-годишните, които към момента се учат по какъв начин да употребяват тоалетната вярно, намират за занимателни шегите на тази тематика, до момента в който 7-годишните, които към този момент не срещат компликации в това отношение, считат сходни смехории за глупави.

Умението ни да се усмихваме е вродено.

Дори бебе, родено единствено преди 12 часа, към този момент може да оформи устата си в сходство на усмивка. Неслучайно детските невролози алармират за проблем, в случай че 3-месечно бебе към момента не се усмихва. Истинският смях, който е по-сложно деяние, се появява няколко месеца по-късно.

Децата съумяват да научат някои доста комплицирани концепции през първите няколко месеца. Като стартираме с осъзнаването, че са човеци, обособени от родителите си. Скоро по-късно те стартират да схващат, че предметите и хората не престават да съществуват даже когато не ги виждат. Постоянството на обектите е извънредно значима реализация: детето знае, че когато майка му излезе от стаята, тя в последна сметка ще се върне при него. Малчуганът също по този начин знае, че би трябвало просто да протегне ръката си, с цел да отвори шкафа и да откри играчката си.

Затова учените са единомислещи, че играта на гоненица е изключително потребна още за дете на 6-7 месеца. Докато си лежите в леглото или просто си седите с възглавници подръка, можете да оползотворите най-малко половин час в играта „ Къде е мама? ”, „ Дзак! Къде е бебето? ” или както е известна по вашия край. Скрийте се зад възглавница или одеяло и кажете „ Дзак! ”, като се покажете. Колкото повече го повтаряте, толкоз по-смешно става за бебето. Още по-полезно ще бъде да се скриете зад някоя врата да вземем за пример, с цел да дадете визия на детето си дистанциите и да разбере, че мама може да се отдалечи. Опитайте да сложите хавлията или одеялото на главата на бебето и вижте дали то ще я дръпне единствено. Запомнете да кажете „ Дзак ” всякога когато махате хавлията. Тази игра учи дребните, че предметите изчезват и след това още веднъж се връщат.

Първите опити за смешки на децата

Децата на 2-3 години за първи път ще ви оповестят, че се майтапят. За разлика от по-младото дете, което играе " Ку-ку, ето ме! ", 2-3-годишният хлапак с чорапа управлява дейностите си, с цел да разсъни смях у другите и себе си. Детето измисля и извършва смешка.

За едно дете на шестгодишна възраст към този момент се следи предимство на логиката и нереалното мислене. Гатанките и шегите на шестгодишните малчугани постоянно съдържат малко необичайно сравнение, игри на думи или логичен неточности. Те са не толкоз комплицирани версии на хумора, на който се любуваме като възрастни.

Съдържанието на тези по-зрели смешки отразява провокациите, свързани с тънкостите на логическата мисъл и възходящото благосъстояние на езика, пред които се изправя шестгодишното дете.

Чувството за комизъм се трансформира с възрастта

Невинният звук на хумористичните закачки на малчуганите се трансформира доста, преди да тръгнат на учебно заведение и след това – в гимназия. Например на към 12-годишна възраст момчетата стартират да се смеят на напълно разнообразни неща спрямо тези, които разсмиват девойките. На тази възраст момчетата избират да описват смешки, чийто подтекст е доста по-агресивен и полов. Момичетата пък постоянно демонстрират възприятие за комизъм, което се концентрира по-скоро върху вербалната експанзия. Причината за тази разлика сред представителите на двата пола евентуално е фактът, че по време на този стадий от развиването девойките имат като цяло по-добри словесни умения от момчетата. Те ревнуват приятелките си и имитират привлекателните героини от сериалите и филмите.

В последна сметка обаче и момчетата, и девойките употребяват хумора, с цел да реализиран едни и същи цели. За юношите хуморът е косвен метод да се изправят против проблемите, които ги засягат/тревожат най-силно - като да вземем за пример сексуалността им. Когато едно 11-12-годишно момче (или момиче) се смее на смешка, обвързвана с аборта или проституцията, то най-вероятно не си дава сметка за сериозния темперамент на същността на вица. Самите тематики на шегите са прекомерно прочувствено стресиращи, с цел да може момчето да се оправи непосредствено с тях. Вместо това то употребява шегата като опция за установяване на нормите за държание. Хуморът му разрешава да изкаже позиция и вероятно бързо да се дистанцира от нея, казвайки: " Аз единствено се пошегувах. "

Зрелият комизъм настава на по-късен стадий от живота на индивида, когато към този момент може да се развие и така наречен „ черен комизъм ”. При всички положения обаче възприятието за комизъм оказва помощ да се оправим с компликациите и житейските провокации. Затова го търсете и насърчавайте и у детето си.

Цветелина Велчева по материали от psychcentral.com