Има ли връзка между шума и политиката
Няма нищо ужасно в салютите в Борисовата градина, настояват от Националната гвардейска част, която извършва тази част от церемонията. Това е държавен протокол, който би трябвало да бъде спазван, споделя майор Илиян Илиев гварейската част
„ Това нещо се е зародило още в Средновековието - от 14-ти век, когато се основават оръжейните системи от този вид и първо се инсталират по корабите. Още тогава, когато корабите са пристигнали и са желали позволение за акустиране на нечий бряг, в израз на това, че идват с положителни планове, те са произвеждали салюти, с цел да покажат, че идват с положителни планове. Тогава са били 7 - Господ е основал света за 7 дни и оттова идва. Сега са 21, тъй като с развиването на оръжейните системи се е стигнало до извода, че всяко оръдие би трябвало да създава по три салюта. В съвсем всички страни в Европейски съюз, а и в света има залегнали такива церемонии. При нас залягат като част от церемониала в края на 19-ти век и още тогава са залегнали да бъдат 21 и постоянно са изпълнявани по време на публични визити по закона за държавния протокол “. Тези салюти се явят израз на респект към госта, който е в нашата страна. Тяхната съществена цел в днешно време е по-скоро звуков резултат. Няма потребност да се тормозят хората, че може да нарани някой. Те са с халосни муниции. Преди да бъдат изпълнени, се вземат ограничения за сигурност като се лимитира периметъра на прекосяване на жителите “
Салютите се намират в Борисовата градина, а пък формалните посетители посрещаме постоянно на Паметника на незнайния войник. Разстоянието е съобразено, с цел да могат гостите да чуят поздрава. Място е определено след дълги диспути, добави Илиев.
Част от интервюираните столичани обявиха, че салютите пречат на софиянци и ги стряскат. Други са безапелационни, че са атракция за туристите и разведряват жителите.
Росица Генчева – антрополог, историк и основен помощник в департамента по антропология на Нов български университет, която се интересува от сензорна етнография – просвета която се занимава със сетивата и чувствата разяснява, че съществува връзка сред политиките и звука на града:
„ Благосъстоянието от това да си на безшумно има доста измерения. Невинаги в това, което в тесния смисъл разбираме като звук, може да аргументи дискомфорт и паника и да стресне хората. От доста време са известни случаи, когато тиха музика, приятна за някои, се употребява като звуково оръжие в дословния смисъл с цел да огражда някакви всевъзможни бизнеси и магазини от нежелани групи хора “.
Лежерна естрадна музика е употребена в Съединени американски щати с цел да прогонва бездомните, проституиращите и други нежелани групи от хора, които не се разпознават с този вид музика.
„ По любопитното за мен е когато през 90-те години тази музика излиза от асансьорите и ескалаторите и отива в общественото пространство. Магазините стартират да я обръщат към паркинга, към алеите в близост, озвучават парковете по същия метод и полицията записва понижаване на събиранията на наркодилъри и техните клиенти… “.
Множество спорове въз основата на различаване на музика и нейния източник наподобяват като междуетнически, само че в действителност това демонстрира възходяща назадничавост в обществото:
„ Законите би трябвало да се съблюдават, само че има огромно значение по какъв начин приказваме за другите провинения и прегрешения. На мен ми се коства, че ромските сватби и високата музика, която идва от сходни събития, се употребява като инструмент да се приказва за цяла една група от нашето общество, която нарушава законите. Прави ми усещане също един по-широк проблем - методът по който шумът, мощният, противен и нежелателен тон се употребява като политически инструмент. Говорим за една политика на звука, при която освен бизнеса, само че и самата страна има принадлежности да го употребява против разнообразни нежелани групи. Нежеланите звуци могат да идват от най-разнообразни места. Тяхното контролиране, съгласно мен, не би трябвало да бъде само през дискурса на правораздаването, охраняването, контрола, сигурността, самоцензурата. Можем да го забележим и от различен проект от различен ъгъл - като някакво многообразие в градската среда “.
