Няма нито един български парламент след 1990 без агенти на

" Няма нито един български парламент след 1990 без сътрудници на Държавна сигурност ", споделя Екатерина Бончева, която чака и в новото Народно събрание да има хора на Държавна сигурност. Пред Дъждовни води тя приказва и за тясното обвързване на тайните слубжи на Народна република България със Съюз на съветските социалистически републики.

Екатерина Бончева

Ще има ли сътрудници на Държавна сигурност и в новото Народно заседание, което се избира на 2 октомври?

Екатерина Бончева : От 1990 година насам, от Великото национално заседание (ВНС) до бъдещото 48 Народно заседание (НС), не е имало парламенти, в които измежду депутатите (преди това и в листите) да не са се оказвали хора, свързани с някогашните служби. Така че аз чакам и в този парламент да има такива хора. Преди две седмици проверявахме извънпарламентарните партии, които ще вземат участие в изборите. В техните листи също имаше хора, свързани с някогашните служби и на мен ми е доста забавно дали тези претенденти ще останат в листите… Мисля, че и този път партиите изпуснаха шанса за чисти листи.

Редакцията предлага
Какво демонстрира досегашният опит: в листите на кои партии най-често има някогашни чиновници или сътрудници на Държавна сигурност?

Екатерина Бончева: От всички партии е имало, само че най-вече от левите партии. През последните години - и от по този начин наречените " националистически партии ". Характерно е, че някои партии, от десните основно, авансово изваждат от листите си такива хора, в случай че са попаднали там. Други обаче не ги изваждат от листите  - като БСП или преди време като партията на Жорж Ганчев, която на смешка нарекохме партията на Държавна сигурност, тъй като имаше прекомерно доста хора, свързани със службите.

Кой е задължен да ревизира кого и по кое време?

Екатерина Бончева: Комисията ревизира, тя по закон е единствената институция, която има право да афишира принадлежност. И това е добре, тъй като по този начин хората освен схващат кой ръководи, кой приказва и кой е на позиции, само че и се спря рекетирането с досиетата. Ние в избрани периоди преди изборите получаваме листите и сега би трябвало да проверим към 2200 души и да се произнесем с решение към 15 септември.

А самите партии могат ли да ревизират по своя самодейност?

Екатерина Бончева:  За страдание самите партии този път изпуснаха опцията за " чисти листи "  чрез потреблението на механизма на предварителната инспекция. Този, който съставлява партията юридически, със единодушието на проверяваното лице, може да изиска такава инспекция, като ни изпрати документите. Ние ревизираме и в случай че има принадлежност, пращаме информацията до този, който я желае, и до проверявания. Така е допустимо сходни претенденти тихомълком да бъдат оттеглени още преди регистрацията в ЦИК.

Наскоро имаше напрежение към едно предложение да няма наново разгласяване на чиновници и сътрудници на Държавна сигурност. Как се реши казусът в последна сметка?

Екатерина Бончева: Това беше краят на една 7-годишна сага - и ние спасихме духа на закона. Върховен административен съд искаше, когато един човек към този момент е проверяван за избрана позиция, по-късно, отивайки на друга управителна позиция, да не бъде проверяван и обявяван още веднъж.

Това важи и за претендентите за депутати.

Екатерина Бончева: Да. Според този мироглед хората трябваше да търсят в интернет, в случай че желаят да научат дали някой е бил чиновник или помощник на Държавна сигурност. За хората щеше да бъде мъчно и объркващо да наблюдават по какъв начин чиновници на Държавна сигурност минават от една позиция на друга и ръководят страната. Но ние успяхме с един законодателен текст да преодолеем това решение, тъй че и този път ще огласим такива хора в партийните листи.

Проблемът на България е, че не е имало лустрация - чувам постоянно това мнение. Тоест, че чиновниците и сътрудниците на Държавна сигурност не са били по закон отстранени от избрани позиции. Вие какво мислите по този въпрос?

Екатерина Бончева:  Категорична съм, че точно отсъствието на лустрация е най-големият проблем на българския преход. Това мое разбиране даже се задълбочава с годините, през които непрестанно чета документите на Държавна сигурност и следя политическата процедура в България. Да, ние изпуснахме шанса за този възстановителен развой.

Не е ли необичайно, че съвсем 33 години след рухването на Берлинската стена и на Тодор Живков още приказваме за чиновници и сътрудници на Държавна сигурност, че сянката им още виси над българското общество? А в това време мнозина считат, че това е фантом и измислица, някакво антикомунистическо бълнуване.

Екатерина Бончева: Самият факт, че ние водим този диалог сега и приказваме дали в бъдещото 48 Народно заседание ще има сътрудници на Държавна сигурност, е един огромен абсурд на българския преход. В никоя от страните от някогашния източен лагер тази тематика не е настояща, тъй като те направиха лустрация, тъй като потеглиха по друг път спрямо България. При тях се осъзна, че в случай че не разчистиш предишното, то ще продължи да те дърпа обратно. В тези страни комисиите са към този момент институти за национална памет, а единствено ние единствени към момента се питаме ще има ли сътрудници на Държавна сигурност в Народното събрание. Другият абсурд, който следим преди тези избори: обществено под друга форма се повдига въпросът какво ще избираме, Изтока или Запада.

Включително по една огромна телевизия.

Екатерина Бончева: Да, по една от българските национални малките екрани, само че то се прокрадва и в говоренето на някои политици. Ама извинявайте доста! България е член на НАТО от 2004, на Европейски Съюз от 2007 година и аз не знам друга страна, поела по този път, в този момент да си слага този въпрос, 15-20 години по-късно! Дали да се върнем към Евразия и към Русия или да продължим демократичното си развиване - що за парадокс!

Външнополитическа шизофрения.

Екатерина Бончева:  Точно по този начин, външнополитическа шизофрения. Аз не считам, че въпросът за нашия геополитически избор въобще би трябвало да бъде в центъра на тази акция. Да, има заплаха още веднъж да бъдат прокарани съществени съветски ползи, да вземем за пример посредством " Лукойл ", само че не това би трябвало да е значимият въпрос през днешния ден, през 2022 година.

Темата за инфилтрацията на съветски шпиони и сътрудници в българската политика и стопанска система и за тяхното активиране обаче е доста мъчителна в последно време. Какво може да предприеме КОМДОС в това отношение?

Екатерина Бончева: Ние можем единствено да осведомяваме посредством документи. Законът допуска оповестяване на принадлежността единствено на български жители към службите за сигурност, тъй че ние не можем да излизаме с решения за непознати жители. Но документите, с които работим, зародили в интервала 1944-1991, доста ясно, изрично и без никакво подозрение демонстрират по какъв начин българската комунистическа страна и комунистическите специфични служби са били обвързани извънредно тясно със Съюз на съветските социалистически републики. Като се стартира от по този начин наречените руски " съветници ", които идват в България при започване на 1945 година, и се стигне до сегашните шпионски кавги, в които български високопоставени чиновници, работили към НАТО, се оказват обвързани с съветски шпиони. Нашите документи изрично потвърждават това: нищо не стартира от през днешния ден и нищо не стартира от войната в Украйна, корените са по-дълбоки. Желанието на Русия да трансформира България в 16-а република или в Задунайска губерния е част от историята на България и нека ние не се поддадем и този път на тази провокация!

***
С Екатерина Бончева беседва Александър Андреев