Няма по-голяма болка за човек от загубата на дете, но

Няма по-голяма болежка за човек от загубата на дете, само че когато трансформираш болката в устрема да сбъднеш фантазията на своето дете, животът към този момент има нова цел. В тази история задачата е потребна за обществото и притегля още десетки мечтатели… Защото животът е по-силен от гибелта.

Александър Русев, или както живее в загатна на всички - Сашко, е бил млад мъж с огромно сърце, посветил живота си на плуването. Първо като играч, а по-късно и като треньор на бъдещи професионални състезатели, само че и на деца със специфични потребности.

Когато вижда, че неговите извършения и плуването усъвършенстват положението им, той стартира да мечтае да сътвори рехабилитационен център в Русе, в който деца с проблеми да получават безплатна помощ. За жал, Сашко остава вечно на 24 години. Отива си след тежка борба с рака.

Със Сашко в сърцето, към този момент близо 10 години, неговият татко Илиян Русев посвещава живота си на това да сбъдне неосъществената фантазия.

„ Нашата връзка беше доста мощна. На ден се чувахме по 20 пъти. Бяхме не като татко и наследник, бяхме другари. Не би трябвало да е по този начин. Редът си е ред, само че не ги решаваме ние тези неща. Ако са ми го взели и имат потребност от него, Господ в този момент да помогне тук “, споделя бащата на Сашко.

Илиян Русев, или както всички го познават Скури, тренира деца със специфични потребности изцяло гратис. В момента има опция да посещава басейна на спортното учебно заведение в Русе. Междувременно той учредява фондация " Александър Русев ". Чрез нея набира средства от донори, с цел да събере нужната сума за създаване на водно рехабилитационен център. 

Каузата на Илиян Русев сплотява доста положителни хора. Всеки един апарат за рехабилитация в басейна има история.

„ Една младоженческа двойка, която вместо букет цветя, събраха сума и успяхме да закупим този въжен превоз. Велоаргометърът пък е платен с самодейност на чиновници на компания, които карали колело 24 часа онлайн. На всеки час се събираше по левче, в един миг сумата се оказа, че е повече и трябваха още малко средства, с цел да съберем и за пътеката “, споделя Илиян.

Родителите на децата следят тренировките и виждат подобрението им. Кристина е майка на Ема, която е с аутизъм.

„ В случая на нашите специфични деца водата е като лек. Ема стартира да плува, когато беше едвам на 4 години. Помня по какъв начин не искаше да влиза в басейна, последователно плува с пояс, с макарони, а към този момент я вижте плува напълно сама. Това са 6 години и едно съревнование зад тила. Нито един лев не е взет, който желае дава. Има банкови сметки, някой напише брошура, някой направи концерт. Всичко отива за Скури “, споделя Кристина.

Децата освен упражняват, с цел да подобрят положението си, само че и печелят надпревари по плуване.

И до момента в който Илиян Русев-Скури тренира дружно с децата, околните другари на сина му популяризират идеята на фондацията. Един от тях е Стефан Миланов.

„ Бяхме 12 години съотборници в тима по плуване. Това, което си припомням, е, че постоянно е бил доста борбен, което го демонстрираше и в спорта. Роден победител. Мога да опиша един спомен. Бяхме седнали в едно заведение в дребните часове на денонощието, когато той към този момент не беше добре. Беше в доста тежко положение и все пак си мислеше единствено за този план. Каза: „ Ние би трябвало да го създадем, ще стане този басейн и децата ще има къде да плуват безплатно и ще има кой да се занимава. Ние с татко ми би трябвало и ще го създадем. “ Даваше всичко, с цел да може да се стартира плана и аз доста се веселя, че неговият татко продължи делото му “, споделя Стефан.

В продължение на делото се включва цялото семейство Русеви. Освен бащата на Сашко - и неговите майка и сестра.

„ Цялото семейство сме в течение с всичко, което се случва с децата, в това число техния прогрес в това, което вършат. това, което най-много ни кара да имаме вяра, е подобрението, което имат толкоз доста деца. Всъщност той съумява да притегли всички хора към себе си. За да се случват нещата в действителност, се желае една доста добра организация във всичко. И от финансова позиция, и от това по кое време ще са свободни, само че се оправяме “, споделя майката на Сашко.

Всеки лев за идеята е скъп. Знае се и поименно кой го е дарил.

Борбата в семейство Русеви идва още с раждането на сестричката на Сашко - Сюзан. Тогава Илиян и Сашко развиват своите умения да оказват помощ. Сега Сюзан се възхищава на татко си.

„ Родих се с особеност, на нашите им беше доста мъчно тъй като в началото са им споделили, че въобще няма да бъда преносимо дете. Виждала съм хора, които идват без вяра, че нещо ще се случи, само че няколко часа при татко ми и нещата се случват. Просто е водата, неговата предпочитание и това, че той в действителност го може. Наистина му е някак си като подарък. След като брат ми умря, той откри там утехата и се отдаде напълно на това. Умее да обръща нещата в позитивна тенденция. На това най-вече се възхитих и виждам да го взема от него “, споделя Сюзан.

А Сашко е с тях всеки ден.

„ Идеята си е безусловно негова, той реши да го прави този комплекс, аз реализирам неговата фантазия. Отначало си мислех, че той ми дава сили, до момента в който в този момент съзнавам, че децата, с които работя, те ми дават сили. Каквито и проблеми да имам, като вляза с тях просто ги няма. Така че е цялост - и децата, и плана “, споделя Илиян.

Вече има направен план за бъдещия рехабилитационен център. Той е дарен от екипа на проектант Цвети Русинов, също изгубил дете. Сега на ход е община Русе. Оттам твърдят, че теренът за построяването ще бъде тъкмо до спортното учебно заведение, където в този момент децата плуват.

Изработен е обстоен организационен проект, който ще бъде импортиран на експертен съвет към основния проектант на общината. След това ще бъде утвърден със заповед на кмета, а общинската администрация ще предложи на Общинския съвет да учреди безплатно право на градеж в интерес на фондация " Александър Русев ".

„ Имаме заричане, че до две седмици ще има утвърден обстоен организационен проект и след това първа копка и строителство, за което се надяваме, че огромни компании, към този момент при един план ще дарят доста огромни средства, от които се нуждае за създаване на плана. В момента по сметката на фондацията има немалка сума, само че надалеч незадоволителна за създаване – към 300 000 лева Много държа да подчертая, че са от физически лица, имаме единствено един огромен донор. Всички други са елементарни хора. Просто положителни хора се намират на всички места се оказва и това е една доста добра вест “, споделя юрист, който е член на Управителния съвет на фондация " Александър Русев ".

Пътят към фантазията продължава със познания и умения, с доста работа, с потребност от запас и с религия!