Етнизирането на проблеми поради шума е доста рисково, безапелационна е тя.
„ Това нещо се е зародило още в Средновековието - от 14-ти век, когато се основават оръжейните системи от този вид и първо се инсталират по корабите. Още тогава, когато корабите са пристигнали и са желали позволение за акустиране на нечий бряг, в израз на това, че идват с положителни планове, те са произвеждали салюти, с цел да покажат, че идват с положителни планове. Тогава са били 7 - Господ е основал света за 7 дни и оттова идва. Сега са 21, тъй като с развиването на оръжейните системи се е стигнало до извода, че всяко оръдие би трябвало да създава по три салюта. В съвсем всички страни в Европейски съюз, а и в света има залегнали такива церемонии. При нас залягат като част от церемониала в края на 19-ти век и още тогава са залегнали да бъдат 21 и постоянно са изпълнявани по време на публични визити по закона за държавния протокол “. Тези салюти се явят израз на респект към госта, който е в нашата страна. Тяхната съществена цел в днешно време е по-скоро звуков резултат. Няма потребност да се тормозят хората, че може да нарани някой. Те са с халосни муниции. Преди да бъдат изпълнени, се вземат ограничения за сигурност като се лимитира периметъра на прекосяване на жителите “
Салютите се намират в Борисовата градина, а пък формалните посетители посрещаме постоянно на Паметника на незнайния войник. Разстоянието е съобразено, с цел да могат гостите да чуят поздрава. Място е определено след дълги диспути, добави Илиев.
Част от интервюираните столичани обявиха, че салютите пречат на софиянци и ги стряскат. Други са безапелационни, че са атракция за туристите и разведряват жителите.
Росица Генчева – антрополог, историк и основен помощник в департамента по антропология на Нов български университет, която се интересува от сензорна етнография – просвета която се занимава със сетивата и чувствата разяснява, че съществува връзка сред политиките и звука на града:
„ Благосъстоянието от това да си на безшумно има доста измерения. Невинаги в това, което в тесния смисъл разбираме като звук, може да аргументи дискомфорт и паника и да стресне хората. От доста време са известни случаи, когато тиха музика, приятна за някои, се употребява като звуково оръжие в дословния смисъл с цел да огражда някакви всевъзможни бизнеси и магазини от нежелани групи хора “.
Лежерна естрадна музика е употребена в Съединени американски щати с цел да прогонва бездомните, проституиращите и други нежелани групи от хора, които не се разпознават с този вид музика.
„ По любопитното за мен е когато през 90-те години тази музика излиза от асансьорите и ескалаторите и отива в общественото пространство. Магазините стартират да я обръщат към паркинга, към алеите в близост, озвучават парковете по същия метод и полицията записва понижаване на събиранията на наркодилъри и техните клиенти… “.
Множество спорове въз основата на различаване на музика и нейния източник наподобяват като междуетнически, само че в действителност това демонстрира възходяща назадничавост в обществото:
„ Законите би трябвало да се съблюдават, само че има огромно значение по какъв начин приказваме за другите провинения и прегрешения. На мен ми се коства, че ромските сватби и високата музика, която идва от сходни събития, се употребява като инструмент да се приказва за цяла една група от нашето общество, която нарушава законите. Прави ми усещане също един по-широк проблем - методът по който шумът, мощният, противен и нежелателен тон се употребява като политически инструмент. Говорим за една политика на звука, при която освен бизнеса, само че и самата страна има принадлежности да го употребява против разнообразни нежелани групи. Нежеланите звуци могат да идват от най-разнообразни места. Тяхното контролиране, съгласно мен, не би трябвало да бъде само през дискурса на правораздаването, охраняването, контрола, сигурността, самоцензурата. Можем да го забележим и от различен проект от различен ъгъл - като някакво многообразие в градската среда “.
Етнизирането на проблеми поради шума е доста рисково, безапелационна е тя.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